2012 – МИРНИ, ТЕЖКА, ДОБРА, ПРОТИВОРЕЧИВА И СПОКОЙНА /част І/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Един от най-често задаваните въпроси в момента е с какво ще запомним отминаващата година. За България 2012-та беше белязана от събития в политиката, енергетиката, духовността, които наистина ще определят развитието на страната в следващите години. Кои са те – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, как би определил с една дума характера на изтичащата година?

- Мога да опитам и с една дума, Фили, но в името на коректността, предпочитам да направя подобна характеристика с няколко различни думи – в зависимост от отправната точка. Ако се върнем сто години назад например и сравним 2012 година с 1912-та, когато България за цели 6 години затъва в поредица от войни, то бих определил сегашната година като „мирна”. Ако се върнем с 82 години, през 1932-ра, когато последствията на световната криза от 29-та продължават да вилнеят, бих казал, че сегашната година е „по-тежка”. Разбира се, дори сравненията по чисто икономически показатели да сочат друго, то усещането за по-голямата тежест идва от факта, че повечето от нас не са живели тогава и не са изпитали нещата пряко на гърба си. Можем да направим сравнение обаче и с по-близки времена. Например за зимата на 1982 година и досега се носят легенди как България приличаше на дискотека заради въведения режим на тока. По-младите вероятно не вярват, но легендите са пълна истина, режимът бе 1:3 – един час има ток, три часа няма. Това всеки ден, по цял ден, за месеци. А пък за да не се разглезват  гражданите, в магазините нямаше кибрит и свещи. Истина е също, че по онова време токът струваше две-три стотинки на киловат и върху него не се начисляваха нито такса „пренос”, нито 20 процента ДДС. Но пък ток нямаше. После се оказа, че ток е имало, но комунистите са го изнасяли всичкия за вражески тогава страни като Турция и Сърбия, с цел да закърпят ограбения от самите тях държавен бюджет. Така че, Фили, от гледна точка на чистата енергетика, ще нарека 2012-та „добра”. Но от гледна точка на политическия елемент, който енергетиката винаги съдържа в себе си, ще кажа, че е „противоречива”. И още едно, последно сравнение с миналото искам да припомня. Преди 20 години, през 1992-ра, с обединените усилия на външни сили и вътрешни заговорници, бе свалено от власт първото наистина демократично българско правителство в най-новата ни история – правителството на Филип Димитров. Тоест, от чисто политическа гледна точка бих нарекъл отминаващата година „спокойна”.

- Пламен, кои от основните прогнози за 2012 година се сбъднаха и кои се провалиха?

- Учените вече отрекоха, Фили, че ще се сбъдне световната прогноза №1 за края на света, за края на времената или какъвто там край се предвижда според някои. Разбира се, ще трябва да изчакаме още два дни, за да обявим официално, че тази прогноза беше изсмукана от нечии мръсни пръсти, а не извлечена от календара на маите, както се твърди. За България също има написани подобни сценарии, Фили. Ще цитирам един от тях, макар че в него, по патриотичен маниер, се предвижда катастрофите да стават наоколо, а самата България да се измъкне не просто суха от водата, а и с печалба. Един вестник, чието име, разбираемо, не споменавам, миналия декември написа:  „Една трета от реките ще обърнат своя ход. Постепенно България и Турция ще се отделят и азиатската част на Турция ще се плъзне към Индийския океан. Азовско и Черно море ще се слеят, което ще увеличи морското ниво към Гърция и тя ще потъне. Така през 2012-2013г. България вече ще има излаз на три морета – Черно, Средиземно и Егейско.” Това звучи като сбъднат националистически сън, но има сериозен недостатък – не се реализира. Както не се реализираха и някои по-реално звучащи прогнози – за възможно падане на правителството и провеждане на предсрочни избори, за срив на финансовата система и пропадане на страната дълбоко във финансовата бездна, за превръщане управлението на Бойко Борисов в истински едноличен режим…..

- Пламен, кое от събитията през годината би определил като най-важно за страната?

- Според мен имахме не едно централно събитие, Фили, а една централна тема, около която се навърза поредица от събития. Имам предвид темата енергетика, от която се разклоняват много икономически, социални, външно и вътрешнополитически издънки. В това отношение годината започна сравнително добре, но пък свърши сравнително зле. Имам предвид – „добре”, защото през март правителството обяви решение, което повечето анализатори намират за правилно – отказ да се строи АЕЦ „Белене”, руската ядрена централа на европейската територия на България. Възраженията срещу този проект са много. Икономически той е скъп, неефективен и безперспективен. Финансово е необезпечен. Екологично е опасен. Юридически е недобре обвързан с българските интереси. Политически пък нещата са още по-зле. От една страна проектът води до допълнителна зависимост от  Русия, зависимост, която и без това е огромна в сравнение с другите европейски държави. От друга страна – води до натрупване сред партньорите ни на недоверие към лоялността на България спрямо общата европейска енергийна политика.

- Пламен, все пак темата за атомната централа в Белене не отпадна напълно от дневния ред на обществото, след като по нея има насрочен референдум.

- Да, Фили, отказът на кабинета от новата АЕЦ бе посрещнат двояко. Мнозина си отдъхнаха, че няма да пилеят време и усилия в протести за „Белене”. Други обаче, събрани под крилото на БСП, посрещнаха новината на нож. Социалистите поискаха референдум за ”Белене” и събраха повече от 700 хиляди подписа в подкрепа на това. Макар над 200 хиляди от тези подписи да се оказаха фалшиви, все пак имаше достатъчно по закон и така първият в най-новата българска история референдум беше насрочен. Междувременно обаче Парламентът промени съдържанието на предложения от социалистите въпрос за референдума и това, наред със сложните процедури, за да бъде той успешен, не само го прави излишен, но и го превръща до голяма степен във фарс. Все пак обаче всички са наясно, че основната игра на БСП в този случай е свързана не толкова с резултата от самия референдум, колкото с възможността левите да покажат политически мускули в годината на парламентарни избори, каквато е 2013. Изборите обаче, Фили, вероятно ще бъдат сред акцентите на първите ни разговори през следващата година. Засега ще припомня само, че акцентите върху енергийната тема през 2012-та не се изчерпват с казаното дотук. В края на годината кабинетът Борисов, малко или много неочаквано, подписа с руския монополист „Газпром”, договор за строителство на газопровода „Южен поток” – един проект, който също до скоро беше ако не изцяло отхвърлен, то поне замразен. Но с повече подробности по темата енергетика, както и с другите важни събития от отминаващата 2012 година, ще продължим, Фили, в предаването ни следващата седмица.

Следващия петък четете втора част на нашия годишен обзор

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: