Алтернативата се търкаля по улиците

Колкото и да спорят различните социолози и техните агенции, всички проучвания напоследък показват един безспорен факт – двете най-големи партии не успяват да привлекат дори и половината от българските избиратели. В последния месец бяха публикувани данни от няколко изследвания, според които ГЕРБ е партията на между 22,7 и 26,1% от гражданите с право на глас. (съответно според “Галъп” и Института за модерна политика). Поглеждаме числата на държавния НЦИОМ и си стискаме ръцете – 24,5%, т.е. някъде  под една четвърт.

При данните за БСП сме близо до консенсуса – от 19 до 21,1%. Както обикновено числата вървят с анализ – докато управляващите постепенно губят подкрепа, както се случва с почти всяка партия на власт, социалистите от доста време тъпчат около 20-те процента. Разгорещените спорове за това дали спадът на ГЕРБ е сериозен и необратим, или пък за това дали БСП си има таван, който никога не може да надскочи, са съвсем отделна тема. Фактите обаче са следните: ако нещо не се промени драстично, в навечерието на изборите двете най-големи партии ще се радват на подкрепата общо на 40-45% от българите. А останалите 55-60% от избирателите?

Много по-назад е ДПС, а всички останали партии са още след движението. Свикнахме да говорим за двойката ГЕРБ – БСП като за единствени играчи на терена и взаимна алтернатива. “Само ние можем да спрем БСП от връщане във властта” или “Само ние можем да махнем Бойко” – с тези лозунги те се легитимират взаимно и се опитват да запълнят цялата картина. А тя не е пълна. За да има обаче алтернатива на тези две партии, са необходими най-малко две условия – първо, достатъчно много хора, които не биха гласували нито за ГЕРБ, нито за БСП, и второ, поне няколко сериозни теми, по които позициите на ГЕРБ и БСП да са еднакво отдалечени от обществения интерес. И някой да развее знамето, разбира се.

Първото условие е изпълнено. Повече от половината българи не искат нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев. И ако погледнем ситуацията от тази страна, противопоставянето ГЕРБ – БСП изглежда като сбиване в единия край на стадиона, което зрителите в отсрещните сектори нито виждат, нито чуват. За да проверим дали е налице и второто условие, трябва само да си записваме. Защото примерите са пред очите ни, почти не ги забелязваме и вероятно бързо ги забравяме.

Сред най-обсъжданите теми напоследък е възможността за отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. Собствениците на заведения протестират, защото посрещат по-малко клиенти, отчитат по-ниски приходи, а безработицата продължава да се увеличава. БСП се опита да се качи на вълната и заговори за връщане на стария режим, ако дойде отново на власт. Управлението на ГЕРБ също се качи на вълната и обяви, че ще разглежда отново въпроса. Последно Борисов се обяви против падане на забраната, президентът – също.

Бъркотията по тази тема обаче е общ продукт на БСП и ГЕРБ. Първите приеха забраната през 2009 година, но с отложено действие. ГЕРБ прие наредба, която принуди заведенията да инвестират огромни пари във вентилация и обособяване на помещения. И после пак въведе пълна забрана. Тази непоследователност разгневи и дребния бизнес, и пушачи, и непушачи. Всички искат нормалност и предвидимост. Алтернативата е: нормално отношение към хората.

Алтернативата е да не се криеш зад “националния интерес” и “търговската тайна”, за да харчиш огромни пари на данъкоплатците за авантюристични проекти като АЕЦ “Белене”. БСП е доста по-ясна – иска да вземе милиарди от нас за нова централа. При ГЕРБ положението е по-мъгляво – спряха “Белене”, две години обаче харчеха пари за проекта, а на референдума са от една страна със социалистите.

Алтернативата е: всичко на масата. Остава някой да поиска да бъде тази алтернатива. Иван Костов и Меглена Кунева трудно могат да бъдат. Оправдано или не, негативното отношение на мнозинството хора към Костов е факт. Кунева вече повече от година се заявява като алтернатива, но изглежда замръзнала на етапа “влизаме в парламента”. Тук ще прескоча възможността недоволните от светската, европейска и пазарна ориентация на България да се обединят и да поискат национализация, нов възродителен процес и т.н. Достатъчно хора правят опити в тази посока, но близката история показва, че този гледан вече филм не може да напълни дори балкона на киносалона.

А има достатъчно много хора, които могат да кажат “Баста! Искаме ред, искаме последователност, искаме да работим и да не ни пречите, искаме да не ни е срам от вас!” Със сигурност познавате такива хора. И тук разделението ляво-дясно не е съвсем приложимо, защото нормални хора има и от двете страни. Половин година преди изборите поле за изява има. Знаме няма.

в. “Труд”

снимка: Десислава Петрова

Прочети цялата новина

Свързани новини: