Управление на еротиката

Управлението на еротиката е тема, която напоследък тревожи моя буден ум и чувствителна душа. Дали еротиката подлежи на управление, аз не знам. Вероятно да, защото някой очевидно успява да накара моделите да се обезкосмяват. Но това не ме интересува. Не ме интересува дали някой управлява еротиката, а ме интересуват еротичните измерения на настоящото управление на държавата. През последните 50-60 години имаше най-различни държавни управления. Първо, за един досадно продължителен период имаше Управление на народа. Тогава в София имаше десет кръчми и два вида сирене в магазина. Децата бяха пионерчета, а вицовете бяха много смешни, защото бяха забранени. Сега вече не са такива. После имаше Управление на „Сполуката”, когато хората „сполучваха” да си купят хляб, ако станeха много рано сутринта. Това управление накара доларът да струва над 1700 лева и помня как търчахме със сакове пари от чейндж на чейндж, за да гоним договорени от предния ден обменни курсове. От тази работа ни оправи Управлението на валутния борд. После имаше Управление на приватизацията. След това дойде Управлението на вярата и мълчанието, а след него и Управлението на тройната коалиция, където при вярата и мълчанието се върна и сполуката. Сега е Управлението на еротиката.

Дали едно държавно управление е еротично не можем да познаем, само ако дружно си кажем: „е, сега вече ни се е.а мамата!”. Не, това не е достатъчно, защото си го казваме при почти всички управления. Това само определя управлението като „сексуално по наш адрес”, но не и като еротично. Еротичното управление започва по друг начин. Например, вие сте управител на голяма и богата частна фирма, която винаги е разчитала на обществени поръчки. Един ден, съвсем скоро след встъпването на новото правителство, при вас идва човек, който иска да ви прави рекламата, и казва, че го изпраща един много добър приятел на брата на една, дето Бойко Борисов я е таковал. Рекламите ще се пускат по една телевизия, където работи една журналистка, която Бате Бойко също я е…, нали се сещате. А парите от рекламния бюджет ще се превеждат по сметка в една банка, чиято шефка ББ също я е, но този път съвсем официално. Това е то еротиката в държавното управление – обикновени сексуални актове, които обаче не виждаме, а научаваме за тях по слухове. Слухове, които разпалват въображението ни, а на Управлението придават допълнителна еротична стойност.

За да разберем защо сегашното Управление на държавата е еротично, трябва да си отговорим на въпроса каква е разликата между еротиката и порнографията. Иначе, ако не схванем тази разлика, можем да се излъжем и да кажем, че това Управление си е чиста порнография, като го лишим от иманентния му ореол на Управление на еротиката. Разликата между порнография и еротика е в наличието или отсъствието на еякулация. При еротиката имаме къде по-нежно, къде по-интензивно дразнение, но никога не стигаме докрай, докато при порнографията можем да свършим, преди да сме започнали. Тоест при порнографията целта е всичко, а при еротиката всичко е движението към целта, докато самата цел не е чак толкова важна. Иначе казано, еротиката е да се дървиш, без да се празниш. Така я разбира и българското правителство и това личи особено отчетливо при усвояването на еврофондовете. Цял един народ им се дърви, но досега не са огрели никого. С майсторството на хетера и загадъчната вещина на гейша правителството разголва различни части от оперативните програми, отправя намеци и обещания, но когато посегнеш да ги пипнеш, рязко спуска краищата на полите си и се фръцва със закачлив смях. А ти си оставаш надървен и трескаво се оглеждаш за нови европроекти, откъдето ще рукнат заветните пари на благополучието. Не бива да се сърдим на правителството. Когато то, още преди да стане правителство, обеща, че ще усвоява фондовете, явно се е изказало в еротичен, а не в порнографски смисъл. Виновни сме ние, ако зле сме го разбрали.

Еротиката на сегашното Управление е всестранна. Тя не възбужда само управляваните. Управлението също се отдава на нежната й власт. Не само ние, щастливите поданици, се възбуждаме, без да стигаме до край. Прави го и правителството. Особено по отношение на предишното правителство. ГЕРБ дойде на власт, могъщо надървен по отношение на тройната коалиция. Признавам, че на мен даже ми стана жал за предишните управляващи, като слушах как грозно им се канят новите. Нещата за тях отиваха не към порнография, а направо към откровено садо-мазо. Щяха да лежат оковани в затвори, щяха да им вземат всичко и да им дирят сметка с бич, белезници и кожен корсет за всички корупционни практики, на които сладострастно се бяха отдавали през последните четири години. Но после не стана така. Правителството се ограничи само до еротиката. По отношение на ДПС дори се затвори в личните си сексуални фантазии и мокри сънища и не ги сподели с никого. Ерекцията на ГЕРБ към ДПС, дори да не е спихнала, се обви в срамежливо мълчание ни никой нищо повече не чу за нея. При БСП нещата са малко по-активни. Там има нещо като любовна игра. Но тя не е обещаният преди изборите мъжествен акт на проникване в дълбочина, а само закачливо похапване на ушенцето и от време на време – палави езичета по гръбнака. Ще обвинят някоя бивша министърка, някой бивш министър дори ще арестуват за кратко, но това продължава да не е истински секс, а само еротика. Дървене без празнене. Що се отнася до третия член на тройната коалиция – НДСВ, то там дори и еротика няма. Причината може би е в здравите морални устои на сегашното управление, което знае, че дори и еротиката с НДСВ за него би имала значение на кръвосмешение, на секс между близки роднини. Че нали премиерът произлиза именно оттам! Не е прилично някак…

Всичко казано дотук обаче има значение, единствено ако мислим за Управлението като за мъж. Но кой е казал, че непременно е мъж? Може да е жена. Да си представяме Управлението на държавата като жена, носи пикантно очарование. То е истинска блондинка – тъпа и наивна, същевременно алчна и разглезена. Не разбира какво й говориш, а и не я интересува. Колкото си по-умен, толкова по-скучен и досаден си за нея. Тя иска само да й купуваш разни неща и да й даваш все повече пари под формата на данъци, такси, глоби, ДДС, социални осигуровки, здравни осигуровки (за здравеопазването напоследък отговаря един нов секс-символ от женски пол). Иска и да й се възхищаваш. Ако може, денонощно. Да и казваш как е най-красивата, най-великата, как целият народ е влюбен до полуда в нея и единственото му желание не е да има дом и храна за децата си, а, ако може, всяка година да се организират парламентарни избори, за да може той да гласува 100% за блондинката.

Такива са еротичните измерения на правителството и то е съдбовно обусловено от тях. Независимо обаче дали Управлението на еротиката е мъж или жена, за него е важно едно: да внимава да не свърши преждевременно, защото много от еротичните закачки водят именно до това. Хоп-хоп-хоп… и айде-е-е-е-е… Имам предвид преждевременна еякулация, а не предсрочни избори, нали всички разбраха това?

Прочети цялата новина

Свързани новини: