Примерът на Жерар за всеки български другар

Ако по статут днешна Русия на Путин не се променила в някое отношение ни най-малко спрямо мястото на съветската империя сред останалите държави, това е упоритото нежелание на отделни личности и народи да разглеждат Матушката като дестинация за емиграция.

 

Не щат да бягат или просто да се заселват в Русия не само богатите западняци, на които по отколешна руска традиция от времето на Иван Грозни гледат като на жадни за руска територия канибали, но и бедняците от т.н. развиващ се свят, част от която отдавна е изпреварила руския жизнен стандарт.

 

Много пъти съм установявал, че сред въпросите, на които комунистическата пропаганда няма никакъв отговор, е фактът, че милиони жители на източния лагер бягаха на Запад и още десетки пъти повече от тях си мечтаеха за това, но бяха „респектирани“ не от някакви ограничаващи имиграцията мерки в обетования пазарен свят, а от собствените си тоталитарни режими, полагащи неимоверни пропагандни, финансови, военни и милиционерски усилия да не допуснат управляващите другари да останат да седят сами върху куфарите си в случай, че бъде отворен тежко въоръжения срещу подобна изселническа вълна шлюз на социалистическия „прогресивен строй“. Не можеха и не могат да отговорят на въпроса защо трудещите се на Запад не желаеха ( и не желаят и днес по отношение на Куба и Северна Корея) да се преселят в рая на безплатното образование, медицинско обслужване и профсъюзно спонсорираните летни почивки.

Тази тенденция не само се запази, но и дори се засили след рухването на империята на злото, когато милиони руснаци се устремиха на Запад , към който и ние криво-ляво ( повече криво, отколкото ляво в периода 1997-2001 г.) се приближихме, докато обратен, компесаторен поне поток няма и няма.

 

Не „бягат“ в Русия, въпреки всичките й несметни природни ресурси ( дали само климатът е обяснението?) нито западняците, нито азиатците ( за африканци да не говорим- в Русия банди шовинисти редовно пребиват „черногъзи“, както ги наричат, кавказци, какво остава за хора с кожата на Обама!) нито дори българските русофили, на които е отредена ролята на веднъж годишно гнездящи край язовир Копринка ята от странни птици- странни, защото са единствените в света, за които любовта към родината минава през влюбеното крякане към едно далечно и негостоприемно ( дори за тях) обиталище, на което се кланят, но хич дори не щат да припознаят като място за гнездене на своите деца, насърчавани да работят и учат пак в онзи омразен за тях Запад.

Крякането си е крякане, клякането си е клякане, но когато собственото ти снесеното яйце трябва да се измъти и от него да излети нещо човешко, някак нечовешко е да избереш снега. Трябва кукувица да ти е изпила ума, за да го направиш, а нашите кукувици не са изкукали чак дотам, че да не си преследват интереса според елементарния инстинкт за самосъхранение.

И ето че чудото се случи!

Маститият френски актьор Жерар Депардийо, подгонен от немотията на несправедливо притискания за високи данъци френски богаташ, побегна към Русия и беше приет с разтворени обятия от разнежения от този уникален миграционен феномен руски президент Путин.

 

Това се превърна в световна новина не случайно: то е все едно пеликан да предпочете Сибир пред топлите води на Африка.

 

Ето какво написа по този повод френският философ и писател Андре Глюксман. Той разкритикува получаването на руско гражданство от френския актьор Жерар Депардийо. „Срамувам се заради него”, заяви Глюксман в интервю за берлинския вестник „Дер Тагесшпигел”, цитиран от агенция „Фокус“.
Писателят посочва, че се срамува не от желанието на Депардийо да не плаща данъци във Франция, а от близките връзки на актьора с президента на Русия Владимир Путин и с лидера на Чечня Рамзан Кадиров.
Глюксман се надява, че Депардийо ще намери начин да прекрати своите отношения с Путин. Френският философ обвинява актьора, че е мълчал при ареста на участничките в пънк групата „Пуси райът”. Глюксман подчертава, че Путин подкрепя режима на сирийския президент Башар Асад, който избива собствените си граждани.

 

Разбира се в нашата държава, която доказва, че русофилството може да победи в една отделно взета страна (въпреки споменатите по-горе странни патологични отклонения в този вид любов), няма да чуете и прочетете подобни позиции на възмущение. Тук смущението е голямо: как да поздравим другаря Путин за гостоприемството и приятеля му Жерар за ексцентричното решение, когато актьорът се оказва жертва на социалистическо данъчно преследване. А у нас любовта към Русия по социалистическа линия е колективна форма на наследствено предавана зараза, която не подлежи нито на лечение, нито на коментар.

 

Да припомня, че навремето в ГДР емигрира холивудският актьор Дийн Рид. Беше голям хит! Песничките му на китара известно време не слизаха от екраните на соцтелевизиите, които с отчайващо постоянство цедяха всяка негова нота за целите на пропагандата срещу загърбения в лично качество капитализъм. После, както е ставало с много други изстискани пропагандни лимони от епохата на комунизма, този символ беше захвърлен на боклука. И по точно източногерманският му автомобил беше намерен в едно езеро, заедно с трупа на актьора. Дали се беше удавил по неволя, дали неволята на носталгията не го беше удавила и някой му беше помогнал да млъкне в случай, че е решил да се върне в капиталистическия ад- това така и не ни съобщиха. Но фактът, че не посмяха да обвинят обичайни заподозрян ЦРУ, а предпочетоха да млъкнат, ни съобщава доста ясно колко желателно е било певецът да глътне повечко вода.

 

Не пожелавам на Жерар нищо подобно. Но на българските русофили все пак препоръчвам да се поучат от неговия пример- поне на онези, които са се награбили с комисионни около руските енергийни проекти. Би било честно да си ги харчат в любимата страна, щом толкова искрено и безрезервно я любят. Така могат да върнат на измъчения руски народ поне малко от награбеното от него.

Обаче къде ти честност у грабителите и техните слуги…

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: