Филкови пътуват. Перу. (1): Испания

Днес започваме една поредица за пътуването на семейство Филкови до Перу. Първата част ще бъде за Мадрид - като най-важен междинен лагер, а снимките в началото на разказа са за зарибявка – за да знаете къде отиваме :)

Приятно четене:

Филкови пътуват: Перу

част първа

Испания

Посвещение:

на Стефан,

който често не ме слуша, но винаги чува важните за мен неща!

   

   

   

   

    Още преди да тръгнем бях решила, че ако наистина стигнем до Перу и се върнем, то това пътуване ще заслужава да бъде описано. И то не заради друго, а защото в последните 3 години животът ни се върти около 2-те бебета, работата ни и вечните ми планове за ремонти и подобрения на къщата. Животът на някои хора априори е засукан около тези неща, но истината е, че за нас двамата това не е достатъчно – просто се измаряме от еднообразието и изведнъж ни се приисква нещо шарено и различно да ни се случи и да ни раздвижи. Никога не сме правили

планове да стигнем до Перу

Африка и Азия – да, но не и Перу. Аз самата се изненадах, когато се чух да предлагам на Филков да се вдигнем на разходка до Перу. А той разбира се, изобщо не се опъна на тая ми идея. В началото начинанието изглеждаше глупаво и всички смятаха, че е някаква наша измишльотина. Обаче 3 дни след тая септемврийска сутрин аз вече се бях убедила, че билетите не са чак толкоз скъпи и приключението започна да добива долу-горе размити очертания. Месец по-късно вече бяхме уговорили родителите ми да поемат децата и бяхме купили билетите Мадрид-Лима за пътуване през март. А избрахме март, защото тогава по-малкото бебе вече щеше да е не толкова малко и нямаше да е кърмаче, а и защото тогава някъде имаме годишнина от сватбата.

Купихме билетите през www.bravoflight.com,

а щяхме да летим с Air Comet. Цената беше 880Е на човек с включени застраховки в случай, че решим да върнем билетите /все пак с малки деца сме, всичко се случва/, такса за доставка на хартиения билет с куриер от Италия, застраховка в случай на загуба на багажа и още нещо подобно организационно, което вече не помня какво беше. Веднага решихме, че преди Перу ще помааме краци из Мадрид, а 2 месеца по-късно вече бяхме измислили пътуването ни да започне с полет до Барса, помотаване там 2-3 дни, последващ кратък престой в Мадрид и след това ПЕРУ. Отделихме общо 16 дни като 6 от тях бяха за Европа и 10 за Перу. В последствие плановете се промениха – AirComer промениха графика си и вместо 10 дни в Перу се оказа, че ще имаме 12. Още по-добре за нас! Леко и плавно

започнахме да оправяме програмата –

в кой град колко време ще изкараме, какво искаме да видим, за какво имаме време и за какво – не, и след това се заехме и с хотелските резервации. Искахме да спим в местни малки до средни хотели, имащи собствен дух и атмосфера, а не в големи чудовища, обзаведени с мебели шир-потреба, с гравирани на възглавниците и по чаршафите символи и букви на съответния хотел. Това щеше да ни даде истинското усещане за тамошния живот, но пък категорично ни лиши от 1-2 звезди от ранговете на хотелите. И разбира се, когато букваш всичко по интернет, никога не си наясно дали това, което виждаш на картинката, е това, което ще видиш в действителност, и изобщо дали нещо ще видиш – винаги има риск от това да се окаже, че нещото, което си резервирал, и услугата, която си платил, не съществуват в Божиите промисли. Както и да е... Стартирахме новата година с уточнен маршрут, платени резервации, трипове, вътрешни полети и всичко друго дребно, за което човек дори не подозира, че може да му хрумне. Стигнахме до такива висоти в изчистването на детайлите на плана, че дори си направихме среща на пристанището в Барса с наше приятелско семейство, което всъщност живее в Австрия, но което в началото на март щеше да е се окаже в Барса. Всичко изглеждаше повече от прекрасно. Оставаше да чакаме началото на март и да стискаме палци, че няма да си потрошим някой крайник, че децата ще са здрави и че няма да ни сполети някое друго неподозирано семейно или световно нещастие. На първи март заминахме към Русе. Искахме децата да имат 5-6 дни, в които да свикнат с обстановката, с баба си и дядо си /бог да ги поживи за това, че се наеха да гледат 2 породени диванета и че се справиха прекрасно. Естествено, това има и своята лоша страна – сега са обречени всяка година поне по веднъж, а ако безсрамието ни позволи - и по-често, да гледат същите тия разбойници докато ние обикаляме света и отмаряме от тях/ и със сиамката Сали, която, всъщност, по дух е замаскирано малко гальовно кученце. Адаптацията премина спокойно, но въпреки това аз все така очаквах да ни се стовари някоя простотия на главата, която да провали заминаването ни. Само човек/семейство, окопано в къщи с 2 и повече деца, би разбрало недоверието ни в заплануваната почивка, която да е ЗА ДВАМА!

На 7-ми март рано сутрин тръгнахме от Русе към Букурещ.

Преценихме, че полет от Букурещ ще бъде по-евтин, а и по-удобен за нас, предвид факта, че децата така и така ще бъдат зарязани в Русе. Пътувахме с такси, карано от млад свежар на име Цецо /за инфо за подобни услуги, можете да го намерите на телефон 0883348126/. Това ни струваше 100 лева, които в никакъв случай не бих искала да си спестя. Тръгнахме в 6.15 сутринта, а до летище Отопени в Букурещ стигнахме едва към 8.40 независимо, че разстоянието между 2-та града е ок. 60 км – трафикът в Букурещ е У-ЖА-СЕН!!! По пътя до летището минахме покрай ‘бръснарницата’, както каза Цецо – т.е. 2-рото летище на Букурещ, което е в пъти по-малко от Отопени, и което обслужва само ниско-бюджетните полети. Разбрахме се с младежа да ни чака на 23-ти март, когато всъщност се връщахме обратно с полет от Мадрид. На летището веднага чекнахме дали нашият полет до Барса е наличен. Е, беше. Щяхме да летим в 11.55 часа с ниско-бюджетните  http://www.clickair.com/ за сумата от 106.50 евро общо за двама ни. Цената беше повече от добра, ние бяхме вече на летището, видяхме си полета на таблото, така че това, което направихме, беше да си извадим дебели книги за четене – предвидливо с нас бяхме взели трилогия за Перу /с общ обем над 1200 страници/ – един вид да се запознаем със страната още докато чакаме по летищата и пътуваме към нея. Към 10.30 вече леко обезпокоени защо полетът ни все така си стои на таблото, но без индикация за чекиране на багажа, се понесохме с все куфари към информацията. В момента, в който задавахме въпрос кога аджеба ще се чекираме, чухме шума от механичната промяна на информацията на таблото, и, обръщайки се да видим колко точно е закъснението за полета, с изумление открихме, че ДА –

полетите са пренаредени, но нашият вече НЕ ПРИСЪСТВА в списъка

В същия тоя момент девойката ни обясняваше, че изобщо не разбира за какво й говорим, защото на този ден никога не е имало заявен полет на Кликеър до Барселона и че навярно ние нещо сме се объркали. Тутакси й показахме е-билетите, които имахме, и тя с изненада установи, че ДА билетите ни са с настоящата дата и очевидно ние не сме в грешка. Естествено, оказа се, че и тя не е в грешка. Аз изпаднах в амок. В същото време започна да ме обзема тиха ярост на самата себе си, че изобщо съм позволила да си повярвам, че ще отида на почивка, че дори пък съм имала  наглостта да се наградя с дестинацията Перу.

Филков запази спокойствие

и каза: ‘Дааа, много интересно става. Да помисля малко.’ И по-късно: ‘Изядохме дървото. ‘Ся да видим к’ъв шъ му е размерът.’ /Имам сериозни съмнения, че тоя човек ще запази спокойствие дори ако до неговия стол падне бомба. Вероятно би казал ‘Я, бомба!’, но друго, честна дума, казвам ви, няма да има!/. Бях повече от паникьосана, но някак едновременно и на двама ни ни хрумна решението немедлено да отидем до другото летище – т.нар. ‘бръснарница’, за да видим какво можем да направим по въпроса с придвижването си до испанска земя. Метнахме се на едно такси, което ни закара до въпросното друго летище /отстоящо на разстояние 11-13 km/ за сумата от 50 местни пари. Там установихме, че

полет до Барса няма във въпросния ден

и че най-близките дестинации до Барса са Мадрид и Лисабон. На следващия ден, обаче, можехме да стигнем до Барса. След кратък размисъл дали да се върнем до Русе, да пренощуваме и на следващия ден пак да се върнем за полета си до Барса, или да останем в Букурещ и да гоним Мадрид, с Филков решихме, че е по-добре да пожертваме срещата си с приятели в Барса, а също и резервациите си ето тук: www.marti-codolar.net/ и така да намалим риска от потенциален провал на вътрешен полет Барселона – Мадрид, за който също имахме билет, купен от www.vueling.com /за сумата от 88.00 Е общо/, и да се засилим по най-бързия и евтин начин към Мадрид, като стискаме палци от тук насетне да няма друг съществен провал. Няма да пиша в детайли колко пъти обикаляхме от едното до другото летище, и колко пъти по 50 кинта дадохме за таксита /защото офисът на фирмата на едното летище беше затворен, пък се летеше от другото, пък трябваше пак да се върнем до номер 1, а ние фактически бяхме на номер 2 и други подобни дивотии/, но в края на краищата, в 1.30 през нощта с полет на www.easyjet.com за сума, неколкократно надвишаваща очакванията ни, имайки предвид, че пътуваме с една от най-ниско-бюджетните компании,

благополучно кацнахме в Мадрид

За сумата от 35 евро едно такси ни метна до Площад дел Сол, където бяхме просто смаяни от тълпите хора. В 2 и половина през нощта имаше повече народ отколкото в делничен ден по Витошка! Явно беше, че петъчната фиеста е един от основополагащите стълбове за купонджийския живот на мадричани. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След половинчасова обиколка на площада /който между другото е централният – там се намира прословутата статуя на мечката/ установихме, че не можем да открием хотела, който брат ми спешно е букнал, и се навряхме в

първата обител, в която имаше свободни места – Hotel CANTABRICO

Всъщност, за да съм честна, това място беше и единственото със свободни стаи. Не беше върхът на сладоледа, но като за безизходицата, в която бяхме попаднали насред лудата нощ в Мадрид, всичко се ядваше. За статистическите данни – цената на стаята беше 55 Е с включена закуска. Сутринта открихме, че закуската се измерва в понятия на ученическо прихапване в столова – малко хлебче, украсено с пльоснати малки опаковки мармалад и масло. А, и силно разредено шварц кафе. Трябва да си призная, че като за старт на проваляща се почивка, ми изглеждаше чудесно. По същото това време открихме, че не можем да останем в нашия хотел, защото е пълен до козирката, така да се каже, въпреки че очевидно беше доста под понятието за добро място /прозорецът на нашата стая гледаше не към въздух, а към килер!/. Така че, наложи се да потърсим друго място за престой, сън и пребиваване. Точно зад ъгъла

намерихме един hostAl

/точно с А – в Испания не са хостЕли, а хостАли/, който предлагаше стаи за х 30 Е. ХостАлът си беше чиста проба стар, огромен апартамент на бивш аристократ, чиито множество стаи бяха обособени като ‘хотелски’ стаи. Е, и там не беше върхът на сладоледа, но и това се ядваше. Веднага след настаняването си в новото убежище и опарени от липсващия полет от предишния ден, решихме, че е повече от наложително да стигнем до летището, за да видим каква е хавата с полета до Лима. След едночасово пътуване до летището и неколкократна смяна на метрото се оказа, че полетът е наличен и всички индикации говореха, че нашето пътуване ще го бъде! Другото важно нещо, което разбрахме, беше, че няма начин да си върнем парите от билетите за полета до Барса и после за вътрешния полет до Мадрид. Е, ние така и така си го знаехме, но все пак рекохме да попитаме, та барем ни учуди животът тоя път. Вече с доста поолекнали душички се върнахме отново в центъра на Мадрид и решихме да се отдадем на обичайните туристически обиколки и гледки. Посетихме

Кралския дворец /вход 8 евро/:

  [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Кралският дворец в Мадрид[/caption]     изненада ни площад, пълен с мимове - забавляват се хората, а носят и забавление на нас - туристите, натъкнахме се и на каки, които някак произвеждаха огромни сапунени мехури - и като казвам огромни, значи са такива – с d*=50-80 cm -  

      открихме симпатични малки площадчета с още по-симпатични малки дървени пейки:

      имахме късмета да чуем и видим класически цигански оркестър от 10-тина енергични и весели мургави батковци, които наистина, ама наистина си струва да се бъдат видени и чути, а вечерта неволно участвахме в демонстрация за правата на жените – попаднахме в тълпа от жени, които, тракайки на тигани и тенджери, създаваха невъобразим шум и скандираха нещо на испански - беше 8-ми март!

Вечерта обилно хапнахме и пийнахме в местно ресторантче

И тъй като сервитьорът не панимаеше инглиш, а менюто беше на испански, то помолих компания весели младежи да препоръчат нещо местно, вкусно и типично. Незнайно защо, препоръчаната местна кухня изключително много наподобяваше затоплена българска пастърма и кюфтета със сос. Но беше вкусно.

На следващия ден /неделя/

открихме, че кафенето, в което пиехме кафето си, беше обслужвано от българска сервитьорка-барманка. Стана ни смешно, защото българката наистина се затрудни да отгатне какво аджеба искаме с думите ‘ ту капс блак кофи, плийз’. И понеже беше неделя, а

в неделя входът на музея на Пикасо е безплатен,

противно на нашите убеждения, че докато човек е на пътешествие в чужбина не трябва да обикаля музеи, а е редно да мери улиците, да пие кафета на възможно най-много места и да облегне морно дупе на възможно най-много пейки + полянки и градинки /и това всичкото, за да усети духа на мястото, където се намира/, ние все пак се засилихме към музея. Пикасо не ми хареса. Никога до сега, независимо от образованието ми и личното ми усещане за личната ми култура, стояща по-високо от средното ниво, не се бях позаглеждала активно в неговите произведения. Е, простете невежеството ми или дори посредствеността ми, но супер се потресох от видяното. Да, оная огромна мацаница, всеизвестна всекиму, наистина ме впечатли, но май не с ‘нарисуваното’, а с мащаба си. Честно казано, снимките му от войната могат трайно да стъжнят доброто настроение на всеки пътуващ отпускар. На финала минавах през залите само, за да мога да кажа, че съм обиколила музея на Пикасо. Последва

изненадващо приятна разходка в парк,

където, освен на патките в езерото,се порадвахме и на безплатен куклен тeатър за най-малките. И забележете!: въпреки че децата седяха направо на асфалта, не се намери нито една истерична майка или баба, която да крещи ‘Ставай бързо, чи шъ истиниш! Чуваш ли к’во ти говоря!’ или нещо от порядъка на ‘Шъ си изцапаш дрехите!’. Направи ми впечатление, че повечето колички бяха Jane /което да знаете, че не се чете Джейн, а Хане, казаха живеещи там/ и Chicco – т.е. или хората по испанско са по-богати от нас, или тия неща по света не струват майка си и баща си, както е в бг. Другото, което много ме изненада, беше, че в парка беше пълно с полицейски коли. А все пак иде реч за оградено  пространство, в което се разхождат майки с деца. ИЗВОД: Хората си пазят децата! Не е като у нас, явно – 2-ма зелени елфа за цяла Борисова градина. Живи да сме, та да видим как и при нас става така. Дано! Ето малко снимки и от тая подреденост и красота:

   

   

   

Същия тоя ден успях да уважа няколко магазина,

да накупя туй-онуй /основно под формата на парцалки. Да знаете, че френските DPAM имат магазин точно срещу въпросния паметник на мечката/ и да се впечатля от паната-картини, които варират от малки табели за имена на улици, та достигат до цяла огромна стена от 20-50 кв.м., подредени от ръчно-рисувани плочки. Ето тук се вижда за какво иде реч:

   

     

Приключихме деня в страхотен ресторант,

в който ядохме паейя с морски дарове и животинки, и пихме традиционната сангрия. Не мога да не отбележа факта, че паейята беше не като за 2-ма човека, а поне като за 4–ма. Съдът, в който ни я донесоха, беше с големината на тавата, в която у дома готвя манджа, стигаща ни за 2-3 дни! Ето:

     

Последната мадридска сутрин ни посрещна с 6 градуса , силен вятър и облаци

Все пак лошото време не ни уплаши и успяхме да намерим стадиона, на който се правят коридите – Арената на биковете /цената на билетите започва от 10-тина Е, така че който е фен на убийствата, може да се засили/.

     

      Поради гнусното време отложихме градинската среща с е-познатата ми kar4ita и се намерихме на нейна територия. Краси готви страхотно! Беше направила салати, пица, та даже и десерт. Изобщо не знам как успява, като се има предвид, че и тя е с породени:  

      И вероятно поради причина, свързана със злополучния ни първи полет, се озовахме на Терминал  2 на Мадридското летище цели 5,5 часа преди

полета ни към Лима

Тези 5.5. часа се превърнаха в близо 8 , защото полетът ни имаше закъснение . Прекарахме ги ето така

        Всъщност, нашият полет затвори летището – беше последен за деня; излетяхме в 1.30 през нощта. Нито тогава, нито сега, обаче, дори не помислям да се оплаквам – все пак полет имаше и все пак стигнахме до Перу. Което обаче е разказ, който ще продължа утре, защото се налага да изкъпя и приспя диванетата. Очаквайте продължението *d - диаметър - бел.Ст. Автор: Мая Филкова Снимки: авторът Други разкази свързани с Мадрид – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: