Натискът, без който не можем

За да се присъедини към Европейския съюз, една държава трябва да отговаря на т.нар. Копенхагенски критерии. Спомняте си как преди години този израз беше сред най-често използваните от политиците и медиите. Тогава и на сън да го попиташ, всеки журналист можеше да изреди критериите: демокрация, върховенство на закона, човешки права, защита на малцинствата, функционираща пазарна икономика. В един момент старите европейски държави прецениха, че България изпълнява критериите и последваха фойерверки.

Изключение беше сферата на правосъдието и вътрешните работи и затова страната ни продължава да е под наблюдение по т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Това означава, че старите европейци и тогава не бяха, и до днес не са убедени, че българските институции имат ресурса да продължат сами в правилната посока, а българското общество има зрелостта да притиска политиците си да вървят в правилната посока.

Сбъркаха! Даже много сбъркаха, защото българските политици и българското общество не успяват да демонстрират зрялост не само в сферата на правосъдието и вътрешните работи, а и в много други сфери. Скандалът “Марковска” е само най-крещящият и пресен пример за това как в България е възможно да правиш каквото си искаш, прикрит зад формалното спазване на процедурите. В този случай Европейската комисия се намеси и всички знаем, че ако това не се беше случило, скандал нямаше да има. Марковска щеше да се закълне като конституционен съдия, а недоволството щеше да остане удобно изолирано в няколко сайта. Щяхме да забравим и да продължим със следващ тридневен скандал.

Нека се върнем към критериите. На 17 април 2011 г. няколко десетки привърженици на ВМРО и “Атака” нападат молитвен дом на “Свидетели на Йехова” в бургаския квартал “Меден рудник”. Реакцията на държавата е като при обичайна хулиганска проява – “образувано е досъдебно производство”. Месец по-късно митинг на “Атака” пред софийската джамия прераства в нападение над участниците в петъчната молитва. В някои медии футболисти от Африка са наричани чернилки, а ромите – животни, боклуци, скотове, вандали. Когато България беше още страна-кандидат, тази поредица щеше да предизвика депутати от поне няколко парламента да попитат правителствата си какъв натиск ще окажат върху София, за да гарантира защита на малцинствата. Днес всичко е наред.

На първо място сред критериите беше поставено демократичното управление, което включва свободни и тайни избори, справедлив и равен достъп на политическите партии до свободна преса. Безобразията, които всички виждаме по време на избори, вероятно са част от демократичното управление. Неограниченият брой на застъпниците на практика узакони купуването на гласове. Необезпокояваното присъствие на депутати от управляващата партия на мястото, където се броят гласовете, също не застрашава изборните измами. Свободна преса? Преди няколко години докладчикът за България щеше да повтаря непрекъснато тези проблеми пред Европейския парламент, а българските власти щяха да бъдат принудени да обещават, че повече няма да правят така. Днес вече сме вътре и няма докладчик. Значи всичко е наред.

Най-дълго чакахме признанието, че България вече е функционираща пазарна икономика. В сърцевината на това понятие стои свободната конкуренция. Според Сметната палата две трети от обществените поръчки се провеждат в нарушение на правилата. Това означава, че парите отиват “където трябва”. Това не е свободна конкуренция.

Преди 2007 г. някой европейски комисар със сигурност щеше да попадне в заглавията с остра критика срещу България по този въпрос. Още повече че огромната част от тези пари са пари на европейските данъкоплатци. Но вече сме членове на клуба, където не е прието да гледаме в паничката на другарчето.

След като Европейската комисия не е задействала някоя от многобройните си процедури, значи всичко е наред. Фасадата е ненапукана, не ни интересува какво става зад нея. Дали има някакво лицемерие в подобно поведение не е основната тема. Все пак делото по спасяването на давещите се е предимно дело на давещите се. Суровата истина е, че европейският натиск върху българските институции изчезна. А всички много добре знаем, че европейският натиск е единствената сила, която може да принуди българските власти да спазват демократичните правила. Можеше.

Със сигурност някой ще попита: да не би да е по-добре извън Европейския съюз, да не би да искаш да ни унижават вечно с наблюдения и критики? Отговорът е, че Европейският съюз е най-доброто нещо, което България си е причинявала от векове насам. И всички искаме да сме горди европейци, а не посочвани с пръст нарушители. Но наред с гордостта трябва да признаем, че единствено външният натиск води след себе си сериозни последици в България. А откакто сме част от този съюз, натискът почти изчезна и вината за това наистина не е в нас. За нас остава само тъжният извод, че вече няма кой друг да посочва правилната посока. Останахме само ние.

Прочети цялата новина

Свързани новини: