Моментът на политиците като монументи

11/30/12 09:54
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Моментът на политиците като монументи

този текст май стои по-добре на място неангажирано с абсолютно никоя групировка, никоя партия, ничии интереси, затова няма да се появи във вестник, то е мое ЛИЧНО виждане за нещата в моето ЛИЧНО пространство. ядосвам се на себе си когато се изкушавам да пиша за политика, ужасно се ядосвам, защото това е изключително губене на време, а в сегашно време, още по-голямо. както и да е, този текст е написан, няма да го държа за себе си, от това съвсем няма смисъл:)

Той дойде преди известно време, всеки си има собствена дата кога го е усетил. Появи се от нищото, което наричахме нещо дълго време. Сега можем да си признаем - ако можем. Ако не можем, здраве да е.

Без да съм се замисляла и чела кой знае колко за Петър Стоянов и съдбата на СДС, и на мен - дори и на мен! - ми мина през ум, че е леко тъпо Петър Стоянов да бъде отстранен.

СДС свършиха поръчката на ГЕРБ за собствената си смърт. И краят на света не дойде. Fuck SDS, fuck BSP, fuck GERB, fuck партията на Кунева, не знам как се казва, fuck DPS, fuck the King who's not a King, и другите, и тях. Fuck'em all.

Да кажеш "fuck" вече не е същото, всеки го казва като във филм на Скорсезе. Всеки знае как, а по-брутално не се е появило. Да измисли някой по-бруталното от "fuck" и имаме филм. Продуценти за това винаги ще се намерят, с едно условие обаче - бруталното да не е измисляно вече няколко пъти, примерно в Германия и Русия.

Тези партии отдавна не съществуват, ако са съществували. Иумората от всичко пак връхлита от ляво, и пак спасение - спасително като предизборно обещание.

Не че в момента дясното не е мазня, не че лявото не е друг вид лъжлива посредственост. Не ми се търсят синоними на „мазня“, да минем нататък, нищо че не е литературно. Да се слеем с масите в общата ни несрета. До какви думи стига човек живеейки в миналото. Минали думи. Несрета.

Миналото се разпада за да отстъпи на бъдещето на което предстои разпад. Това не се ли нарича кръговрат на живота? Кръговрат случващ се в българската политика прекалено бързо. Кръгът бързо се оформя намирайки началото си в пламтящите от възхищение очи на винаги гладния народ, а народът няма време да чака да му подхвърлят залък по залък, той стои с широко отворена паст и е гладен за сериозен къс месо от който все още капе топла кръв. Топлият труп на миналото чиято кръв е изпълнена снеизпълнени обещания. Лошото е, че не останаха политици за ритуално жертвоприношение, от ляво и дясно цари разложение, а гладният народ не обича мърша.

Всичко това изобщо не означава, че принципно Петър Стоянов не може да го има като политик. Like it or not, може и да не се забелязва на пръв поглед, но той все още е в относително запазено състояние. И защо да го няма при положение, че скоро чествахме годишнина от рожеднието или смъртта на Людмила Живкова, а Жени Живкова се държеше като домакин на конференция в Софийския университет посветена на наследството от майка й. Не нейното лично наследство, а това, което наследи българския народ. Едната половина твърди, че не само че нищо не е получила, а другата, че живее основно със спомените за това наследство. Петър Стоянов няма нищо общо с това минало за разлика от Сергей Станишев, който отново се готви да управлява. Откъде накъде Станишев ще е в политиката, а Петър Стоянов да не бъде?

Това е театър на сенките в който колкото и сянката на политиката да изглежда като истинска, тя е съвсем реална възможност за сериозна субективност и манипулации. Народе, шегувам се, въпреки, че думите ми звучат достатъчно достоверно за да повярваш на всичко сглобено грамотно. Не се изисква никаква виртуозност за да ти говоря, а обикновена, дори относителна грамотност. Ти ли, народе, си виновен, че ме слушаш, или ние, които ти говориме? Това е въпросът, който трябва да си зададе всеки български политик в началото, в средата, и в края на мандата си.
А времената се смениха така внезапно и неочаквано, както когато те стреснат от сън. Тоест, ти, народе, сънуваш, а някой знае какво прави, и го прави въпреки теб. Пък после този или онзи бил такъв и онакъв. А какъв да бъде докато спиш? Какъв е ТОЙ в твоите сънища? Може би ако си отговориш на този въпрос на всички ще ни олекне когато има избори.

Иначе моментът е на политиците като монументи. Новото е, че при това раздаване, както и при следващите избори, нещата са обрани откъм идеология - мъртва е от ляво мъртва е и от дясно.

А тези, които ще останат, ще са добри последователи на една поговорка, която на пръв поглед предизвиква смесени чувства. При втори е very интелигентна в свят в който силните оцеляват. Вероятно представата за сила трябва да се ревизира, а и трябва да се знае английски, както и да не се пуши на публични места. Не е кой знае какво да ревизираме представата за сила всъщност. Светът също не е същия все пак, той е wireless. Можем почти да си четем мислите, да не дава господ. Това, което ще прочетем в главата на съседа, ще ни накара да поискаме да емигрираме не в несъществуващия вече запад, а на някоя планета нямала никога нищо общо с човешкия род.

Новият световен ред е стар, всичко ново дори не е ремикс, а кратък семплинг свършил преди да си се сетил за оригинала. Има обяснение за семплинг в гугъл, там има обяснение за всичко, дори за това, че трябва да има обяснение, а няма.

Раждаш се, умираш, а междувременно избираш политици. Защо? Кой реши, че така трябва да се случва всичко, и защо другите се съгласиха, това е въпросът.

Логиката е wanted, лицето й гледа от разпрозстранени из цялата страна флайъри с добра цена за главата й, а аз имам само едно обяснение, но то е лично и неприкосновено. Никой не може да ти измисли смисъла, никой освен ти. Сам. За себе си. Звучи леко стряскащо, самотно, и е, но останалото не е мълчание, а безкрайно дрънкане на безкрайно много политически клонинги имащи претенцията да са от плът и кръв.

Не знам, няма кой друг да измисли новото, аз поне не се сещам.

А това е поговорката призоваваща към адаптивност:

„Blessed are the flexible, for they shall not be bent out of shape.“

– Anonymous

„Да са благословени гъвкавите, защото никога няма да бъдат изкривени до неузнаваемост.“

- анонимен

Никой не е казвал, че е лесно.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/30/12 09:54 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_30.html