Задава ли се безславният край на испано-италианската патентна армада?

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

Прочети цялата новина

Свързани новини: