Дипломация за Сирия: какво ще правим след това?

Последните няколко дни бяха белязани от неочаквано съживяване на дипломатическата активност относно Сирия. Миналия понеделник руският президент Владимир Путин се срещна с турския премиер Реджеп Ердоган в Истанбул. На 6 декември държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, руският външен министър Сергей Лавров и специалният пратеник на ООН Лахдар Брахими, проведоха тристранна среща в Дъблин. На 7 декември генералният секретар на ООН, Бан Ки-мун беше в Турция като начало на обиколка на Близкия изток.

В основата на всички тези ходове най-вероятно е отслабването на руската подкрепа за сирийския президент Асад, тъй като режимът в Сирия губи все повече сили.  Русия и Турция със сигурност досега не са постигнали кой знае какво по отношение на Сирия, но след срещата между Путин и Ердоган, руската информационна агенция ИТАР-ТАСС съобщи, че са има нови предложения:

“Русия и Турция досега не са били в състояние да сключат споразумение относно начина на разрешаване на конфликта в Сирия, но оценките за ситуацията са идентични”, заяви Путин след разговорите. “Те също така са се споразумели за “каква ситуация трябва да бъде постигната”.

ИТАР-ТАСС не обяснява какви са тези “идентични” оценки на ситуацията, но има сигнали, че Русия е все по-разочарована от Асад. На 6 декември Владимир Василев, ключов съюзник на Путин в руския парламент, казва следното: “Ние сме споделяли и споделяме мнението, че съществуващото правителство в Сирия трябва да изпълнява функциите си, но времето показва, че тази задача е извън силите му.”

Обновяването на дипломатическата дейност предполага, че нещо ново се договаря, а може би дори перспектива за създаване на някакъв вид международен консенсус. “Ню Йорк таймс” предполага, че фокусът се измества от сегашния конфликт към онова, което трябва да се свърши, когато Асад падне.

ЦРУ съобщава, че се очаква режимът да падне в рамките на няколко месеца и, че администрацията на Обама се притеснява, че няма да има влияние върху бойците, които ще поемат контрол над страната.

Русия, която подкрепя силно властта в Сирия, има още по-малко влияние, почти никакво дори. Москва рискува също така да изгуби своята военноморска база в Тартус – единствената извън бившия Съветски съюз – както и някои бизнес интереси в Сирия, включително свързани с оръжие.

Други страни, имащи тесни връзки с бунтовниците – като Саудитска Арабия и Катар – също искат думата в онова, което ще се случи след това, както и Турция, която има опасения относно кюрдското национално движение.  Разбира се, всичко това може да доведе до разправии за “плячката”. В “Телеграф”, Питър Харлинг от Международната кризисна група, предупреждава, че можем да станем свидетели на “пълно унищожаване на Дамаск”.

Има две големи опасности в последствие. Първата, с която почти всеки, който следи конфликта е наясно, е опасността от сектантски и етнически кръвопролития, наравно с нарастване на джихадистката дейност – очевидно, нещо, което всеки иска да сведе до минимум. Другата опасност, за която се говори по-рядко е, че международните усилия за постигане на стабилност в Сирия, могат да помрачат желанието на сирийците да определят сами собственото си бъдеще – още повече, ако бъдат разположени мироопазващи сили, както бе предложил Лахдар Брахими. Това предложение бе посрещнато с масови демонстрации из цяла Сирия и разбираемо – първоначалната цел на въстанието срещу Асад ще бъде избутана и оставена на забвение. Нещо, което сирийците показаха, че не искат да се случи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: