Отразявайки изборите в Съединените щати, българските медии не забелязаха някои много важни постижения на пряката демокрация там – гражданите се произнесоха на местни референдуми по важни за техните общности въпроси и на четири такива местни референдума извоюваха забрана за фракинга на тяхна територия. Това се случи в Longmont, Colorado, Ferguson Township, Centre County Pennsylvania ,Broadview Heights и Mansfield, Ohio!

В Longmont забраната на фракинга и съхранението на отпадни материали от спорната технология в границите на града (Ballot Question 300) беше подкрепена с 59% от гласовете на избирателите.

Това което се случи в това градче в Колорадо е наистина забележително, като се има предвид, че big frackers са похарчили $507,500 за да бомбардират персонално всеки дом и всеки жител на града с листовки и флайери, агитиращи за фракинга. Но в изборния ден хората послушаха своя здрав разум а не шума на парите, изсипани от Big Oil and Gas.

Избирателите във Ferguson Township, Centre County Pennsylvania, приеха Community Bill of Rights, с което се гарантира правото им на чист въздух, чиста вода, устойчиво енергийно бъдеще, защита на домовете, правото на защита на местните екосистеми и правото на самоуправление по важни въпроси. За да бъдат защитени тези права, се забранява хидрофракинга и подобни дейности на територията на общността.

Съвсем същото се случи и в Ohio: избирателите в Broadview Heights бяха безпрецедентно активни пред урните, за да подкрепят приемането на Community Bill of Rights, с което се забранява на газовите и петролните компании да извършват нови сондажи и всякакви подобни дейности в района на техния град. Подобни поправки към местните разпоредби (Charter Amendment) бяха приети и в Mansfield, Ohio, подкрепени от 62% от гласувалите, срещуу 37% против. Те одобриха добавянето на Community Bill of Rights към City Charter, с което се забранява фракинга без специално писмено разрешение от местните власти.

Гражданите не са политици – те не могат да бъдат лесно купени. Въпросът е дали политическите лидери през следващите години ще се вслушат в гласовете на хората, или ще слушат само щедрите донори на предизборните си кампании.

По материали от: stuarthsmith

„Абсурдно е, че при растящи цени на електроенергията Канадската провинция Онтарио се принуждава да изнася свръхпроизводството си на ток към съседния щат Ню Йорк, като му плаща, че го приема! Това излиза по-евтино отколкото да спре или намали работата на ядрените си централи. Защо плащаме на Ню Йорк да вземе електричеството ни?“

Статия от Jack Gibbons, Why are we paying N.Y. to take our electricity? Toronto Star August 6, 2012

„Ако сте електрическа компания, действаща в щата Ню Йорк, през последната година сте получили десетки парични преводи от провинция Онтарио за това, че взимате ток от нея.
От друга страна, ако сте жител на Онтарио, прогнозата е, че сметката ви за ток ще расте и расте. Какво се случва тук?
Просто казано, оказва се, че Онтарио разполага с огромен и неповратлив излишък от произведена енергия по две противоположни причини: добра – повишена ефективност в потреблението и лоша – прекомерни инвестиции в ядрени мощности.

Всъщност по-евтино е да се плати на съседите да вземат нашия ток отколкото да се намали производственото темпо на бавно реагиращите ядрени реактори. Според проучване на Независимия електро-системен оператор IESO (Independent Electricity System Operator, б. пр.) свръхпроизведената енергия за следващата 2013 година ще нарастне до степен че цялостният капацитет за производство ще надвиши потреблението с цели 56%.

Като следствие реалната пазарна цена на електроенергията е вече паднала до малко над 2 канадски цента за киловатчас. Но жителите на провинцията се охлаждат денонощно, борейки се с особено горещото тазгодишно лято или отопляват домовете си през студовете, така че в крайна сметка плащат много над 2 цента (от 6.5 до 11.7 цента в зависимост от часа, б. пр.). Причината е, че правителството въведе т.н. „глобално регулиране на цената” за изравняване на разликата между пазарната цена на ел. енергията и реалната стойност на производството и. Скритият „злосторник” тук е ядрената индустрия, която изяжда около 45% от платеното от потребителите „глобално” допълнение към цената.

Може би да имаме голям излишък на енергия звучи добре, но от голямо значение е какъв е неговият произход и вид. Тъй като почти цялото свръхпроизводство идва от ядрените централи и ще продължи да се увеличава след оптимизацията и скъпоструващите ремонти в АЕЦ „Брюс”, (Bruce Nuclear Plant, б. пр.) държавата е задръстена с количества енергия от извънредно негъвкав тип. Според IESO всеки реактор след спиране трябва да остане изключен от мрежата между 48 и 96 часа (в зависимост от вида му). Така че за всеки ядрен оператор самото посягане към спирачния бутон „off” е невъзможен и абсурден сценарий, който трябва да се избягва на всяка цена. Еднакво трудно е и да се намали силата на реактора. За сравнение една вятърна турбина може да бъде изключена за секунди, еднакво лесно е и за газова централа да реагира на сигнали от потреблението или пазара.

Радостно е, че свръхпроизводството предлага и няколко възможности за сваляне на цената на енергията. Първата е да приключим със започналото затваряне на нечистото производство от въглищните централи на провинцията. След като със сигурност токът от тях не ни е нужен, за какво да плащаме $367 милиона годишно на Ontario Power Generation (енергийният регулатор, б. пр.) само за лукса да ги държим в резерв за случай че изведнаж нуждата от енергия ни се удвои (равносилно на дългоочакваното откриване на живот на Марс). Ето спестяване от 2 процента в сметката ни за ток.

АЕЦ Пикеринг (the Pickering “A” Nuclear Station) междувременно стана носител на съмнителната „слава” на рекордно по себестойност ядрено производство в цяла Северна Америка. Тази остаряваща, уязвима за аварии централа е двойна заплаха – за финансите и за сигурността на населението. Извеждането и от нейната мъчителна борба с работата би било най-благородният жест към онтарийския потребител и данъкоплатец. Затварянето на АЕЦ Пикеринг ще свали цената на електричеството с още 5 процента.

Но, ще запитате, какво ще стане ако икономиката ненадейно „превключи” на висока скорост? Няма ли да ни трябват тези мощности? Всички експерти отговарят с „не”. От 2005 г. насам потреблението на ел. енергия в Онтарио е спаднало с 10%. Причините са в широк диапазон – от текущите подобрения в ефикасното потребление (оборудване, уреди, осветление) до намаляване на дела на тежката индустрия в Онтарио (по всичко изглежда необратима тенденция).

Като се започне с North American Electric Reliability Corporation (Корпорация за Североамериканска електрическа надеждност, б. пр), отговорна за континенталната мрежа и се завърши с Association of Мajor Power Consumers in Ontario (Асоциацията на главните потребители на енегия в Онтарио, б. пр.) всички са единодушни, че потреблението ще се задържи на сегашните нива или ще спада за следващите най-малко 8 години.

Това ни насочва към най-важната измежду всички възможности за намаляване на цената на електроенергията: Понастоящем правителството на Онтарио все още има намерение да вложи десетки милиарди в нови ядрени мощности. Замразяването на този план с фокус в миналото би произвел драматичен ефект за намаляване на цените в бъдещето, замествайки го с опции с повече сигурност и взаимозаменяемост като например увеличен дял на високоефективните централи, съчетаващи топлоелектрически и енергопроизводителни функции, като пренос на по-евтина енергия от ВЕЦ-овете на Квебек, както и повишаване на ефективността и разумното използване. В това последното нашето общество има да извърви дълъг път, за да стигне конкурентите си.

Да си припомним, че всеки ядрен проект на Онтарио в миналото е завършвал със солидно завишаване на първоначалния му бюджет и ще се уверим, че двойното залагане на ядрената карта ще доведе нашите сметки за електричество да ударят в тавана.

Авторът Джак Гибонс е председател на Ontario Clean Air Association ( Сдружение за чист въздух на Онтарио, б. пр.).
Превод: Васко Попвасилев (Онтарио)