След Израел и Япония се насочваме към Южния Пасифик, където ни очаква (не)законния син на покойния френски франк и смугла местна красавица с цветя в косите, искрящи черни очи и стегнати малки гърди. Френският тихоокеански франк е официалната валута на Френска Полинезия, Нова Каледония и Уолис и Футуна от 1945 г. В случай, че все още не се ориентираш, прилагам линкове към разположението на въпросните върху картата тук, тук и тук. Да, става дума за райски местенца, където пясъкът е ослепително бял, джунглата - непроходима, а "Световна финансова криза" е най-много името на коктейл.

Момент, да си събера мислите.

Така. Макар и родá с френския франк, тихоокеанският се разменя с еврото при курс 120 за 1 (сравни с 6.56 френски за 1 евро). Западноафриканският сефа франк и централноафриканският сефа франк му се падат първи братовчеди. Сефа ми напомня, че в официалните имена на тези валути - CFP франк и CFA франк С-то идва от колония. Гадничко. Емисионната банка, която отговаря за тях, обаче носи името Анститю д'емисион д'утре-мер, което звучи доста по-екзотично, у-ла-ла тре шик.

Живописният дизайн на банкнотите е еднакъв за всички територии и е модифициран малко от 70-те години. Нещо, което за съжаление ще се промени през 2014 г., за когато е планувана нова, много по-скучна емисия. От двете страни на банкнотата с най-нисък номинал от настоящата - 500 франка - са изобразени рибар от Маркизките острови и скалите пред бреговете на Йенген в северна Нова Каледония.

На хилядарката, решена във флорални мотиви, те очакват млада таитянка с хибискусови цветове (като извадена от картина на Пол Гоген) и представители на местната фауна на фона на мисионерската църква във Вао на остров Ил де Пен (който отгоре изглежда ето така)

След безгрижните ваканционни мотиви е ред да отделим малко внимание на колонизаторите. По-горе на 5-те хиляди тихоокеански франка е Луи Антоан дьо Бугенвил (1729 - 1811), военен и мореплавател, известен с това, че е осъществил първото френско околосветско пътешествие между 1766 и 1769, при което за учудване на местните забожда чисто бял флаг на мнозина от островите, на които сега се разплащат с неговия лик. Контраадмирал Огюст Фебриер-Депоан (1796 - 1855) свършва същата работа, използвайки доста по-категоричния трикольор, с Нова Каледония през 1853 г., но вместо като разумен човек да прекара старините си там, се изстрелва обратно към Европа, където загива по време на Кримската война. Будала.

Кеф ти таитянка, кеф ти меланезийка - взимаш банкнотата от 10 хиляди франка и си я връткаш. И шарени риби! Наистина прекрасно.

А еврото? Жителите на Отвъдморските департаменти и територии са пълноправни граждани на Франция с представители в Националната асамблея и Сената. Макар да съществуват различни нива на местна автономия, централната власт си остава силна и, ако метрополията реши, еврото ще бъде въведено, колкото и странно да изглежда това.