Дрън будизъм

Александра Гюзелева

Кое е по-лошо – черното тото или Черната Златка да ти мине път? Категоричен отговор няма, но питайте Стоичков. Неговата паметна фраза  „айнцу-цвайнцу – дрън” се върна върху него и то в частта „дрън”. Изявлението му за черното тото го бумерангна във вид на разпит в ГДБОП. Освен съдраните нерви на Стоичков и възмущението му заради опетненото му име, историята е поучителна: стой си в Южна Африка, САЩ, Япония или Камчатка, тренирай отбори, говори им на несъществуващи езици, но не назовавай неразрешими български проблеми, защото лошо ти се пише. По-добре вземи Златка за преводач, навигатор и финансов съветник и заминавай. Така ще отървеш  и доста хора, на които Черната Златка ежедневно им минава път. „Баааа!” – би коментирала тя, което трябва да означава изненада, несъгласие  и радост едновременно – сложни чувства. От Черната Златка отърване няма. Дори да не сте Багата. Дори ако сте от тези, които никога не са я гледали по телевизията, все ще попаднете на форум или статия, която се подиграва с нея, оправдава невежеството й или  прави генерални обощения за обществото ни пак заради нея. Голямо айнцу-цвайнцване! Тя вероятно ще бъде и под коледната елха във вид на малко сексапилно джудженце с надпис „Струвам 20 000”. Черната Златка обаче е бял кахър. „Дрънването” идва ежедневно с по-важни теми.

 Данъкът върху лихвите от депозитите щял да се отрази най-вече на богатите. Дали? Взетото от богатите щяло да се разпредели между по-бедните чрез увеличаване на минималната работна заплата и пенсиите. Европейска практика било. От Робин Худ насам преразпределението на богатството не води до щастлив край, но вероятно не съм права, а само зле осведомена. Важна е думата на експертите, с един от които ще се върнем към увеселителната част. „Не беше мор, не беше чума, но беше Борисов!”- разясни  бившият министър  Петър Димитров. Кристалноясен икономически анализ. Ако човек не помни неговото твърдение по време на управлението на тройната коалиция, че България изживява втори Ренесанс, би си помислил, че той прави исторически анализ и има предвид, че преди Борисов е минал първо морът, а после и чумата. Симпатични прякори на мандатоносителите  се оформят! Приятно е да си в опозиция – можеш да плещиш каквито глупости ти хрумнат, без никой да ти обърне внимание. Борисов би завидял за този късмет. Петър Димитров е изключение, тъй като и по времето, когато беше министър на икономиката и енергетиката никой не обръщаше внимание на специфичното му чуство за хумор.

Нищо увеселително обаче няма в идеята за провеждане на референдум за АЕЦ Белене. Идеята и съгласието на управляващите са толкова фриволни, колкото руска рулетка – всички са пияни и настояват непременно да играят, а по някое време някой ще отнесе едно „дрън” завинаги. Прецизирането на въпроса, който да бъде зададен на референдума,  дава възможност за поредна изява на най-различни политически типажи и засега това е единственият ефект. Резултатът от  бъдещото допитване обаче  може да бъде онагледен веднага, докато Черната Златка е актуална.  Нека тя бъде първият участник в референдума. Лайф . Мнението й за ядрената енергетика ще заличи впечатлението от познанията й по география. Приблизително същата  ще е  и осведомеността на повечето гласоподаватели. Те ще избират, както обикновено по партийна линия, а това никак, ама никак не е смешно.

Всъщност, кое му е смешното да очакваш, че всеки момент може нещо айнцу-цвайнцу и да те дрънне? Нищо. Ежедневието учи, че  след това не бива да се надяваш на справедливост. Възмущаваш се и после се примиряваш. И чакаш следващото прераждане. Нещо като будизъм, само че локален „дрън” будизъм. Според неговите разбирания злото се предизвиква от уроки и поличби като тази нещо черно да ти мине път. Виновни няма, има само пострадали. Тъжен пример е решението на Апелативния съд във Варна да оневини седемте подсъдими по делото за т.нар. „козирка-убиец”, под която млада жена почина затисната преди няколко години. Това е дребна и почти незабележима новина сред всички по-значими, но също толкова ярка, колкото повечето, свързани с правосъдната система и справедливостта. Единствен виновник остава козирката (правилно наречена от пресата „убиец”), която е рухнала от само себе си. Тъжно.

 По-тъжно е , че от последователите на „дрън” будизма се очаква и се получава много търпение. И примирение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: