“Течната дружба” ще ни дави в “Южен поток” със собствен камък на шията

Румънските служби за сигурност са задържали на международното летище в Букурещ руски гражданин, когото подозират в икономически шпионаж, предаде БГНЕС.
Румънското управление за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT) съобщи, че в багажа на задържания са открити документи и географски карти с информация за залежите от редки метали и мед в рудодобивните райони на страната.
По данни на румънските правоохранителни органи, арестуваният е мъж на 42-годишна възраст. Арестът е станал на 19 октомври от Службата за информация.
Следствените органи вече са започнали дела срещу редица сътрудници на компанията SCIPROMIN, които са обвинени в разгласяването на икономически тайни.( Actualno)

Ако има бивша колония на СССР в ЕС и НАТО, в която такава новина да е невъзможно събитие вече трето правителство поред, това е България. Но не бързайте с изводите- не е (само) поради някакво нежелание на българските служби да се закачат с братушките, на които вчера премиерът Борисов (почти) се врече във вярност чрез интервю за ИТАР-ТАСС в навечерието на очакваното ново триумфално посещение на Путин тук.

Причината е „много проста”: руснаците нямат нужда да шпионират в България защото има достатъчно българи, които да им услужат, за да не си цапат ръцете с тази уронваща господарското им достойнството работа. Само трябва да си разтворят лапите от постоянната мечешка прегръдка и с пълни шепи да поглъщат необходимата им информация-досущ като онези мечки гризли в Аляска, които причакват с отворена паст скачащата нагоре по течението, заслепена от нагона сьомга, плаваща в обратна на обикновената логика самоубийствена посока, за да си хвърлят по навик хайвера.
Ето какво припомня днес ( извън тази новина, но напълно в контекста й) читателят на ivo.bg Николай Христов:
Николай Христов

Изпратен на 26.10.2012 в 14:52

„Малко е в страни от темата, но за каквото и да става дума, никога не трябва да забравяме, че сме под руско иго и докато не се освободим, мечтите ни трудно ще се сбъднат.
Днес е националният празник на Австрия. Формално, на този ден е гласуван неутралитетът на страната. Фактически, и това изрично се уточнява, това е денят, когато руснаците са си отишли.
Германците празнуват на 3ти октомври. Това е денят на обединението, но поводът е същия. Нашите национални празници са все денят в който руснаците са дошли. Ясно е защо не сме като немско говорещите, а все за техния начин на живот бленуваме. Не е ли време да поработим за нашият си национален празник?”

Към написаното от Николай Христов мога да добавя, че руснаците със съветските униформи си бяха отишли от Румъния доста преди комунизмът да си отиде от северната ни съседка. Тук те дори нямаха нужда от униформи, сливаха се със съветизираната до крайност обстановка и никой не следи точните количествени измерения ( камо ли да ги признае за тревожна величина!) на тази мимикрия към днешна дата, ако не броим русофилските събори край язовир Копринка- нещо като военни паради на русофилската мощ в една отделно взета бивша европейска колония.

Откакто Путин дойде на власт в Русия и започна демонстративното стягане на редиците на русофилството в България, на годишните прегледи на русофилите в околностите на Казанлък, според хвалбите на организаторите, се строяват между 10 и 20 хиляди защитници на „вечната дружба” с бившите ни колонизатори. И това са само мобилизираните явни сили на русофилство тук, а колко ли са всинца в действителност?

Ако добавите последните данни, буквално от вчера, за нарасналия до половин милион руски туристи в България, прибавени към онези 300 000 руски имота на поне още толкова техни стопани в България, картинката става все по-прекрасна(я) в нашата руска губерния.

Омразното ( на русофилите и техните началници в Москва) синьо правителство ( 1997-2001 г.) дръзна да посегне на парадигмата на дружбата с руските шпиони и прогони трима от тях през март 2001 г. Предишният август пък от България бяха натирени „руско говорещи”, занимаващи се с разни забранени, макар и неразобличени публично, дейности.

В книгата си „Течна дружба” посочих, че българските служби са прекъснали опити да бъде създадена проруска политическа сила в нарушение на българските закони. И до ден днешен, година и половина след това разкритие в книгата, никой не ме е опровергал.

Междувременно проруският проект „Атака” проби в парламента 4 години по-късно и днес в България се смята за напълно в реда на нещата да никнат нови инициативни комитети за нови русофилски формации, които не само не се крият, но и гордо си развяват русофилството като основна политическа характеристика и платформа.

Тази предистория предопределя новините днес по доста по различен начин, от румънските: в България текат страхотни скандали кой е по-виновен за неосъществения руски стратегически проект АЕЦ „Белене”. ГЕРБ, БСП, „Атака”, „ВМРО” направо са се хванали за двойните гуши, кълнат се в любов към претендентите за „тройни освободители” (от турско, фашистко и живково робство, според собствените им легенди) и се оправдават, че повече няма да им спъват победния ход на българска земя. Обещават да положат усилия да няма други провали на руските планове в България.

За умилостивяване им организираха и всенароден русофилски събор под формата на седенки, сказки и препирни за съдбата на родената ни от „дружбата” ядрена енергетика. Това е подтекстът на първото допитване, след референдумите за утвърждаване на съветската окупация под формата на република и нейното продължение с конституцията от 1971 г.

За компенсация, че руската атомната база „Белене” още не е изградена, победителите в тази надпревара се канят да подпишат споразумение за друг подобен по своята обвързваща значимост руски проект, наречен „Южен поток”, в който предстои да се удави българският суверенитет върху собствеността на газопреносната система.

Както е казал ( по друг повод) съветският шегаджия Остап Бендер: „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”- а не е на ДАНС, примерно, бих добавил аз във връзка с шпионския скандал на север. От което произтича, че надменната нашенска поговорка, според която „власите се давят на края на Дунава” всъщност се отнася за края на собствената ни национална независимост пред онези, които обичат да минават Дунава и – от тях да мине- да ни освобождават от каквото си поискат и от каквото им позволим.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: