Списъкът със заключенията за несъответствия в имуществото ще бъде изпратен на НАП и на ДАНС, най-големи суми са пропуснали да декларират служители в правосъдната система. 291 души на висши държавни длъжности са подали невярна или непълна информация за имуществото си през 2012 г. Това сочат данни на Сметната палата, публикувани на сайта на институцията.

Освен, че нямат легитимно институционално представителство, емигрантите ни са лишени и от пряко парламентарно присъствие, макар Конституцията да прогласява равни права и задължения за българските граждани, независимо от географското им местоположение. Така създаването на закони от НС, писането на подзаконови нормативни актове и въвеждането на административни практики, които ги засягат пряко, става без да има кой да защити правата и интересите им.

Пълен разнобой в отчетите на Агенцията за държавна финансова инспекция и Прокуратурата по отношение на количеството преписки, които обработват уж съвместно.

Пътувахме преди години, а по радиото вървяха новини. Нещо за “Кремиковци”. “Пак ли Кремиковци?! Това не беше ли миналата година!” реагира възмутено детският глас от задната седалка. Отдавна на всички беше известно, че металургичната гордост на социализма е мъртва, но призракът отказваше да си тръгне. И така през няколко месеца темата започваше отначало, преговори, работници, кредитори, синдикати, едни и същи хора, едни и същи думи, а в това време други откраднаха много.

Призраците все още не ни напускат и трудно можем да открием тема, по която обществото веднъж да е стигнало до някаква позиция и само година по-късно тази позиция да не е поставяна отново под въпрос. Понякога сроковете са много по-кратки. Преди няколко дни в медиите пак се появи случаят Йордан Опиц, който силно се надявах да е приключил с ясен извод за всички – не можеш да стреляш по хора, дори и когато си мислиш, че са крадци или наркомани. Оказа се, че противниковите лагери отново са мобилизирани, а телевизионните студиа отново са отворили вратите си за призрака.

Преди пет месеца темата избухна по повод предстоящото тогава влизане в затвора на г-н Опиц. Много хора спонтанно застанаха в негова подкрепа както заради ненаказаната престъпност, така и заради собствената си неинформираност по случая. По-късно детайлите станаха общоизвестни и здравият разум очакваше окончателното погребване на темата. Писмото, с което вицепрезидентът Маргарита Попова на практика отказа да помилва г-н Опиц, вместо да потвърди това, отново събуди призрака.

И докато този случай може да мине за частен, то нищо частно няма в отново подновения дебат за връщане на смъртното наказание.

Двама депутати, напуснали парламентарната група на “Атака”, внесоха такова предложение. Така призракът се върна, и то след много кратко отсъствие. Само преди година и няколко месеца споменатата партия отново предложи връщане на смъртното наказание по повод инцидентите в Катуница. Преди го правеха други. Със сигурност ще го правят и нови депутати от следващите парламенти. Нали не се съмнявате, че крайни популисти ще има и в бъдеще.

Нормално беше тази тема да е приключила още през 1990 г., когато Великото народно събрание наложи мораториум върху смъртното наказание. Нормално беше също да приключи през 1998 г., когато парламентът отмени този вид наказание. Най-нормално беше окончателно да приключи през 2007 г., когато България се присъедини към Европейския съюз, чиято Харта на основните права забранява смъртното наказание в държавите от съюза. Само така си мислехме обаче.

След като уважението към чуждия живот все още се поставя под въпрос, няма никаква изненада, че уважението към чуждата собственост също не е тема, по която има съгласие.

Призивите за национализация са всекидневие. До скоро трябваше да бъдат изгонени само електроразпределителните предприятия, а напоследък все повече атаки отнасят и добивните компании, които работят с концесии в България. Питайте хората около вас и ще видите, че поне няколко човека си мечтаят “да си върнем заграбеното”. Разумният път е да си избираме управления, които не крадат (поне не толкова много), а не да избираме тези, които обещават да отнемат заграбеното от предишните. Но ето че с последното изречение и аз влязох в този дебат и без да искам, помогнах на призрака да остане тук. И така ден след ден, очаровани от обещанията за възмездие, пропускаме какво се случва днес и след време отново ще чакаме някой да ни обещае, че ще върне заграбеното.

От 2007 г. функционира т.нар. закон за досиетата, който не е първият подобен, но е първият, издържал толкова дълго време. Комисията работи, разсекретяването е факт, постепенно научаваме детайли от историята си. Преди по-малко от месец обхватът на закона беше разширен и това отново събуди призрака. Отново пламенни защитници на “националната сигурност” заплашиха колко опасно е това, отново влезе в употреба изразът “национално предателство”, а в медиите се появи дори дебат да се гордеем или да се срамуваме от Държавна сигурност. И тази тема не е затворена за съжаление, и тя продължава да броди като призрак.

Нормално е в едно общество да има различни мнения, дори и понякога те да са крайни. Не е нормално обаче всяка крайна позиция да успява да предизвиква толкова шум и да започва отново и отново един и същи дебат. И в Германия има неонацисти, но в медиите им няма дебати “за” и “против” Третия райх. А тук незатворените теми от време на време ни отрезвяват, че всъщност не сме напреднали. Икономически и политически България може да е променена, но в оценките си за живота, собствеността и миналото, обществото ни изобщо не е помръднало. Така, докато съжителстваме с нашите си призраци, може да се окаже, че онзи призрак на Маркс и Енгелс все още свободно броди по нашите земи.

Ах, средновековните прелести… От една страна - вълнуващи истории за рицари, извършващи героични подвизи в името на своите дами на сърцето, легендарни царе и магьосници, замъци, бардове и истории за битки между доброто и злото, а от друга – разлагащи се от чума трупове, потънали в ужасяваща мръсотия градове, кръвоприлитни войни и религиозно менгеме, стегнало в хватката си историческото и културното развитие на Европа. Ако можех да избирам друга епоха, в която да се родя, Средновековието щеше да е на дъното в списъка ми. Опре ли до книги обаче, не отказвам романи, чието действие се развива през Тъмните векове.

„И опрости нам греховете” е средновековен трилър, чийто главен герой е мистериозното селце Йортлу. Затънтено насред най-неприветливата, блатиста и непроходима част на Франция, малобройните му жители живеят в пълна изолация от света и са се превърнали в обект на десетки зловещи истории за канибализъм и сатанизъм. Истории, които може би не са само плод на въображението… Драгуанската епархия, в чиито рамки се намира въпросното селище, сама по себе си е пренебрегвана от висшите институции - краля и църквата - и не представлява интерес за абсолютно никого. Когато обаче реката довлича от Йортлу три разчленени трупа, а епископът на Драгуан Роме дьо Акен е убит, изведнъж множество недоброжелателни очи се втренчват в затънтената епархия.

Парижкият свещеник Ено Ги пристига в Драгуан непосредствено след убийството на Акен. Приживе епископът го е натоварил с мисията да се установи в Йортлу и да върне на жителите му правата християнска вяра. Въпреки страховитите слухове по адрес на селището сред блатата, младият и невъзмутим Ено Ги приема предизвикателството и не след дълго се уверява от първа ръка кои от зловещите истории за Йортлу са истина.

Междувременно викарият Шюке се нагърбва със задачата да пренесе тленните останки на Акен до Париж. Пътят обаче се простира чак до Рим, където Инквизицията, папската администрация и тайното общество „Мегидо” са се сплели в змийско кълбо, някога превърнало Йортлу в жертва на мшинациите си.

Ромен Сарду е написал страхотен исторически трилър, подправен с много пикантни съставки – обезобразени трупове, кървища, интриги, религиозни мистификации и Апокалипсис на вкус… Суеверните миряни, мрачните манастири и мръсните улички на средновековните градове придават специфична атмосфера на романа, а стилът на автора е много приятен и четивен. Досадни ми бяха единствено изрежданията на различните църковни ордени и термини, от дългите бележки под линия за които май не запомних почти нищо, но в крайна сметка те са необходими за достоверността на историята.

От героите определено ме спечели Ено Ги. Отдаден на вярата, но в никакъв случай фанатичен, свещеникът се изживява едновременно като детектив, учен и лекар. Макар и върл християнин, Ено Ги се позовава преди всичко на логиката и трезвата си преценка в опозиция на всеобщото суеверие и паника. Именно на него се дължат и остроумните забележки и хумористичните моменти в романа. Ено Ги изпъква с индивидуалност на фона на всички останали персонажи, които остават леко засенчени от самата загадка.

„И опрости нам греховете” е много увлекателно четиво със зловещ привкус, което горещо препоръчвам на почитателите на подобен тип истории, а и на онези, които си мислят, че такива сюжети не са им по вкуса – тази книга определено може да ги спечели за жанра. От ревюто на книгата в „Книголандия” научих, че Ромен Сарду подготвя цяла поредица от романи, носещи за заглавие част от молитвата „Отче наш”. Очаквам ги с нетърпение и се надявам и те да се сдобият с готини корици като тази на „И опрости нам греховете”. 

Върви си елфическата войска. Изведнъж от една пещера изскача джудже и крещи: - Аз съм тъмен гном и маниак убиец. Пратете ми най-добрия си воин! – и се скрива зад ъгъла. Елфите изпратили най-добри си воин и след малко главата му се търколила навън. Излиза пак джуджето и крещи: - Аз съм тъмен гном и маниак убиец. Пратете ми най-добрите си петима войни! – и се скрива зад ъгъла. Пратили елфите петима и след малко главите им се изтърколили навън. Излиза джуджето и крещи: - Аз съм тъмен гном и маниак убиец. Пратете ми най-добрите си петдесет войни – и се скрива зад ъгъла. Елфите се замислили и решили да пратят ловък съгледвач. Тръгнал той навътре и след малко изскочил, викайки: - Спасявайте се! Засада! Там има две джуджета! Усмихни се, България! Учени прогнозираха, че заради климатичните промени на хората ще се наложи да се смалят до джуджета, за да оцелеят като вид. Дори и да стане реалност, този сценарий пак не ни гарантира, че проблемите ще останат в миналото: Прибрали се...

Матю Соете е на 26 г., роден в Белгия. Завършил е право и мениджмънт. От 2 г. е активен член на най-голямата младежка организация в Европа AEGEE и участва в едни от най-значимите й проекти, посветени на изграждане на демократични ценности, на културния обмен и мира, сътрудничеството между студентите от цяла Европа, изграждането на толерантно гражданско общество. След като е бил една година в ръководството на своята локална секция в Лювен, той си извоюва място в ръководството на AEGEE на европейско ниво и става председател на работната група за околна среда. През декември Матю Соете пристигна в България във връзка с проекта „Европа на път”, чиято цел е да проучи мнението на млади хора от цяла Европа за визията им за бъдещето на Евросъюза, за проблемите и възможностите пред него. Резултатите ще бъдат предоставени на Европейския парламент и други европейски институции, като Матю и неговите колеги се надяват данните да бъдат взети под внимание при гласуване на бъдещата политика на...

Започнах новата година с добра почивка и излизане от матрицата за две седмици. Не помня от кога не съм прекарвал толкова време без достъп до мрежата. Добре че са празници, та наваксването ми отне само един ден. Прочетох три книги на Джереми Кларксън - Clarkson on Cars и две части на The World According to Clarkson, а също и The Alphabet of Manliness на Maddox. Акомпанимент на книгите правиха всички серии на Da Ali G Show, заедно с доста stand-up комици.

Честитите светли християнски празници в края на годината и началото на януари вече по традиция не минават без алкохол. Тази година обаче май алкохолът на някои им дойде в повече и превърнаха част от държавата в арена за бойни сражения. В Благоевград на Йордановден младежи си хвърлиха як бой заради кръста. Първият, който го хвана, бе добре сложен младеж, но той не можа да устои на яките мутри, които мигом го събориха и му отнеха безценния трофей. Момчето се предаде под ударите и ритниците на побойниците и им предаде кръста. Наложи се поповете да използват омразната им техника, за да установят на кого принадлежи кръста. Чрез камери те разпознаха битото момче и го обявиха за местния герой. Целият в синини, младежът с гордост вдигна заветния кръст. Пиянството на един народ лъсна и от репортажите, които ефирните медии предаваха през целия Йордановден от реки и водоеми, където имаше безброй мокри хора въпреки минусовите температури. Някои от героите в тях така яко се бяха почерпили,...

Чешките комунисти се активизират все повече - те отдават почит на диктаторите, мечтаят за одържавяване и се радват на все по-голяма популярност. Добре дошли обратно в комунизма! Само година след смъртта на дългогодишния президент и свободолюбец Вацлав Хавел неразкаялите се наследници на някогашните комунистически доктринери вече се надяват отново да вземат властта - както преди 1989 г. Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КПЧМ) и до днес не се срамува от миналото си, отбелязват по този повод от чешкия ПЕН-клуб. Партията не се е дистанцирала от комунистическите престъпления, поради което е неморално да слага свои хора начело на образователната система например, каквито опити вече има. Всъщност комунистите имат солидна база - след учудващо доброто си представяне на местните избори през октомври. В национален план те разполагат с 20,4 процента подкрепа и са на второ място в нагласите след Чешката социалдемократическа партия и преди консервативната Гражданска демократическа...

На поляците отново им се налага да избират по-малкото зло: с еврото в несигурната еврозона или без еврото - завинаги в периферията на Европа? Повече от половината поляци не искат еврото. Засега. Този дебат трябваше да бъде нещо повече. Да се превърне в един "изключителен дебат за бъдещето на страната", както се изрази парламентарната председателка Ева Копач. Миналия петък полският Сейм се очакваше да си каже тежката дума за присъединяването на страната към фискалния пакт, който трябва да дисциплинира бюджетната политика. В последната минута обаче президиумът на парламента отложи гласуването за февруари. Опозицията, която бе заплашила с бойкот, ликува, защото според нея пактът е "вреден за Полша, за полските предприемачи и е противоконституционен". Темата е толкова щекотлива, че дори правителството се уплаши от собствения си кураж. Защото в крайна сметка става дума за присъединяването на Полша към валутния съюз, за отдаването на част от националния суверенитет, за отсрочения...

Ако всички ходят на планина, аз ще отида на море. Така си казах на 30 декември миналата година и ето че първите дни от новата 2013 година прекарах в любимия си и свещен за всички стари хипита Созопол. Ще ви кажа едно – Созопол е прекрасен! В последните години той успя да послужи като лакмус за настроенията, за атмосферата, която цари в нашата татковина. И имиджът му, образът му в главите на хората се попромени. Малко. От място на свободните пушачи на трева, на пиещите вино по улиците, на Най-Прекрасните-Улични-Художници и Музиканти, от място на бохемите и артистите, на летящите поети и подсвиркващите си волно безделници – Созопол малко от малко придоби имидж на руска колония, на комерсиално място, на пазар за евтини сувенири, на вървище за обездушени туристи консуматори от цяла Евразия… Обикновено място. Но Созопол винаги е бил и си остава храм, а това което описах е просто едно Малко-Пускане-на-Търговците-в-Храма. Даже да ви кажа, влизайки в града съвсем бях забравил, че...

“Откакто е излязъл от жената, мъжът непрекъснато се опитва да се напъха обратно в нея”

(Любен Дилов-син)

Твърдението, че живеем в патриархат е доста популярна заблуда, защото сме свикнали с нея. Жените имат неограничена, почти абсолютна власт над мъжете, независимо дали го знаят или не, независимо дали го приемат или не. Отричането на този факт няма да промени с нищо нещата. Той е причината жените да бъдат потискани, малтретирани и ограничавани през вековете. Правено е от страх. В основата на всичко стои страхът – страхът на мъжа от естествената власт на жената: като майка на неговите деца, като единствената му алтернатива за възпроизводство, като източник на неговия собствен живот, като „ахилесовата пета” в непоносимо твърдоглавия му стремеж към нежния пол, заложен генетично от природата.

Страхът и агресията, както знаем, са двете страни на една и съща монета. За психолозите те дори са синоними. Това обяснява агресивността на мъжа към жената в продължение на хилядолетия. Заблудата, че живеем в патриархат, от своя страна, е опит да се прикрие действителността – истинското състояние на нещата. Тя е метод за контрол и форма на самоизмама с цел манипулация, породена от страх. Страхът и агресията са двете страни на една и съща монета.

Възползвайки се от физическото си превъзходство и мотивирани от своя страх, мъжете доминират физически над жените и проявяват агресия към тях, за да прикрият страха си, че всъщност са по-слабият пол. Правят го още като деца, съвсем инстинктивно, докато опъват ластиците на своите съученички или ги дърпат за плитките в голямото междучасие. Различното, непознатото, то винаги буди страх.

Властта на жената над мъжа е почти абсолютна. Но тя не е насилствена и принудителна, както законите в патриархалното общество – до един субективни и относителни.  Ще ги познаете по това, че непрекъснато се променят, докато властта на жената е вечна и неизменна. Тя е “почти абсолютна”, защото борави с  абсолютното оръжие на любовта.

Майката е централна фигура в живота на всеки мъж. Тя е едновременно авторитет, обект на обожание, източник на безкористна любов, фигура с почти божествен статус. Нейното превъзходство в сърцето на мъжа може да бъде заето само и единствено от друга жена: най-често любимата (съпругата, приятелката), но също така и от сестрата или дъщерята: “момиченцето на татко” или по-малката, беззащитна жена.

Нека си направим хипотетичен експеримент:

Взимаме за експеримента един средно статистически мъж и една средностатистическа жена, т.е: нито красиви, нито грозни, средни на ръст, от средната класа по доходи, с прилични обноски и приемливо поведение в обществото. Предлагаме им голяма парична награда, ако успеят да си осигурят сексуален партньор за една нощ, но при условие, че не го познават от преди, не използват физическо насилие, заплаха или изнудване и не предлагат директно пари срещу секс. Тоест, целта им е да съблазнят произволен партньор от другия пол, разчитайки само на личните си качества и на външния си вид, за да спечелят наградата.

В най-добрия случай мъжът ще трябва (по някакъв начин) да си плати, най-малкото с цената на личното си достойнство, докато се унижава пред непознати жени в бара. Ще ги черпи и те пак може да не му пуснат. Или ще съблазни неотговаряща на статуса му партньорка, с много добре изразен катинар, само и само да вземе паричната награда.

В най-лошия случай на жената ще й бъде платено – чрез директно предложение или под формата на безплатни коктейли, вечеря в ресторант и т.н. При всички случаи, тя ще има по-богат избор от своя конкурент. Няма да й се наложи да спи с хипопотам, за да прибере парите. Достатъчно е да се облече предизвикателно, да седне сама в някое заведение и да чака – кандидатите ще пристигнат сами, а тя дори ще има избор с кой от тях да си тръгне.

Кой, според вас, дърпа конците тогава? Този, който си плаща или го унижават, за да получи внимание / одобрение или този, на когото плащат и пред когото се унижават, за да получат неговото внимание / одобрение?

Истината, която стои зад популярната заблуда, че живеем в патриархат е следната: от край време ролята на мъжа е да осигурява прехраната на жената, да гарантира нейната сигурност и защита, да вдига тежкото вместо нея, да върши мръсната работа и да се стреми тя да избере точно него за плода в утробата си, вместо някой друг, който се справя по-добре с гореописаните задачи.

Поставен в тази неизгодна позиция, воден от своето невежество, слабост и страх, мъжът не вижда друг „полезен ход”, освен да ограничи максимално контактите на жена си с потенциални конкуренти, затваряйки я принудително в харем с кастрирани пазачи или у дома – “боса, бременна и пред мивката”, докато ходи на война вместо нея или бачка като вол, за да осигурява прехраната на цялото семейство. Именно така се ражда мъжкото потисничество през вековете. Именно така се ражда и тенденцията Адам да живее по-кратко от Ева. Както виждаме, от невежеството губят всички, а страхът е лош съветник.

Рицарството, обноските, джентълменското отношение към дамите и благородническото поведение, които толкова много се ценят в западната цивилизация (като символ на възпитание и добър произход) са най-голямото доказателство за второстепенното място на мъжа в обществото и за подчинената му роля спрямо жената.

Той просто е силно заменим. Мъжът може да умре на фронта и няма да липсва на своите конкуренти, но ако тя умре на фронта, цели генеалогични линии от родословното дърво ще изчезнат. Всеки втори би се съгласил да заеме мястото на загиналия в защитаването, в осигуряването на прехраната, във вдигането на тежко и т.н., а при физически по-привлекателна партньорка всеки първи би се съгласил…

Мъжът е силно заменим, приемете това.

Но да се върнем към нашите, не чак толкова романтични и рицарски, „демократични” времена. Да погледнем семейството – тази “клетка на съвременното общество”. Жените определят какъв цвят ще да бъдат плочките в банята и тапетите в спалнята, къде ще учат децата и как ще се възпитават, кой е поканен в техния (иначе “общ”) дом и кой не е, как да бъде обзаведен холът, къде ще се ходи на почивка, с какви приятели е хубаво да се виждаш и с какви – не; жените имат финалната дума при избора на семейния автомобил, те разпределят семейния бюджет (дори когато не работят), обличат мъжете си в подходящите дрехи, управляват домакинството и възпитават децата. Това ако не е власт, кажете ми какво, по дяволите, е?

Естествено, само богатите мъже и красивите жени имат право на избор сред по-голям брой потенциални партньори, но ако мъжът се нуждае от допълнителни атрибути, като власт, пари и влияние в обществото, за да избира, то жената се нуждае единствено от естествената си природа, за да прави същото. Тоест, мъжът избира само, когато си плаща, а жената избира винаги. “Дори гола, една жена винаги има какво да даде на един мъж” (лаф от баща ми). 

Повечето жени съвсем не са наясно с абсолютната власт, която притежават. Отделно, възпитавани са да вярват, че живеят в патриархат. Но, дори да знаят, жените няма да спечелят нищо от това, че ще поискат да злоупотребят с властта си. В най-лошия случай, те се излагат на опасност от физическо насилие, а в най-добрия ще превъзпитат мъжете си така, както пожелаят, но няма да са доволни от резултата, защото истината е, че жените харесват необуздани, трудни за опитомяване мъже. Подчиненият мъж е лишен от всякакви предизвикателства, а от там и от всякаква привлекателност. Подчинените, моделирани според предпочитанията на своите партньорки мъже са презрени както от самите им партньорки, така и от останалите мъже…

Жените няма да спечелят нищо от злоупотребата с властта си, защото тя е естествена сила, неподкупна за ума, който единствен може да взима решения за манипулация и злоупотреба. Нека не забравяме, че любовта е основната сила, която стои в основите на женското превъзходство, в неговото естествено състояние, ако може да се говори за такова, без да навлизаме в допълнителни заблуди. А любовта е не-насилствена, за разлика от ума. Тя е мъдра, но не взема решения за превъзходство. Тя е всеопрощаваща, всеобхватна и въоръжена само с добри намерения. Тя просто Е – могъща като самото Съзидание. Любовта не търпи злоупотреби. Срещу естествените закони на природата не може да се върви…

Така че, мили дами, радвайте се на дадеността, която имате! И бъдете нащрек за ума си – той по всяко време може да реши да злоупотреби с естествената ви природа, като предизвика едновременно страдание и у вас, и у вашия партньор. Както вече знаем, страданията са единственият сигурен показател за отклонение от съзнателния път и за потъване обратно в заблудите на егото…Щом страдате, значи не правите нещо като хората. И никой никога не е виновен за вашите страдания – те произлизат от липсата на съзнание у самите вас – от това, че сте избрали да вярвате в илюзиите на ума, вместо да следвате истината, която ви се посочва интуитивно.

Страданията са сигурен показател, че сме се отклонили от Пътя на духа, който е добре „павиран” и сме потънали обратно в калните пътеки на егото. Една от тези пътеки е заблудата, че живеем в патриархат. Повярвали сме в куп такива заблуди, само защото са ни ги повтаряли достатъчно. От нас, обаче, зависи дали ще продължим да им вярваме сега, когато вече знаем или ще прегърнем естествената си природа.

Прегърнете естествената си природа като жени, обичайте мъжете си им позволете да ви “служат”.  Те ще са повече от щастливи доброволно да вдигат тежкото вместо вас, да ви предоставят мястото си в трамвая, да ви обичат и защитават, да пазят дома ви, да вършат мръсната работа, да осигуряват вашия комфорт и прехрана, само и само да получат шанса измежду всички други да изберете точно тях. Ако мислите, че нещо друго мотивира мъжете да купуват поршета и да строят небостъргачи, жестоко се лъжете. Мотивира ги единствено по-голямата вероятност да изберете тях, вместо някой друг.

А междувременно  сте свободни да правите каквото пожелаете…Може да построите дори по-високи небостъргачи от тях. Просто проверявайте редовно ума си така, както проверявате компютъра си за вируси. Дали някоя заблуда не е седнала зад волана на собствения ви живот вместо вас? Това, в което вярвате, от личен опит ли го знаете или сте повярвали, само защото ви го е казал някой друг?

Тихомир Димитров

P.S

През последните година и половина – две мъкнех навсякъде със себе си един тефтер, докато пътувах. Носех го в раницата, обикаляйки из кътчетата на родината, взех го и на екскурзиите до Амстердам и Малта, за които също може да прочетете в този блог (раздел „Пътеписи”). Воден от принципа „Човек е човек, когато е на път”, аз наблюдавах внимателно какво се случва около мен и още по-внимателно си записвах на ръка в омачкания тефтер. Целта ми беше да събера онези популярни заблуди, които формират действителността, в която живеем – не само българската, но и човешката, по принцип. Става дума за лъжите, в които сме повярвали автоматично, без да проверяваме или да разсъждаваме, само защото са ни ги повтаряли достатъчно пъти – без да вникваме в есенцията на живота и карайки я по инерция, един вид. Защото така е по-лесно… Списъкът стана доста дълъг, затова реших да огранича наблюденията си само до най-популярните заблуди, доминиращи в съзнанието на  съвременния човек. Първоначално мислех да напиша и да издам книга със заглавие „Някои популярни заблуди”, но в последствие реших да ги споделя с вас под формата на безплатни публикации в този блог. Абонирайте се за RSS-фийда на блога или щракнете върху „Абонамент по имейл” от линковете най-горе, в дясно, за да не пропуснете някоя от интересните публикации, които предстоят…Желая ви осъзната 2013-та година!

На сцената на LeWeb 2012 в Париж в началото на Декември Адития Агарвал, вицепрезидент на Dropbox, съобщи, че работят усилено върху ново приложение, специално пригодено за Wndows 8, което ще пуснат съвсем скоро.

Ето че Dropbox за Windows 8 и Windows RT вече е налице. Може да бъде свалено и инсталирано от Windows store безплатно и дава възможност да се инсталира като останалите приложения с познатите “плочки” на устройства, работещи под Windows RT и Windows 8 операционна система.

Dropbox e популярна услуга за съхранение на файлове в облака, която е много гъвкава и дава възможност за ползване от най-различни мобилни телефони, таблети и компютри. С над 100 милиона регистрирани потребители то е едно от водещите такива. Наскоро компанията взе решение и да увеличи своето присъствие в Европа, като отвори и чисто нов офис в Дъблин. Предимствата за ползване на услугата за съхранение на файлове в облака са огромни, а и с все по-масовото навлизане на мобилни устройства тя е предпочитан начин за съхранение и боравене с тях от потребителите. Неслучайно големите играчи като Apple, Google, Microsoft, Amazon пуснаха свои версии за съхранение и боравене с файлове в облака.

Точно в тази ниша се цели и Dropbox, предлагайки от 2 до 5 GB безплатно облачно пространство и възможност за ъпгрейд до 100 GB за съхранение, както и куп други възможности за достъп до тях както от устройства с iOS, така и Android операционна система. А вече и от Windows RT и Windows 8 устройства. Освен това услугата предлага и директно съхранение във Facebook.

Това го прави изключително успешно на пазара в ожесточена конкуренция с другите утвърдили се облачни услуги като Box.net, Skydrive na Microsoft , Google Drive, iCloud на Apple и Cloud Drive на Amazon.

Потребителите с Windows RT и Windows 8 вече могат да си свалят Dropbox от Windows Store.

Снимка: Dropbox

Иран приветства мирния план на Асад за Сирия, САЩ го критикуват

18 чужденци са задържани за ден при опити за нелегално влизане в страната

Абас издаде указ, с който Палестина стана Държава

Самоубийството на децата булки в Афганистан

Константин Пенчев: По върховете на Темида има доста хора със съмнителна репутация

От блоговете: На кой е тази майка?

Саморазправата със съдия Тодорова навлезе във финален етап

Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, е изпратила днес до Херман ван Ромпой, Мартин Шулц и Жозе Мануел Барозо Предложение във връзка със създаването на Европейска прокуратура в “Европейската година на гражданите – 2013”.

След дългата ваканция, ви показваме новия календар за оцветяване , който може и да не се оцветява:) Може...

Габи Кожухарова е един от новите автори в сайта, които с пълна сила се присъединиха към екипа на "Аз чета" през есента. Тя е първи курс в специалност "Книгоиздаване" в Софийския университет, пише много и чете много, затова и сме сигурни, че ще ви хареса какво ни разказа за своите читателски навици в рубриката "Как четеш?".

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко - от страх да не изцапам книгата. Когато все пак съчетая двете върховни удоволствия – четенето и яденето, обикновено се намирам в някоя сладкарница с горещ шоколад и торта на масата.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
„Red Bull”. Колкото и да са нездравословни енергийните напитки, вървят много добре с роман.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Книгите ми са недокоснати от химикалка. Единственото изключение е, когато попадна на правописна грешка, някоя изпусната буква или дума – само това е в състояние да ме подразни дотолкова, че да надраскам книгата си, за да коригирам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ненавиждам кучешките ушички! Ако кориците на книгите понякога са трудни за опазване от намачкване, то поне страниците могат да си останат непокътнати. Аз определено съм маниак в тази област, но какво да правя - стремежът книгата ми да остане възможно най-дълго в спретнато състояние е по-силен от мен. 
Иначе използвам разни непретенциозни книгоразделители – календарчета, реклами, изрезки от списания, каквото ми падне. Въпреки че получих прекрасен метален книгоразделител за рождения си ден, старите навици умират трудно.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Твърдо художествена литература. Въпрос на личен вкус. Купувам си и нехудожествени неща, но художествените винаги са с предимство в списъка ми „да прочета” и… в крайна сметка така и не стигам до нехудожествените.
Например „Псевдонауката” на Бен Голдейкър отлежава пренебрегната в библиотеката ми от близо година. На зимния Панаир на книгата обаче си купих много обещаващи нехудожествени книги, така че 2013 може и да промени досегашната тенденция.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да стигна до следващата глава, защото не ми е приятно чувството за незавършеност. Това често довежда до ситуации, в която прочитам последната страница надве-натри, защото трябва да бързам за някъде, но какво да се прави.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Случвало ми се е два-три пъти, колкото и да не ми е приятно да го призная. Но ако с книгата не си допадате, няма смисъл да мъчиш нито себе си, нито нея, щом не ти доставя никакво удоволствие, ами обратното – отблъсква те. Някой друг ще я прочете и оцени, просто ти не си точният човек за целта.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да, разполагам с един възстаричък тълковен речник, който ме избавя от невежеството. А и да не забравяме Чичко „Гугъл”, който винаги е на една клавиатура разстояние.

Какво четеш в момента?
„Опрости нам греховете” на Ромен Сарду (по-късно днес ще може да прочетете и ревюто на Габи в сайта) и „Пилгрим” на Тимъти Финдли (да, докато публикуваме този въпросник Габи е прочела и двете книжки ;). Втората търпеливо ме чака още от лятото, но си бях обещала да изчакам да завали сняг, за да я започна. Атмосферата също е важна за мен.

Коя е последната книга, която си купи?
„Некрономикон” на Х.Ф. Лъвкрафт.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Че мога да чета по няколко наведнъж, мога. Доскоро предпочитах да отдавам вниманието си само на един роман, но се оказва, че в чантата ми винаги има „мобилна книга” за спирки, автобуси, влакове и минути, в които чакам някой закъсняващ за среща. Моят Kindle също си има собствено мнение за това, какво трябва да чета. Отделно вкъщи ме чакат още поне две книги, между които разпределям вниманието си… Така че тенденцията е бройката и скоростта на четенето да се увеличават, но се старая да не е за сметка на качеството.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимо място – фотьойл в стая с лилави стени. Лилавото е един от най-предразполагащите за четене цветове: успокоява тялото и ума, но и предразполага въображението да се развихри. А любимото ми време за четене – всеки час, който не води след себе си хиляди досадни задачи и който е освободен от човешка какафония.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Имам много любими поредици, но като цяло съм почитател на самостоятелните издания. Като че ли творческият заряд е по-концентриран, когато е събран в една книга, а не е разпръснат в множество. Това да не е сериал, че да прекъсват на най-интересното, само и само да си купиш следващата част, просто не е честно!
Дразня се, че между отделните части на поредиците има дълъг период на чакане за продължението, през който забравям сюжета и героите. Част от вълнението от прочетеното също изветрява… Освен това винаги го има опасението, че поредицата ще се разводни, особено с тази тенденция да се правят безброй продължения на успешни романи. Считам, че да можеш да сложиш задоволителен и окончателен край на поредицата си, също е талант.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Крадецът на книги” на Маркъс Зюсак. Нийл Геймън, Нийл Геймън, Нийл Геймън. Айн Ранд на онези, които имат грандиозни читателски планове.
Също така, ако съм с приятел в книжарницата и го видя да разглежда дадена книга, която съм прочела и харесала особено много, винаги го подтиквам да си я вземе. Вкусът обаче е нещо строго индивидуално и не винаги можеш да разчиташ на собствената си преценка, опре ли до някой друг, дори и когато става въпрос за качествена литература.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Разбира се, подреждам една до друга книги от един и същи автор или с много близка тематика. Имам лавица за любими книги, лавица за класики, лавица за по-нестандартни романи , лавица за недовършени поредици… с времето обособявам все повече и повече лавици, което е по-скоро признак за хаос, отколкото за ред.

Винаги ми е било интересно кой са хората, стоящи за българските издания на книгите. По време на ХХХI Софийски международен панаир на книгата буквално на всяка крачка из НДК се срещахме с онези пчелички, които неуморно и с любов съзадават кориците, превеждат първоизточника, координират редакцията и печата на книги, които с нетърпение чакаме да излязат на книжния пазар.

По време на тази моя обиколка се запознах и с едно малко, но изключително мащабно в идеите и проектите си, издателство. Всеки посетител на панаира е обърнал специално внимание на неповторимия щанд на Арт Лайн.

Аз обърнах внимание и на съдържанието, подредено върху щанда.

В следващото видео искам да ви запозная се с Христо, собвеникът на издателство Арт Лайн, с когото се срещнахме по време на панаира:

Научете и повече за предаването "Аз чета с Настя".

През последните няколко месеца се боря с един голям архив книги, които чакат търпеливо своя ред. Наскоро завърших Buyology (на български – “Биология на купуването”) от Мартин Линдстрьом. Адски много се зарадвах на нея, тъй като на 230 страници среща си дават две любими мои неща – маркетингът и науката. Всъщност, Buyology е една от първите книги за невромаркетинг – жанр, на който Линдстрьом се явява нещо като основоположник и основен промотър.

“Биология на купуването” е резултат от продължителни 3-годишни изследвания, в които са участвали 2081 доброволци от САЩ, Великобритания, Япония, Китай и Германия. Усилията и вложения труд вероятнодават материал за доста повече от книга под 250 страници, но целта на Линдстрьом не е да напише многотомен научен труд – той иска да даде отговор на някои от най-често срещаните маркетинг-главоблъсканици. Някои от тях (например, има ли подсъзнателна реклама и действа ли продуктовото позициониране) са си лесен начин да продадеш книгата на всеки жаден за отговори маркетолог Други теми, свързани с огледалните неврони и силата на сетивата, са още по-любопитни и имат значение отвъд маркетинга – идеално за общо-любопитни хора.

Първата ми близка среща с темите на Линдстрьом беше по време на гостуването му в България за Marketing Innovation Forum, а оттам запомних името, защото ми беше направим сериозно впечатление като интересен лектор. Е, явно и писането му се отдава – книгата е лесна за четене и доста увлекателна.

Всяка глава от “Биология на купуването” е фокусирана върху отделен маркетингов проблем. Книгата претендира да дава ултимативни отговори с методите на невромаркетинга, което на моменти съвсем леко дразни. От друга страна, гледната точка винаги е интересна и (за разлика от повечето книги за маркетинг) подкрепена от доказателства. Ако не искате spoilers, спрете да четете ревюто сега. Ако пък ви е интересно да знаете какво открива Линдстрьом, ето ви малък тийзър:

• Предупредителните надписи на кутиите с цигари не намаляват желанието за пушене, дори обратното. Ефектът дори на ужасните визии, които се слагат на кутиите в някои държави, е почти нулев. Стигаме до момента, в който собственикът на магазин за цигари пита редовните си клиенти “Днес от кои искаш – тези с увредения бял дроб или с развалените зъби?”
• Продуктовото позициониране работи, само ако марката добре интегрира цялостната си комуникационна стратегия и положи много усилия за създаване на трайна асоциация.
• Огледалните неврони са виновни за небивалия успех на iPod – ако всички наоколо започнат да носят бели слушалки (знаеш към какво са свързани, нали?), ти също ще се замислиш за нова покупка. Дори да не е логично, подсъзнанието ни нашепва, че можем да станем богати, известни и красиви, ако имаме същите вещи като богатите, известните и красивите.
• Добрият брандинг е неразличим от религия – имаме си усещане за принадлежност, ясна мисия, оръжие срещу “враговете”, сетивни изживявания, вдъхновяваща история, величественост, евангелизъм, символи, мистерия и ритуали.
• Соматичните маркери помагат за вземането на бързи решения – ако марката ви владее определени образи, звуци, миризми или ритуали и създаде привлекателна асоциация, тя ще спечели потребителите. От друга страна, соматичните маркери могат и да навредят на марката – също както така известната мелодия на Nokia нанася щети на марката, тъй като се свързва със служебни телефони, напрежение от разговор и други “екстри”.
• Освен да владеят визуалния свят, маркетолозите трябва да използват и всички други сетива. Ако се насочите към ванилия, например, няма да сбъркате – тя се свързва с детското щастие и усещането за дом, което ще накара потребителите да се чувстват спокойни и доволни.
• Сексът продава само себе си. Красотата също не е най-доброто решение – доста жени, например, не харесват твърде красивите модели и са настроени скептично към марките, които ги ползват. От друга страна, красотата “говори” на огледалните неврони и стимулира желанието да станем като моделите от рекламите (разбира се, с помощта на магическите предмети, които те ползват и носят).

Позволявам си да напиша всичко това, защото интересното в “Биология на купуването” не е конкретният отговор, а пътят, по който се стига до него и многото други примери, илюстриращи правилото. Затова, вземете книгата и научете “Защо?”

___
снимка: jovike

The post Биология на купуването – Мартин Линдстрьом appeared first on Васи ли?!.

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. зрял фасул
4 пресни наденички
1 глава кромид лук
1/2ч.ч. доматен сок
1 морков
1 малка глава целина
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. захар
1с.л. прясна свинска мас
1с.л. сух джоджен

Приготвяне:
Фасулът се накисва от предната вечер в подсолена вода. На другия ден се отцежда. Слага се в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се похлупва и поставя на включен котлон. Зеленчуците се почистват и измиват. Лукът се скълцва на дребно. Кореноплодните се режат на кубчета. Зеленчуците се добавят в тенджерата при боба. Продуктите се варят на кротък огън. След около 30- 40 минути се отхлупва, за да се добавят сол, червен пипер, захар, свинска мас и доматен сок. Съдът се похлупва. Яденето се готви още 40- 50 минути. Оставя се да къкри на изключен котлон. Поръсва се сух джоджен. Правят се напречни прорези на наденичките. Зпичат на оребрен тиган. Поднася се топла наденичка с фасулена гозба.

Въоръжен вече с паспорт от „великата демокрация Русия” Жерар Депардийо, френският приятел на Путин, продължава нашествието си в световните новини с нов цирков номер, решавайки да предприеме първата си стъпка на новоизлюпена руска знаменитост не другаде, а в руската провинция Мордова. Който разбира руски ще ме разбере какво искам да кажа, доколкото думата „морда” илюстрира събитието…

 

Не обаче набиващата се на очи смешка на семантично ниво е най-важна. В случая е по важен вторият план- а именно фактът, че тъкмо в Мордова, известна с гъстота на концлагерите от съветско време, излежава присъдата си една от осъдените пънкарки, дръзнала да се опълчи срещу Путин в московски православен храм.

Оказва се, че Депардийо е не само „ексцентричен” артист, готов да стане за смях в родината си и пред самите свободолюбиви руснаци, противопоставящи се на мракобесието в собствената си държава, но и е отмъстителен инструмент в ръцете на Кремъл. Защото мордовската акламация от поласканите туземци, приютили личната затворничка на самодържеца от Кремъл, вече не е проява на лош вкус, а чист слугинаж в полза на Путин, който явно подражава на навика на Сталин да кани западни писатели на режисирани обиколки в СССР и да ги омайва с красоти и лъжи, за да ги употребява после за пропагандата си.

До такава степен са се увлекли в употребата на своята пропагандна играчка, че на немия Депардийо ( нали от невъзможността да се разберат с тях поради езиковата бариера руснаците нарекли германците „немци”!) в Мордова най-сериозно предложили поста министър на културата.

Мислех си, че с доста неграмотно говорещия ( което със сигурност означава и пишещ) на български език Вежди Рашидов сме поставили световен рекорд да си имаме „особен” министър на културата, но ето че в Мордова направо могат да ни ударят от земята по този показател. Стига Путин да нареди да се задейства и този ритуал на внезапно разгорялата се френска връзка по пропагандна линия…

Представяте ли си ако ( хипотетично) модровският министър на културата Жерар Депардийо все пак се яви утре пред съда в Париж, където има повдигнато обвинение за шофиране в нетрезво състояние? Аз повече си представям, че той отново ще се изпикае презрително ( срещу вятъра), както направи пред смаяните пътници на пътеката в един самолет.

Да им е честит новият гражданин, който вече си поискал не какво да е, а да играе водач на селско въстание в руски филм!

А на нас, българчетата, можем да си пожелаем да крепне дружбата с Кремъл, магнит за русофилите, които се умиляват от приятелството между Жерар и неговия московски другар.

Апропо: нямам търпение шефът на европейските социалисти, роденият в съветска Украйна Сергей Дмитриевич, да направи избор ( и разбор) по въпроса за прогонения от френските социалисти и прегърнат от руските националисти Депардийо.

Share on Facebook

Има неща, които не бива да се правят в света на книгите. Като например дългото зареждане за предстоящо заглавие, което после да се окаже не този шедьовър, за който е представяно. Тези камъни са в градината на Христо Блажев, който с ентусиазма си съм сигурен, че е продал поне половината от изтъргуваните бройки от “Кастинг за месия”. Аз обаче няма как да съм толкова краен в очарованието си.

Дебютният роман на Петър Делчев е книга, пълна със страхотни идеи - за самоубийствения ни начин на живот, за развитието на технологиите след 30 години (въпреки че тук никой няма как да е крайно гениален), за вдигането на религията като институция от калта и преодоляване на разкъсването на стотици конфесии. Реализацията на много места обаче е като за световно по куцане, особено в началото - герои се появяват в странни моменти, прекъсвайки на нелогични места предишната сцена, други от идеите пък са меко казано базирани на омраза или неразбиране...

Чак след средата нещата започват да се нормализират, навлиза се в дебрите на християнската (ново)философия, започват и обратите и изненадите. И започва големият фън и екшън. Но няма да разказвам, доста изненади има.

Има обаче още много какво да се желае към изграждането на образите на Никучката (в книгата се казва просто Никол, но можете да видите по отношението ми за какъв тип фатална жена става въпрос), Кептън Муви (ще разберете около 2 изречения преди реалното му разкриване кой всъщност е той, но пак е кеф) и най-вече Голям Шеф. Малко не е добре главните ти герои да бъдат описани набързо, а да се окаже, че са много по-интересни като личности, отколкото читателят е бил подготвен в началото. Само култовият проф. Чилаверт изглежда безупречно изграден.

Нещо много важно - трудно ми е да приема насериозно роман, който засяга наистина "сериозни" теми, а през няколко думи има опит за каламбур или сатирично изпълнение. Ами не.
Вярно е, че Делчев прави опит да пише различно, когато действието следва различни герои, но чисто авторовият текст куца сериозно, особено в началото, когато диалозите са кът, а виждаме слаб опит за геополитическа сатира.

Знаете ли за кое ме е яд? Книгата можеше да е наистина страхотна, ако имаше читав редактор. Ако изобщо имаше редактор, който да каже на Делчев “Пренапиши началото със страхотния роман на края, дай малко дълбочина на героите преди последните събития...”. Тогава на авторът със сигурност щеше да му благодари, докато приема множество литературни награди не само у нас. На този етап обаче “Кастинг за месия” остава просто един прилично добър трейлър за втората част, към която определено отправяме надежди за реализиран потенциал.

Ще завърша обаче позитивно - oпределено Делчев се е подготвил страховито добре за нещата, за които разказва - точно както си трябва. И макар предвижданията му за технологичния напредък да изглеждат доста слабички, поне познанията му за религиите и морето са на висота. Най-важното - в последните 100 страници ще прочетете най-добрите апокалиптични картини, излизали изпод “перото” на български автор.

Малко по-възторжени текстове за книгата при Христо в Книголандия и Преслав за Литературата днес., както и един доста религиозен на Вещерския книжен рафт.

На Computer Electronics Show (CES) 2013 в Лас Вегас компанията Lenovo обяви нов модел на своя хибрид лаптоп/таблет IdeaPad Yoga 11S. Той идва, за да допълни популярните модели Yoga, които се отличават с възможността да се ползват като лаптоп или след обръщане на 360 градуса да се ползват като таблет.

Lenovo има два модела на Yoga 11 и Yoga 13, които са съответно 11.6-инчов и 13.3-инчов дисплей, работещи съответно под Windows RT и Windows 8. Новият модел IdeaPad Yoga 11S ще допълни възможностите на по-малкия модел, като добави възможността за работа под Windows 8.

Новият модел IdeaPad Yoga 11S е с подобрен 11.6-инчов дисплей с резолюция 1600 х 900 пиксела (за разлика от 1366 х 768 пиксела при Yoga 11), ползва двуядрен Intel Core i5 процесор вместо ARM, както е при Yoga 11, което му позволява да ползва разширените възможности на Windows 8. Може да се инсталират до 8 GB RAM и 128 GB SSD диск. Той е много тънък – само 0.68 инча. Останалите характеристики на Yoga 11S са като при другите модели с възможността да се отваря и разгръща на 360 градуса. Нова е възможността, запазена досега само за Yoga 13, за управление чрез жестове с ръка пред вградената камера.

Моделът ще бъде пуснат на пазара през месец юни с начална цена от $799 и в два цвята – сребърен и оранжев.

Снимка: Lenovo

На Computer Electronics Show (CES) 2013 в Лас Вегас компанията Nvidia обяви детайли за новия мобилен процесор Nvidia Tegra 4, който е и най-бързият в света мобилен процесор, предназначен за смарттелефони, таблети и ноутбуци.

Tegra 4 (Wayne) е наследник на Tegra 3 (KalEl), обявен в началото на 2011 година, и е 6 пъти по-мощен от него. Той е изработен по 28-нанометрова технология и е с четири ядра плюс едно допълнително нискоенергийно ядро, което позволява да се пести живота на батерията.

Според Жен – Ксун Хуан, Главен Изпълнителен Директор:

Tegra 4 е най-бързият мобилен процесор, надминаващ всичко налично на пазара в момента.

ARM процесор с Cortex — A15 поддръжка на DDL3L памет, което позволява по-добра енергийна ефективност. За съжаление той няма интегрирана поддръжка на LTE мрежи, но има опцията да се добави такъв чипсет допълнително.

Тази нова мощ позволява резолюция от 2560×1600 пиксела и 1080p видео при честота на опресняване от 120 Hz. Освен това се поддържа и 4K. Също е интересно да се отбележи, че поддържа и високоскоростното USB 3.0. Чипът позволява и извеждането на изображение на два независими екрана. Това е най-мощният процесор за мобилни устройства, а първите смартфони, базирани на новия процесор Nvidia Tegra 4, ще бъдат показани на изложението Mobile World Congress (MWC) 2013 в Барселона през февруари.

От Nvidia обявиха и Project Shield — нов игрови контролер, който ползва мощта на Tegra 4.

Снимка: Nvidia

Мечтите ни стават все по-смели благодарение на новите технологии. И ако преди години си мечтаехме хладилника ни да може да поръчва сам продукти, вече не е трудно да си представим печка с таблет. Производителят на доманински електроуреди Dacor се готви да представи именно такова изобретение на CES 2013.

Фурната ще бъде облагодетелствана от 7″ таблет, задвижван от Android. Всъщност той представлява контролното табло. Чрез него готвачът ще може да нагласи печката да сготви любимото ястие по най-добрия начин, ще може да преглежда различни рецепти онлайн, докато готви, а благодарение на Wi-Fi връзката на контролера ще може да управлява печката и от разстояние от своя смартфон или таблет. Нарекли са технологичното си решение Discovery IQ Controller и с него по всяка вероятност ще революционализират изживяването в кухнята. Освен че умното устройство ще подхожда с внимание към всяко ястие, като след приключване на готвенето например преминава в режим на поддържане на температура за сервиране, то ще следи и оптимизира работата на печката.

За интерфейса на Discovery IQ Controller са се погрижили Dacor и BMW Group DesignworksUSA, като са се постарали да го направят максимално изчистен и лесен. В същото време потребителите ще могат да се възползват от пълното удобство на всеки таблет с Android, сваляйки си различни приложения и разхождайки се из виртуалното пространство.

Е, вече и печките поумняха.

Снимки: Dacor

В желанието си негова да е последната дума, премиерът Борисов влезе в задочна размяна на реплики с лидера на БСП Станишев за референдума за ядрената енергетика. Спорът започна от неочаквано включване на Борисов в студиото на Люба Кулезич в ТВ 7. Там привърженици и противници на "Белене" и ядрената енергетика спореха по темата на предстоящия референдум. След дискусията водещата включи и астролог с неговата прогноза по въпроса. Но участието му бе прекъснато от телефонното обаждане на Борисов. Тогава той обясни, че е дал указания на симпатизантите на ГЕРБ да гласуват с "не" на референдума, но от друга страна отново обеща, че ще работи за разширяването на АЕЦ "Козлодуй".