Данъци и степен на развитие

Мисля, че си заслужава още веднъж да обърна внимание към книгата на Вито Танци за променящата се икономическа роля на държавата през последния век (Government versus Markets: The Changing Economic Role of the State).

Книгата дава много данни за промените и развитието на взаимоотношенията между пазара и държавата и тук ще отбележа една от таблиците от книгата, за държавните разходи като дял от БВП.

Както се вижда по-долу в таблицата, всички западни държави са имали сравнително ниско ниво на данъчно облагане в целия период до 60-70-те години на ХХ век (10-20% от БВП, а към края на периода 20-30% от БВП). След това започва масирано увеличение на данъчното облагане като се стига до нива от 40-50% или дори повече.

По този повод, бих искал да подчертая факта, че западните страни са забогатели по времето когато са имали ниски данъци - всъщност едва след като са забогатели те са увеличили облагането до сегашните високи нива. Практически няма пример на страна, която да е забогатяла бързо с много високи нива на данъци. След увеличението на нивата на данъците темповете на икономически растеж значително намаляват.

В този смисъл, от гледна точка на бедните страни, да се върви към данъчна унификация (т.е. високи данъци) в Европа е неразумно – защото високото облагане означава твърде ниски нива на растеж, които за бедните страни са проблем. За богатите страни 1-2% годишен икономически растеж са приемливи – за бедните, обаче, 1-2% си е направо разочарование. Бедните и богатите страни трябва да имат различни данъчни политики, защото с високи данъци настигането (конвергенцията, кохезията) би било неимоверно затруднено и забавено.

Блогът за икономика 2012

Прочети цялата новина

Свързани новини: