Апология на гражданската война

Апология (от старогр. ἀπολογία) е страстна реч или литературно произведение, при което чрез възхвала се отстранява обвинение. Обект на защита обикновено е нещо, към което са отправени нападки.

Трябваше да гледате речта на Асад от операта в Дамаск – това щеше да ви помогне да си допълните картината за ситуацията в Сирия (видео от речта – тук), поради няколко причини.

Всяка дума, изказана по време на тази вакханалия на човешката глупост показа пълна липса на отговорност, съпричастност с народа и връзка с реалността. С думите си той, президентът на Сирия, призова за още повече насилие и разединение. Речта трябваше да предложи политическо решение, но ефектът от нея ще бъде единствено засилване на военните операции от двете страни – опозиция и власт.

Нужно е да отбележим някои моменти от тази реч, защото те са важни за осъзнаването на официалната позиция на правителството (някои от онлайн реакциите съм събрал в Storify).

Асад отказа диалог с опозицията и отново обвини чужди държави за вътрешната несигурност. Сирийският президент обяви, че мирният план трябва да протече с “онези, които не са предали Сирия” и това да доведе до формирането на ново правителство. Обяви също и амнистия. Но липсваха детайли, сякаш текстът, който четеше е бил написан бързо, без последователност. Според Асад:

“Първият етап на политическото решение би изисквал регионалните сили да спрат финансирането и въоръжаването на опозицията, край на терористичните операции и контрол по границите.”

Няколко пъти бяха повторени изрази, подобни на “Ние няма да имаме диалог с кукли на Запада” и, че правителството не е намерило партньори за диалог, като заяви също:

“С кого точно да преговаряме? Вие бихте ли преговаряли с терористи?”

След тази реплика започнаха най-силните реакции онлайн, защото фактически Асад отрече диалог с опозицията, с което затвори главата с натруфени изявления на правителството, че желае разговори.

Според Асад конфликтът не е между правителството и опозицията, а между “нацията и нейните врагове”. Продължаващият вече над 20 месеца конфликт в Сирия е съпровождан от постоянна политика на отричане от страна на властите. Още при първите симптоми, че в крайна сметка протестите в страната няма да отшумят, реакцията беше активистите да бъдат обвинени в служба на чужди правителства и връзки с терористични организации. Но протестиращите ставаха все повече, както и арестуваните. Към момента над 150 000 души лежат в арестите и затворите, а над 70 000 са изчезнали, след като са били отвлечени. Има смърт при мъчения, а често по националната телевизия биват показвани хора, които си “признават греховете срещу държавата”, като нерядко си виждат следи от удари. С една дума – още от началото има желание опозиционното движение да бъде зачислено към тероризма, с което да се търси извинение пред международната общност за извършваните репресии. В последната си реч от днес, Асад за пореден път заклейми мнозина сирийци като предатели и слуги на чужди интереси.

Асад повтори загрижеността си, че страната му е подложена на безпрецедентна атака от джихадистки елементи и, че конфликтът може да бъде решен единствено с народно движение и мобилизация срещу “бунтовниците терористи”. Изключително опасен елемент в речта – това е истинско посочване с пръст и в крайна сметка призив поддръжниците на президентската институция да излязат с оръжие срещу подпалвачите на войната – т.е. останалата част от населението. Няма призив за мир, няма загриженост за страната като цяло, няма думи за помирение или показване на поне малго гузна съвест. Защото докато президентът говореше в операта, предградия на Дамаск, Хомс, Дейр ез-Зор и Идлиб бяха бомбардирани и обстрелвани. Нека не отричаме ролята на радикалистите – има ги, и те ще са проблем за самата опозиция. Някои от джихадитските групи имат минало, обвързано с правителството в Дамаск – нещо, за което трябва да се замислим също.

Фрапираща беше картината, която показа края на речта – хора, тичащи, за а докоснат обувките, костюма или каквото и да е, но да пипнат президента. Една тълпа от екзалтирани и напомпани с пропаганда хора, които представляваха жалка картина. Защото, ако това не е “пиянството на един народ”, не зная дали можем да намерим по-добър пример в момента. Култ към личността и преклон пред всяка дума на лидера. Жалко е, че страна като Сирия с история и земя, пред която са се прекланяли антични богове, е стигнала дотам, че да обожествява едно човешко същество.

Речта, която беше излъчена по всички големи новинарски канали, представлява една истинска апология на войната в Сирия. Защита на убийствата в името на едни вече изтъркани лозунги. Има ли правителството и в частност Асад, полза от продължаване на гражданската война и разединението? Можем само да гадаем. но представете си за момент, как от умората и апатията, част от население реши, че си иска обратно президента? Виждали сме го и преди в историята, ще продължаваме да го виждаме – това е типичен инструмент на едноличната власт: винаги да има носталгия и спомен за нея.

Не на последно място, трябва да се отбележи, че липсата на връзка с реалността е симптом за шизофрения. Не искам да давам оценка за здравословното състояние на президента, но фактите са факти. И още нещо – по време на речта Интернет в Дамаск прекъсна, а главните входове от и за града бяха завардени от силите за сигурност. В същото време се бомбардираха предградия на столицата – истински и ясен знак на властта, че няма намерение да се отказва от управлението. Както един потребител писа в Twitter:

“Тази реч е достатъчна причина за революция в Сирия.”

Повече няма какво да коментирам. Операта затваря.

Прочети цялата новина

Свързани новини: