Марковска даде на Цветанов да й пипне мускула

Опитът на Бойко Борисов да натрапи на ЕС на всяка цена Румяна Желева като член на европейското правителство завърши все пак с победа за Европа, при която кандидатурата на Желева за еврокомисар беше оттеглена през януари 2010 г., а после и от поста й на външен министър. Оставен й беше само партийният пост в ЕНП, само защото беше заварено положение, но при опита тя да бъде преизбрана там тази година беше окончателно бламирана и по тази линия (заедно с ментора си Борисов).

Скандалът със съдия Венета Марковска, който поразително много прилича на случая с Желева по много параметри, се различава обаче вече по една много съществена тенденция: има вероятност този път Марковска да си остане на поста, но да предизвика други оставки.

Поучена явно от сгромолясването на Желева в очите на европейците, което повлече и министерския й пост, съдия Марковска си пази сигурната „капия” в качеството си на заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС). Въпреки, че е избрана от парламента в Конституционния съд и вече само от нейната воля зависи дали да се оттегли преди да положи клетва, Марковска не е напуснала междувременно високия си административен пост в правораздаването, за който е известно, че вероятно й носи повече власт и влияние, отколкото евентуалното й участие в надзора над спазването на конституцията.

От тези два бункера Марковска вече води „приятелски огън”, въвличайки МВР и прокуратурата с писмено искане от днес да бъде търсен авторът на „доноса” срещу нея. И ако прокуратурата, която все още не е оседлана официално с партиен шеф ,мълчи засега, то строителят на управляващата партия се „издаде” днес за пристрастността си към казуса ( и каузата) Марковска. Цветан Цветанов нареди ведомството му да угоди на искането, поставено в писмения ултиматум на съдийката и да започне издирването на „доносника”.

В предаването на Милен Цветков, комай единственият водещ в националния ефир, който си позволява критичен прочит на суперскандала, днес Нова телевизия показа пълната безпомощност на защитата на Марковска. В качеството си на бивш конституционен съдия и неин личен приятел, както сам изтъкна той, съдия Димитър Гочев се опита да оневини Марковска с жестове на снизходително пренебрежение към разследващи журналисти ( и към крещящите, документирани от тях факти), както и с пледоария, която би разсмяла дори и неук селянин в съда, ако бъде изправен пред неговата антилогика.

Какво ли си казват хората пред екрана? Най-вероятно се убедиха лично, че с такова явно и демонстративно незачитане за вменяемостта на зрителите, не бива да се учудваме на тайните безобразия зад кулисите.

Не си струва дори да се цитират увъртанията около казуистиката, употребена за целта да се оспори безспорното: кристално чисто да беше миналото на Марковска, което се оспорва съвсем не от анонимни сигнали, а от подписани с имената им журналисти, тя беше уличена по абсолютно безспорен начин с днешна дата в казването на неистини ( не използвам друга дума, защото защитникът на Марковска в телевизионното студио повиши заплашително тон спрямо онези, които използват „другата дума”, за която се досещате). Тази дребна подробност само повече подсили усещането за недосегаемост, което явно е разболяло доста български магистрати, а заедно с тях и българската демокрация.

С нареждането си МВР да се включи в опитите да се изчисти името на Марковска по желания от нея начин, вътрешният министър Цветанов се направи на „ударен”. И може наистина да се окаже такъв. А заедно с него и началникът му. Защото работата този път е дебела- толкова, че да се скъса още повече нишката на търпението на Брюксел, където Цветанов се намираше, издавайки заповедта да бъде търсен източникът на „анонимния сигнал” срещу Марковска.

Но най-интересното е, че солидарно с ГЕРБ издайнически мълчат и съзаклятниците от тройната коалиция на партията с ДПС и БСП, които подкрепиха кандидатурата на Марковска с гласовете си в НС.

„Слуховете”, че ГЕРБ се кани да управлява следващата година с ДПС, са верни и пушилката с караницата между тях в Кърджали е същата, както при нападките между „Атака” и ДПС, чрез които скачените съдове наливат вода в мелницата на своя авторитет пред собствената аудитория. Както е вярно, че топлата лична връзка между Бойко Борисов и Георги Първанов се прояви при гласуването на депутатите от крилото на Първанов в БСП в полза на Марковска, а после и при яростната защита на кандидатурата й от страна на Румен Петков. За което от „Позитано” мълчат защото иначе трябва да признаят, че не контролират петата колона на бившия президент в БСП.

Нямам претенцията да съм първият, който по този повод е употребил в статиите си определението „Новата тройна коалиция”( защото няма как да знам, дали само аз съм се сетил), но това определение вече си пробива път в публичния анализ на партиите извън ГЕРБ, които се борят за доверието на десните избиратели. Не ми си вярва да се обединят на този принцип, но дори се ограничат само с разобличаването на сделката, това ще има отрезвяващ ефект за българското общество.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: