Ако Удуърд и Бернщайн бяха българи

Атанас Чобанов и Асен Йорданов Снимка: Andy Greenberg

Откъс от книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света.

от Andy Greenberg in Slate Magazine Събота, 06 Октомври 2012 13:59

Подражателят на Уикилийкс, който работеше

Това е първата от три статии, адаптирани към книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света, издатeство Dutton.

Атанас Чобанов не прилича особено на Джулиън Асанж. Ниският българин има обръсната глава, уши на елф и постоянна няколкодневна прошарена брада. Когато се срещаме пред оживения фонтан „Сен Мишел" в Париж през лятото на 2011 г., той носи тениска, популяризираща Биволъ, независимият сайт за новини, на който той е съосновател, с логото на българския бивол, както и със слогъна на кирилица: „С рогата напред!

Но когато сядаме в едно кафе пред Сорбоната, той се усмихва дяволито по същата причина, както и като Асанж: освен, че работи всекидневно за Биволъ, Чобанов е съосновател на Болканлийкс, най-близкото нещо, което Източна Европа има с Уикилийкс. И Болканлийкс напредва.

"Току-що получихме две нови разкрития", казва той с българо-френски акцент. „И са добри."

През месеците, довели до нашата среща, бавното разкриване от Уикилийкс на четвърт милион секретни грами на Държавния департамент от целия свят, беше предизвикало внезапен прилив от подражатели. Поставих си за цел да разбера кои от тях можеха действително да възпроизведат и да систематизират точно работата на Уикилийкс сред тълпата от имитатори: BaltiLeaks, BritiLeaks, BrusselsLeaks, Corporate Leaks, CrowdLeaks, EnviroLeaks, FrenchLeaks, GlobaLeaks, Indoleaks, IrishLeaks, IsraeliLeaks, Jumbo Leaks, KHLeaks, LeakyMails, Localeaks, MapleLeaks, MurdochLeaks, Office Leaks, Porn WikiLeaks, PinoyLeaks, PirateLeaks, QuebecLeaks, RuLeaks, ScienceLeaks, TradeLeaks и UniLeaks.

Основните медийни платформи като Wall Street Journal, Al Jazeera и Шведското радио бяха основали свои собствени пробни портали за течове. Хакери от Анонимните пуснаха в действие HackerLeaks. Сцената на разкритията стана толкова препълнена, че два природно насочени сайта, GreenLeaks.com и GreenLeaks.org, започнаха да се заплашват легално един друг за правата върху името.

Известният блогър Грег Мичъл от списание The Nation отбеляза, че само едно нещо е липсвало в това зараждащо се лийкинг движение: течовете.

Приблизително всички подражаващи сайтове публикуваха малко или нищо. Дори собствената анонимна система за информация на Уикилийкс беше затворена след недоволството на няколко от инженерите на сайтовете. Така новозародилото се течение остави себе си на сухо. С едно изключение.

През декември 2010 г. в онлайн пространството се появи сайтът Болканлийкс със слоганa: "Балканите не пазят тайни вече." Когато проверих сайта, видях, че използва добре тествания софтуер за анонимност Tor, рядък знак сред новата маса от подражатели за прецизна защита. Но от друга страна сайтът наподобяваше на всички други неясни и празни подражатели на Уикилийкс от Брюксел до Джакарта.

По-късно същия месец Болканлийкс публикува документ, в който е отбелязано, че е бил подаден към сървъра. Той представлява меморандум от Министерство на енергетиката в България, описващо създаването на атомна електроцентрала като взаимен проект на Русия и България, без ясно доказателство за корупция. Това едва ли е най-пикантното световно разкритие.

Само няколко дни по-късно друг документ се появи в сайта отново получен през Tor. Той представляваше писмо от един прокурор до друг, включително и списък от 30 български имена, от които всички на обвинители и съдии по най-високите етажи на държавните съдилища, които освен това били и масони. "Не е незаконно [да бъдеш масон]", отбелязва Болканлийкс на български, заедно с документа. "Но дали тяхната клетва да защитават обществения интерес има предимство пред клетвата им към „братството"? Вероятно председателят на Комисията по етика Цони Цонев, който е член на Масонската ложа, има отговор на този въпрос."

Приносът на България към движението на разкритията набираше скорост.

Следващото разкритие се появи скоро след това и то беше нещо огромно: 100 страници документи. Те представяха пълен препис на подслушвания часове по часове случай на подкупничество срещу бившия български министър на отбраната, съдия и бивш главен секретар на Министерството на финансите. Те съдържаха открити разисквания за това колко много всяко ниво на правораздаването изисква подкупи за различни неща, толкова много стотици български левове за това престъпление, толкова много хиляди за този дoговор. "Това е първата публикация на пълните текстове на тези записи, които са истинско упътване към методологията на подкупничеството," пишат представителите на Болканлийкс.

Сайтът имаше своята първа сензационна новина и независимата българска струя от разкрития продължи да извира. Няколко месеца по-късно сайтът публикува гръцка криминална жалба срещу български прокурор на високо равнище. А след това написани и потулени показания на свидетел, казващи, че върху него е бил оказван натиск от прокурор, за да смени мнението си по отношение на случая със софийски недвижими имоти. След това списък на агентурни имена и идентификационни номера на 37 бивши неразкрити членове на Държавна сигурност, българската тайна полиция от времето на комунистическия режим. Болканлийкс се утвърди: независимият символ на успеха в общността на разкритията.

Това, което ме доведе до кафене пред Сорбоната, е срещата с тази по-дребна, славянска версия на Джулиан Асанж. От двете разкрития, които Чобанов бе получил точно преди срещата ни в Париж, едното е разочароващо банално: бюджетът за българските национални железници, показващ, че те са дълбоко задлъжнели.

Другата е значително по-интересна. Тя представлява пълен запис на съдебния процес на Ангел Дончев, български прокурор, който наскоро бе признат за виновен в изнудване на друг обвинител, заплашвайки го с корупционно разследване и внезапна проверка от вдъхващата страхопочитание служба Антимафиа, по-известна като „баретите".

"Много интересна работа," казва Чобанов, поклащайки глава и смеейки се.

Как успя Болканлийкс, докато останалите, наподобяващи Уикилийкс се провалиха? От една страна, вероятно, заради завидната репутация на Чобанов в България, както и тази на неговия партньор в страната Асен Йорданов. Двамата Болканлийкъри са видимо неподкупни репортери в страна, където повечето са едновременно „уплашени и продажни", както Чобанов се изразява. България гние близо до дъното в списъка на „Репортери без граница" за свободата на словото в европейските страни, и има дългогодишна традиция на насилие срещу журналисти, като се започне от изстреляния от чадър рицин, който отравя българския дисидент Георги Марков през 1978 г., и се стигне до фаталния изстрел на фокусирания върху мафията репортер Боби Цанков през 2010 г.

Но Чобанов отдава успеха на разлседващия сайт на неговото строго приддържане към безусловна анонимност - същото безлико онлайн whistleblowing, използвано от Уикилийкс с цел да вдъхне кураж на лийкърите. Никакви пратки не се получават чрез е-майл, Фейсбук съобщения или чрез чат; те се получават единствено през сървър системата Tor, която изисква лийкърите да пуснат софтуера за анонимност, за да бъдат прехвърлени документите. "Тor не е лесен за ползване," казва Чобанов. "Ние написахме подробно обяснение за това как да се инсталира, как да се установи връзка и т.н. Но това е нещо педагогическо. Ние трябва да учим хората как да използват анонимноста, да ги накараме да я използват."

Той допуска, че липсата на гъвкавост на системата е отказвала някои лийкъри. "В края на краищата, ние избрахме по-малко практичност и повече анонимност. И това проработи. Предоставиха ни документи. Дългосрочно това е заслужено доверие. Ние вдъхнахме доверие, защото не издаваме източниците си. Защото не знаем дори кои са те."

Как да разкриеш тайна в България

Това е втората от три статии, адаптирани към книгата на Анди Грийнбърг „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" целят да освободят информацията на света, от издателство Dutton out now from Dutton.

Когато Асен Йорданов приключва своето занимание като пастир и става разследващ журналист, една от неговите ранни репортерски сензации е свързана с промъкването в нелегална цигарена фабрика, намираща се на север (Фабриката в Крайморие всъщност е на юг от Бургас, б.ред) от неговия роден град Бургас през 1995 г. Репортажът на Йорданов довежда до затварянето на фабриката и до двугодишно полицейско разследване, но без арести. Той обаче получава първата си смъртна заплаха -писмо, което го предупреждава да „си запази гроб в гробищата." Така той се запознава за първи път с най-влиятелния мъж в България.

"Един от замесените мъже във фабриката, която аз разкрих в материала си, беше Бойко Борисов," споделя Йорданов, когато се срещаме в едно слънчево кафене в българския черноморски курорт Варвара. Йорданов е широкоплещест мъж с черна тениска, с необръсната от половин седмица брада, който сваля своите слънчеви очила марка „Oakley", за да ми покаже сериозното изражение зад тях. „Днес той е министър-председател на България. А преди 16 години аз показах, че е престъпник."

През 1995 г. обвиненията на Йорданов срещу Борисов не издържат. През 2011 г. с помощта на модела на Уикилийкс за анонимно публикуване на документи, той ще направи друг удар.

Йорданов и неговият по-малък партньор и компютърен специалист Атанас Чобанов се срещат през 2008 г., когато Чобанов, българин, живеещ в чужбина, работещ с „Репортери без граница", интервюира Йорданов за нападението с нож, което почти уби Йорданов пред дома му в източния български град Бургас.

Йорданов вярва, че нападателите са били свързани с историята за корупционните сделки с недвижими имоти, за които пише. Но той няма никакво намерение да падне по гръб. Вместо това пожелава Чобанов да му помогне да стигне по-далеч, да основат техен собствен уебсайт за разследваща журналистика. Наричат го Биволъ, българската дума за любимото животно на Йорданов, а именно биволът. И въпреки че започва с почти нулев бюджет, рядката независима българска медия прави пробив веднага. Българският външен министър Румяна Желева е на път да бъде одобрена за представител на Европейската комисия. Йорданов и Чобанов помагат в изобличаването на финансовите връзки, които тя не успява да скрие, показвайки, че тя продължава да притежава собствена консултантска компания дълго време след като е потвърдила, че няма интереси към нея. Материалът допринася към разследването, което е пуснато в чужда медия и което накрая предизвиква нейното оттегляне не само от нейния пост в ЕС, но също така от министерския и пост.

Но Чобанов е наясно със заплахата срещу традиционното изнасяне на скандални разкрития: През септември 2008 г. журналистът Огнян Стефанов е спрян една нощ пред софийски ресторант и брутално бит с чукове и метални пръти, оставен да умре със счупени ръце и крака и жестоко сътресение, което той едва преживява. В този случай атаката има нов обрат: Жертвата не успява да запази анонимност. Стефанов води тайно блога „Опасните новини", който 10 дни по-рано публикува материал, базиран върху разследване, което показва, че висши чиновници от новата разузнавателна агенция ДАНС са въвлечени в контрабанден кръг. ДАНС, което всъщност е „Държавна агенция национална сигурност", е основана същата година с очаквания, че ще се бори с организираната престъпност. Някакси тя идентифицира Стефанов.

В правителественото разследване, което последва побоя върху Стефанов и чрез още анонимни разкрития до пресата, ДАНС е уличена в масово подслушване на журналисти и правителствени служители. (До 2010 г. българското правителство прави около 15 000 подслушвания годишно, приблизително 200 пъти повече на глава от населението отколкото в САЩ) Масовото наблюдение и заплашителните тактики на комунистическата Държавна сигурност са живи и процъфтяващи.

Чобанов знае, че Биволъ се нуждае от нови начини, с които да защити себе си и източниците си. Така че той просто пише „анонимни документи" в Гугъл. Скоро той започва да открива многобройните дарове за журналистите предоставени от шифропънковете: криптиращата е-майли програма PGP, криптиращата съобщения система Off-the-record, софтуера за анонимност Tor. И Уикилийкс.

Българинът, който проявява силен инетерес към технологиите, веднага е запленен от техническите методи и отявлената смелост на сайта. Той започва да следи отблизо разкритията в него и дори пробва да прехвърли непроверен документ, който негов източник му е изпратил с надеждата, че тази мистериозна група може би ще провери достоверността на документа и ще го публикува за глобалната аудитория. Документът, писан на български, никога не се появява в сайта.

Малко след започването на Кейбългейт Чобанов започва да осъзнава абсолютната сила на модела на Уикилийкс - не само, за да защити журналистиката, но потенциално да я усъвършенства. В скайп разговор с няколко други журналисти и технолози, които работят от време на време с Биволъ, те предлагат идеята за сайт за разкрития, който би публикувал документи, фокусирани на местно ниво, които Уикилийкс не би пускал, „спринцовка" с течове, насочена срещу Балканите и техните съседи, вместо „маркуч", насочен като цяло към света: Болканлийкс. За няколко дни те регистрират URL адреса и инсталират криптографски протокол SSL и скрита услуга Tor в центъра за данни OVH във френския град Рубе, същият, който приютява за кратко публикациите на Уикилийкс, преди те да мигрират към Швеция.

За щастие на Чобанов и Йорданов документите веднага започват да текат в анонимния информационен портал на Болканлийкс, от споразумението за атомна електроцентрала до записите за съдебно подкупничество: неопровержимо доказателство от първоизточник, получено чрез криптографска анонимност.

Но българите, както Асанж, не просто целят да докажат, че силата на криптографията и анонимността пробива през институционалната секретност. Както всички добри журналисти, те са по следите на най-големите възможни истории и ги надушват, скрити надълбоко във все още непубликуваното множество от грами на Уикилийкс, находка от документи, които, както Брадли Манинг предрича в своите изтекли в мрежата съобщения, засягат всяка страна в света.

През февруари 2011 г., близо три месеца след началото на Кейбългейт, само 5,000 от четвърт милиона грами са действително разкрити. Уикилийкс няма достатъчно хора, които да изчетат безкрайните записки и да редактират имената на изложените на опасност източници и затова пускат съобщение в Туитър, с което търсят повече медийни организации, които да участват в проекта. Чобанов изпраща писмо-молба до Уикилийкс да дадат на Биволъ 978 грами от посолството в София. Никакъв отговор.

Една пусната грама събужда надежди, но и безпокои Чобанов и Йорданов: тя е свързана с брифинг от 2005 г. от тогавашния американски посланик в България Джеймс Пардю за състоянието на организираната престъпност в страната и нейните необикновени тайни връзки с правителството. Но след редакциите на записките от партньорите на Уикилийкс в „Guardian", няма никакви особени имена на българи. „Guardian" използва грамата, за да направи материал за руското влияние в света на българската мафия, но не успява да подкрепи никое от твърденията срещу самите българи. Затова вестникът просто отрязва огромни части от текста, предимно от раздела, озаглавен „Кой кой е в българската организирана престъпност." От оригиналната грама от 5,226 думи само 1,406 са останали.

За късмет на Чобанов и Йорданов, ръководството на Уикилийкс, отговарящо за грамите, започва само да пуска разкрития. Един от някогашните партньори, журналист на свободна практика и отричащ Холокоста Израел Шамир, получава част от нередактираните грами, които използва, за да пише материали за московското списание "Russian Reporter". Чобанов му изпраща емайл през февруари, в който пита за съдържанието на българската грама. За негова изненада Шамир му отговаря скоро с пълния текст. Няколко дни след материала на "Guardian" за България, норвежкият вестник „Aftenposten" съобщава, че той също е получил необяснимо достъп до пълния комплект от грами. Затова Чобанов пише до „Aftenposten", питайки редакторите на вестника да проверят текста, който Шамир му е изпратил. Те му отговарят, потвърждавайки, че часта от мега разкритието е истинска.

Неподправената грама е енциклопедия на българската организирана престъпност със статия за всяка голяма групировка: банди с имена като Мултигруп, Интергруп, ТИМ, Съюз на бившите барети, и Amigos. Тя каталогизира тяхното участие във всички разновидности на престъпността от данъчна измама до контрабанда, от изнудване до сексуално робство. Тя проследява движението на парите до всяка голяма политическа партия и издава правителствени служители, които действат открито с групировки или са осъществили промяната от мафиот към политик. Грамата назовава имена на градове като Свиленград и Велинград, които са изцяло управлявани едновременно от свързаната с правителството мафия.

Биволъ публикува материал, базиран върху доклада, озаглавен просто „Българската организирана престъпност, Без цензура. Други български вестници взимат материала. Един от тях, вестник „Капитал", го озаглавява „Черно и бяло", грамата потвърждава в кратки срокове цялата корупция, за която се подозира с години. Както обикновено никой не е подведен под отговорност за може би най-силното доказателство за абсолютната симбиоза на правителството с престъпниците.

Най-важната реакция за Биволъ идва от самия Уикилийкс. Групата публикува нередактираната версия на грамата на своя сайт вместо версията на грамата, която е изведена от „Guardian", и обвинява вестника в профила си в Туитър в „сготвяне на грами."

Чобанов пише отново на Уикилийкс, предлагайки групата да даде всички български грами на Биволъ вместо на „Guardian". Този път екипът на Уикилийкс пише обратно с молба за време, за да разгледа обстановката в Биволъ и да научи повече за Чобанов и Йорданов.

Три седмици по-късно те получават отговор: покана за среща с Джулиън Асанж в Елингъм хол в Обединеното кралство.

Ако Удуърд и Бернщайн бяха българи

Това е третата от три статии от Анди Грийнбърг, адаптирани в книгата му „Машината, която убива тайни: как „уикилийкърите", „шифропънкарите", „хактивистите" цялат да освободят информацията на света, издателство Dutton.

Когато Чобанов и Йорданов отпътуват за срещата с Джулиън Асанж, техните първи часове в Англия започват зле. Йорданов оставя лаптопа си в самолета и прекарва часове, опитвайки се да си го вземе от въздушната авиокомпания. Двамата българи се губят по пътя от Лондон до Норфолк след като GPS на Чобанов спира да работи. И по един от заобиколните пътища Чобанов забравя да кара отляво и предизвиква малък сблъсък с идваща насреща кола.

Когато накрая стигнат в Елингъм, те заварват основателя на Уикилийкс, облечен в сив костюм и в мрачно настроение. Той изглежда замислен, както си спомнят Чобанов и Йорданов, за своята правна съдба и нарастващата блокада на финансовата индустрия, спираща даренията към Уикилийкс. Асанж е също притеснен, че двойката, както измамният партньор Израел Шамир, може да преразпредели грамите и е подготвил договор, който да ги държи отговорни за заличаването на имена от тайните източници на Държавния департамент, преди публикуването на грамите. Договорът също ги задължава да работят с нередактираните файлове на компютър, който няма връзка към Интернет.

Но австралийският основател на Уикилийкс похвалва също Болканлийкс, заявиха пред мен Йорданов и Чобанов. Той казва, че е разгледал защитата на сайта и е одобрил неговата обикновена строгост. И изглежда, че харесва домашната ракия, която му подарява Йорданов. „Още преди да отворим втората бутилка, аз знаех, че ще ни даде документите," казва Йорданов ухилено. Те правят уговорката файловете от българското посолство (американското посолство в София б.ред.) да бъдат предадени тайно и се прибират у дома.

Когато получават достъп до пълните документи в Бургас месец по-късно, откриват богатството от скандали, на които се надявали. Една грама показва, че българските служители в Съединените американски щати са натрупали глоби за паркиране, възлизащи на повече от 400,000 долара, толкова много, че Щатите са заплашили да удържат приблизително половин милион долара помощи, докато те не бъдат изплатени. Друга грама показва всички български банки, замесени в пране на пари и корупционни заеми. И те стигат до най-голямата от всички награди, грама, която е свързана със същия проблем, с който Йорданов се бори 16 години по-рано: Бойко Борисов, българският министър-председател.

Това са записки, направени през 2006 г. от американския посланик в София Джон Байърли върху темата за Борисов, предричайки неговия ход към министър-председателския пост и озаглавен „Най-популярния политик на България: Големи надежди, сенчести връзки."

Грамата започва, описвайки Борисов като „замесен в сериозна престъпна дейност" и поддържащ близки връзки с Лукойл и Руското посолство. После тя разказва цялата история на живота на Борисов, започвайки с неговата младост като „квартален здравеняк" в банда в покрайнините на София, как той е основал частна охранителна фирма, която е „превърнал в една от най-силните в страната във време, когато „частната охрана" е наподобявала изнудване и силови тактики", както разказва грамата. Според слуховете, когато е бил генерален секретар, той е плащал кеш за позитивни печатни дописки и е заплашвал журналисти, които са го критикували. След това грамата стига до друга част, озаглавена "Мръсотията".

«Обвинения в минали години са свързвали Борисов със скандали за източване на гориво, нелегални сделки, включващи Лукойл и голям трафик на метаамфетамини. За Борисов се твърди, че е използвал предишната си позиция като генерален секретар, за да урежда покритие за престъпни сделки и жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма българска банка, която е била обвинена в пране на пари за организирани престъпни групи, също и за нелегалните сделки на Борисов. Смята се, че Борисов има близки социални и бизнес отношения с влиятелни мафиотски фигури, включително Младен Михалев (Маджо) и е бивш бизнес партньор на [организирана престъпност] фигурата Румен Николов (Пашата).»

"Ние трябва да продължаваме да го тласкаме в правилната посока", заключва грамата."Но никога не забравяме с кого се захващаме."

Ако един документ може някога да се нарече българският Уотъргейт, то това е този. И двамата журналисти от новинарския сайт, за който никой никога не бе чувал, бяха готови да го публикуват.

През декември 2010 г., тъкмо когато първите серии на грамите на Уикилийкс на Държавния департамент се разпространяваха из Интернет, аз говорих с Евгени Морозов, беларуски учен и писател с известно песимистично отношение към способността на Интернет да демократизира световните политики. Вместо това той вярва, че дигиталните инструменти само затягат правителствения контрол върху гражданите.

Питам го за Уикилийкс и дали той може да бъде изключение от правилото. Той не смята така. „Информацията може да излага на показ правителствата, но ти трябва да погледнеш природата на правителствата, също така и на информацията, за да определиш този смущаващ фактор," отговаря той.

В Русия или в Китай, уточнява той, корупцията е вече открита тайна. „Просто отидете и снимайте вилите им и летните къщи, които купуват с държавните си заплати," казва той. „Вече е публично, но разкритието само по себе си в тези държави не води до демократична промяна."

И какво става с Болканлийкс, българският сайт, който в това време започва току-що да предава някои пикантни доклади? България е предмет на обсъждане, знае Морозов много добре. Той е учил няколко години в Американския университет в Благоевград.

"Не знам каква информация можете да публикувате, за да засрамите Балканите. Някаква много престъпна трябва да е." казва той. "Това е среда, която е толкова изпълнена с цинизъм срещу политиците, че за мен е трудно да си представя какъв вид информация трябва да бъде разкрита."

През май 2011 г. Болканлийкс подлага този цинизъм на тест. Той публикува думите на американския посланик, които няколко пъти окачествяват българския министър-председател като престъпник. Новината е отразена в блоговете и е публикувана в няколко вестника.

И след това, както предрича Морозов, почти нищо не се случва.

Давайки мощно заден ход, американското посолство в София пуска изявление в подкрепа на Борисов. „Въпреки че не можем да коментираме съдържанието на изнесени класифицирани материали, които са с неясен източник, ние искаме да подчертаем, че Америка и България споделят отлични взаимоотношения и нашето изключително двустранно сътрудничество говори само по себе си." Самият Борисов казва ядосано на репортер, който го попита за връзките му с Лукойл, „Аз не чета Уикилийкс" и „няма да коментирам жълта преса."

Скоро обичайната политика се задейства. Опозиционната партия иска разследване на обвиненията. Партията на Борисов подчертава, че пускането на този доклад е задкулисен ход, целящ да окаже влияние върху местните избори. Главният прокурор на България Борис Велчев отказва да разследва случая. "Ако си позволим да почнем разследване по обикновени твърдения, можете ли да си представите в каква държава ще се превърнем?" - пита той риторично.

Изглежда, че Борисов се измъква почти без драскотина.

Няколко месеца по-късно след този минискандал питам Чобанов дали е доволен от резултатите от разкриванията. „Да, доста съм доволен от тяхното влияние," отговаря той без колебание. Няколко съдии са били изтласкани по различни начини заради докладите на Болканлийкс за подкупничеството и масонската ложа, което той счита за вътрешно разчистване. И след публикацията на грамата за министър-председателя, Борисов не е канен да се срещне с нито един от европейските лидери на четири очи, казва той - те не искат да бъдат видени, стискайки ръце с „бабаит, облечен в Армани", както американският посланик го описва веднъж секретно в дописка.

Бившият министър на отбраната и двама други служители, изложени по-рано в Болканлийск в записите от подслушванията са с обвинения за подкупничество и тяхното съдебно преследване продължава. Други като прокурора, изнудван от Ангел Дончев, и други, които са оказвали влияние върху свидетел, за да промени показанията си в случая с недвижими имоти, не са обвинени в престъпления.

В по-широк обхват разкритията може също така да са допринесли за решението на Холандия и Финландия да наложат вето върху достъпа на България до Шенгенската зона, базирано върху притеснения относно организираната престъпност - ясен знак от българските съседи, че те трябва да изчистят своето мафиотско петно.

Не се ли е надявал Чобанов, че грамата за Борисов ще доведе до това отхвърляне? Любезният българин моли за търпение. Той казва, че пълното влияние на доклада не е ясно все още. „Това е бавен процес. С Досиетата на Пентагона не се случи нищо първоначално. Но в края на краищата имаше Уотъргейт," казва той. „Първо те го игнорират, борят се с него, след това го приемат като очевидност."

Парафразирам поговорката, изказанаот Махатма Ганди: „Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая побеждаваш."

"Не," отговорил Чобанов без да ме поглежда. „Понякога губиш.

През последния ми ден във Варвара, Чобанов и Йорданов, и група приятели, ме поканиха да плаваме в Черно море в малка лодка с надпис на кирилица върху едната и страна „Моби Дик". Спуснахме котва в плитък залив с изолиран плаж в далечината, населен само от една палатка и пиратски флаг, забит в пясъка.

Той посочва в далечината комплекс от незавършени четириетажни сгради върху стръмната скала зад плажа, модерни строежи с диагонално разположени етажи, които са надвесени над морето с кръгла, оголена бетонна кула в центъра.

Йорданов обяснява, че материалът, който е написал за вестник „Политика" показващ, че това са незаконни постройка, е част от поредица от разследвания, които накрая довели до нападението срещу него от група главорези в Бургас. Новината води до правителствена заповед за спиране на строежа, който гледаме. Ако не е бил материалът, казва той, плажът отдолу е щял да бъде превърнат в частна собственост.

"Гордея се, че моите разследвания могат да спасят този плаж," казва Йорданов. „Гордея се с работата си."

След разкритието на Йорданов, масивният бетонен скелет от апартаменти е подложен на разруха. На никого не е позволено да го построи, но също така и никой не се е погрижил да премахне тези останки (Комплексът «Златна Перла» беше премахнат през лятото на 2012 г. книгата описва събития от 2011 г. б.ред) . Вместо това той стои като огромен бетонен Акрополис, паметник на една страна, притисната между нейния импулс да се развива и корупцията, от която не може да избяга. Докато се качваме обратно в „Моби Дик" и пътуваме към Варвара, новопостроените руини надвисват към нас от лицето на скалата и се губят в далечината.

Moby Dick at Varvara bay, Photo: Andy Greenberg

Прочети цялата новина

Свързани новини: