друг текст за л'еуропео за "самоубийствата" в джоунстаун

11/29/12 13:00
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

друг текст за л'еуропео за "самоубийствата" в джоунстаун

Комунизъм по американски: масово самоубйиство в Джонстаун

Това е историята на „Храмът на народа“ създаден от Джим Джоунс с идеята да разпространява „апостолски социализъм“. Краят на тази идея е световно известен като най-голямото масово самоубийство в света, както и най-голямата загуба на цивилно население от неестествена смърт в Америка до 11 септември 2001.

На 18 ноември 1978 в порт Кайтума, Гвиана, Джеймс Уорън Джоунс раздава на над 900 души смъртоносен коктейл от цианид, валиум, хлорен хидрат и фенергам разредени с Flavor Aid.Наредени на опашка мъже, жени и деца изпиват смъртоносния коктейл с помощта на спринцовка и след около пет минути умират. Джим Джоунс им казва, че смъртта им е „революционно самоубийство“. Американската делегация дошла да се опита да спаси последователите на Джоунс е причакана на летището, където неговата Червена Армия открива огън по тях и почти всички са избити. Сред загиналите е членът на Американския конгрес Лео Райън дошъл да преговаря с Джоунс.

Джим Джоунс е роден в Индиана на 13 май 1931 г. в обикновено американско семейство. Съучениците му го помнят като „истински странно дете обсебено от религията и смъртта“. Младият Джим е страстен читател. Внимателно изучава Сталин, Маркс, Хитлер, Ганди. На 18 г. се жени за Марселин Балдуин и започва да учи в Университета на Индиана в Блумингтън. През 1951 г. Джоунс става член на Американската комунистическа партия. Възмутен е от начина по който Мак Карти преследва комунизма особено в случая с екзекуцията на Джулиус и Етел Розенбърг. Тогава Джоунс разбира, че единствения начин да пропагандира марксизма си, е да инфилтрира църквата и от там да достига до сърцата и умовете на хората. Става пастор в методистка църква, но я напуска заради забраната да бъде посещавана от черни. Междувременно наблюдава как в друга църква се извършват лечителски религиозни сеанси с помощта на които се събират пари за конгрегацията. Разбира, че това е идеален начин за финансиране на социалните му цели и основава собствена църква наречена Християнски Народен Храм Пълен Госпел. Започва да продава от врата на врата живи маймунки и със средствата от продажбите финансира църквата си. Критикува американската компартия и маоистите и напуска редовете на партията. Заема се с интегрирането на черните в обществото с такава страст и успех, че враговете му взривяват колата му опитвайки се да го убият. Осиновява цветнокожи деца и нарича семейството си „с цвят на дъгата“. През 1961 г. семейство Джоунс са единствените бели в Индиана осиновили черно дете.

Джим Джоунс е убеден, че светът ще загине от ядрена война на 15 юли 1967 г. след което той ще създаде социалистически Рай в Калифорния. На практика в църквата си той не проповядва Госпел, а социализъм наречен Апостолски. „Ако си роден в капиталистическа Америка, расистка Америка, фашистка Америка, значи си роден в грях. Но ако си роден в социализъм, тогава си роден праведен“.

През 70те години Джоунс се отдръпва от Християнството и Библията казвайки, че Библията служи на белите мъже да държат жените и цветнокожите в подчинение. Твърди, че той е прероденият Исус, Ганди, Буда и Ленин. През 1976 г. открито признава, че е атеист и премества църквата в Сан Франциско където с неговата подкрепа е избран кмета на града. Джим Джоунс има приятели на високи политически постове – Уолтър Мондейл, кандидат за вице-президент, както и Розалин Картър, жената на президента Джими Картър. В апартамента на Народния храм гостуват различни политически лектори сред които е и Анджела Дейвис.

Джоунс успява да създаде и здрави връзки с медиите в Сан Франциско, което от своя страна го поставя под наблюдение и прицел на враговете му. През 1974 г. Джим Джоунс с няколкостотин члена на конгрегацията му заминава за Гвиана, която като социалистическа държава му дава възможност да се установи там с последователите си. Целта му е да създаде в Гвиана „социалистически рай“. Следвайки примера на Съветския Съюз, той не разрешава никой да напуска новосъздадения „рай“ и обявява, че той и хората му са най-чистите комунисти, които някога са съществували. Близо 70% от комуната в Джоунстаун са бедни черни. Тези, които се опитват да си тръгнат, са спрени насила. Много хора са обезпокоени от това, че Джим Джоунс е постоянно дрогиран, но го толерират и уважават заради борбата му в помощ на социално онеправданите. Същевременно се създава „Организация на Загрижените роднини“ с цел членовете й да се опитат да измъкнат близките си от създадения от Джоунс комунистически концлагер. Дори Харви Милк, известният борец за правата на хомосексуалните, пише писмо в подкрепа на Джоунстаун до президента Картър в което описва Джим Джоунс като човек с висок морал.

За жителите на Джоунстаун се прожектират взети от Съветското посолство в Гвиана пропагандни документални филми описващи добрия живот на пенсионерите в Съветския съюз, както и за адаптирането към нормалния живот на завръщащите се от Виетнам ветерани. Всички работят по осем часа по пет дни в седмицата, а след края на работния ден слушат лекции и взимат класове по социализъм. По този начин учейки се от Северна Корея Джим Джоунс установява методи за контрол върху мисълта, както и модифициращи поведението техники взаимствани от Китай. Четат им се новини от радио Москва и радио Хавана. В комуната няма телевизори или радио, единствено Джоунс притежава късовълново радио. Непокорните са наказвани с престой в шперплатови кутии големи колкото ковчези, а непослушните деца са били закачани да висят с главата надолу в кладенец. Тези, които са се опитали да се измъкнат, са били дрогирани с демерол, валиум и торазин. По всяко време са патрулирали въоръжени гардове.

Джим Джоунс периодично е организирал тъй наречените „Бели нощи“ чиято цел е била да държи жителите на комуната нащрек срещу „капиталистическите прасета“, които искат да ги унищожат. По време на „Белите нощи“ Джоунс е предоставял следния избор за спасение на последователите си:

Да се опитат да избягат в Съветския съюз
Да направят „революционно самоубийство“
Да останат в Джоунстаун и да се бият срещу нападателите
Да избягат в джунглата

На няколко пъти се репетира масово „революционно самоубийство“. Хората са наредени на опашка и на всеки се дава малка чашка пълна с червена течност, която трябва да изпият и която ще ги умъртви до 45 минути. Очевидци разказват, че всеки един от тях си изпивал течността в очакване да умре. Джоунс им казва, че всъщност това не е отрова, а тест за лоялността им.

В един момент Джим Джоунс решава, че и Гвиана не е безопасно място за комуната му и започва преговори с посолствата на СССР, Югославия, Северна Корея и Куба. Представител на Съветското посолство гостува на комуната и изпраща „най-дълбоки и сърдечни поздрави на хората от първото социалистическо и комунистическо общество в Съединените Щати, Гвиана и в света“. Същевременно здравето на Джоунс се разклаща все повече и повече. Наблюдаващият комуната в продължение на 18 месеца разследващ журналист Райтерман пише, че е било шокиращо да се гледа как един болен, обзет от параноя човек, контролира живота на хиляда души. Джим Джоунс отрича да е хомосексуален, но принуждава мъже от последователите му да имат сексуални контакти с него под претекста, че по този начин те се свързват символично с него.

През лятото на 1978 г. Джоунс наема създателите на известна конспиративна теория за убийството на Джон Ф. Кенеди Марк Лейн и Доналд Фрийд да измислят казус в който да се окаже, че има конспирация на правителството срещу Народния Храм. В последствие на многобройни оплаквания от роднини на „доброволците“ в Джоунстаун за нарушаване на човешките им права, на 17 ноември 1978 г. за Гвиана заминава разследващ телевизионен екип от NBC, репортери от различни вестници, както и конгресменът Лео Райън. В комуната е допуснат само конгресменът Райън с четирима членове на организацията „Загрижени роднини“. Посрещат ги приятелски, въпреки, че Джим Джоунс не спира да говори за правителствена конспирация комуната да бъде унищожена. На тръгване двама члена на комуната дават бележка на Райън на която пише, че го молят да ги измъкне от Джоунстаун.

Сутринта на 18 ноември 1978 г. предусещайки опасност единайсет члена на комуната успяват да избягат. Все повече хора молят конгресмен Райън да им помогне. Въпреки привидно доброто посрещане което Райън получава от Джим Джоунс, докато Райън и антуража му са извозвани с камион към летището, член на комуната се опитва да го наръга с нож. В друг камион са докарани членове намерили смелост да тръгнат с конгресмена. В момента в който пристигат при самолета, Червените бригади на Джоунс откриват огън по Райън и бегълците. Всички с изключение на пилотите на двата малки самолета, които успяват да излетят, са избити.

Джим Джоунс е обзет от тотална параноя въпреки, че конгресменът му е предложил да разреши на членовете на комуната си да се върнат в Америка. Убеден е, че всички ще бъдат избити от американското правителство, а децата им ще станат фашисти. Джоунс организира събрание на което предлага единственото според него възможно разрешение на ситуацията – масово революционно самоубийство. Преди да е свикано събранието подчинените на Джоунс приготвят в метален варел коктейл от валиум, фенерган, цианид и хлоров хидрат.

Червената бригада се е върнала с изпълнена мисия, членовете на комуната знаят, че Райън и антуража му са избити. Никой не тръгва да бяга или да се бунтува, а първата доброволно поела отровата е Рулета Пол и едногодишното и бебе. Виждайки как хората умират, някои се възпротивяват, но общо взето всички са като в транс. Отварят уста и отровата се впръсква в устата им със спринцовка. Джим Джоунс е намерен мъртъв между две други тела. Бил е застрелян в главата вероятно от верен на него човек. На три високопоставени члена на комуната са дадени $550 000 и плик, който е трябвало да бъде занесен в Съветското посолството в Гвиана. В плика има два паспорта и писмо с инструкции до служителят на посолството Фьодор Тимофеев със следния текст:

„Скъпи Другарю Тимофеев,

Това писмо служи за инструкция свързана с нашите притежания, които искаме да оставим на Комунистическата партия на СССР. Включени са писма инструктиращи банките да изпратят чекове до вас. Правя това от името на Народния Храм, защото ние, като комунисти, искаме нашите пари да помагат на онеправданите хора из целия свят по начин по който на вас се вижда справедлив.“

В писмата са били описани сметки съдържащи над $7.3 милиона долара, които е трябвало да бъдат трансферирани в съветски сметки. Преносителите обаче захвърлят повечето пари и опитвайки се да избягат са заловени. Извън тях оцеляват само пет души. Някои хора оставят предсмъртни бележки, но в никоя от тях няма обвинения към Джим Джоунс. Всички са дълбоко убедени, че са жертва на капиталистическата конспирация и че единствения изход за тях е революционното самоубийство. Всички, включително и съпругата на Джоунс, Марселин, завещават парите си на СССР.

Джим Джоунс е надживян от многобройните си деца, които не искат да бъдат асоциирани с него. Някои от тях участват в документални филми разказващи за събитията.

В комуната на Народния Храм на комуниста-пастор Джоунс доброволно загиват 918 души между които 294 деца. Всякави философствания на тема какво е комунизъм са абсолютно ненужни. Фактите на тази история говорят сами по себе си. Това е най-голямото групово бягство от действителността в историята на Човечеството.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/29/12 13:00 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_8833.html