СДС – РАЗПАДЪТ Е ВРЕДЕН НАВИК, НЕ ПЕЧЕЛИВША ПОЛИТИКА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Двадесет и три години след създаването си, Съюзът на демократичните сили, най-значимата демократична организация на българския преход, се намира в процес на пълен разпад. Днес с Пламен Асенов ще обсъдим причините, смисъла и очакваните ефекти от това събитие за българския политически живот.

- Пламен, през последните дни СДС наистина се разпада пред очите ни. Добра или лоша е тази новина – оценките са твърде полярни…..

- Полярни са, Фили, но тази полярност в момента може да послужи повече за да се разбере кой кой е от оценяващите, какъв е и за какво се бори, отколкото да бъде реален политически ориентир. Но нека кажа първо как и какво стана. Всичко започна с едно изявление на премиера Бойко Борисов. Когато Венета Марковска бе бламирана като кандидат за конституционен съдия, той заяви, че ГЕРБ няма да издигат нов човек за поста, а ще подкрепят всеки, предложен от СДС. Това прозвуча, сякаш Борисов прави коледен подарък на сините, но щом те номинираха бившия президент Петър Стоянов, стана ясно, че панделката на лъскавия пакет всъщност е детонатор. Деветимата депутати от СДС се противопоставиха на кандидатурата на Стоянов и заявиха, че няма да я подкрепят по какъвто и да било начин. Трима от тях – доскорошният син лидер Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков, бяха изключени за тази позиция с мотива, че рушат единството и авторитета на партията. Останалите шестима обаче заявиха, че се чувстват пренебрегнати и ръководството да ги смята и тях за изключени. От Брюксел бившият лидер Надежда Михайлова, сега Нейнски, изпрати писмо, с което също заяви, че напуска СДС. „Всъщност, СДС напуска мен” – написа тя. Много бързо от върховете на синята партия кризата се пренесе по места, вече като буря. Цели организации, в Свищов, Велико Търново и други обявиха, че са срещу централното ръководство и заплашиха с напускане. А голямата ирония е в това, че междувременно бившият президент Стоянов отказа да приеме номинацията за конституционен съдия и така първоначалният повод за конфликта изчезна, но самият конфликт остана.

- Пламен, това ми напомня за политолога Румяна Коларова, която каза, че „случващото се в СДС е политическа катастрофа, която се дължи не само и не толкова на раздялата с разпознаваеми фигури, а най-вече на начина, по който то се случи.”

- Начинът – да, Фили, но сигурно има значение и фактът, че само за 23 години съществуване СДС натрупа зад гърба си поне 123 подобни политически скандали. На всички изглежда им писна, всички вече сякаш знаят какво ще стане, няма изненада, както няма и разум в ставащото. И затова, с риск да прозвучи парадоксално, аз бих казал, че на практика всички оценки за случващото се в СДС напоследък, колкото и да са полярни, всъщност са верни. Например  бившия син депутат Михаил Неделчев настоява СДС да спре конфликта срещу себе си. Вярно е, такъв конфликт има, при това не от вчера. Вярно е, че той е пагубен за самата дясна партия, защото през годините я виждаме постоянно да губи влияние и позиции. Не е ясно само доколко спирането на конфликта чак сега има някакъв смисъл, доколко в този момент негативната тенденция може да бъде обърната. Всъщност, ясно е по-скоро обратното – че не може. Затова и не по-малко вярно звучи мнението на социолога Мира Радева, според която ставащото в СДС дори вече никого не интересува.

- Тук аз веднага ще възразя, че, след като ние с теб коментираме случая, значи, някой все пак проявява интерес…..

- Така е, Фили, права си, ние с теб, пък и мнозина тук, в България, обсъждаме с интерес. Но това е като разликата между микроикономика и макроикономика. Нали се сещаш – на редовия гражданин изобщо не му пука дали общите икономически процеси в страната вървят добре, ако конкретният негов джоб е празен. И обратно. Та и в този случай е същото. Онова, което реално има предвид Мира е, че разпадът на СДС вече отдавна се е случил, ефектите от него до голяма степен са изконсумирани в българската политика, сега просто тече формалната процедура по погребението и на практика никой не се интересува от тленните останки. Тя също е права. Прав е и един друг, отдавна бивш, син активист, Емил Кошлуков, който каза, че краят на СДС може да бъде добро начало. От анализа, който Кошлуков прави обаче, така и не става ясно за кого началото може да бъде добро, след като партията се разпадне. Той изтъква три основни проблема, с които СДС не успя да се справи през годините – първо, проблема за собствената си история, второ, кадровия проблем, и трето – въпроса за бъдещето. Тоест, Съюзът на демократичните сили  никога не разбра кой е, какъв трябва да бъде и накъде отива. Аз бих казал почти същото, но по друг начин, Фили. Според мен СДС никога не успя да стане дясна партия в същинския смисъл на думата, защото една такава партия има базисни политически принципи и държи на тях, защото има реална обществена база и стъпва на нея и защото гради визията си за бъдещето развитие – собствено, но и обществено – върху тези здрави темели. А СДС през годините нямаше и не правеше нищо от това. Така – в хаос, а до голяма степен и в грях – беше зачената партията на 7 декември 1989, по всичко личи, че така и ще си отиде.

- Пламен, ти спомена нещо, което обаче не разви – въпроса кой може да използва разпада на СДС като свое добро начало.

- Един анализ, Фили, на Георги Даскалов, бивш главен редактор на бившия вестник „Демокрация”, орган на бившият вече СДС, донякъде дава отговор на това. Според Даскалов мненията по темата всъщност се разтрояват. Една част смята, че разпадът на сините е в полза на управляващата партия ГЕРБ и вероятно дори е тяхна разработка. В случая Даскалов визира изказванията както на самите изключени от СДС депутати, така и на хора от ДСБ на Иван Костов, но също и мнозина представители на БСП, начело със Сергей Станишев. Да, колкото и да е странно, такова единодушие между сини и червени в този случай наистина има. Втората група, тази на по-неутралните, казва Даскалов, смята, че ставащото е интрига на Иван Костов и ще облагодетелства най-вече неговата партия ДСБ. Има и трета група хора, които, по една или друга причина, още държат на оцеляването на СДС. Те пък казват, че в момента виждаме не неговия разпад и политическа смърт, а процес на пречистване и оздравяване. Тази група, естествено, е най-малобройна. Аз бих казал – и най-безперспективна от гледна точка на спечелването на какъвто и да е облог, Фили, свързан с оцеляването на синята партия. Защото дори в близките седмици от СДС да остане нещо, което мърда, то няма шанс да оцелее в близките месеци. Да не забравяме – наближават избори и много политически хиени искат да се нахранят, а плячката е твърде лесна и беззащитна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: