смятам, че другата българия не бива да бъде изоставяна заради това, че никога няма да си купи вестник култура, нито пък да бъде обвинявана за това. също така не смятам че е възможно, нито че е необходимо тези две българии да станат едно, така както френските селяни не са имали и никога няма да имат нищо общо с париж освен управляващите. но това не означава, че никой от тях няма нужда да прочете нещо смислено на достъпните за него места. в този смисъл за мен няма публика от която да искам да се дистанцирам. всичко и всички са публика. разликите не се правят от мен и не са за моя сметка:)