Обсъждане на политическите трансформации с Al Jazeera в София

Превод на текста на Димитър Бечев, Talking political transformations with Al Jazeera in Sofia, публикуван в блога на ECFR. 

Промяна, в която можем да вярваме. Така бих обобщил посланието на конференцията, на която бях миналата седмица в София. С тема „Предизвикателствата на прехода,” тя беше организирана от Центъра за изследвания на Ал-Джазира и Нов български университет, с подкрепата на Софийската платформа. Точно когато египтяните трябваше да гласуват за новата си конститутция, учени, дипломати и журналисти разискваха сложния преход, през който минава в момента арабския свят и го сравняваха с Балканите след 1989 (програмата можете да видите тук).

За съжаление не само демократични промени, но и войните в Босна и Косово бяха теми на разговора. Беше удовлствие да приветсваме много добри наши приятели като Мустафа Акьол (който написа невероятно есе за  ECFR със заглавие „Какво мисли Турция”), който изнесе почетна лекция (беше естествено да представим Турция като страната-мост между Балканите и Близкия изток исторически, географски, но и политически), както и външния министър на България Николай Младенов (който също е член на ECFR). Конференцията беше много хубава възможност да се срещна и да говоря с интересни личности като Уадах Ханфар, бившият директор на Ал-Джазира, Салман Шейх, директорът на Центъра Брукингс в Доха, Салах Еддин Еззейн, директор на Центъра за изследвания на Ал-Джазира и Горан Милич, директор на Новини и програми в Ал-Джазира Балкани, която излъчва от Сараево. Моите поздравления към проф Мариана Малинова и нейния неуморен екип от НБУ.

Както винаги е трудно да опиша всичко, което се каза по време на дискусиите. (Благодарение на Ал-Джазира всички сесии, заедно с двете почетни лекции, са в Интернет. Имаше и много туитове върху темата). Нека да синтезирам няколко по-важни бележки, които споменах в заключителната сесия:

• Най-голямото предизвикателство към Близкия изток не е изграждането на демокрацията чисто процесуално, от гледна точка на избори. Ясно е, че не може да се управлява, освен чрез избори, и ислямистите са доволни от това. Най-важният въпрос обаче е как да се съградят институции, които да опазват върховенството на закона и да защитават правата на малцинствата от мажоритарен диктат. За съжаление с този проблем не са се справили нито страните от Балканите с бивши комунистически режими, нито Турция, колкото и нейният модел да е привлекателен. Институциите също трябва да помогнат да се построи консенсус, който явно липсва където общественото мнение е поляризирано между политическия ислям и секуларните и леви течения, както е в Египет в момента.
• Външни фактор като ЕС имат важната роля да улеснят промените. Имах възможността да подчертая някои от заключенията в доклада на ECFR за Северна Африка. Има обаче тънка линия, която разделя конструктивния диалог и налагането на идеи, а балансът между двете е различен на различните места. Трудности с това изпитват и Запада и Турция, която се вижда като пример за успешен преход, но нейният подход често бива възприеман като прекалено патерналистичен, ако не почти империалистичен. Бившите социалистически страни имат какво да покажат (всичките мъчни усилия на процеса на демократизация), но нямат колониална обремененост. Но и това не е лесна работа, както опитът на България показва – върховенството на закано все още е в процес на утвърждаване.
• Атмосферата на конференцията беше като че ли са се събрали роднини, които отдавна са изгубили връзка. Започна с много интересна сесия върху историческите връзки между Балканите и Близкия изток и завърши с посещение на разнообразната група от босненци, палестинци, българия, тунизийци и суданийци в джамията Баня Баши в центъра на София (от чиято една страна се намира най-голямата сафарадска синагога в Европа, а от другата католически и православни катедрали – една гледка, толкова позната из цялото Средиземноморие; върху всички тях са останали следите на историята: синагогата все още помни законите срещу евреите от 1941-44; католическата катедрала  която беше съборена от бомбардировките през 1943-44; православната църква, която радикални комунисти взривиха през април 1925, убивайки 193 души –  българският „11-ти септември;” джамията, която е единствената останала от 40-те съществуващи през 1878, беше окупирана от полиция по време на асимилационната кампания срещу българските турци през периода 1984-89).

Всички бяхме съгласни, че човешките, търговските и икономическите връзки между Балканите и Близкия изток трябва да се поддържат, укрепят и обновят от онова, което беше по времето на Студената война или даже Османската империя. Рамката на ЕС, която предлага интеграция, е един начин това да се постигне, но има и други като Ал-Джазира и Турция като регионални инициатори (благодарим на нашия приятел Посланик Исмаил Арамаз за топлия прием в резиденцията на турското посолство, в която Мустафа Кемал, който самият е бил мост между Балканите и Близкия изток, е бил  някога на служба като военно аташе).

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: