Не АЕЦ или ЯЕЦ, а ЯДЕЦ на ядрения мазохизъм

Дали пък „мъдрецът” от Правец не е имал друго предвид, когато твърдеше, че ни бил построил две Българии и с това вдъхнови „мъдреца” от Банкя да му се възхищава?

Да постоиш (само) две Българии в материално отношение е срамно малко в сравнение с построените за същия период стотина Германии, Японии, Южни Кореи и прочее капиталистически обиталища от съответните народи и техните държавно-партийни ръководители. Затова пък, ако погледнем от друг ъгъл „двете Българии” на Живков, може да се окаже, че имаме действително уникално постижение в селектирането на две породи народ, два пропагандни аршина и всякаква друга двойственост в подхода към единствено правилната и актуална партийно-държавна линия.

Ярък пример е абсолютно несъвместимото тълкувание на опасностите от развиване на ядрената енергетика в две отделно взети части на родината. Оказва се, че в Северна България тя е жизнено важна за хората, които с нетърпение очакват да им посадят нови ядрени мощности. Така твърди най-сериозно Аецка Цачева, която не само самоотвержено прегърна идеята за референдум на сестринската ( в това отношение ) БСП, но и заплаши, че ще гласува „за”. Защото, обясни тя за пореден път на ниво звеноводка от ТКЗС, за хората в региона било важно да си имат атомна централа- сякаш става дума за птицеферма. И сякаш онези в Северозападна България, които вече си имат такава, не са най-бедните граждани на България и Европа според официалните статистика на евростатистиката!

Буря като реакция на местните власти и хората се задава обаче в противоположния край на България. Явно там живеят някакви други българи- „булгарикус курортикус”, може би, селектирани да виждат ползата от чистата природа-нещо, което по дефиниция изглежда напълно изкоренено от начина на мислене на българите край тихия ( в смисъл-мълчаливия) Дунав.

Реакцията на южняците еднозначно означава, че има човешки същества по нашите земи, които масово и единодушно се боят от „мирния атом”, и по този показател нямат нищо общо със сънародниците си с мазохистични наклонности ( както излиза) в не толкова далечния български Север. Нещо повече, уж не са българи, но и турските им комшии са стреснати, за разлика от храбрите северняци.

Духовете на границата ни с Турция са разбунени от проект за турска атомна централа на 12 км от българската граница, до курортното градче Инеада.

Турция е обявила официално, че ще строи ТЕЦ от другата страна на Резово. Местните хора се страхуват, че плановете са други и че туризмът в региона ще бъде съсипан и затова 3000 души вече започват протести.От няколко година властите в Анкара убеждават, че всъщност ще се строи пристанище. Хората се опасяват, че това е съпътстваща инфраструктура за бъдещата атомна централа съобщава bTV.

„Засега имаме информация, че ще строят топлоелектрическа централа, но сме сигурни, че проектът ще прерасне в ядрена централа. Те ще убият цялата природа. Всичко ще умре и тук и при вас, защото Резово е само на няколко стотин метра от мястото, където вече се строи инфраструктурата”, казва Тахир Ъшък от турския курортен град Инеада.

Значи така: на юг „мирните атоми” „ще убият цялата природа”, убедени са и българи и турци, но на Север и дума не се обелва за нещо подобно, сякаш „мирният атом” там единствено е свързан с „най-чистото” производство на енергия, както многократно заявява например лидерът на БСП, на тройната коалиция, на ПЕС и на партийно оцветеното ядрено руско-българско соцлоби Сергей Станишев, конкуриращо се с лобито на ГЕРБ.

Неговият съпартиец ,бившият кмет на Царево Петко Арнаудов( който сам по себе си не „ангел небесен” по въпросите на екологията) обаче не е съгласен. Ето част от тезите му, разпространени от сайта „Бесове”:

- Готов ли сте да оглавите масов протест на Черноморските общини, така както през 2010 г., когато погнахте фирмата, която искаше да дупчи морето за нефт и газ?

- Аз даже заведох дело срещу решението на МС, независимо че управляваше БСП. И бях прав, тая фирма бе с уставен капитал 5 000 лв., създадена 5 месеца преди да кандидатства. Беше далавера. И се доказа.

- Каква е сега рецептата?

- Хората нямат информация, затова се тревожат. Има много начини за реакция: медиите да помогнат чрез обръщения към кметовете на Царево, Созопол, Приморско и Бургас. Дори и с натиск да настояват за отговор какво става. Екозащитните организации като „Зелени Балкани“, фондация „Биоразнообразие“ и прочее необяснимо за мен също мълчат! Да реагира ръководството на природен парк „Странджа“ – паркът е в списъка на Юнеско. Трябва да се предизвика широко обществено обсъждане.

- Проблемът не трябва ли да се решава на междудържавно ниво?

- Отговор първо трябваше да има от министъра на екологията. Нона Караджова втора седмица мълчи. Това е смущаващо. Аз не мога да мълча, защото живея в район, където хората се препитават основно от туризъм и риболов. Затова призовавам чрез вас и останалите медии да поставите въпроса на областния управител Константин Гребенаров.

- Той обеща да отговори, бил запитал консулството.

- Искайте официалния отговор. За един много по-незначим проект, какъвто бе петролопровода, се вдигна олелия до небето, проведоха се референдуми по общини. Сега сякаш компетентните органи в България не желаят да осветят проблема. „

И още по темата:

„Областната администрация на Бургас е изпратила официално питане до турската страна дали се предвижда в близост до границата с България да се изгражда турска атомна електроцентрала, съобщи областния управител Константин Гребенаров.Засега обаче отговор няма, тъй като съседите празнуват курбан байрам. Обещали са да отговорят по-късно. Дотогава се вихрят слуховете и тревогата сред хората от Резово ескалира.

Съседното турско градче е само на 20 км от границата, а от известно време там се виждат големи кранове, съобщи Нова телевизия. Това подклажда страховете, че проект за АЕЦ има и ако той се осъществи, поминъкът тук, който е свързан с туризма, ще намалее. местните хора споделят, че това ще ги накара да напуснат родното си място, тъй като няма да има с какво да се издържат.” /БЛИЦ

Както виждате, контрастът между липсата на реакция за съществуващите ядрени заплахи в българския Север и ураганът от надигащи се страсти с обратен знак на Юг за един турски „нероден Иванчо”, е не просто пълен, а драстичен. При това не говорим за някаква хипотеза, а за действаща централа съветско производство край Козлодуй, която само през последните няколко месеца е обявявала официално трикратно спиране на един от блоковете си и еднократно на друг след последната авария на съседната мощност.

Няма протести, няма реакции, сякаш става дума за друг народ, друга държава и със сигурност- за друга епоха, за епохата на принудителното мълчание от страх.

И понеже медиите тук се правят, че не съществува критик на това статукво и противник на доказано опасната вече в световен мащаб експлоатация на „мирния атом”, като работилият 17 години в АЕЦ „Козлодуй” анализатор на ядреното гориво Георги Котев, да видим тогава какво казва разрешеният (все още) за цитиране ядрен специалист Георги Касчиев в интервю за „Дарик радио” в отговор на въпрос за авариите в атомната централа, последната от които се случи преди седмица:

„Преди седмица отново.
Преди седмица отново. След пуска на блока имаше, имаше и пролетта. И мисля, че в два от тези случаи се стигна до сработване на аварийната защита на реактора.
Притеснително ли е това?
Притеснително е от тази гледна точка, че да кажем, макар да не се стигна до някакви последствия, в някои от тези режими може да има, ако има отказ на оборудване или човешки грешки, може да бъдат като иницииращо събитие за някакви аварийни процеси. Слава богу, това не стана. Но пък, от друга страна, това, което стана, е един много тежък режим за оборудването – авариен режим, в който става доста рязка смяна на температурата и налягането както във втори контур, така и в първи контур.
С прости думи?
Тогава металът и заваръчните шевове на оборудването изпитват огромни напрежения, в тях се създават микропукнатини, съществуващите пукнатини се разширяват, това особено е важно за топлообменните тръбички на парогенераторите, също така за херметичната обвивка на топлоотделящите елементи, които съдържат ядреното гориво. Натрупва се и умора в основния метал. Всъщност всеки такъв режим изяжда по малко от остатъчния ресурс на оборудването.
Тоест животът на блоковете, грубо казано, се съкращава с всяка една подобна работа в авариен режим?
Може така да се преценява, да. Например в паспорта на реакторната установка, както си спомням, бил съм научен ръководител на пуска на пети блок, изрично беше записано, че за целия живот на атомната станция се допускат 60 пъти сработване на аварийната защита от пълна мощност. Тоест, ако си представим, че ще работи 50 години, веднъж на година. И нещо друго да ви кажа: преди години много се акцентираше върху това как шести блок в продължение на няколко години, мисля, че пет години, нямаше сработване на аварийната защита, и се казваше, че това е един много ясен параметър за високата безопасност. Да де, сега по същата логика трябва да кажем, че е обратното – след като за една година два пъти сработва енергийната защита, това какво е?
Имате съмнения в начина, по който се работи в централата или годините си казват думата иначе казано за тези реактори?
Не, не може да се допуска в една атомна централа годините да си казват думата. Те са били длъжни да изяснят какви са причините, има ли някаква обща основа за тези неща, за тези откази на оборудването и са били длъжни да изчистят тези места. И така е в целия свят – когато се установи, че от някакво оборудване тръгват първоначалните процеси, трябва да се вземат съответните мерки.
Вас обезпокои ли Ви фактът, че политическо лице, а не човек с експертен опит в тази област оглави централата в Козлодуй? Тези дни нашумяха имената на нови и млади кадри, които са назначени там.
Това е изключително авантюристично и е отречено напълно в световната практика. То няма нищо общо с изискванията за висока култура на безопасност. Изпълнителният директор и всички, които са там, тяхната първа и най-важна отговорност е да осигурят безопасната експлоатация. За да могат да направят това, трябва да имат много солидни и дълбоки познания, образователна основа, опит, специализация, тъй като, ако всички сме съгласни, че ядрената енергетика е една много сложна технология, с която се гордеят българите, то тогава за всички трябва да е ясно, че не може хора без опит и без знание да се поставят начело.
Тоест не може целта един човек с мениджърски умения, който да поеме и да ръководи от тази гледна точка централата, да оправдае или поне да гарантира онази нужна експертност, която пък стои в основата на безопасността?
Такъв човек може да бъде шеф на Борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй”. Но когато виждате, че по цялата верига, тръгвайки от изпълнителния директор на „Козлодуй”, тръгвайки нагоре през енергийния холдинг, през министерството, опирайки до вицепремиера и премиера, че няма нито един, който да е наясно с ядрените технологии, за мен това е много обезпокояващо, тъй като, ако стане една авария, кой ще даде заповед за евакуация на населението? Няма кой да даде, няма кой да реши, защото всичките в този момент ще започнат да си звънят един на друг, да питат така ли е, да не би да ги провокират, така ли е наистина…
Тоест един политик там може да направи повече бели, отколкото един експерт?
Световната практика това показва. Ако ние, българите смятаме, че с това ще създадем някаква нова, още по-добра практика, няма такова нещо, няма как да стане това.
Променя ли се нагласата в Европа към ядрената енергия и изобщо към строежа на централи? Няколко държави след „Фукушима” взеха решение, че са до тук с атомната енергия.
Има промени в много държави, тъй като последствията от аварията във „Фукушима” са катастрофални. Само като компенсации на загубите на евакуираните хора са изплатени около 10 млрд. евро, доколкото си спомням. Преките загуби за Япония са около 150 млрд. долара, а непреките с косвените достигат до 300 млрд. Смятайте, че ако в една средна европейска страна, както са България, Румъния, Чехия, Унгария, стане такава катастрофа, тя ще е напълно унищожена. Тя е пълна развалина. И досега, към началото на октомври 159 хил. души продължават да бъдат евакуирани в областта около „Фукушима”. Така че много страни – Япония, Китай и в Европа – Германия, Швейцария, Италия – преразгледаха своите ядрени програми. Например в Япония 54 реактора работеха преди аварията, а сега работят само 2 и те най-вероятно ще приемат предложената програма от специалната комисия, при която 2030 г. би трябвало да няма работещи атомни централи в Япония, а на други места е различно.
С това, което казахте, в Европа не се чака ренесанс на ядрената енергия и строителството на нови атомни централи?
Не, никъде не се очаква, но нашите политици трябва да се замислят над последствията от аварията във „Фукушима” и „Белене”, ако ще строи също в зона с висок сеизмичен риск, дали е възможно да се пресметнат всички рискове и как те да бъдат отразен в проекта, след като дори и японците не можаха да го направят.”

На фона на тези сериозни въпроси обаче тандемът ГЕРБ-БСП се кара дали енергетиката ни е „ядрена” или „атомна”. Предлагам спорът, дали централата ни да се казва АЕЦ или ЯЕЦ, да прерасне в обществена дискусия срещу ядрената лакомия под надслов ЯДЕЦ!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: