ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНТОНИО ГАУДИ

Пламен Асенов

02.11.12, радио Пловдив

Слушай тук:

http://dox.bg/files/dw?a=8e4531ce31

Звук от преминаващ трамвай

На 7 юни 1926 година един най-обикновен градски трамвай в Барселона, уби Антонио Гауди, един от най-необикновените архитекти и визионери на Европа и света.

Началото на „Почит към Антонио Гауди” на Толиа Никипровецки, което продължава под текста

Когато го блъска трамвай номер 30, Антонио Гауди изглежда наистина като беден скитник. Легендата разказва, че в този момент той надзирава отблизо строителството на катедралата „Саграда Фамилия”, откъдето почти не излиза, брадясал е, облечен е в стари, не особено чисти работни дрехи и, тъй като е тръгнал да си купува цигари, има само дребни стотинки в джоба.

Затова и никой от случайните минувачи на улицата не разпознава тежко пострадалия архитект, който по това време вече е достатъчно прочут, и то не само в Барселона. И съответно – никой файтонджия дълго не се наема да го превози до болницата, а когато все пак някой по милост го прави, откарва го в болница за бедни, където не могат да му помогнат много. Обезпокоени от изчезването му, приятелите на Гауди все пак го намират там, но едва на другия ден. И когато искат да го преместят на по-добро място, той отказва с думите, че неговото истинско място всъщност е сред бедните.

Началните минута и нещо, до края на текста, от Alan Parsons Project – Gaudi и се покрива с превод:

„В днешните времена няма нито един човек, който може да достигне нивото на Антонио Гауди. Той започна да строи нова катедрала в Барселона, която се казва „Саграда Фамилия” или „Светото семейство”. Тъжното е, че те се опитват да я завършат – но аз не смятам, че ще успеят някога.”

С тези думи започва композицията „Саграда Фамилия” от албума „Гауди” на известната група Алън Парсънс Проджект. Тези „те”, за които се споменава в текста, че се опитват да довършат катедралата, но вероятно няма да успеят, са властите в Барселона, църковни и светски.

През 1883 година Антонио Гауди получава поръчка от Конгрегацията на вярващите в Св. Йосифи да построи катедрала, посветена на Исус Христос и неговото земно семейство. Случайно или не, по времето, когато започва да работи върху плановете на величествения храм, самият Гауди е на 31 години, точно във вихъра на възрастта, наречена Христова. Работата по катедралата продължава под прякото негово ръководство до смъртта му през 26-та година. По-късно, по време на гражданската война в Испания, плановете са изгорени. През 40-та година са, поне донякъде, възстановени и оттогава досега „Саграда Фамилия” постоянно се достроява, като идеята е да бъде завършена през 2032 година. Или може би малко по-късно. Или може би наистина никога.

От барабаните, 3.15, в първата композиция на Alan Parsons Project – Gaudi. От 3.45 същата композиция продължава под следващия текст.

Гауди е бил голям чешит. И това личи не само по фантастичните строителни проекти, които реализира в Барселона, а още от младите му години. Например когато завършва  Висшето техническо училище по архитектура, председателят на комисията, която оценява дипломните проекти заявява публично: „Господа, пред нас стои или истински гений, или истински луд”.

Истината е, че повечето му съграждани през по-голямата част от времето, докато Гауди е жив, са оценявали сградите му като дело на побъркан. И нищо чудно няма в това, ако е вярна, а дори и да не е съвсем вярна, следната история, която се разказва за него:

Една дама поискала от Гауди къща с голям салон, защото синът й свирел на роял. Той я изградил, но без нито един прав ъгъл в нея и с толкова тесни врати, че през тях никакъв роял не можел да мине. “Какво ще правим сега”, попитала отчаяно дамата. “Синът ви да започне да свири на цигулка”, отвърнал невъзмутимо маестрото.

Тук музиката затихва и следващия пасаж е само текст.

Наистина, сигурно по онова време никак не е било лесно за един обикновен, нормален човек, който при това има чувството, че поръчва музиката и плаща прескъпо за нея, в резултат да получи и да бъде принуден да живее не в очакваната солидна къща, а в опредметеното развинтено въображение на някакъв си архитект, пък бил той истински  гений. Сега, разбира се, става обратното – мнозина искат да живеят в някоя от прочутите къщи на Гауди, но въображението им не е достатъчно развинтено, за да си представят цената за това.

Няма дори да се опитвам тук да опиша с думи феерията от невероятни форми, причудливи хрумвания и странни решения, които Антонио Гауди залага в своите архитектурни творения. Всеки може да ги види в мрежата, а още по-добре – да прескочи на живо и да се захласне по тях в Барселона. Само ще напомня никой да не забравя, че колкото и случайни, струпани хаотично или дори по невъзможен начин да изглеждат елементите от неговото строителство, те се подчиняват на абсолютно строги математически изчисления, геометрични принципи и архитектурни правила. Само дето им е добавено нещо наистина безкрайно – въображението на твореца.

Пак повтаряме предишния музикален пасаж – от барабаните, 3.15, в първата композиция на Alan Parsons Project – Gaudi. От 3.45 същата композиция продължава под следващия текст.

Къщите са си къщи, но най-големият и представителен проект на Антонио Гауди си остава „Sagrada Familia”. Тази катедрала е синтез между изкуство, науката и духовност, който превръща твореца в един изключителен и уникален архитект, а неговата базилика – в превъзходен пример на религиозното изкуство.

В началото на 2012 година във Ватикан бе представена изложба, посветена на великия каталунски архитект и неговата прочута катедрала.  На откриването кардинал Луис Мартинес Систач, архиепископ на Барселона, заяви: „Надяваме се тази изложба да успее да предаде идеята за събраните в едно изкуство, наука и духовност, тръгвайки от трите книги, от които Гауди се зарежда като вярващ и като архитект: книгата на природата, книгата на Светото Писание и книгата на Литургията”. А при своето посещение в Барселона преди това пък, папа Бенедикт XVI каза за „Саграда Фамилия”, че „тази базилика е видим знак на невидимия Бог, изключително необходим в нашето западно-европейско общество с високо ниво на безверие и религиозно безразличие”.

„Тази способност на Антонио Гауди да придаде художествена форма на вярата и науката е „зашеметяващо преживяване”, смята кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура и добавя: “Предизвиканото от него виене на свят първоначално е физическо: впечатлението, което създава е, че сме застанали наистина пред нещо, което противоречи на законите на природата. Впечатлението е за нещо абсолютно монументално, но в същото време е някак висящо във въздуха. По този начин се вливат в едно психологическото впечатление, духовния световъртеж и възнесението към тайнството, отвеждащо към трансцедетното”.

Отново – пасаж от „Почит към Антонио Гауди” на Толя Никипровецки

Роденият в Крим французин от руски произход Толя Никипровецки представя за първи път композицията, която слушаме – „Почит към Антонио Гауди”, през 1967 година в Париж, с оркестъра на Френското радио и телевизия под диригентството на Димитри Хорафас. Тя през цялото време ни говори за величието на необятния човешки дух, който сякаш изригва от могъщия каталунски гении на архитектурата Антонио Гауди. Според мен обаче в тази музика липсва един важен звук  – звукът на най-обикновен трамвай, който се клатушка по линия номер 30 в Барселона, за да връхлети иззад ъгъла на живота.

Звук от дрънкане и отминаване на трамвая

Прочети цялата новина

Свързани новини: