Кастинг за шедьовър

Има неща, които не бива да се правят в света на книгите. Като например дългото зареждане за предстоящо заглавие, което после да се окаже не този шедьовър, за който е представяно. Тези камъни са в градината на Христо Блажев, който с ентусиазма си съм сигурен, че е продал поне половината от изтъргуваните бройки от “Кастинг за месия”. Аз обаче няма как да съм толкова краен в очарованието си.

Дебютният роман на Петър Делчев е книга, пълна със страхотни идеи - за самоубийствения ни начин на живот, за развитието на технологиите след 30 години (въпреки че тук никой няма как да е крайно гениален), за вдигането на религията като институция от калта и преодоляване на разкъсването на стотици конфесии. Реализацията на много места обаче е като за световно по куцане, особено в началото - герои се появяват в странни моменти, прекъсвайки на нелогични места предишната сцена, други от идеите пък са меко казано базирани на омраза или неразбиране...

Чак след средата нещата започват да се нормализират, навлиза се в дебрите на християнската (ново)философия, започват и обратите и изненадите. И започва големият фън и екшън. Но няма да разказвам, доста изненади има.

Има обаче още много какво да се желае към изграждането на образите на Никучката (в книгата се казва просто Никол, но можете да видите по отношението ми за какъв тип фатална жена става въпрос), Кептън Муви (ще разберете около 2 изречения преди реалното му разкриване кой всъщност е той, но пак е кеф) и най-вече Голям Шеф. Малко не е добре главните ти герои да бъдат описани набързо, а да се окаже, че са много по-интересни като личности, отколкото читателят е бил подготвен в началото. Само култовият проф. Чилаверт изглежда безупречно изграден.

Нещо много важно - трудно ми е да приема насериозно роман, който засяга наистина "сериозни" теми, а през няколко думи има опит за каламбур или сатирично изпълнение. Ами не.
Вярно е, че Делчев прави опит да пише различно, когато действието следва различни герои, но чисто авторовият текст куца сериозно, особено в началото, когато диалозите са кът, а виждаме слаб опит за геополитическа сатира.

Знаете ли за кое ме е яд? Книгата можеше да е наистина страхотна, ако имаше читав редактор. Ако изобщо имаше редактор, който да каже на Делчев “Пренапиши началото със страхотния роман на края, дай малко дълбочина на героите преди последните събития...”. Тогава на авторът със сигурност щеше да му благодари, докато приема множество литературни награди не само у нас. На този етап обаче “Кастинг за месия” остава просто един прилично добър трейлър за втората част, към която определено отправяме надежди за реализиран потенциал.

Ще завърша обаче позитивно - oпределено Делчев се е подготвил страховито добре за нещата, за които разказва - точно както си трябва. И макар предвижданията му за технологичния напредък да изглеждат доста слабички, поне познанията му за религиите и морето са на висота. Най-важното - в последните 100 страници ще прочетете най-добрите апокалиптични картини, излизали изпод “перото” на български автор.

Малко по-възторжени текстове за книгата при Христо в Книголандия и Преслав за Литературата днес., както и един доста религиозен на Вещерския книжен рафт.

Прочети цялата новина

Свързани новини: