Некадърното кадруване чрез телевизионни кадри

Провалиха се ( пред целия свят) с Румяна Желева, с Марковска, с Гугушева и с коя ли още не (не)кадърка на некадърната им политика, но пробват да прехвърлят позора другиму.

Не беше трудно да предвидя, когато написах, че само чакат да са уверят кой ще се открои като партньор на Иван Костов във възраждането на десницата, за да го атакуват със същата злост, както него. Както можеше да се очаква, инструкцията на шефа на генералския щаб за фабрикуване на компромати и очернящи медийни кампании Цветан Цветанов се изпълнява от послушните слуги по веригата. Беше въпрос на време да се включи и Бареков, най-представителният елемент от тази верига на зависимости между властта и т.н. журналистика.

Човекът, прочул се с кръчмарските си „подвизи” на конферансие на пловдивски паралии ( според знаменития видеосюжет с маймунка, Бареков, маймунясала пияна лелка, дудуци, кючеци и други неприлични неща), застана тази сутрин в позата на морален съдник на Надежда Нейнски, която упорито наричаше с фамилията на бившия й мъж, смятайки очевидно това за част от компромата..

Не си заслужава да тиражирам ( и тук) „разкритията” за намерения(!) на Надежда да става президент. Като с повдигнати (обвинения) с жълт маркер в жълти медии тези „ужасяващи” нейни намерения, с които се бил съгласил подсъдимият трактор, пъплят из всички напазарувани проправителствени сайтове и телевизии- утре и във вестниците им. Сервира ги един мобилизиран за целта син гербер, който да доносничи как с ушите си чул трактора да се съгласява с бившия (!) пиар на Костов, че Надежда била най-подходящата за президент!

Плиткият замисъл на „дълбокия” подтекст е явно Цветанов да бъде подкрепен в твърдението си, че (и) ДНЕС Надежда и Костов РАБОТЯТ с трактора.

Жалка и долна е тази проба. Свирне Цветанов сбор и свирките започват по ред на номерата. А номерата от долна проба не могат да са други, освен долнопробни.

Честно казано, историята изобщо не си заслужава да бъде разказана, а и Надежда, ако желае, знае и може да се защити сама, стига да прецени, че трябва да отговаря на обвинения за несбъднати хипотези със задна дата, вменени като вина в днешно време. Но ме мъчи въпросът за границите на безграничната злоба.

Мога да разбера „вековната злоба на роба”, възпята от поета Гео Милев. Не е нужно човек да е комунист, пролетарий или просто роб, за да съчувства на робите. Но в каква графа се вписва робуването на злобата от страна на богаташи, като Бареков например ( който парадира с богатство), заставащи в позата на възмутени морализатори? Какво им липсва, че се правят на „революционери”? И не разбират ли техните господари, че щом прибягват до услугите на толкова дискредитиран обслужващ персонал, направо си признават поражението?

Сигурно и други се чудят на феноменалната простотия на тия… Днес това са избирателите с дистанционното, а утре- с бюлетината.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: