Референдумът – да отговорим с мълчание

Интервю с Иван Стамболов, член на Националния съвет на „България на гражданите“, отговарящ за икономическата политика.

http://dariknews.bg/

- Г-н Стамболов, на 27 януари ще се проведе на практика първия референдум в историята на България. Вие как ще гласувате на него?

- Лично аз няма да гласувам и то не от мързел, а от омерзение. Няма да допусна някой да ме прави на маймуна и после да върши каквото му е изгодно, включително и личната си далавера, уж от мое име. Защото какво ще стане сега? Или поне каква е идеята, защото според мен нищо няма да стане. Идеята е да се зададе въпрос подобен на въпроса, който Кире задал в онзи виц на Масалитинов: „Госпòдине, сàкам да ви зàдам èдин въпрос, на кòго отговорот требе да биде ДА!“ Питат ни „Искате ли да се развива ядрена енергетика чрез изграждането на централа?“, което е почти все едно да ни питат „Искате ли България да развива своята икономика чрез изграждането на нови предприятия?“. Кой луд ще каже, че не иска да се развива икономиката! Обаче какви предприятия, колко предприятия, къде ще бъдат, какво ще произвеждат, колко хора ще работят в тях? И не на последно място – чии ще са тези предприятия? Само кажете „да“ за развитието на икономиката и елате да видите какво се вика далавера, какво се викат партийни фирми и какво се викат обръчи. И ако случайно си позволите да попитате с озадачено повдигнати вежди, ще ви се отговори: „Ами че нали вие искахте да се развива икономиката? Глас народен, глас божи!“.

- Да, но това е метафора и няма общо с конкретния случай.

- Така ли мислите? Нали знаете, че вече е създадено самостоятелно дружество за изграждане на нови атомни мощности и това дружество няма да оперира по Закона за обществените поръчки? Тоест цялото строителство, всички доставки, всичко ще се възлага на подизпълнители без конкурс и контрол. И много хора вече потриват ръце. Същото е впрочем и с Южен поток. Според мен, докато обществеността мъдрува над геополитически въпроси и далекоперспективни модели на енергетиката, вече се знае кои строителни фирми ще прокарват тръбата. И същите хора пак потриват ръце, защото строителните работи ще се заплатят, независимо от евентуалната възвращаемост на проекта и независимо от това дали България ще се превърне в „енергиен център на Балканите“. По същия начин се знае кой ще строи и новите ядрени мощности, след като най-великият суверен – народът – каже, че иска да развива ядрената енергетика. И когато един млад българин от далечното бъдеще попита побелялата си от грижи и недоимък майка: „Мале, защо ми е толкова малка заплатата и половината от нея отива за ток и парно?“, старицата ще му отговори: „Защото, сине, когато дядо ти беше на твоите години, пожела да развива ядрена енергетика чрез изграждането на нови атомни централи“.

- Но тогава не е ли най-лесно да отидете и да гласувате с „не“ на референдума?

- На мен не ми е лесно, защото не съм против развитието на ядрената енергетика, тъй както не съм против развиването на която и да е друга енергетика, стига да не е опасна за хората. Защото енергетиката е тази, която прави икономиката конкурентноспособна, а само конкурентноспособната икономика може да расте и да прави хората по-богати. Ако референдумът каже „не“, това означава, че се отказваме не само от класическите атомни централи, но и от изграждането на малки мощности, включително и такива, които работят с торий, например.

- Но това е вашето лично мнение, нали така?

- Да, това е моето лично мнение.

- А какво е позицията на партия „България на гражданите“, на която вие сте член на най-висшия орган на управление?

- За мое голямо щастие, официалната позиция, която приехме, отговаря напълно на личното ми мнение и дори се надявам да съм успял да помогна малко за нейното формиране. Решихме да заемем една на пръв поглед нестандартна позиция, за която, особено от партия като нашата, се иска доста политическа смелост. Решихме да бойкотираме референдума и не само ние да го бойкотираме, но и активно да приканим хората да сторят същото. Нестандартно е, защото бойкотът по природа е пасивно действие, тоест – бездействие, пък ние го провеждаме активно. А политическа смелост се изискваше, защото за опонентите ни беше най-лесно да кажат: „Вие сте партия на гражданите, пък бойкотирате една от най-гражданските форми за участие във властта – референдума“. Напротив, ние бойкотираме този фарс именно заради голямото си уважение към референдума като форма на пряко участие на гражданите във властта. В случая наблюдаваме опит за манипулация на същите тези граждани, от които се очаква под името „референдум“ да станат съучастници в ограбването на демокрацията и в защитата на лична далавера и интереси, но не тяхната, на гражданите, „далавера“ и интереси.

- Не отправяте ли прекалено тежко обвинение, наричайки референдума „манипулация“?

- Не, не мисля. И ще видите, че съм прав, ако погледнете нещата от малко по-различна гледна точка. Да оставим настрана всички икономически и енергийни аргументи. Тях ги изложиха подробно и защитиха авторитетно експерти от всички страни. Да погледнем референдума политически и то не просто политически, а от гледна точка на политическата технология. За мен тази акция на ГЕРБ и БСП, освен да обслужи всички техни външнополитически ангажименти, вътрешнополитически апетити и най-накрая (а всъщност защо не и на първо място) техните корпоративни и финансови интереси, има за цел да компрометира изборния процес, да отврати хората от него и в крайна сметка да намали избирателната активност на идващите парламентарни избори, за да могат те да бъдат манипулирани, фалшифицирани и откраднати. На 27 януари хората ще бъдат разходени до урните, те ще отидат, защото им се иска да вярват, че живеят в демокрация и им е гарантирано реално и ефективно участие във властта. Ще се разходят в някой студен януарски ден и после ще се окаже, че не е имало смисъл, защото референдумът се е провалил, което, впрочем, е твърде вероятно да се случи. Тогава у хората ще остане усещането, че от тях нищо не зависи, че няма смисъл да се гласува, че няма смисъл да се участва в демократичните процедури, защото всичко се решава на друго място и по друг начин. Колко от тези така разочаровани хора ще намерят смисъл в идеята да отидат да гласуват на парламентарни избори? И нещата пак ще се решат с корпоративен, купен, откраднат, заплашен, рекетиран и изнуден вот. Ще се решат с подмяна на чували с бюлетини и с мъртви души. Знаете ли, между другото, че има общини, в които броят на имащите право да гласуват е почти равен на броя на населението при последното преброяване? Така излиза, че в тези общини няма хора на възраст под 18 години, което е невъзможно. И тъй като е невъзможно, означава, че в избирателните списъци навсякъде има поне 20% „мъртви души“, тоест не починали хора, а хора, които от години не живеят в България, но се водят в списъците и някой гласува с ЕГН-тата им както му е угодно на него. Но това е тема на друг, дълъг и печален разговор. Та, ето я една от главните цели на тъй наречения „референдум“ – да саботира парламентарните избори, защото, както се очертава, на тях има голяма опасност да се сложи край на уюта на съществуващия в момента политически картел. Между другото, моята прогноза е, че тъй нареченият „референдум“ ще се зарадва на много ниска активност, което ще означава, че много хора мислят като нас в „България на гражданите“.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: