Борисов май ще отговаря във Вашингтон и за съучастието в атентата на “Газпром” срещу българските интереси

Преди малко повече от година зададох на Алекс Алексиев въпрос на една пресконференция в агенция „София прес” . Да си кажа правото, бях доста разочарован от видимото нежелание на нашия известен сънародник, може би най-влиятелния американец от български произход в Републиканската партия в САЩ, да се съгласи с критичния подтекст на моето питане по адрес на ГЕРБ и Бойко Борисов, които играят двойни игри между Русия и Запада.

Днес анализът на Алекс Алексиев, както и изказът му, вече е коренно различен в частта за пагубното поведение на българското правителство спрямо собствените ни национални интереси в енергийното заиграване с Русия.

Откроявам няколко акцента, останали „невидими” за българската публичност по повод подписването на „Южен поток” в явно нарушение на логиката, която би трябвало да изповядва натовска и европейска България:

-България на практика се съюзи с Путин срещу Украйна ( защото „Южен поток” е отмъстително руско заобикаляне на Украйна- бел. ivo.bg), която , въпреки комунистическото управление на Янукович, брани националните си интереси от „Газпром” много по-решително от България. Да не говорим за други държави по трасето на „Южен поток”, като Хърватия, която също беше подложена на руски натиск, но устоя…
-Властта в София дължи отговор защо избърза с подписването, знаейки, че се задават през март 2013 г. европейски мерки, които ще принудят „Газпром” да допусне други снабдители до своята газопреносна система и това ще пренапише правилата, наложени досега от руския монополист. Намекът тук за корупционния подтекст на мотивацията ( гарниран с обилен анализ на цялата корупционна същност на апетита за строителството на руски газопроводи от страна на руската газова мафия), е повече от очевиден. И е свързан с аналогични очевидности от българска страна…

Освен всичко останало, интервюто на Алекс Алексиев е като за „приятно прекарване” на Бойко Борисов в навечерието на мълниеносното му повикване за среща с Обама във Вашингтон на 3 декември, понеделник.

Ето и подробностите:

Алекс Алексиев: Южен поток е новият гаф на кабинета

30/11/2012 2

Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”

Фокус: Господин Алексиев, договорът на България с „Газпром” за „Южен поток” вече е факт. Какво е вашето мнение?

Алекс Алексиев: „Южен поток” е нов гаф на правителството в енергийната сфера, след мораториума за шистов газ. Въпросът е дали е гаф, който носи дългосрочни вреди на България, или е едно сравнително временно явление, без особено стратегическо значение. Отговорът на този въпрос зависи от по-нататъшните действия на правителството.

Фокус: Как може да е временно явление, ако е дългосрочен договор с ясно дефинирани задължения за двете страни?

Алекс Алексиев: Съвсем лесно. България може утре да се отрече от договора в момента, когато влезе в сила Третият Енергиен Пакет на ЕС (очакван през март 2013 г.) като се мотивира, че договорът с „Газпром” противоречи на европейски закон, задължителен за страната. Русия може да ни заплашва с даване под съд, но няма да стигне до никъде. Защо например, не желаят да съдят Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с „Газпром” от 2009 г.? Между другото, договор, който е почти същия като българския.

Фокус: Каква полза ще има България от подобен отказ?

Алекс Алексиев: Ползата за нас би била – евентуален отказ на Русия от монопола върху „Южен поток” под европейски натиск и даване възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа, след като се построи. Тогава тази тръба може да стане звено от системата за пренос на каспийски газ до Европа. Това би било добро решение за България, тъй като ние ще имаме и нови снабдители и допълнителни транзитни такси.

Фокус: Но не смятате ли, че това е малко вероятно, като се има предвид как ревностно „Газпром” защитава монополните си позиции?

Алекс Алексиев: Не вярвам, че подобен обрат на нещата е чак толкова немислим за „Газпром”. Те, разбира се, се репчат, и се правят на неподатливи, но практиката показва друго. Напоследък няколко европейски държави получиха от тях сериозни отстъпки в цената на газ, някои чрез Арбитражен съд, други тихомълком. Правят компромиси, защото са в доста уязвимо положение.

Да Ви дам само един пример. Всичките тръби на руснаците за износ в Европа имат капацитет около 255 милиарда кубически метра. Като прибавим 63 милиарда кубически метра за „Южен поток”, стават 318 милиарда кубически метра. Сравнете този капацитет с възможните годишни доставки от 158 милиарда кубически метра, които те са обявили за периода 2010 – 2025 г. и ще видите, че те нямат достатъчно газ и за половината от капацитета. И това може да видите лесно на практика.

Преди броени дни Путин откри с големи фанфари втората тръба на „Северен поток”, който общо има капацитет от 55 милиарда кубически метра. Това, което никой не посмя да каже по време на тържеството е, че първата тръба, която работи вече година, досега използва само 34 % от капацитета си. Досега няма случаи газопровод на „Газпром” да използва повече от 65 % от капацитета си. Същото ще стане и с „Южен поток”. Аз Ви гарантирам, че руснаците няма да могат да напълнят и половината от тези 63 милиарда кубически метра. Това, разбира се, значи, че ние ще останем с пръст в устата, от гледна точка на обещаните транзитни такси. Но също значи, че те вероятно ще клекнат, ако Европа ги натисне да пуснат други снабдители в полупразната тръба. Имайте предвид, че колкото и да се правят на велики, Путин и неговото обкръжение реагираха така остро на анти-монополното разследване срещу „Газпром” в ЕС, не защото са невинни, а защото ги е страх.

Фокус: Защо тогава правителството не изчака още няколко месеца да подпише, след като влезе в сила Третият пакет?

Алекс Алексиев: Това трябва да питате правителството, а не мен. По принцип, фактът, че ние, като че ли се подаваме на руски диктат по-лесно от много други, вреди доста на страната. „Газпром”, например употреби голям натиск и над Хърватия да подпишат „Южен поток” преди влизането на анти-монополния пакет, но хърватите, за разлика от нас, не се подадоха. Най-неприятното в цялата тази история е, че много хора на Запад вече ни смятат едва ли не – за руски васал. Преди няколко дни, шефът на ОМВ – Герхард Ройс, който агитира за построяването на „Транс Адриатик Пайплайн” (ТАП), използва като един от доводите си, че ТАП не минава през страни, които са „100% зависими от една страна”. Не е трудно да се сетим за кои страни говори той.

Фокус: Какви по-конкретно се ползите и възможните вреди от „Южен поток”?

Алекс Алексиев: За какви ползи може да говорим от един договор, който осъжда най-бедния народ в ЕС да плаща най-високите цени за газ и парно? Материални ползи, и то огромни, има само за руската газова мафия, нейните български лакеи и господарите им в Кремъл.

Фокус: За какво говорите?

Алекс Алексиев: Вместо отговор, ще Ви дам цитат от човек, който е отлично запознат с нещата – Евгени Шмал, отговорен за строителството на газопроводи в миналото и сега председател на Нефтогазовите индустриалисти в Русия: „Аз съм построил всички тези газопроводи, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всякакви условия, тръбопровод не струва повече от 2 000 000 долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част”. Но, тя се смята и тръбопроводите на „Газпром”, редовно са два или повече пъти, по-скъпи, от тези, които са построени на Запад, въпреки значително по-евтината работна ръка в Русия. Според мой колега-специалист, 412-километров участък на „Южен поток” у нас, трябва да струва 1.5 милиарда евро или 8.5 милиона евро на километър от „Газпром”. Само за тази отсечка отиват 2 милиарда евро в нечии джоб, директно от джоба на изстрадалия руски и български данъкоплатец. Ето защо, господата от „Газпром” много обичат да строят газопроводи, макар и да нямат газ за тях.

Фокус: Какви политически последствия може да има за България от „Южен поток”?

Алекс Алексиев: Първо, трябва ясно да се разбере, че мотивацията за този проект е изцяло политическа от страна на Путин, който взима всички важни решения на „Газпром”. Той цели да изолира Украйна и да я накара да се подчинява безропотно на по-големия брат. Второ, „Южен поток” има за цел да предотврати построяването на алтернативен газопровод от Каспийския басейн до Европа, през територии, неконтролирани от Русия.

Интересно е, че Украйна, ръководена от Янукович, един комунист, не по-малко скаран с демокрацията от Путин, взе много по-твърда позиция в защита на националните си интереси от нас. От гледна точка на политиката, съюзяването ни с Русия срещу Украйна не може да не повлияе лошо на отношенията ни с Киев за години напред. Също така, фактът, че с „Южен поток” ние отрязваме досегашните газови доставки на турските ни съседи, надали ще се интерпретира от тях, като приятелски акт.

Фокус: Има ли възможни последствия и в по-едър геополитически план?

Алекс Алексиев: Да, и то много важни. Фактът, че ние подписахме с „Газпром” преди да изчакаме Третият енергиен пакет да влезе в сила, говори съвсем ясно на Брюксел, че Русия ни е по-важна от законите на Съюза, и то точно, когато Европа започна да разследва грубите монополистични прийоми на „Газпром”.

Второ, и не по-малко важно за България е фактът, че ние, като че ли отново сме решили да тръгнем напред с руската гемия, в момент, в който тя бързо се пълни с вода, и е пред потъване.

Съвсем накратко, перспективите на руската газова индустрия, която е основен стожер, не само на руските финанси и икономиката, но и на самата власт на Путин, рядко са били по-нерадостни. Само преди четири години, през 2008 г., Путин се хвалеше на всеослушание, че цената на газта ще стигне 1000 долара на милиард кубически метра, че „Газпром” ще стане най-голямата компания в света с капитализация от 1 000 000 долара, че Русия ще превземе 10 – 15 % от американския пазар с износ на втечнен газ, както и китайския пазар с 68 милиарда кубически метра, годишен експорт и т.н. А каква е реалността днес?

Пазарната капитализация на „Газпром” в момента (158 милиарда долара) е повече от два пъти по-ниска, от тази през 2008 г. (365 билиона), акциите им се котират 60% по-ниско от 2008 г., „Газпром” не е изнесъл нито един варел за Америка, която междувременно стана най-големият производител на газ в света със своята шистова революция и Русия, въобще не е играч в бурно-развиващия се световен бизнес с втечнен газ. Китай отказва да работи с този огромен пазар изглежда безвъзвратно изгубен за Русия.

Не по-добри са новините от Европа, която остава главният пазар на „Газпром”. Само за няколко години доставките на втечнен газ стигнаха 30 % от общия внос и постоянно се увеличават за сметка на газпромските дългогодишни договори, индексирани на петрол, които са обречени. Нищо чудно, че руският експорт на газ тази година е около 24 % по-нисък от миналата, докато печалбите им през първите шест месеца са 34 % по-ниски.

А какво ще стане в следващите няколко години, когато Америка и Австралия се появят на пазара със силно конкурентни цени за втечнен газ, а страни като Полша, Украйна, Китай и Индия започнат масово производство на шистов газ? Всички тези необратими трендове карат известни специалисти като Михаил Карчуомкин от East European Gas Analysis да мислят, че „Газпром” има не повече от три – четири години преди банкрута.

Фокус: Можете ли да резюмирате накрая какво значи всичко това за България?

Алекс Алексиев: Правителството на ГЕРБ направи две кардинални грешки за една година с мораториума на шистовия газ и сега с подписването на „Южен поток”. То може лесно да ги коригира, като незабавно премахне мораториума, и се откаже от този пагубен договор с „Газпром” в момента, в който Третият енергиен пакет влезе в сила. Ако не го направи, страхувам се, че тази две абсолютно погрешни и анти-български инициативи ще останат в историята, като главното наследство на това правителство дълго след като ГЕРБ и Борисов са се оттеглили от сцената. Това ще бъде жалко, тъй като това правителство има не малко заслуги за разумната си фискална политика и финансовата стабилност, която то успя да постигне.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: