На завет от заветите на Левски

Не „откривам Америка” с репликата, че днешното тържествено отбелязване на руския светец Александър Невски от БПЦ няма нищо общо с древните традиции на българското православие, покръстило всъщност Русия. Но има много общо с една друга традиция, която е многозначителна в условията на днешната криза във върхушката на БПЦ и може като нищо да остане незабелязана.

След като България реагира на руските бомбардировки срещу Варна с гняв, само 5 дни по-късно, на 19 октомври 1915 г., правителството пристъпва към процедура за преименуване на софийската катедрала. Предложението е вместо да бъде наречена на руския светец Александър Невски тя да се прекръсти на „Св. Св. Равноапостолни Кирил и Методий”. Така и става след указ на Фердинанд от 21 март 1916 г.

Българското название обаче просъществува само 4 години. И тук е аналогията с днешното време, на която искам да обърна внимание.

Руският светец Александър Невски е реабилитиран като патрон на най-големия български храм по инициатива и под натиска на висшия клир на БПЦ в ситуация, когато Русия вече не съществува, погълната е от пламъците на болшевизма. Раболепието на българските дядовци пред руското началство е нелепо в онази обстановка, когато вече няма руски батюшка на трона, на когото да се подмазват. Но въпреки това го правят и успяват в това начинание с благосклонното съучастие на правителството на Александър Стамболийски ( който е направо популисткия прототип на нашия днешен премиер).

В България, управлявана сега от граждани с претенцията да ни развиват по европейски начин, наблюдаваме познатото прехласване по руската символика, свързана с руското вечно противопоставяне на Запада. Александър Невски е руски пълководец, воювал срещу шведи и германци, но за неговото заиграване с татарите от Златната орда поклонниците му свенливо мълчат.

И се получава така: днес европейска България безропотно приема  руската историческа трактовка и традиция, която е наложила на България и българите да имат като свой светец руския заговорник със Златната орда, който обаче е громил съвсем правилно западните врагове. Доста шизофренична символика по отношение на освобождението на българите от турските орди, нали…
И на всичко това на висок глас отново припява БПЦ под одобрителния поглед на новия Стамболийски. Това е един дебеловрат кръговрат.

„Съвпадението” съвпада и с поредните дни на културата по двустранното трасе- този път домакин е Москва ( след като през 2008 г. имаше цяла година на Русия в България, последвана от обратен жест година по-късно)

Междувременно в Русия, където знаят как да заиграват със Златната орда и златните ордени, почти канонизираха като светец на дружбата културния ни министър Вежди Рашидов, обявявайки го за академик. Той така се поласка и си повярва, че тази сутрин си приписа в телевизионно интервю (още едно) чудодейно първопроходство в историята на българската култура. Похвали се , че има заслуга за първи път български певци да пеят в Болшой театър, макар миналата година например сред звездите, поканени да осветят ремонтирания Болшой, да блестеше Александрина Пендачанска ( явно е станало без да го питат). Но откъде да знае това човечецът, който обеща да заведе на сцената на Болшой (отдавна покойната) Гена Димитрова и след гафа ни поясни, че не сме го разбрали- искал да каже, че ще пее на запис…

Апропо, за БПЦ дякон Левски не само не е светец, а е направо враг , защото захвърлил расото заради някаква си национална революция ( несанкционирана от Батюшката). Пък и що за завет ни е оставил : “който ни освободи, той ще ни зароби”! Тази сбъдната прогноза е направо светотатство не само за БПЦ, но и за с(ъ)ветските ни власти в миналото, както и за техните адепти днес.

Но да спрем дотук, за да не смущаваме празнуващите.

Алилуя!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: