Най-после и това се случи! Единият от двамата еднополови родители на Комунистическия манифест („Манифест на Комунистическата партия“) може спокойно да спи вечния си сън под гранитния монумент в лондонското гробище. Вече има поне едно общество, в което държавата, както предвиждаше неговата доктрина, е отмряла. За наша чест и слава, това е българската държава. Пък, както сме „повлекли крак“, днес в София, утре – в други европейски, американски, азиатски, африкански и пр. столици. Важното е, че ефектът е налице – а примерът – повече от заразителен. В точно съответствие с постановката ...

Дете, родено през 2013 г. в България, ще живее по-зле, отколкото в Египет, но малко по-добре, отколкото в Салвадор, Филипините или Шри Ланка, когато навърши пълнолетие т.е. през 2031г. Това е заключението от годишната класация "Къде е най-добре да се родиш", съставяна от Economist Intelligence Unit - анализаторското звено на медийната група The Economist. Тази своеобразна оценка за качеството на живота този път е обхванала 80 държави от цял свят.

В не толкова далечните дни, когато достъпът до интернет се осъществяваше чрез телефонни линии, нямаше потребител, който да няма поне няколко шпиндела CD-та, а по-късно и DVD-дискове. Всяка повече или по-малко ценна информация, операционни системи, най-популярният софтуер, игри, филми, снимки и музик...

Идеята за получаване на енергия от околната среда за бъдещо ползване се приветства от всички, но досега повечето методи за производство на такава "зелена" енергия все още не могат да се справят със задачата за получаване на големи количества от нея. Все пак, технологиите се развиват и учени от Техно...

Мисля, че си заслужава още веднъж да обърна внимание към книгата на Вито Танци за променящата се икономическа роля на държавата през последния век (Government versus Markets: The Changing Economic Role of the State).

Книгата дава много данни за промените и развитието на взаимоотношенията между пазара и държавата и тук ще отбележа една от таблиците от книгата, за държавните разходи като дял от БВП.

Както се вижда по-долу в таблицата, всички западни държави са имали сравнително ниско ниво на данъчно облагане в целия период до 60-70-те години на ХХ век (10-20% от БВП, а към края на периода 20-30% от БВП). След това започва масирано увеличение на данъчното облагане като се стига до нива от 40-50% или дори повече.

По този повод, бих искал да подчертая факта, че западните страни са забогатели по времето когато са имали ниски данъци - всъщност едва след като са забогатели те са увеличили облагането до сегашните високи нива. Практически няма пример на страна, която да е забогатяла бързо с много високи нива на данъци. След увеличението на нивата на данъците темповете на икономически растеж значително намаляват.

В този смисъл, от гледна точка на бедните страни, да се върви към данъчна унификация (т.е. високи данъци) в Европа е неразумно – защото високото облагане означава твърде ниски нива на растеж, които за бедните страни са проблем. За богатите страни 1-2% годишен икономически растеж са приемливи – за бедните, обаче, 1-2% си е направо разочарование. Бедните и богатите страни трябва да имат различни данъчни политики, защото с високи данъци настигането (конвергенцията, кохезията) би било неимоверно затруднено и забавено.

Блогът за икономика 2012

Оперирани сме от чувството да мислим позитивно. Безкръвно е изтръгната надеждата, че нещата някак ще се наредят, че усилията ще дадат плод и че сивите облаци, надвиснали над скучното ни всекидневие, най-накрая ще се разкъсат. Това си мисля все по-често, безстрастно, с лека иронична усмивка, особено когато виждам как хората, а и аз самата, се сблъскват с поредната несправедливост или неуредица. Вероятно поради тази причина също толкова безстрастно приех и резултатите от проверките на Регионалната здравна инспекция във Варна. Данните показват, че някои от джипитата в морската столица правят „дистанционни прегледи” само и само за да си докарат някой и друг лев отгоре, отпуснат, разбира се, от здравната каса. Без дори да се замислят за последствията, личните лекари се впускат в оценка на здравето на пациенти и снемат епикризи, без самите хора да присъстват на изследването. Явно "добродетелните" и "добросъвестни" лични лекари отново са решили безмилостно да бръкнат още по-дълбоко в...

Двама мургави приятели седнали на раздумка пред току-що построената къщичка, тип палатка, и започнали да си говорят. Минали през темата за кърпенето на бюджета с пари от чужди портфейли, разговорили се за непрестанното местене от град в град и накрая стигнали до любимата тема за секса. Единият казал: - Абе ти чувал ли си за групов секс? - Не, какво е това? - Ами ние с Айшето веднъж опитахме. Събрахме се, значи, петима мъже и пет жени в една стая. Угасихме лампата, всички се съблякохме… - И какво? - Ами нищо - всеки си стои до дрехите и ги пази. Крадлив народ сме, ей... Усмихни се, България! Циганите може и да не си падат по груповия секс, но някои експериментатори дотолкова решили да изпробват нестандартни пози, при това с любовницата си, че чак "умрели от кеф". Световната статистика показва, че 50 000 любопитни авантюристи умират по време на секс, а "най-заплашени" от сладката смърт са закръглените мъжаги, които на всичкото отгоре си похапват и попийват солидно преди...

Надя Георгиева работи от 6 години в градския транспорт и продава билети и карти на спирката на Орлов мост. По професия е инженер, завършила е „Електронно изчислителна техника” в някогашния МЕИ. Тя има 25 г. трудов стаж по специалността си, но недостатъчен да се пенсионира. Затова приела да работи в градския транспорт. "Никога преди не съм се замисляла по въпроса за това дали е удобен градският транспорт. Преди го приемах като една от даденостите на технически прогрес. Едва като започнах работа тук, осъзнах, че без градския транспорт София е мъртъв град. Ако го няма този обществен транспорт, то всички онези хора, които се борят за хляба си, а те са повечето, няма да има как да се придвижват от едно място на друго, например от "Обеля" до "Младост". Най-големият кусур на градския транспорт е това, че диспечерската служба не работи качествено и ефективно. Това за обикновения човек означава, че ако чака транспорт за гарата например, в рамките на пет минути ще минат всички възможни...

„Не ме бутай бе, кретен с кретен, не видиш ли, че едва стоя”, се провиква към свой връстник още от стъпалата на автобус 213 възедричка ранобудна столичанка, която въпреки ранния час даже е сколасала да се вапца с всички цветове на дъгата. „Ууу, госпожо, много сте грозна бе, като крокодил сте”, й отговаря с подобаваща любезност опонентът й. Тя обаче не обича да остава капо и допълва с цялата си енергия, която влага в сутрешната свада: „А пък вие, господине, да ви кажа честно, сте рядко неприятен”. Това обичайно общуване в градския транспорт в столицата се разиграва в към 8 часа заранта. Неволно направих паралел с обстановката в обществения транспорт на китния, зелен и красив Портланд, където преди време имах шанса да бъда. И където бях очарована от положителния заряд на безброй усмихнати непознати хора, които оптимистично и ведро се поздравяват с „Добро утро” и това за тях очевидно бе обичайно. Толкоз за обичайностите у нас и отвъд Океана. Пътуването с градския транспорт, който...

Не „откривам Америка” с репликата, че днешното тържествено отбелязване на руския светец Александър Невски от БПЦ няма нищо общо с древните традиции на българското православие, покръстило всъщност Русия. Но има много общо с една друга традиция, която е многозначителна в условията на днешната криза във върхушката на БПЦ и може като нищо да остане незабелязана.

След като България реагира на руските бомбардировки срещу Варна с гняв, само 5 дни по-късно, на 19 октомври 1915 г., правителството пристъпва към процедура за преименуване на софийската катедрала. Предложението е вместо да бъде наречена на руския светец Александър Невски тя да се прекръсти на „Св. Св. Равноапостолни Кирил и Методий”. Така и става след указ на Фердинанд от 21 март 1916 г.

Българското название обаче просъществува само 4 години. И тук е аналогията с днешното време, на която искам да обърна внимание.

Руският светец Александър Невски е реабилитиран като патрон на най-големия български храм по инициатива и под натиска на висшия клир на БПЦ в ситуация, когато Русия вече не съществува, погълната е от пламъците на болшевизма. Раболепието на българските дядовци пред руското началство е нелепо в онази обстановка, когато вече няма руски батюшка на трона, на когото да се подмазват. Но въпреки това го правят и успяват в това начинание с благосклонното съучастие на правителството на Александър Стамболийски ( който е направо популисткия прототип на нашия днешен премиер).

В България, управлявана сега от граждани с претенцията да ни развиват по европейски начин, наблюдаваме познатото прехласване по руската символика, свързана с руското вечно противопоставяне на Запада. Александър Невски е руски пълководец, воювал срещу шведи и германци, но за неговото заиграване с татарите от Златната орда поклонниците му свенливо мълчат.

И се получава така: днес европейска България безропотно приема  руската историческа трактовка и традиция, която е наложила на България и българите да имат като свой светец руския заговорник със Златната орда, който обаче е громил съвсем правилно западните врагове. Доста шизофренична символика по отношение на освобождението на българите от турските орди, нали…
И на всичко това на висок глас отново припява БПЦ под одобрителния поглед на новия Стамболийски. Това е един дебеловрат кръговрат.

„Съвпадението” съвпада и с поредните дни на културата по двустранното трасе- този път домакин е Москва ( след като през 2008 г. имаше цяла година на Русия в България, последвана от обратен жест година по-късно)

Междувременно в Русия, където знаят как да заиграват със Златната орда и златните ордени, почти канонизираха като светец на дружбата културния ни министър Вежди Рашидов, обявявайки го за академик. Той така се поласка и си повярва, че тази сутрин си приписа в телевизионно интервю (още едно) чудодейно първопроходство в историята на българската култура. Похвали се , че има заслуга за първи път български певци да пеят в Болшой театър, макар миналата година например сред звездите, поканени да осветят ремонтирания Болшой, да блестеше Александрина Пендачанска ( явно е станало без да го питат). Но откъде да знае това човечецът, който обеща да заведе на сцената на Болшой (отдавна покойната) Гена Димитрова и след гафа ни поясни, че не сме го разбрали- искал да каже, че ще пее на запис…

Апропо, за БПЦ дякон Левски не само не е светец, а е направо враг , защото захвърлил расото заради някаква си национална революция ( несанкционирана от Батюшката). Пък и що за завет ни е оставил : “който ни освободи, той ще ни зароби”! Тази сбъдната прогноза е направо светотатство не само за БПЦ, но и за с(ъ)ветските ни власти в миналото, както и за техните адепти днес.

Но да спрем дотук, за да не смущаваме празнуващите.

Алилуя!

Share on Facebook

Как изглеждаме в очите на европейците в действителност? Отчитат ли те нашите малки победи над световната криза и прогресивното ни драпане по стълбата към „големите”? Все още ли България е малка тъмна държавица с дупки по улиците, мрачна постсоц-администрация, бледи пенсионери и тук-там слаби дечица? Дупка в световната политическа карта. Врящ казан с пропукани стени, от които тече гной – политическа, обществена и морална. Дали някой британец, крачещ с голямата си черна омбрела над модния шлифер през чистия парк, си мисли за лятната си почивка на Цигов чарк, или вместо това се озърта наляво и надясно, опасявайки се, че може някоя банда дрогирани българи да му вземат портфейла, ключовете, че даже и чадъра? Точно това прави британският евродепутат Годфри Блум – озърта се на всички страни за български и румънски емигранти, които може да го оберат, пребият, изнасилят, или което е много по-лошо: могат да му станат съседи, колеги, да пътуват до него в метрото, да чакат до него на...

В последния си доклад природозащитниците от Greenpeace намалиха рейтинга на Apple в класацията за екологичност. В момента компанията от Купертино се нарежда на шесто място в списъка. За повечето потребители това едва ли има голямо значение, но не и за тези, които са фанатични привърженици на борбата...

Онлайн-магазинът за приложения съвместими с Windows 8 продължава да процъфтява. В момента в него има повече от 20 600 различни приложения - това бе съобщено в официалния микроблог Win App Update. Тук е важно да отбележим, че този брой приложения няма да бъде достъпен навсякъде. Напр...

Финансовият министър Симеон Дянков остана извън класацията на британския делови ежедневник The Financial Times на най-добрите финансови министри в ЕС, поместена днес. В класацията, която се прави за шеста поредна година, начело е германският финансов министър Волфганг Шойбле, следван от колегата си извън еврозоната - ковчежникът на Швеция Андерс Борг. Третото място заема полякът Яцек Ростовски. В подреждането попадат и финансовите министри на най-застрашените страни от еврозоната - Португалия (10 място), Испания (19), Италия (8), Гърция (17), Унгария (19). Присъствието в класацията на министри от най-тежко закъсалите държави в ЕС за разлика от "отличника" Дянков означава, че т.нар. успехи на правителството са незабележими в чужбина.

Валерия Новодворская Току що Валерия Новодворская публикува в своя видеоблог на YouTube следното кратко есе. Тъй като нейните позиции съвпадат с много от това, което се е писало и тук, и във форум Де зората от години, реших, че ще е добре то да бъде транскрибирано и преведено на български. Валерия Новодворская се обръща в [...]

“Здравейте! Мога ли да Ви помогна?” – понякога, едва прекрачили прага на даден магазин, чувате с досада тези думи.
“Не, само разглеждам.” – е стандартният отговор.

Най-важният маркетолог в магазина все пак си остава продавач-консултантът и от неговите умения, външен вид, отзивчивост и компетентност зависят не само успешните продажби, но и задържането на клиенти, а и привличането на нови. Повечето интернет магазини са магазини на самообслужване и са лишени от продавач-консултанти.

Можете ли да имате продавач-консултант за своя сайт? Разбира се, че може!
Това се прави с онлайн чат на сайта.

Когато вляза в магазина, предпочитам да се огледам на спокойствие (да не получавам досадни подканвания от livechat-a още на първата страница). Искам продавача да не се е залепил за мен, все едно ме дебне да не открадна нещо. В уеб това може да стане с бутонче за лесен достъп до чата, което не дразни с големина и цвят и се вписва добре в сайта. Когато имаш нужда от помощ, търсиш съдействие. Когато съм в магазина и искам да попитам нещо, например дали разполагат с нужния модел и размер, или къде е щандът за този вид стока, е добре с малък жест или поглед продавачът да се отзове и да ме упъти. В сайта това означва бутонът да е лесно и бързо откриваем, когато ми потрябва. Е, разбира се, в общуването с консултанта искам да усетя добронамерено човешко отношение, а отговорите да са компетентни и адекватни. В сайта това означава на линията да е човек, който е готов да ми отдели внимание и да ми помогне с отговори на въпросите ми.

Всички пазаруваме и сме клиенти на различни магазини. Тези магазини си имат собственици или управители и за да се радваме на възможността да купим подходящата стока на оптимална цена в приятна обстановка и с добро обслужване, трябва точно тези ръководители да определят правилата.

Какво искам аз като администратор на онлайн магазин?
Едно от основните неща, разбира се, е продажбите да се повишават, доволните клиенти да се увеличават, постоянните клиенти да останат такива, а новите клиенти да се превърнат в постоянни. Искам и клиентите да кажат добра дума за магазина на своите познати и приятели – хората вече вярват повече на препоръките, отколкото на рекламите.

Какво трябва да направя, когато клиентът влезе в магазина? Остави го да се огледа. Така и консултантът ще има време да се подготви. На сайта това е времето от влизането в сайта до първото приветствие. Tрябва да мога да настроя кога да поканя посетителя за разговор – след време или въобще да не му досаждам. В различните магазини подходът е различен - в магазина за рокерски стоки или тинейджърски дрехи може и на “ти”, в магазина за модни аксесоари или луксозни часовници това може и да изгони клиента. Искам на сайта да мога да редактирам съобщението за приветствие или да създам друго на момента.

Важни ли са дрехите на продавачите за оборота на магазина? Достатъчно е да погледнем магазините на мобилните оператори, там нещата са ясни – всичко е в тон с фирмения стил. Тогава и аз искам да мога да подбера цвят и стил на бутона и на прозореца за общуване на сайта.

Къде отиде клиентът, какво прави? Да, добре е консултантът да е на един поглед разстояние, да знае какво разглежда клиентът в момента и да е подготвен да помогне. За сайта това означава операторът на livechat-a да вижда къде сърфира посетителят в реално време. Когато продавачът чуе “Четете ми мислите”, е ясно, че си е свършил работата. Операторът на livechat-a може пък да вижда какво пише посетителят в реално време още преди да е изпратил съобщението и така да “чете” мислите и да е готов с отговорите. В същото време е добре и операторът да има възможност да си вземе почивка – тогава livechat-ът автоматично влиза в офлайн режим.

Важно ли е да преценя клиента по някакъв начин – облекло, държане, настроение? Разбира се, подходът при обслужването най-вече зависи от това. Тук стават и големи грешки. Спомнете си пазаруването в “Хубава жена” – преценката е важна, но най-важен е самият клиент. На сайта не се виждат нито обувките, нито прическата и усмивката, но пък може да се прецени релевантността на посетителя – разпознават се “горещите” клиенти, готови за покупка. Когато клиентът влезе в магазина, единственият начин да отгатнеш от къде идва са дрехите, държането и аксесоарите му. На сайта това въобще не е така. Там се вижда как клиентът е дошъл на сайта – от търсачка и по коя ключова дума, чрез кой линк. Вижте се и къде точно се намира клиентът в момента – в държава и град.

Клиентът вече иска помощ. Къде се намира щандът за спортни мъжки обувки? По-добре е да го заведете лично, вместо да му кажете  – минете през салона с женските обувки и завийте наляво. В уеб операторът на сайта трябва да може да посочи бутон или текст направо в браузъра на посетителя, за да извърши някакво действие, или пък да го отведе директно там, където трябва да отиде, ако това е необходимо. Тези действия, разбира се, стават само по желание на посетителя и с допълнително разрешение.

“Мими, моля те, обслужи клиента, трябва да сгъна тази риза.” – в интернет магазина това е прехвърляне на разговора с посетителя от един оператор на друг.

Денят приключи и е време да направим кратък отчет. В интернет магазина искам да получа архив от разговорите, статистика и преценка за ефективността на работа, колко от клиентите приключиха посещението с покупка. А в крайна сметка да видя и къде се объркват клиентите и кога се нуждаят от помощ.

Най-ценното е, разбира се, човешката връзка с клиента, когато той се нуждае от нея. Системата за co-browsing е незаменима и за оператора, и за посетителя – та нали за да помогнеш, трябва да знаеш поне къде се намира клиентът и какво прави.

Как да прецениш дали онлайн чат за сайта ще ти е от полза? Най-добре е да го пробваш и сам да видиш ефекта, разбира се. За безплатна пробна регистрация се свържи със Софткей България.

Снимка: Xjs-Khaos

Подобни статии:

1. Facebook Like-овете – от фен страницата директно в магазина
2. Как да направим работещ онлайн магазин – Съдържанието, Част 3

Деян Донков е роден във Видин през 1974 г., а 23 лета по-късно завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Енчо Халачев и Снежина Танковска. Печелил е почти всички престижни родни театрални награди за участието си в постановки като “Опасни връзки”, “Дон Жуан”, “Полет над кукувиче гнездо” и др. Играе също така в редица знакови за родната телевизия и кино от последните години продукции от ранга на сериалите „Хъшове” и „Под прикритие” и игралните филми “Емигранти”, “Изпепеляване”, “Хиндемит”. Има син от актрисата Анастасия Ингилизова, който носи неговото име. Ето какво ни сподели Деян в един слънчев петъчен следобед за предстоящите си проекти и пътят, по който според него трябва да поемат младите в театъра. - Четох наскоро едно изследване, според което в родния ти Видин се дава най-ниската средна заплата в страната. Преди години игра във филма на Ивайло Христов и Людмил Тодоров "Емигранти”. Замислял ли си се дали да не си тръгнеш за постоянно от...

Компанията Mozilla пусна първата версия на Firefox за 64-битови операционни системи Windows през юни 2010 година и още тогава беше известно, че повечето добавки за новия браузър ще се изпълняват в 32-битов режим, както и че пренаписването им в 64-битов вариант ще изисква огромни усилия. Тази седм...

Фестивал за късометражни филми в Американския университет в България ще покаже най-доброто за 2012-та. Второто издание на Фестивала "Бъдeте смели да създавате" ще се проведе в университета от 23-ти до 26-ти ноември т.г. АУБ Филм Фест е основан през 2011 г. от Александър Акоста Осорио - възпитаник на АУБ и служител в отдела на ECU за маркетинг и комуникации. В момента фестивалът се организира изцяло от филмови ентусиасти и студенти от университета.

Венета Марковска напуска съдебната система с около 100 хил. лв. обезщетение (обновена)

Веднага след пускането на iPhone 5 Samsung настояха смартфонът да бъде включен в патентното им дело срещу Apple. Сега намерението им е да направят същото нещо и с други два продукта на американската компания - последните модели iPad и iPod Touch. Samsung искат да включат както четвъртото поколение i...

The Big Bang също е от периода от началото на хилядолетието, мастило върху хартия.

Рисунка от далечната 2001-ва или там някъде, мастило върху хартия.

  Резюмето на БНР:

Новият футуристичен кампус на Apple ще бъде забавен във времето. Това стана ясно от поправка, която от компанията вписаха в поредния си проект предаден на калифорнийския град Купертино. Поправката гласи, че строежът на масивната елипсовидна структура и 176-акровия кампус ще започне чак през 2014 го...

  Е да, наскоро бяхме до IKEA:)…и пазарувахме. Сърце не ми дава да изхвърлям големите хартиени торби, които...

По-рано този месец Instagram, които се утвърдиха на пазара като мобилна услуга, представиха своето уеб приложение. Няколко седмици по-късно те започват усилено да го развиват и популяризират. Една стъпка към тази цел е въвеждането на така наречените "значки" - малки икони, които потребителите могат ...

Когато бях 9-и (т.е. последният) клас в Американския колеж, измежду децата, току-що постъпили в 4-ти (т.е. първият) клас имаше едно момченце, което се залепи за мен. „Залепи” какво значи? Ами ей така, щом ме зърнеше някъде из двора или по игрищата, тичаше при мен като при голям брат, усмихнато и гласовито. И не след дълго започна да ми вика „бате Петко”. Хубаво момченце с вчесани на път руси косички, страшно подвижно и винаги готово да ти е с нещо от полза. Постепенно си извоюва привилегията да се смята за мое приятелче, даже стана нещо като талисман на целия ни клас. Казвахме му Боби. Това малките да се навъртат между големите, да се мъчат да спечелят благоволението на най-популярните, възмъжали вече деветокласници, някои от които имаха и мустачки, беше нещо съвсем нормално и на никого не правеше впечатление. Новодошлите бяха момчета на по 12-13 години, някои от тях сигурно за пръв път се отделяха от мама и татко, животът в пансион, далеч от дома им се отразяваше едва ли не...

Продукти:
1/2 стрък праз лук
4- 5 домата
1- 2 моркова
1 малка глава целина
1 червена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1с.л. кафява захар
2- 3с.л. олио
1ч.л. суха целина

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Празът се скълцва на дребно. Доматите се рендосват. Морковите и целината се режат на кубчета с къдраво ножче, а чушката- на ленти. В тенджера се налива олио. Съдът се поставя на включен котлон. Поръсва се сол. Празът се запържва за 5 минути, в загрята мазнина. Бърка се непрекъснато с дървена лъжица. После се добавя доматеният сок и всички останали зеленчуци. Наливат се 2- 3ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Манджата се готви на слаб огън. След 30 минути варене, се отхлупва, поръсва се захар и червен пипер. Обърква се и се готви още 40 минути. После се отхлупва поръсва се суха целина. Оставя се да къкри на изключен котлон.

На шестия ден Дванайсетият участник (ще го наричаме така) провежда първото събрание. Тъй като невероятно добре умее да манипулира чуждите представи и мнения, той, без никой да усети, подхвърля идеята за отказа от борба. Хиляди психолози, психиатри, познавачи на човешкото поведение (магазинерки), които следят шоуто, не успяват да доловят пъклените му послания. Той говори монотонно и с неангажиран вид на насядалите около него участници. Говори им, че би било добре да не се съревновават един с друг, че човекът е надраснал агресивността си, че смирението… и т.н. Те не успяват да му противоречат, защото да противоречиш на толкова глухо и безизразно говорещ човек е невъзможно. Той съумява да разрушава съпротивата им, минавайки под прага, над който човек изпитва емоции. Участниците просто си мрънкат нещо, опитват се да мислят за друго, но семето на злото е посято у тях. Те лека полека престават да изпитват нормална, човешка, гадна злоба един към друг. Става малко страшно… Без да са...

Русия се управлява от векове на принципа „бий, за да те уважават”, но в русофилска България, в която властта ни лъже най-безсрамно, че имала намерение да „пляска руснаците”, Борисов не бие- той направо уважава наред. Сега уважи СДС като стара партия.

Не, това не е партиен въпрос и тъкмо по тази причина има смисъл да бъде коментиран преди да е ясна развръзката с (не)съгласието на Петър Стоянов да участва лично в срамната сценка. Нищо лично, наистина!

„Марката СДС”, както се изразява търговски Бойко Борисов, е подложена на неговото публично уважение на подиума на общественото любопитство. Зяпачите в лявата ложа похотливо потриват ръце, възбудени от гледката как техният човек от милиционерското училище поругава тази пущина СДС, отказваща сама да пукне толкова години.

Тече екранизация на документалния филм по сценария на Вуте, който заплашил Пена, че ако не може сам, „човек че наеме” и пак ще я насили.

За да няма съмнение откъде идва поръчката в осветяването на сцената се включи тази сутрин и телевизионния канал, в който прелюбодействието лъсна без задръжки. Водещият Бареков постави разграничителната линия: който не подкрепя кандидатурата на Петър Стоянов за КС е ляв. И призова няколко пъти сините депутати, които отказват да я еректират, да бъдат скопени от парламентарната група.

Е, този път, след груповото изнасилване, пущината СДС може наистина да пукне. От срам.

С такива „защитници” не й остава друго, освен хората с остатъчно достойнство да му лепнат марката СДС на Борисов и престанат да позволяват да бъдат употребявани като смокинов лист за срамотиите в т.н. дясно пространство, като той нарича своя харем ( думичка, която идва от арабската дума „харам”, т.е.„срам”).

Share on Facebook

Та кой не ни се изреди? Лукавият Луканов, съдията Попов („За Бога, братя, не купувайте”), безхаберният Филип, болнавият Беров, комсомолецът Жан, ухиленият Софиянски, грачещия над гроба на икономиката Костов, морално голият ни и безхарактерен цар, тройно ограбващата коалиция. И накрая СПАСИТЕЛЯТ – героя от приказките Б.Б. Докато предишните правителства от кумова срама индексираха навреме доходите, по време на управлението на Б.Б. настъпи ледников период. Пълно замразяване и сриване на бизнес и доходи. Страната ни се превърна във „великата рилска пустиня” – с живуркащи столица и три-четири града и беряща душа провинция. С изцяло превзета от чужди капитали икономика и банкова система, и зависеща почти изцяло от някакви европейски програми, които впоследствие ще ни излязат през носа. С натрапения от Световната банка „велик” финансист-бюджетар Дянков, който само наглася цифри в квадратчетата на бюджета, без мисъл за истинско развитие на икономиката ни.

 


Излязъл Зайко на полянката, а там Козата с козлетата се разхождат. И на тях дал ябълки.

Изведнъж някой почукал на вратата ... Тя се отворила и там се появили катеричетата с голям кош, пълен с лешници.

-Мама заръча да ги донесем! - казали катеричетата и си тръгнали.


-Чудеса! - прошепнала мама Зайка.

Дошъл и Ежко с кошница, пълна с гъби.
-Вкъщи ли е стопанинът? - попитал той.
-Не - отвърнала Зайка. - Откакто излезе сутринта, не се е връщал.
Ежко и оставил кошницата с гъби и си тръгнал.









Съседката Коза донесла зеле и гърне с мляко.
-Това е за децата ви - казала тя на Зайка.





















Чудесата продължавали ... почукало се на капака на пода и оттам подала главата си къртицата.
-Това ли е домът на Зайко? - попитала тя.
-Да, ние живеем тук - отвърнала Зайка.

















-Значи правилно съм изкопала тунела! - зарадвала се Къртицата и в стаята залетели всякакви зеленчуци, които могат да се намерят под земята: моркови, картофи, цвекло.
- Поздрави на Заека! - извикала Къртицата и изчезнала под земята.


А Враната все гракала:
-Гра, гра! На всички раздаде ябълки, мен поне с една да ме беше почерпил! Смутил се Зайко, извадил от чувала последната ябълка:
-Eто ... Най-хубавата! Кълви със здраве!
-Притрябвала ми е ябълката ти, не мога да ги понасям! Гра! Гра! Какво да се прави! На родните си, гладни дечица празен чувал носи!
-А аз ... А аз сега ще се върна в гората и отново ще донеса пълен чувал.
-Къде ще вървиш, глупако! Гледай какви облаци са се събрали! Но Зайко хукнал обратно в гората.

И когато стигнал до заветната ябълка, то там ...


Видял вълкът Зайко и попитал:
-Какво търсиш тук?
-Аз... Ябълки исках да събера ... За зайчетата...
-Обичаш ябълки, значи?











-О...Обичам ...
-А аз много обичам зайци! - изръмжал Вълкът и се хвърлил върху него.
Ето, че на Зайко му потрябвал и празният чувал!













Късно през нощта се добрал Зайко до своя дом.
У дома отдавна дълбоко спели ситите зайчета. Само майка Зайка не спяла, тихо плачела в ъгълчето си.
Изведнъж вратата изскърцала. Зайчетата скочили:
-Ура! Татко си дойде!

Зайка се втурнала към вратата. На прага стоял Зайко целият мокър.
-Аз нищо ... съвсем нищо не ви донесох - прошепнал той.

-Бедният ми Зайко! - възкликнала Зайка. И изведнъж страшен удар разтресъл къщата.
-Това е той! Вълкът! Залостете вратата! Крийте се! - викнал Зайко.
Стъклата зазвънели, прозорецът се отворил и се появила голямата глава на Мечока.


















-Ето! Подарък от мен! - изревал Мечокът. - Истински липов мед!
Сутринта цялото заешко семейство се събрало на масата. Какво ли нямало там! Гъби и лешници, зеле и цвекло, картофи и моркови, мед ...

А злата Врана не можела да се начуди:
-Ум не ми стига, как може от празен чувал толкова благини да се появят?  

Владимир Сутеев

За да се присъедини към Европейския съюз, една държава трябва да отговаря на т.нар. Копенхагенски критерии. Спомняте си как преди години този израз беше сред най-често използваните от политиците и медиите. Тогава и на сън да го попиташ, всеки журналист можеше да изреди критериите: демокрация, върховенство на закона, човешки права, защита на малцинствата, функционираща пазарна икономика. В един момент старите европейски държави прецениха, че България изпълнява критериите и последваха фойерверки.

Изключение беше сферата на правосъдието и вътрешните работи и затова страната ни продължава да е под наблюдение по т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Това означава, че старите европейци и тогава не бяха, и до днес не са убедени, че българските институции имат ресурса да продължат сами в правилната посока, а българското общество има зрелостта да притиска политиците си да вървят в правилната посока.

Сбъркаха! Даже много сбъркаха, защото българските политици и българското общество не успяват да демонстрират зрялост не само в сферата на правосъдието и вътрешните работи, а и в много други сфери. Скандалът “Марковска” е само най-крещящият и пресен пример за това как в България е възможно да правиш каквото си искаш, прикрит зад формалното спазване на процедурите. В този случай Европейската комисия се намеси и всички знаем, че ако това не се беше случило, скандал нямаше да има. Марковска щеше да се закълне като конституционен съдия, а недоволството щеше да остане удобно изолирано в няколко сайта. Щяхме да забравим и да продължим със следващ тридневен скандал.

Нека се върнем към критериите. На 17 април 2011 г. няколко десетки привърженици на ВМРО и “Атака” нападат молитвен дом на “Свидетели на Йехова” в бургаския квартал “Меден рудник”. Реакцията на държавата е като при обичайна хулиганска проява – “образувано е досъдебно производство”. Месец по-късно митинг на “Атака” пред софийската джамия прераства в нападение над участниците в петъчната молитва. В някои медии футболисти от Африка са наричани чернилки, а ромите – животни, боклуци, скотове, вандали. Когато България беше още страна-кандидат, тази поредица щеше да предизвика депутати от поне няколко парламента да попитат правителствата си какъв натиск ще окажат върху София, за да гарантира защита на малцинствата. Днес всичко е наред.

На първо място сред критериите беше поставено демократичното управление, което включва свободни и тайни избори, справедлив и равен достъп на политическите партии до свободна преса. Безобразията, които всички виждаме по време на избори, вероятно са част от демократичното управление. Неограниченият брой на застъпниците на практика узакони купуването на гласове. Необезпокояваното присъствие на депутати от управляващата партия на мястото, където се броят гласовете, също не застрашава изборните измами. Свободна преса? Преди няколко години докладчикът за България щеше да повтаря непрекъснато тези проблеми пред Европейския парламент, а българските власти щяха да бъдат принудени да обещават, че повече няма да правят така. Днес вече сме вътре и няма докладчик. Значи всичко е наред.

Най-дълго чакахме признанието, че България вече е функционираща пазарна икономика. В сърцевината на това понятие стои свободната конкуренция. Според Сметната палата две трети от обществените поръчки се провеждат в нарушение на правилата. Това означава, че парите отиват “където трябва”. Това не е свободна конкуренция.

Преди 2007 г. някой европейски комисар със сигурност щеше да попадне в заглавията с остра критика срещу България по този въпрос. Още повече че огромната част от тези пари са пари на европейските данъкоплатци. Но вече сме членове на клуба, където не е прието да гледаме в паничката на другарчето.

След като Европейската комисия не е задействала някоя от многобройните си процедури, значи всичко е наред. Фасадата е ненапукана, не ни интересува какво става зад нея. Дали има някакво лицемерие в подобно поведение не е основната тема. Все пак делото по спасяването на давещите се е предимно дело на давещите се. Суровата истина е, че европейският натиск върху българските институции изчезна. А всички много добре знаем, че европейският натиск е единствената сила, която може да принуди българските власти да спазват демократичните правила. Можеше.

Със сигурност някой ще попита: да не би да е по-добре извън Европейския съюз, да не би да искаш да ни унижават вечно с наблюдения и критики? Отговорът е, че Европейският съюз е най-доброто нещо, което България си е причинявала от векове насам. И всички искаме да сме горди европейци, а не посочвани с пръст нарушители. Но наред с гордостта трябва да признаем, че единствено външният натиск води след себе си сериозни последици в България. А откакто сме част от този съюз, натискът почти изчезна и вината за това наистина не е в нас. За нас остава само тъжният извод, че вече няма кой друг да посочва правилната посока. Останахме само ние.

Реших да напиша това ревю, защото видях „Десетият кръг” сред намалените книги, струпани една върху друга в кош като дрехи втора употреба. Стана ми мъчно – винаги е неприятно да видиш твоя любима творба пренебрегната, недооценена и избутана настрани като непотребна вещ. Факт е, че именно сред преоценените книги можеш да намериш сродна душа, някое изгубено съкровище, ала все пак… тъжно е.

По принцип избягвам да пиша за книги, които съм прочела отдавна, просто защото не мога да предам непосредственото удоволствие след отгръщането на последната страница. Този роман обаче го заслужава.

Привидно „Десетият кръг” е история за изнасилване – акт, който потъпква невинността и сваля със замах маските на всеки един, замесен по един или друг начин в него. Уравновесеният баща, загърбил първичната страна на характера си в името на семейството, усеща как яростта в него се пробужда за нов живот. Отчуждената майка, която осъзнава колко много се е отдалечила от близките си хора. Отчаяната дъщеря, изведнъж оказала се чужда на околните и на самата себе си. Извършителят, на чиято страна застават всички. Злобата на свидетелите и недоверието на разследващите. Изобличаването на всичко грозно в природата ни, но и изследване на онези предели на волята ни, които достигаме само в най-страшните моменти.

Докато не се оказва, че, разбира се, нищо не е такова, каквото първоначално е изглеждало.

Джоди Пико е майсторски разказвач, а семейните и като цяло човешките драми са неин специалитет. Стилът ѝ е прекрасен, изпълнен с топлота и уважение към героите. Тя не пренебрегва никого, обръща подобаващо внимание на всеки един от персонажите си, прави същността и емоциите им значими и болезнено осезаеми. Облича ни в тяхната кожа, разкрива ни сърцата им, съблича всички пластове на личността им, докато накрая просто не можеш нито да ги осъдиш, нито да ги обикнеш. Пише така, че те потапя напълно в историята, задавайки най-тежките въпроси, върху които по принцип избягваме сериозно да се замисляме – от суеверие или от неспособност да разберем нещо, което „не дай си Боже” да ни се случи.

В книгата има поместен и комикс, който е страхотно и много интересно допълнение към творбата. Идеята за кръговете на ада, през които един баща трябва да премине, за да спаси себе си, дъщеря си, семейството си, живота си, е завладяваща. В комикса чудовищата са уродливи и гротескни, а в живота – съвсем истински, обикновени хора. Болката, която причиняват обаче, е еднакво разкъсваща. От тях трябва да опазиш не тялото, а духа си – за него е фундаменталната битка, той е реалната награда.

„Десетият кръг” е истински стойностен роман. Изпълнен е с тъга, драма, изстрадана мъдрост и житейска истина, но и с много красота и обич. Без обич Гордиевият възел на сюжета просто няма как да бъде разплетен. А семейството… е, Пико ни учи, че то не е просто подпис или институция. Семейството, това са хора, предани един на друг въпреки всичко. Наистина всичко. И в това е цялото хаотично съвършенство на любовта.

Независимо къде попаднете на тази книга – на рафта или в коша за 5 лева, не я подминавайте. Ако ѝ се доверите, тя ще ви се отплати подобаващо.

По книгата има създаден и филм на HBO, чийто трейлър може да видите по-долу.

Продължавме с пътуването на Иван и Петя около света. Днес ще спрем в Аржентина, за да потанцуваме танго, да се разходим до водопадите Игуасу и да идем на мач Ривър Плейт :) Приятно четене:

Аржентина – от Игуасу до Ривър Плейт

Пътуването от Ла Пас до водопадите Игуасу

ни отне доста време. Следобеда потеглихме, като самолетa ни кацна в Сантяго към 9 вечерта, а връзката ни за Буенос Айрес беше чак на следващия ден в 1:30 на обяд. За наша най - голяма изненада, полета не беше директен, а първо кацаше в граничен град в Чили, където всички пътници трябваше да слезнат от самолета и да се редят на няколко опашки, за да минат безбройните проверки. Учудихме се на безумието, като се имаше в предвид факта, че присъствахме на преминаването на французите на сухопътната граница между Чили и Боливия, буквално в една барака, без тоалетна. И сега изведнъж, Чилийците се бяха взели на сериозно и хабяха цялото време и ресурси да приземяват един самолет, за да го проверяват и да потеглят отново. Очевидно не искат да им се увреди безценната екология от бедните съседи. Политическите им закачки, заради териториалните спорове с Боливия, явно се прехвърлят на най-неочакваните места. Освен това, далеч не беше приятно да ти ровят из багажа, но нямаше как. Бяхме се приготвили за спане на летището и се настанихме удобно. Имаше доста пътуващи като нас, явно все с неудобни връзки. На сутринта, докато единия от нас все още си поспиваше сладко, до нас се изсипа целия национален отбор по футбол на Чили, заедно със съпровождащите ги журналисти и репортери. Със сигурност сме били картинка в техните очи. :)

От летището на Буенос Айрес

директно потеглихме към автогарата, за да хванем автобуса до

водопадите Игуасу

Поредното 20 часово пътуване с автобус вече не ни плашеше, дори времето мина доста бързо в гледане на филми и подремване. Следобеда се поразходихме из градчето и събрахме информация за предстоящото посещение на следващия ден. Потеглихме рано сутринта, за да имаме целия ден да се наслаждаваме на красотата наоколо. За уникалните условия, които предоставя парка, таксата е минимална. Инфраструктурата е организирана страхотно с малка железница, лодки за прекосяване на реката и безброй мостове и пътеки за достигане буквално на ръка разстояние от водите на водопадите. От най - известните водопади в парка са: Дяволското гърло и Сан Мартин. Дяволското гърло е точно на границата с Бразилия, докото другия е изцяло в Аржентина. От това, което се виждаше от Бразилската страна, заключихме, че гледката от Аржентина е много по-уникална, отколкото от Бразилия. До 1870г. водопадите са били част от Парагвай. По време на войната на така наречения Троен съюз (Бразилия, Аржентина и Уругвай) срещу Парагвай, Бразилия и Аржентина си поделят водопадите. Войната е в резултат на поредната "добронамерена" постъпка на европейците на континента - в случая на Британската империя. Интересно как бразилците са спали по това време, щом са се съгласили на подобно разделяне. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Водопадите Игуасу[/caption]

Ние си имахме план на посещение, който съумяхме да изпълним докрай, въпреки тежките условия - жегата в джунглата с близо 90% влажност направо ни разказа играта. Първо се отправихме към едно малко водопадче, което се намираше на 2 часа път доста на вътре в джунглата. Момчето от рецепцията в хостела отдели доста време да ни дава насоки и особено да обясни на кое място по кое време е най - добре да бъдем, за да хванем подходящото слънце за снимки. Хубавото на отдалечения водопад беше, че почти нямаше хора по пътеката и животните идваха почти до нас. А диви животни колкото искаш. Имаше маймунки, различни видове гризачи, броненосци, гигантски мравки, много красиви пеперуди и освен това тукани, папагали и лешояди. Някои от бозайниците, като например коатите ги виждахме за първи път, явно поради факта, че живеят само в Южна и Централна Америка. Доста симпатични и същевременно нахални животинки. От там хванахме железницата до следващото място. Наподобяваше нещо средно между теснолинейката до Добринище и влакчетата, които лятото обикалят из нашите курорти. След още няколко часа разходки, взехме лодка до

остров Сан Мартин,

разположен съвсем в центъра от където се открива, най- красивата гледка към едноименния водопад. Имаше табелки с обяснения и снимки от засушаването през 1978г., когато водопадите са останали почти без вода и след това от големите наводнения през 1982/3 и 1992г., когато всички острови и пътеки са били заляти от водата. Нормалния обем вода е от 1750 куб.м./сек. По време на наводненията е достигнал до 39000 куб.м./сек. На показаните снимки, водата имаше буквално червен цвят. Обесняваха го с утаяването на различните растения от джунглата. В момента водата беше почти кристална с лек зеленикъв отенък - явно в следствие на построения язовир, който действа като пречиствателна станция. Върнахме се обратно на континента и се отправихме към

най-уникалния водопад - Дяволското гърло

Именно той е разположен на границата между двете държави. От Аржентинската страна е построен пешеходен мост буквално до ръба на скалата, докато бразилците компенсират с пешеходна пътека около каньона, свършваща в най-ниската точка на водопада. Навсякъде около водопадите, от изпаренията се образуваха дъги, но тук бяха най - видими и при огромната сила и мощ на реката, гледката беше повече от зашеметяваща. Мъглата се издига между 30 м. и 150 м. от Дяволското гърло на Игуасу. В един момент човек може да стои и да бъде заобиколен от 260 градуса водопади.

[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Водопадите Игуасу[/caption]  

Легендата за образуването на водопадите разказва

как един от боговете е планирал да се ожени за много красива девойка, която обаче избягала със смъртния си любим в кану. Разгневен, Богът разрязал реката, създавайки водопадите и така обрекъл любовниците на вечно падане. Всъщност, водопада е резултат от изригването на вулкан, който оставя поредната голяма пукнатина вземята. Многобройни острови, разположени на дългия 2,7 км ръб, разделят водопада на отделни водопади и каскади, които варират между 60 и 82 метра височина. Броя на по-малките водопади, варира между 150 и 300, в зависимост от нивото на водата. Около половината поток на реката пада в дългата и тясна пропаст на Дяволското гърло. Водопадът има U - образна форма, висок е 82 метра, широк е 150 м. и е дълъг 700 м. От Бразилска страна, предлагат панорамни обиколки с хелипкотер, за да се насладиш и от въздуха на уникланите водопади, докато от Аржентинска страна подобни изяви са забранени, с цел предпазване на флората и фауната около водопадите. Не случайно при вида на Игуасу - първата дама на САЩ - Елинор Рузвелт, възкликва: "Горкия Ниагара". Водопада, често е сравняван и с водопадите Виктория, които разделят Замбия и Зимбабве. Игуасу е по-широк, поради факта, че се разделя на толкова голям брой отделни водопади и острови.

        Надолу по течението, където реките Парана и Игуасу се сливат, се обединяват и границите на Аржентина, Бразилия и Парагвай. Всяка страна е създала забележителност в националните си цветове и от едно конкретно място, могат да се видят и трите. Първият испански изследовател, който е видял водопадите е Алвар де Вака през 1541г. Голямата им мощ започва да бъде напълно използвана след строителството на огромната водноелектрическа централа,построена съвместно от Парагвай и Бразилия. Завършен през 1991 г., язовирът е отворен за посещение иосигурява 12,600,000 KW, които отговарят на почти 40% от енергийни нужди на Бразилия и Аржентина.Язовира е един от най-големите в света, и е изтъкван от двете държави като шедьовър на технологията. На 11 ноември 2011 г.,

водопад Игуасу е обявен за едно от новите седем чудеса на природата

Определено заслужава това признание. Неминуемо започнахме да го сравняваме с Angel Falls във Венецуела. Силата и мощта на природатата се усещат много по-силно при Игуасу. Въпреки това цялостното ни пътешествие във Венецуела беше значително по-интересно и изпълнено с приключения, за разлика от разходката тук.

  Изморени и доволни се прибрахме след изтощителния ден. Поговорихме си пак с момчето от рецепцията за желанието ни да гледаме Бока Хуниорс и Ривър Плейт в Буенос Айрес и за това как можем да се сдобием с билети. На въпроса от къде сме, веднага каза Левски София - очевидно беше сериозен фен. Също така беше фанатизиран привърженик на Бока, откъдето научихме, че всъщност съперника им в предстоящия им мач е само на 1 час път с влак от столицата и няма да има проблеми да отидем. Оставаше да се снабдим само с билетите... На другия ден следобяд вече бяхме в

Буенос Айрес

Водят го "Париж на Южна Америка", и има защо. Европейските ценности са ясно изразени почти във всичко, благодарение на това, че заселниците са били основно от Западна Европа. Влиянието на местното население е значително ограничено. След обявяването на независимостта на Аржентина, територията й е почти два пъти по малка. По време на управлението на президента Рока, започва изследване на все още непознатите на юг земи. С цел прибавянето им към територията на Аржентина, стартира масово избиване на местните. Голяма част от тях успяват да избягат в Чили. Затова и сега населението на Аржентина е предимно бяло, за разлика от това на Чили. През този период прибавят и Патагония към земите си. Индустрализацията в началото на 20-ти век помага за бурното развитие на Буенос Айрес и превръщането му в двигател на местната икономика. Искахме да видим и посетим толкова много неща в Аржентинската столица, че от сега беше ясно, колко напрегната ще е програмата ни за следващите 4 дни. Решихме първо да отморим и да посетим легендарното кафе Тортони, разположено на един от централните булеварди. Води се за една от атракциите в Буенос Айрес. Изобщо бохемския дух и атмосферата на града се усещаха най - вече в страхотните кафенца, ресторантчета и барове, разхвърляни из целия град. Типично италиански, без излишния лукс и лъскавост, а напротив леко занемарени и мърляви, но въпреки това много уютни и чаровни. Използвахме всеки удобен момент, за да се насладим на специфичнито им излъчване. След като попаднахме на поредния сладур на рецепцията, футболната ни организацията беше направена. Първоначлно, той беше малко дръпнат, но след като разбра, че сме от България, само каза "Стойков - 94г.", усмихна се и стана от мил, по- мил. Знаеше всичките ни звезди от онова време поименно, като просто отбеляза, че сме ги убили на Световното. За тях всяка подобна загуба не се забравя лесно, понеже футбола е истинската им религия и страст. Този сценарий се повтаряше с всеки, който говорихме по темата. Не сме си и представяли подобен респект към нашия отбор, след толкова много години. Тъжно е от една страна, че сме известни по света само с един спортист, но още по-тъжно е, че надали Стоичков е мразен повече, отколкото в собствената му родина. Неговото име беше достатъчно, за да ни се отвори всяка една врата в Аржентина - "Благодарим ти, Бате Ицо"... :) За да си вземеш билет за

футболен мач в Аржентина

трябва да се потрудиш, поради специфичната им система. Билетите се пускат предварително, като в повечето случаи в самия ден на мача няма как да се сдобиеш с такъв. Опашките са огромни, защото фенската им маса е внушителна и не на последно място се дава само по един билет на човек. Има заделени и билети за туристи на цена 3 пъти по - висока от стойността на обикновен пропуск. Туристическите посещения са организирани през местните агенции, като в цената влиза и посещение в ресторант и място където е по-безопасно и може да снима с фотоапарат. Това удоволствие обаче излиза доста солено, затова опитахме по други начини да се снабдим с желаните пропуски. Оказа се, че всички местни си купуват билети на черно през един уебсайт, от който се пазаруваше почти всичко. Обикновено тези, които продават билети са с профили и рейтинги, за да можеш да се ориентираш от кой купуваш. Цените варират значително и има предпоставки да платиш за тоя където духа - измамите са често срещано явление. Крис или "Къдравия Турчин", както му беше прякора, ни поръча билети за мача на "Ривър Плейт" срещу "Хуракан" на следващия ден. Дори пое ангажимента да мине да ги вземе в свободното си време от човека, който ги продаваше на черно. Цената беше като за местни, а не като за туристи, така че сделката беше уникална.   Един ден по - късно, "Бока Хуниорс" играеха в малък град до столицата срещу "Тигре", като съответно поръчахме билети и за този мач. Тях ни донесаха директно на място. Освен всичко останало, Крис ни разказа много за страната, за проблемите им, за футбола и феновете. Упъти ни и къде е най - добрата милонга (сбирка или бар) за

танцуване на танго

или просто за наблюдаване на танцуващите и ние се отправихме натам. По пътя срещнахме подобни сбирки - едната беше особено лъскава - жени с официални дълги рокли се бяха наредили отпред. Чудихме се и ние ли отиваме на подобно място и как ще ни гледат със скъсаните ни дънки, фанелки и туристически обувки. Като влезнахме в началото ни се стори доста странно. Повечето маси бяха с резервация, но за зяпачи като нас бяха отредили местата отстрани. Мястото приличаше по - скоро на зала в операта или театъра, с високи тавани, колони и польолеи, украсени с ковано желязо. Първите двойки на дансинга бяха предимно на възрастта на нашите родители, дори и на нашите баби и дядовци. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Аржентинско танго[/caption]  

Причината за това, очевидно се дължи на факта, че златната ера на тангото е в периода 1930 - 1950г. В момента малко от младите хора могат да танцуват, но явно доста проявяват интерес и посещават уроци по танго, подобни на нашите салса занимания. Тангото е един от символите на Аржентина. Заражда се в пристанището Ла Бока. Същността на аржентинското танго е за живота и особено за отношенията междумъжа и жената.Точния произход на танго-танците и самата дума, се губят в мит и незаписани истории. Теорията е, че в средата на 1800г., африкански роби, доведени в Аржентина започват да повлияват на местната култура.

Аржентина е била подложена на масивна имиграция

През 1869 г. Буенос Айрес е с население от 180,000 души. До 1914 г. населението вече наброява 1,5 милиона. Смесването на африкански, испански, италиански, английски, полски и руски емигранти довежда до смесица от култури и всеки танц и музика биват привлечени един от друг. Традиционните полки, валсове и мазурки се смесват с популярната хабанера от Куба и с Африканските ритми. Повечето имигранти са били мъже, които се надявали да спечелят богатства в новите земи. Те били бедни и отчаяни. Обикновено се надявали да спечелят достатъчно пари, за да се върнат в Европа, или да доведат своите семейства в Аржентина. Развитието на тангото отразява дълбокото чувство на загуба и копнеж за хората и местата, които са оставили след себе си. Въпреки че, висшето общество гледало съмнително на дейността в кварталите, заможните синове на Буенос Айрес нямали нищо против танците.

Тангото, като танц и като зародишна форма на популярна музика,

станало част от градската култура, както в Буенос Айрес, така и в Монтевидео. До 1913 г., тангото се превърнало в международен феномен в Париж, Лондон и Ню Йорк. Организирали се танго чайове, танго влакови екскурзии и мероприятия. Аржентинският елит, който се опитвал да избегне тангото, бил принуден да го приеме с национална гордост. Постепенно заведението започна да се пълни, като прииждаха все повече и повече хора, дори и на нашата възраст. Повечето жени носеха рокли, бяха с прически и бижута и изобщо доста нагласени. Идваха по джапанки или с ежедневни обувки, като всички носеха, абсолютно еднакви торбички, от които вадеха, коя от коя по - лъскави високи обувки. Имаше и такива, които се преоблякоха. Всички до един се прегръщаха и целуваха, дори и мъжете един с друг. По - късно, като наблюдавахме същата тенденция и между дивите фенове по стадионите, съвсем се изумихме. На фона на лъскавите обувки, които жените носеха в торбички, ние от бързане да не изпуснем нещо, дори не се бяхме прибирали до хостела и се озовахме с една торбичка със сапунерка в нея. Бяхме изгубили нашата по пътя и ни отне доста време да се сдобием с нова. Все пак хората в Боливия не се къпеха много, едва ли изобщо ползваха сапунерки. С две думи, голяма пародия бяхме, на фона на леещото се вино и шампанско, но това не ни попречи да се насладим на обстановката и на добрите танцьори. Имаше и един дядо, който си подремваше сладко, сладко на масата. Напомняше ни на последния филм на Уди Алън - "Среднощна разходка в Париж" - страст и романтика, отнасящи те назад във времето, когато и стила на залата е бил актуален. Тръгнахме си след 2:00 часа сутринта, а хората (дори и най-възрастните) продължаваха да се забавляват, някои даже тъкмо пристигаха. Уникално е да видиш хора на тази възраст да се забавляват така и до това време, без да спират да танцуват и да не изглеждат дори и най - малко уморени.

  На следващия ден преди първия голям мач, посетихме така

известния квартал Ла Бока

Причините за известността му са няколко: 1. Тук се е зародило тангото 2. Тук се намира и стадиона на най- големия отбор в Южна Америка - Бока Хуниорс 3. Част от квартала, така наречения Каменито, е шарен и цветен, дължащо се на интересен феномен. Поради факта, че хората, които живеят тук са най - бедните, в даден момент са помолили правителството да им отпусне пари за пребоядисване на къщите. Понеже парите са отпускани по - малко и на порции, всеки е боядисвал в цвят по свое усмотрение. Резултата е уникална картинка в различни багри и краски, която в последствие се е оформила в собствен стил, а също и в поредната атракция на Буенос Айрес. Каменито представлява калдъръмени улички със сергии и ресторантчета наоколо и с всякакви изрисувани стени и цветни фигури по къщите и по балконите.Имаше уникални магазинчета за сувенири, уроци по танго и възможност за снимка с танцуващите по улиците. Артистична обстановка, допълнена от футболна страст, благодарение на намиращия се на две преки стадион. Не успяхме да го посетим за съжаление - бешезатворен, но все пак ни предстояха къде, къде по - интересни истински футболни емоции и беше време да потегляме към тях.

    Взехме автобус за

стадиона на "Ривър Плейт",

който за наша изненада, далеч не беше претъпкан и изпълнен с емоционални привърженици, а напротив, хората облечени във фланелки на "Ривър" си пътуваха спокойно. Слезнахме на спирката, заедно с феновете. Имаше тълпи, но за тези мащаби си бяха в рамките на нормалното. Стадионът Ел Монументал е най-големия в Аржентина с 62 хил. места и е дом на "Милионерите" - прозвището на "Ривър Плейт". Отборът е основан след обединяването на двата столични клуба "Росалес" и "Санта Роса" на 25 май 1901г. Получава името си заради естуара на река Ла Плата, на който е разположена аржентинската столица. Тъй като в основата на създаването на клуба стоят англичани, отборът получава английското название на реката - Ривър Плейт. На един нощен карнавал група играчи и фенове на отбора откраднали огромно парче червен плат, нарязали го на ленти, и го прикрепили към фланелките на футболистите. Така знаменитата диагонална червена лента става неделим елемент от символиката на клуба. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Заедно с "Бока Хуниорс" са най-обичаните отбори в Аржентина. Общият процент на феновете им в страната надхвърля 70, което превръща срещите между тях в огромно събитие. Феновете на "Бока" са 40%, докато тези на "Ривър" са официално 33%. И двата отбора са създадени в бедния квартал на Буенос Айрес - Ла Бока. Фактът, че са от един квартал създава проблеми и "Ривър Плейт" се мести в по-охолния квартал Нунес в северната част на града, на по-безопасно разстояние от Ла Бока - 7 километра. През този период получават и прякора си, който се затвърждава след като правят най-големите трансфери по това време. Не случайно, техните привърженици са от средната класа или богаташи, докато тези на "Бока" са от работническата класа. Разделението е на всички фронтове, но най-вече социално. Омразата помежду им е пословична. Ескалира на 23 Юни 1968 г. на Ел Монументал в мач между двата отбора. Загиват 71 фена, в следствие на не контролеруемия брой хора по трибуните - те биват задушени и умират на място. Нещастието става най -мрачния момент в историята на аржентинския футбол. Повечето от жертвите са били юноши и младежи. Твърди се, че трагедията е предизвикана от няколко фена на Бока Хуниорс, които хвърлят запалено парче хартия на долния ред, където са феновете на Ривър. В резултат на което настъпва паническо бягане сред тях. Дежа вю на трагедията от "Хейзъл"... [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Стадион Ривър Плейт[/caption]    

В момента "Ривър" играят във Втора дивизия,

което е особено унизително за този легендарен клуб, гордеещ се с 33 титли от местното първенство. Немислимото се случва миналата година, след поредица от управленски грешки през последните 10 години, довели отбора почти до фалит с дългове от 70 млн. долара. Спасението им в дългосрочен план ще се крепи на невероятната обич и всеотдайност на техните фенове и на самопожертвователни постъпки на някои от сегашните им футболисти. Повечето коментатори и анализатори очаквали драстично намаление на публиката, но изпадането мобилизира всички до краен предел. Всички абонаментни карти са продадени. Като резултат от свръх посещение по време на гостуванията им, получават наказания от местната федерация. Новия сезон така или иначе започват с наказание. Клубът не е могъл да отвори стадион Монументал в пълния му капацитет, заради безредиците на баража за оцеляване, загубен от Белграно. На старта "само"32 000 виждат домакинския успех над "Чакарита" с 1:0. Седмица по-късно 17 хиляди пътуват до Ривадавия за гостуване на местния тим. Чак в 21-ия кръг Монументал е отворен изцяло от федерацията и... 61 321 луди фенове го изпълват за мача с "Индепендиенте". Не за дълго - 10 000 пътуват за гостуването на "Дефенсия" и "Хустисия", а стадионът побира едва 18 хиляди. Последва ново наказание и два мача “домакинство” на арената на "Велес". И още на следващото гостуване - 25 000 от 35-те хиляди на стадиона на Атланта са били гостуваща публика. А съперникът е от град, разположен на 400 км от Буенос Айрес... Но това не е всичко - закъсалият клуб бе подкрепен от завръщането у дома - на рожбата Фернандо Кавенаги, прекратил в името на любовта към отбора, договора си с Бордо. Последвал го е Алехандро “Чори” Домингес - скъсал контракта си с Валенсия, за да играе във втора лига. Но ходът, който наля гориво в очаквания с разочарование сезон, е привличането на родения в Аржентина французин - Давид Трезеге. Емблемата на "Ривър" е татуирана на сърцето на ветерана от момента, в който на 17 г. напуска Буенос Айрес. И ето как, втородивизионният тим има трио в атака, за което мечтае цялата първа лига.

Полутахме се малко, но се ориентирахме с питане и следвахме тълпата

Странно, но нямаше толкова много полицаи, както в България. Тълпата ни гледаше странно и малко страшно, докато се тълпяхме по входовете, но вътре беше съвсем различно. Нямаше ги и обичайните блъсканици за събитие с такива мащаби, въпреки че тези привърженици, заедно с тези на Бока, се водят за най-дивите в целия свят. Придвидливо седнахме (разбира се само преди да започне мача) най-отзад на последния балкон. Имахме представа какво се случва при гол в Южна Америка, и как всички се скупчват най - отпред. Първоначално се притеснихме, че няма да се напълни стадиона и това ще ни развали изживяването, но опасенията ни бързо се разсеяха - само за няколко минути, вече нямаше свободно място около нас. Оказахме се в средата на най - върлата агитка, непосредствено до тарторите и хулиганите и целия дилижанс от тъпани и организирана хореография. Всички те влезнаха церемониално, броени минути преди началото на мача и минаха през цялата агитка. Атрибутите им се допълваха освен от огромните тъпани и стандартните знамена и от десетки плажни чадъри в бяло- червения цвят на отбора. За броени минути разпънаха и останалите трансперанти и плакати, като също толкова бързо ги прибраха и след мача. Започна се едно пеене, скачане и викане, което и за миг не заглъхна до самия край на мача. При пропуск на някой от футболистите, не започваха да псуват и да викат, а напротив - запяваха още по силно и започваха да скачат. Уникално беше да гледаш цялата тази вълна на огромния стадион и усещането определено е несравнимо с нищо подобно.

  Видео от нашия сектор, показващо малка част от атмосферата на стадиона: Стадиона беше практически пълен, с изключение на секторите отредени за гостуващия отбор. Феновете на "Хуракан", също не отстъпваха, но поради малкия им брой и нашата отдалеченост от тях, почти не ги чувахме, но движенията и подскоците им се забелязваха и от нашия сектор. Футбола, определено е страст и религия в Аржентина, несравнима с никъде дръгаде по света. Ние разбира се бяхме за "Ривър", а и все пак бяхме в тяхната агитка. За съжаление, не гледахме голове в нашата врата, но за сметка на това през второто полувреме, "нашите" отбелязоха 2 гола в противниковата врата, при което стадиона буквално избухна и всичко се тресеше. И ние скачахме и пеехме доколкото можехме с тях. Феновете до нас страшно ни се изкефиха и тъй като всички бяха вече голи, мятайки фанелките си, връчиха ни по една и на нас. Мачът завърши 2:0 за "Ривър Плейт", като първо изведоха напълно гостуващата агитка и чак след това отвориха входовете за домакините. През това време всички тартори на отделните фракции организираха своите хора по перфектен начин и за 15 мин. всичко беше прибрано и опаковано са следващия мач. Интересно бе да ги наблюдаваме отблизо, след като вече знаехме и за тъмната им страна и специфичните им особености. Въпреки че, феновете на "Бока" са по-многобройни и известни по целия свят, всъщност тези на "Ривър" са значително по-опасни. Оказва се, че ръководят местната мафия и са изключително организирани и структурирани в подземния свят на Буенос Айрес. Всички местни ни казваха, че докато тези на "Бока" са дебелаци със шкембета, които пият само бира, "колегите" им от "Ривър" са постоянно във фитнеса и това определено се забелязваше с просто око. Това, което не се споменава официално по медиите, но всички го знаят и споменават неофициално, е факта че

"Ривър" е на това незавидно положение отчасти именно заради тези тартори и фенове

Оказва се, че президентите на почти всички отбори в Аржентина плащат на своите агитки огромни суми пари, за да не правят проблеми и да ги подкрепят, като съответно тарторите ги преразпределят на по - ниските нива. Никъде обаче не е толкова трагично положението, колкото при "Ривър Плейт". В последните години, агитката дефакто контролира клуба и го довежда отчасти до това му състояние. Сумите, които преразпределят в "Ривър", са не по-малко от 1 млн. долара на година. Президентът плаща тези пари, защото системата на избиране е така направена, че няма как да прескочиш агитките. Те решават кой ще ръководи парада и те определят мизата. Стига се до абсурдни ситуации, като например, в даден период са назначени фиктивно на работа около 1000 фена, на абсурдни позиции като градинари и готвачи и при завишени заплати. Върхът обаче е през Световното в Южна Африка, когато президента на "Ривър" искал по същия начин да "изпере" 500 000 $, като схемата този път била да поеме разходите на основната агитка, за да посетят Световното, в това число пътни, хотели, дневни и т.н. Обаче на границата африканците ги върнали всички накуп, защото се водят в архивите - за особено опасни типове. :) Всичко хубаво, ама по този начин няма как да си вземат парите от президента и просто отишли и ги поискали кеш. Човечецът отказал, от което пострадала къщата му след нападение с огнестрелно оръжие. По това време клуба е в затруднено положение - няма пари за заплати на персонала и футболистите и са затънали в кредити... Ако си мисли някой, че само президента е потърпевш от тези "юнаци", жестоко се заблуждава. Своя дан в неофициалните плащания към феновете дават и играчите, като мизата зависи от статута им в отбора. Колкото си по-известен повече плащащ, защото в противен случай ще пострада семейството ти. Тези хора знаят всичко за тях и нищо не може да ги спре. В момента например, се говори, че голямата звезда на "Бока" - Рикелме отделя 10% от заплатата си на тези "сладури". Изобщо човек може да се замисли дали да не мине в техните редици на заплата. Като тегли чертата може и да му се вържат повече приходи от обикновнна работа. :) Изобщо фен да си в Аржентина... В момента, фракциите на "Ривър" са разделени на две, както става почти винаги когато трябва да се делят пари. След като се оказва, че единия "главнокомандващ" взима по-голям пай от баницата се стига и до предварително организирана битка в паркинга на стадиона, в резултат на което загиват 2 души. Официално правителството се намесва и вкарва единия в затвора за 2 год., не заради убийствата, а заради организацията на битката. В крайна сметка, нищо не се е променило - освен това, че вече се движат в сенките и са сменили лидера. В Европа и по-специално в България в момента е много модерно да се иска феновете да ръководят парада, като се използват гръмки фрази и обещания. Не е лошо, в този случай да се поучат от аржентинския опит. Определено в Аржентина не са намерили подходящия баланс и модел, а като гледам и в България всички горещо желаят да вървят по този път. Излезнахме много бързо и взехме обратно градсксия транспорт. Автобусите си бяха нормални, а не изкорубените, които обикновено пускат след мачове в България. Стандартно билет се купува от машина до шофьора, като той определя колко да платиш, но в случая, бяха променили тактиката. От автобуса слязоха 2-ма продавачи, с цел, да не се скупчват всички около шофьора и да забавят процеса. Нямаше сбивания и дразки в автобуса - културна работа. Следващия ден беше неделя и определено

кулминацията на деня се очертаваше да е мача Тигре - Бока

Нямахме търпение след вчерашното изживяване да се запознаем и с другия гранд. За през деня бяхме планували да посетим така известния неделен пазар в квартала, в който бяхме отседнали. Сан Телмо е един от най - известните квартали в Буенос Айрес, а именно с одухотворения си облик - с безбройните тематични кафенца и ресторантчета, с тангото и с униклания си пазар. Всяка сергия предлага нещо единствено и уникално, което се е получило в резултат на пълно развихряне на фантазиите на своя изобретател. Старинни мебели и предмети, кожени изделия, така специфичните чаши за мате, изработени от различни материали. Матето представлява нещо като чай, от специфична билка, но разликата е, че чашата е почти пълна с билката, със съвсем малко вода, пие се със сламка, пригудена с цедка. Някои просто свирят на различни инструменти, гледат на карти или предлагат кафе, напитки или сладкиши. Много приятна обстановка и определено си заслужаваше да се види. Буквално се влюбихме във всичко наоколо и ни се искаша да си купим страшно много неща. Явно ще трябва пак да се върнем някога, когато няма да сме така ограничени от багаж и бюджет... :) Преди мача, решихме да съчетаем следобеда с разходка до

град Тигре,

който е известен с реката, която го прекосява и с лодките, които предлагат посещение до 5 реки. Симпатично зелено местенце с много посетители в неделния ден. След всичко казано до тук за "Ривър Плейт", трябва да се разкажат историите, които научихме от нашите приятели за "Бока Хуниорс", които далеч не им отстъпват. Заедно с "Милан" двата отбора имат най-много международни отличия - по 18. На домашната сцена значително изостават от "Ривър", като до момента са спечелили "само" 22 титли, но компенсират с повече купи Либертадорес и Междуконтинентални купи. "Бока" определено е един най-обичаните отбори не само в Аржентина, но и в света. На 3 април 1905 г. петима италиански имигранта се събират на пристанище Мадеро и основават "Бока Хуниорс". Те решават и да сменят досегашните розови ризки - избират цветовете на знамето, под чийто флаг плава първият влязъл кораб на пристанището (а именно Шведски - синьо - жълто) и до днес цветовете на екипа не са променени. За първи път виждаме такава мания по футболен отбор, по начин който е уникален в света. Всичко свързано с този отбор върви като топъл хляб - от фланелки, ключодържатели до ковчези. Феновете на отбора са прочути от край време - като може би най-откачените в света. Но това не означава, че са хулигани и правят проблеми – по-скоро в смисъл, че са готови да изтръгнат сърцето си заради любимия тим (и да го подарят на клуба). И това не е всичко – те са предани на "Бока" не само приживе, но и в смъртта. Даже в една от песните им се казва “ще ви подкрепяме дори от ада”. Толкова са болни на тема любимия отбор, че понеже повечето са бедняци – не ядат с дни, за да спестят по някое песо за билет за домакински мач. Преди билетите да се пуснат в продажба, хиляди мъже буквално спят пред касите на стадиона – само и само да се доберат до заветната хартийка.

Когато "Бока Хуниорс" вкарат гол

на техния стадион Ла Бомбонера, хиляди фенове хвърлят във въздуха синьо-жълти конфети и взривяват фойерверки. Част от тях обаче мятат на терена малки торбички, пълни с праха на кремирани запалянковци на "Бока".

Предсмъртното желание на почти всеки фен на отбора

е останкит

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ В България  изборът на конституционни съдии от квотата на Парламента се разви в скандал, който не само постави множество процедурни и чисто юридически въпроси, но и задълбочи някои вече съществуващи политически противоречия.

- Пламен, анонимни сигнали за Венета Марковска, зам.-председател на Върховния административен съд, попречиха тя да стане конституционен съдия, въпреки избора на Парламента. Какво точно се случи и докъде стигна скандалът с нейното назначение?

- Клетвата на съдия Венета Марковска бе бламирана от президента Росен Плевнелиев, Фили и тя не стигна до Конституционния съд, макар за нея да гласува едно странно, но голямо мнозинство от депутати на ГЕРБ, БСП и ДПС. Скандалът започна още по време на това гласуване, защото от централата на ЕС се получи сигнал, че Брюксел не одобрява избора на Марковска и ако той се реализира, ще има негативни последици. Междувременно депутати от различни партии получиха в пощенските си кутии писмо с анонимен сигнал, че съдия Марковска, чрез своя близък Георги Георгиев, е забъркана в схеми за търговия с влияние и подкупи. В сигнала се твърди, че Георгиев е използвал отношенията си с нея и нейната позиция в съдебната система, за да придобие множество имоти като дарения, да повлияе върху отделни решения на Върховния административен съд и да уволни служител на полицията, с който е в личен конфликт.

- А защо този сигнал, след като е наистина анонимен, получи толкова голямо внимание, включително от Брюксел?

- Защото се отнася до висш служител на съдебната система, Фили. Не помня от кога, може би от създаването на ДАНС насам, българският закон бе променен така, че дори анонимните сигнали се взимат под внимание, ако се отнасят до хора от висшите нива на властта. Но се вземат под внимание само евентуално и само по преценка на разследващите органи. А депутатите, които, естествено, не могат да разследват нищо, в онзи момент не знаеха какво да правят с горещия картоф. Лидерът на ДСБ Иван Костов все пак направи сигнала публично достояние и призова управляващите от ГЕРБ да се откажат от избора на Марковска. В първия момент те не послушаха този глас на разума, одобриха нейната кандидатура, а чак после разбраха, че натискът от ЕС не е случаен и наистина ще има последствия. Затова лично премиерът Борисов излезе с призив Венета Марковска да се оттегли, и буквално до последната секунда в деня на клетвата се организираха залагания дали тя ще го послуша или не. Все пак тя се появи на церемонията и тогава се намеси президентът Плевнелиев. Той изчака да се закълнат останалите конституционни съдии и точно преди нея демонстративно се оттегли, като каза, че го прави по морални съображения, защото  има официални данни от прокуратурата, според които името на Венета Марковска наистина е замесено в досъдебно производство за търговия с влияние, водено от 2011 година насам. Този ход на президента бе посрещнат от едни с облекчение, а от други – на нож. БСП например казаха, че с поведението си президентът нарушава Конституцията и страната е в истинска конституционна криза. Президентът пък заяви, че той винаги е спазвал Конституцията, която обаче не се състои само от букви и запетайки, а е пълна с морал и дух, а именно те са най-важни от гледна точка на обществените интереси. Що се отнася до съдбата на самата Венета Марковска, Фили, след скандала тя първо заяви, че ще търси правата си в международния съд в Страсбург, но дни по-късно явно размисли и подаде молба за пенсиониране. По закон на раздяла със съдебната система Марковска ще получи на куп 20 заплати, което означава около 90 хиляди лева. Смята се, че тази сума е натежала на везните, защото при друго развитие на нейните отношения със системата има много възможности да не получи дори стотинка.

- Пламен, по всичко личи обаче, че проблемите със сегашния избор на конституционни съдии не свършват само с Венета Марковска…..

- Така е, Фили, тепърва ще стане ясно дали и доколко твърдението на социалистите, че поведението на президента в този случай е антиконституционно, ще има последствия. Група независими депутати вече заявиха, че ще организират импийчмънт за Росен Плевнелиев. Много е вероятно те да бъдат подкрепени поне от БСП, ако не и от ДПС. Разбира се, такъв ход няма никакъв шанс за краен успех, но пък в месеците до парламентарните избори догодина от него могат да се извлекат политически дивиденти.

По-важно е обаче другото развитие, което последва неуспешния избор – темата за това кой ще бъде избран на мястото на Венета Марковска. Да оставим настрани излишните и дори малко глупави процедурни спорове – трябва ли Парламентът първо да отмени стария си избор и чак тогава да гласува новия си представител в Конституционния съд или не трябва, а може да си го избере направо. Цялата история придоби съвършено ново, вече чисто политическо, измерение, само с две изявления. Едното е на премиера Борисов, според когото ГЕРБ няма да предлага свой кандидат за конституционен съдия, а ще подкрепи човек, издигнат от СДС. „Те са стара дясна партия, наш партньор в рамките на Европейската народна партия, сигурни сме, че имат достойни хора и ще подкрепим всяко тяхно предложение” – неочаквано заяви премиерът. Второто изявление беше на Емил Кабаиванов, сравнително отскоро председател на СДС, който номинира за поста бившия президент Петър Стоянов. Така ръководството на сините буквално взриви отношенията вътре в партията си, които и без това отдавна са на ръба на разрива. Голяма част от депутатите на СДС заявиха, че те не са били нито питани, нито информирани за подобно решение на политическия орган, че няма да го внесат за обсъждане в Парламента, а дори да се намери кой да го внесе, няма да го подкрепят.

Всъщност, Фили, ето как един уж чисто юридически проблем доведе до развитие, което, броени месеци преди изборите, обрича буквално на самоунищожение най-старата дясна партия в България. Каквото и да се говори оттук нататък, вододелът е преминат и според мен остава само да видим в какво точно съотношение ще се разцепи СДС, тоест, каква част в близките месеци ще отиде към ДСБ на Иван Костов, каква ще се влее в ГЕРБ и каква ще подкрепи новата формация на Меглена Кунева. Само на пръв поглед обаче това може да се тълкува като радост за управляващите от ГЕРБ. Те няма да спечелят от разцеплението на сините, защото имат нужда или от много допълнителни гласове, каквито СДС така или иначе не може да им осигури, или от политически партньор вътре в бъдещото ново народно събрание. Именно такъв партньор всъщност е по-необходим на ГЕРБ, за да ги подкрепя при евентуалния им втори мандат. Иначе партията за дълго ще се окаже съвсем сама срещу силен и обединен противник в ляво, както според социолозите се очертава, поне засега, политическата конфигурация в бъдещия Парламент.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Можете да свалите безплатно приложението от главното меню на Nintendo Wii U.

"Ние искаме да направим интернет пространството еднакво достъпно за арабските потребители, така както то е достъпно и до всички останали."

Facebook ще зарежда по-бавно от обикновено с преминаването към по-сигурния HTTPS протокол.

Абонатите на Xbox LIVE GOLD могат да се насладят на музиката, популярна от 60-те до наши дни, благодарение на последната партньорска сделка между Xbox и британския оператор Absolute Radio, пише TheNextWeb. Приложението, обявено през юни тази година, предлага класическата радиостанция с всички комедийни предавания, Absolute Classic Rock и футболни коментари за феновете на спорта, като част от lineup-a на радиото са Франк Скинър, Геоф Лойд и Рони Ууд.

За улеснение може да бъде създаден акаунт в уебсайта на радиото за времето, в което приложението се зарежда на Xbox-a.

http://www.youtube.com/watch?v=sUjarWLH3BE

Снимка: Abi Skipp

Подобни статии:

1. Bing добави “гласово търсене в мрежата” към Xbox
2. LinkedIn пуснаха ново приложение за iPad

Абсолютно не се шегувам. Нито пък искам да ви говоря за някакви свръхестествени неща. По-скоро имам предложение. Хайде да си съберем малко музика от небето. Улавяме си я и хоп в телефона. Сериозно!

Историята е следната. Авиокомпания Air France е известна със своята уникална музикална селекция, на която пътниците могат да се наслаждават по време на полет. Същата селекция можете да слушате и от сайта на Air France, където прилежно е подредена в плейлисти по месеци. Съвсем наскоро компанията предложи на всички любители на музиката да се вслушат в небето… с помощта на специално разработено приложение от BETC. То се казва “Music in the sky” и за съжаление на много меломани е приложимо само за iPhone, iPod touch и iPad.

Днес свалих приложението и искам да ви кажа, че се побърках. Изкарах около 40 минути, гонейки музика из небето. Може да ви е смешно, но това е именно идеята. Включвате приложението, насочвате телефона си нагоре и започвате да търсите малки нотички, разпръснати по небето. Всяка една икона нота е скрита песен. Щом я уловите, можете да я преслушате и да я сложите в плейлист. Ще се изненадате колко заразно става в един момент. Искате още и още, и още!

Всяка една точка на света има своя музика в небето. Колкото повече пътувате, толкова повече обогатявате музикалната си колекция. И това не е всичко. Air France са решили да раздвижат още малко нещата със скрити игри в небето, които могат да ви донесат нови, неиздавани песни, концертни билети и дори самолетни билети. Хем забавно, хем полезно!

“През последните 10 години музиката е неразделна част от идентичността на Air France. Подбрана така, че да осигури едно спокойно пътуване със самолет, музиката играе централна роля в комуникацията.” – сподели Adelin Challon Kemoun, главен вицепрезидент корпоративни комуникации в Air France.

Уверявам ви, няма да съжалявате, ако си свалите това приложение. Ето защо услужливо ще ви дам и точното му нахождение в Apple App Store. Успешен лов!

http://www.youtube.com/watch?v=i4DmlcXvTHo

Подобни статии:

1. SoundTracking свързва с лекота местата във foursquare с любимата ни музика
2. Как да спечелите приятели във Facebook с музика и филми, но не с книги?

От Googlе не спират да ни изненадват с различни, интересни и вдъхновяващи проекти. Новата разработка на интернет гиганта буквално ни изстрелва в Космоса. Проектът, озаглавен „100 000 Stars”, представлява наистина невероятна 3D визуализация, която показва местоположението на над сто хиляди звезди, влизащи в състава на нашата Слънчева система. Посетителите на сайта имат възможността да се докоснат до най-близката звездна система, намираща се на около 4,3 светлинни години от нас, наречена Алфа Кентавър. Приложението с виртуалната карта е достъпно само през Chrome, като целта на Google е да покаже възможностите, които притежава HTML5 браузърът.

За да осъществите галактическото пътуване, не ви е необходим космически кораб и специално оборудване. Eдинственото, което трябва да направите, е да движите мишката на компютъра си и да се насладите на триизмерната обиколка из Млечния път. Кликайки върху всяка една звезда, включена в картата, посетителите на сайта имат възможност да я наблюдават от по-близък и по-далечен план, както и да узнаят точното й местонахождение. За по-любознателните Google предоставят информация за всяка една звезда, така във всеки момент виртуалният пътешественик ще получава точна представа за това, което търси. Сайтът представлява достоверен източник, тъй като всички данни за съставянето на картата са предоставени от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА).

Приложението е оптимизирано да работи само с Google Chrome и използва технологиите WebGL, CSS3D и Web Audio. Ако сте любопитни или просто търсите занимавка, с която да убиете малко време, можете да гледате промо видеото по-долу, а за истинските фенове на космическото пространство препоръчваме директно да посетят сайта.

Снимки: Google

http://www.youtube.com/watch?v=8GpOpYBJb2M

Подобни статии:

1. Google с интересни новости в приложенията си за iOS – Chrome и Google+
2. Google Chrome с ново поколение QR приложение

Това, което сам си направиш, никой друг не може да ти го стори. След като подкрепата за управляващата партия се беше стабилизирала около 27%, Дянков направи невъзможното да я докара до 24%. ГЕРБ губят десни избиратели, а в същото време не печелят леви. Центристите след лудия данък на фин. министър са погледнали към партията на [...]