Момченцето Боби

Когато бях 9-и (т.е. последният) клас в Американския колеж, измежду децата, току-що постъпили в 4-ти (т.е. първият) клас имаше едно момченце, което се залепи за мен. „Залепи” какво значи? Ами ей така, щом ме зърнеше някъде из двора или по игрищата, тичаше при мен като при голям брат, усмихнато и гласовито. И не след дълго започна да ми вика „бате Петко”. Хубаво момченце с вчесани на път руси косички, страшно подвижно и винаги готово да ти е с нещо от полза. Постепенно си извоюва привилегията да се смята за мое приятелче, даже стана нещо като талисман на целия ни клас. Казвахме му Боби. Това малките да се навъртат между големите, да се мъчат да спечелят благоволението на най-популярните, възмъжали вече деветокласници, някои от които имаха и мустачки, беше нещо съвсем нормално и на никого не правеше впечатление. Новодошлите бяха момчета на по 12-13 години, някои от тях сигурно за пръв път се отделяха от мама и татко, животът в пансион, далеч от дома им се отразяваше едва ли не...

Прочети цялата новина

Свързани новини: