Букурещ: големи сгради, красиви паркове и луди шофьори

Преди седмица се разходихме до Букурещ и събрахме малко впечатления от Румъния. Двата основни елемента, които ще останат в съзнанието ми, са огромните сгради и лудите шофьори. Първото мога да подкрепя със снимков материал, а за второто свидетелстват само белите косми по главата на шофьора ни.

Трудно ще разберете, че сте в град извън България, ако изключите възприемането на езика. Улиците са също толкова пълни и мръсни, уличните кучета са на лице дори в центъра, задръстванията са огромни, а шофьорите наистина са ненормални. От влизането в Букурещ до пристигането ни в центъра ни засякоха хееднократно, 3-4 пъти по особено опасен начин, а един шофьор в съседната лента спокойно отнесе огледалото на друга кола и продължи още по-бързо. По повечето коли на улиците си личи, че на автомобилите в Букурещ не им е лесно. Отделно, по широките тротоари, се паркира спокойно, и то на два реда, за да се съберат повече коли. В останалия пешеходен проход от време на време минава по някой автомобил, на чийто водач явно просто му е писнало от задръстените ленти. Въобще, пълна забава…

Добре, начесах си език и сега вече ще мина към по-интересни и позитивни въпроси. Първо, в Букурещ има много големи и красиви сгради. Чаушеску се е постарал да остави архитектурно наследство, с което да е ясно колко е чудесно всичко през комунизма. Най-познатия резултат от тези усилия е сградата на парламента, която държи световния рекорд за най-голяма обществена сграда. Интересно е, че всичко в това огромно сдание, от мраморните колони до приборите, е направено изцяло с материали от Румъния.

Другото място, което може да ви накара да се чувствате по-малки от мравки, е Домът на свободната преса. Прилича наполовина на торта, наполовина на нашия партиен дом и наполовина (натретина?) на Министерство на истината от “1984″. Самото име е доста иронично, но няма да навлизам в политическите въпроси. Факт е, че сградата е бяла и красива по един много грандомански начин.

Най-приятното място в целия град не е някоя голяма забележителност, а парка Her?str?u Park. Няма как да обходите цялото нещо за ден, но пък една двучасова разходка ни се отрази адски добре. Тук вече сравненията със София са напълно неуместни, а асоциациите с Jardin de Luxembourg в Париж си е съвсем на място. Градините са поддържани, има велосипеди под наем, както и водни колела в огромното езеро на парка. Направо да ти се прииска да се загубиш и да си останеш там завинаги!

Тъй като споменах Париж, да допълня – румънците явно много държат на асоциациите между Букурещ и Париж – дотам, че са си построили Триумфална арка и булевард по подобие на Champs-?lys?es (но два километра по-дълъг, за да запазим мегаломанията), а уличните табели копират дизайна на парижките. В цялото усилие обаче са пропуснали факта, че Париж е красив най-вече с малките улички и малките кафенета.

Букурещ си има и позитивна традиционна страна – например, много интересна е Патриаршеската катедрала, която въобще не прилича на катедрала, а на малък параклис в провинциален град. Усещането е като да свърнеш по една улица и да се върнеш назад във времето.

За да завърша все пак на позитивна вълна, ще ви кажа, че румънската бира е хубава, а най-доброто място за консумацията й е в някой от многото барове в Стария град.

Прочети цялата новина

Свързани новини: