Борисов се готви да колаб(ор)ира като реанимира приятеля си Първанов

Ако сливането на властта с престъпността е дефиницията за мафия, какво да кажем за същата симбиоза между журналистиката и властта?
От пресконференция на най-одиозното и официозното лице на нашата конфузна дифузия между т.н. журналистика и началниците на държавата научаваме „уникални мъдрости”, които само показват до каква степен са покварени чиповете на употребяваните за целта инструменти на пропагандата.

“Всеки определя какъв да бъде, но в крайна сметка решава пазарът” .
Ето така неофициалният телевизионен говорител на управляващите Николай Бареков определи значимостта на свободното слово- измерено в пачки ( нямам предвид онези, които се използват в балета).
За илюстрация търговецът в храма на свободното слово добави следното:
“Да, политици са Кошлуков и Дилов, но са от малкото, които бяха в политиката и във властта и запазиха имиджа си на чисти хора”, каза Бареков и сподели, че според него има още интересни имена в политиката, от които биха станали добри публицисти.” ( Bnews)

Този човек май наистина си вярва, че е публицист и дори е призван да отсява сеното от плявата в тази област със ситото си на златотърсач.

Спирам обаче с критиките срещу този търгаш, за да го подкрепя искрено в нещо: ако е вярно, както твърди той на същата пресконференция, че Алексей Петров е поръчал отвличането на сина му и това го мотивира да участва в официозната кампания срещу злодея, тогава, без никаква ирония, съм готов да се солидаризирам като баща, гражданин и публицист с потърпевшия от подобно престъпно (макар и само) намерение Николай Бареков.

Обаче, за да повярваме в истинността на това сензационно съобщение, трябва да получим отговори на някои въпроси:
Някой вярва ли, че в случай на такъв ужасяващ заговор, регистриран от властта по надлежен и доказуем начин, А.Петров нямаше досега да е изобличен като чудовище, което си заслужава изобличението?
Щеше ли ГЕРБ да пропусне да капитализира подобно намерение срещу един толкова любим на властта журналист за своите пропагандни цели?
Ако ли пък това е абсолютно невероятно ( имам предвид не евентуалното престъпно намерение, а неговата консумация за нуждите на властовата кауза), тогава истина ли е казаното от Бареков или е някаква измислица, базирана на изфабрикуван бащински героизъм?
Питам, защото заплахи за децата си съм получавал и аз , но никога не съм ги таксувал като чек за осребряване ( един коментатор в ivo.bg не само пожела смъртта на децата ми, но и описа как точно да стане това с по „един мръсен цигански…в устата” след като бъдат умъртвени).

Човек и да не е суеверен (или вярващ), би трябвало да знае житейското правило, че с живота на собствените деца не бива да си прави „шеги”.
Ако Бареков е прав и такава заплаха наистина е имало, всеки нормален човек би му съчувствал. Но какво да кажем ако спекулира заради някакви егоистични интереси, залагайки на борсата на съчувствието като някакъв циничен е „пазарен философ”, за когото успехът в журналистика се измерва в пари според индекса на пазара, на който продава съвестта си?

Този лексикон с въпроси ( без отговори) изобщо нямаше да е актуален, ако ставаше дума за незначителна физиономия, а не за лицето на властта в българския телевизионен ефир. Когато Бареков говори, зрителят подразбира позицията на Борисов.

Щом Борисов е в състояние да каже „не” в отговор на въпроса за цял референдум по ядрената тема, след като досега е бил „за”, не трябва ли да е способен да прозре необходимостта да откачи от гърба си пропагандната раница ( с камъни в неговата градина) с надпис „Бареков”?
В отговор на дежурните реплики, че Бареков не си заслужава репликите, отново няма да се съглася. Напротив! Той е не просто осведомен източник за актуалните помисли на началството на държавата, но и с невъздържаното си его бърза да ги издаде с пионерски ентусиазъм.
Един пример:
Само ден преди Борисов да се преобърне абсолютно неочаквано ( за нас, непосветените) по въпроса за гласуването на референдума и да препоръча чрез официозната ТВ 7 да се гласува с „не”, Бареков не се въздържа да сподели важен акцент от политическото планиране, известен явно само на най-вътрешния кръг в управлението на държавата.
Бареков предрече, че при провал на референдума Първанов ще покани Станишев да напусне върха на БСП. Прозвуча екзотично, защото Станишев се очертаваше като победител в очите на своите, ако гербаджиите гласуваха с „да”, т.е. беше почти сигурно, че Станишев ще има платформа да се пъчи като победител, тъй като официалната позиция на ГЕРБ до вчера също беше да се гласува с „да”.
Изведнъж Борисов създаде предпоставки неговият стар съзаклятник Първанов да поиска сметка за провала в референдума на съперника си Станишев. С други думи, Бареков „позна” какво е на път да се случи ( в полза на старата, зле прикрита дружба между Първанов и Борисов).
Да сглобим „две и две” и да видим какво цели преобръщането на Борисов с внезапната и настоятелна препоръка да се гласува с „не” на 27 януари.
Цели изолация и провал на БСП ( което само по себе си е правилно, но странно закъсняло прозрение). Това би довело именно до реанимация на свързаните с Първанов реваншистки по вътрешнополитическа линия сили в БСП , с които Борисов беше в толкова топли отношения преди тяхното поражение, че чак ги величаеше лицемерно като свои „главни политически противници”.
Така че, следете какво ви казват „маите” за края на мандата на ГЕРБ, сред които Бареков определено е на каишката в ролята на престарал се вестоносец, който в настървението си да се самоизтъкне като познавач на бъдещето е в състояние да убие създателя на вестите, като издаде ходовете му.
Борисов си подготвя резервен вариант за колаб(ор)иране с крилото на Първанов в БСП, което получава ( от Борисов) шанса да се върне в играта и да се опита да капитализира старата дружба между двете лица на монетата в тандема Борисов-Първанов, с която да ни (пре)цакат на изборите- уж че ни предлагат избор между ези и тура.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: