БОРИСОВ В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

http://asenov2007.wordpress.com/  

• Един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Живеем в държава, където средна ръка проститутка на сеанс получава повече пари, отколкото елитен журналист за публикуван сериозен текст. Значи живеем в държава, където не журналистът може да си купи проститутка ако му се наложи, а проститутката може да си купи журналист. Ако и се прииска.

Горе-долу това имам да добавя по отношение проведената наскоро във Виена среща на български медии от цял свят. Там премиерът Борисов мина да се похвали, че сегашното управление в България по никакъв начин не притиска журналистите, какъвто навик са имали някои предишни управляващи.

И правилно, то журналистите повече няма накъде да бъдат притискани. Голямата част и без това са си притиснати от собствения си непрофесионализъм, от финансовата криза, от произвола на шефовете и интереса на собствениците си, от тъщата и жената в къщи…..Ако ги притиснеш още малко, ще кажат “пльок” и ситуацията може да стане хлъзгава.

А това веднага ме подсеща как, когато в един аристократичен салон разговорът стигна до темата музика, поручик Ржевский активно се включи. Наскоро – каза той – благоволих да го направя с дъщерята на прочута фамилия върху рояла и смея да отбележа, че роялът е един много хлъзгав инструмент.

Толкоз по темата медии и Бойко Борисов. Но по темата за присъствието на Бойко Борисов в медиите има още какво да се каже.

Онзи ден в интервю за “Труд” премиерът съобщава, че “здравата” навил бурмите на митниците и МВР, та да не се карат повече. Разпрата между тях наистина заплаши да се превърне в пропаст между вицепремиерите Цветанов и Дянков, а Борисов е взел мерки да спре конфликта навреме, докато все още е във фазата “здравословен”. Ако беше се прескочила тази граница и взаимните обвинения бяха станали нездравословни, трябваше да се намеси Здравната каса. Или поне Анна-Мария пак да се усмихне публично. Премиерът добре знае, че и двете не са препоръчителни за никого в държавата.

Освен това обаче в интервюто става дума и за нещо наистина важно – България да започне да усвоява бързо пари по европейските програми. Целта е в края на мандата на това правителство да бъдат усвоени 50-60 процента от средствата. Като се има предвид, че до момента са усвоени под 5 на сто, намерението изглежда доста амбициозно.

Така и не разбрах обаче това лична цел на премиера ли е или той го поставя като цел пред цялото общество. Защото ако е лична цел, не виждам как ще стане – все пак Борисов има и други ангажименти, освен да пише проекти. Например да строи магистрали и да се бори срещу престъпността. Ако пък е обществена, то питам се колко от тези пари ще се откраднат, докато се сметне, че са усвоени нужните 50-60 процента. Така де, въпреки че напоследък някои по веригата ги хващат малко, не можем да предположим, че пари изобщо няма да се откраднат, нали? Въпросът е – колко. И още по-тревожният – защо аз не съм поканен да участвам в схемата?

Трябва да им се признае на колегите от “Труд” обаче, че съвсем професионално са успели да докарат премиера Борисов до границата на дипломатичността. Той самият прави уговорката, че по въпроса за скандалите в съдебната система ще се изрази съвсем дипломатично, за да не го заподозрат в натиск върху независимата трета власт. И наистина така се изразява: “Съдиите не бива повече да правят хората на будали за това как някои от тях /съдиите – б.а./ са си взели имоти”.

Остава ни да си дадем сметка само какъв би бил пък неговият недипломатичен отговор по тази тема. Предполагам, че късно нощем и досега за същото си дава сметка целокупният дипломатически корпус у нас, както и целокупният съдийски състав. Предлагам на министър Дянков да се организират всенародни залагания по въпроса и така да се подпомогне запълването на зейналата бюджетна дупка.

Забелязвам обаче, че премиерът се изразява доста дипломатично не само по отношение на съдебната система, но и по отношение на най-отявлените си политически противници – президента Георги Първанов и лидера на ДПС Ахмед Доган.

За Първанов казва, че няма лошо той да има свой политически проект и добавя: “Той е опитен човек, млад, има знания, добре дошъл е. Но да го обяви и да каже – “Докато съм президент, ще се опитам да не атакувам правителството”.

Това последното изречение ми прилича на проява на политическа наивност от бойкова страна. Първанов няма как да не критикува правителството, освен ако то тръгне да играе изцяло по неговата свирка. А това, че го критикува, показва, че не е тръгнало да играе изцяло по неговата свирка. Което е добра новина.

Освен това не виждам как президентът ще реши предварително да обяви своя политически проект, защото ако го обяви предварително, той ще умре още преди да се роди.

Пък не виждам също и защо Борисов се притеснява от тези критики. Нали напоследък всеки път, щом отвори уста, президентът се хлъзга все по-надолу по наклонената плоскост, та публиката добива впечатлението, че и той като поручик Ржевский е ползвал роял по някакъв повод. Или може би неговите съветници да са ползвали, не знам.

Още две забележки към това изказване на премиера обаче. Първата – като нарича президента “млад”, Борисов изпада в явно противоречие със собствения си финансов министър, който преди време отрече категорично той да е млад. Даже на два или три пъти го отрече, та президентът се разсърди и привика Дянков на разпит. Дали Борисов не се е изплашил от това?

Втората забележка е, че казва на президента – “добре дошъл”. Абе, г-н Борисов, те такива като Първанов и в Брюксел като отидат, хората там, колкото и да са иначе куртоазни, не им викат welcome, ти го каниш…..някъде си. И къде по-точно – не става ясно. Дано не е в българската политика, че вече аман.

“Аман” викат мнозина в българската политика и от лидера на ДПС Ахмед Доган, който вече 20 години прави общо взето каквото си иска, а онзи ден в Джебел даде заявка, че ще продължи да го прави, като заяви: “Ние винаги сме с отворени обятия. Убеден съм, че без нас България трудно може да се управлява, защото сме в самия темел на сигурността”.

По този повод премиерът Бойко Борисов каза пък обратното – “видя се, че без ДПС страната се управлява по-добре, че не се крадат пари, че не се правят заменки, че не се правят лоши проекти по екологията”. Разбира се, вероятно в интерес на спора, тук Борисов малко е преувеличил добрите новини – поне по отношение на краденето съм сигурен, че думите му не са верни. И без ДПС в страната се краде, та пушек се вдига.

Истинският проблем обаче не е в съществуването на ДПС като партия, още по-малко – в съществуването на турците като етническа общност от български граждани. Истинският проблем е, че толкова години вече никой политик в тази страна не разбра как може и че задължително трябва да се справи с отровните пипала, които създадоха и сега продължават да ръководят партията, пипала, които са просмукали и тормозят до голяма степен както турците като етнос, така и цялата българска политическа система.

Това само с благи приказки, че без ДПС нещата тук се движат по-добре, няма как да стане. Защото партията в сегашната обща политическа конфигурация си има своите твърди 300-400 хиляди гласа и не само на следващите президентски избори, независимо от каквито и да било промени в Избирателния закон, ще играе ключова роля, но и в следващия парламент пак ще има втора или трета по големина парламентарна група. Без значение какво ние смятаме за по-добро или за по-зло.

В този смисъл Бойко Борисов не трябва да се прави на пръднал в трамвая, ако си позволя и аз да се изразя дипломатично, като сочи Първанов и твърди, че те вече имали договорка с Доган. Не, казаното от Доган в Джебел си беше чиста политическа оферта към самия него, Борисов. Защото думите на Доган са прицелени пряко във властта, а Първанов, да ме извинят всички негови почитатели, но със или без нов политически проект, скоро власт няма да види. Така че премиерът да запали една пура и да помисли какво да прави с офертата на Доган.

Забелязал съм, че пурата, особено добра пура като “Кохиба” /чакам малко парички за тази реклама!/, каквато пуши премиерът, наистина много подпомага мисленето. Така дълбоко замислен го е видяла и колежката от американското списание “Тайм”, спретнала пространно интервю с българския премиер. Той връхлетял в кабинета си с час закъснение за срещата и запалил наполовина изпушената си пура. А после я информирал най-дипломатично, че не го е грижа кого засяга, стига само да успее да се пребори с корупцията и другите злини, нападнали страната ни.

“Най-голямото ми предимство е, че нямам приятели, не съм на този пост, за да се харесвам на хората” – заявява Борисов пред “Тайм”. Говоря ви за същия Борисов, който преди време пред българска медия пък се оплака, че заради властта няма приятели и гледа мачове сам като куче в Банкя. Но правилно, не бива да се излагаме пред чужденците, а проявата на слабост е излагация. Особено ако си Бойко Борисов – трябва да си герой през целия ден, за да може сутрин да се огледаш в медийното огледало пак като герой. Иначе току-виж си се видял като един изморен Батман, който не може да повярва в каква каша се е забъркал.

Иначе аз съм съгласен по-скоро с онова мнение, което казва, че не проституцията, а по-скоро журналистиката е най-древната професия. Де и да плащаха като за най-древната…..

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: