Творческият гений на комунизма

01/18/13 11:58
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

Творческият гений на комунизма

„Българската художествена култура, творческият гений на българския народ, почиват на богати духовни напластявания и натрупвания, които преминават през изпитанията и отбора на времето, хармонично се проявяват в съвременния духовен облик на българския народ.“

Не, този цитат не е част от реч на Людмила Живкова или на баща й, както си помислих когато го видях за пръв път. С дъщеря ми се разхождахме из новото Ларго, показвах й невероятните разкопки под него, и така постепенно стигнахме до малката църква „Св. Петка“ свила се в краката на статуята на София от една страна, а от друга засенчена от недалечната сянка на бившия Партиен дом. Този надпис е първото нещо, което виждаш влизайки в църквата. Ситуиран точно над свещите за мъртвите, той просто няма как да бъде избегнат, а и явно управата смята, че е необходим и важен за да го има тук. Прочетох го озадачена от дебелите железни букви, чиито шрифт ми се видя соц, вероятно заради звученето и посланието на текста под който нямаше име на автор, а само сенки от букви махнати от някой. Опитах се да ги разчета, но не успях, и се обърнах към продавача на свещи. Попитах го дали това е цитат на Людмила Живкова или баща й, той каза, че не е. Хич не му се щеше да каже на кой е, ама измънка: „Не, не, на този...от „Дума“...с брадата“. „Стефан Продев?“. „Да, той...“

Влязохме навътре в миниатюрната църква и попитахме свещеника за костите на Левски, нали Хайтов спекулативно твърдеше, че са погребани точно в „Св. Петка“. Свещеникът отговори, че няма такова нещо, тази версия е напълно опровергана. Запалихме свещи за живите, запалихме свещи и за мъртвите, и ги забодохме под надписа без име в който се говореше за творческия гений на българския народ.

Нещо тук не беше наред. Първо и най-важно – нямам абсолютно нищо лично против Стефан Продев, нито искам да „опетнявам“ паметта му. Знам за него, че е бил силен публицист, основател на вестник „Дума“, комунист и евентуално дисидент. Както казах, той не ме интересува, нито смятам, че личността му променя контекста на тезата ми. Това, което силно ме впечатли беше, че в църква стои надпис от комунист в който се говори за ДУХОВНИ напластявания и натрупвания (едната от двете думи е напълно излишна, защото означават едно и също), както и за съвременния ДУХОВЕН облик на българския народ.

Комунизъм и вяра в Бог са две несъвместими неща. Комунизмът е идеологията, която успешно и трагично измести Бог от душите на българите нанасяйки трайни и почти непоправими вреди върху „творческия гений на българския народ“. Комунизмът наказваше жестоко хората, които вярваха в нещо повече от него. Унищожавайки вярата в Бог, той унищожи и морала на народа ни. Последиците ги живеем всеки ден в истеричен гърч от безнаказаността, безскрупулността и безочието навсякъде около нас.

Комунизмът унищожи църквата обсебвайки патриарси и попове, превръщайки ги в слуги на Злото. Комунизмът ги направи не търговци в храма, а направо им даде пагони и наложи лъжата и греха като официално поведение на българската църква. Накратко – заплашен от затвор или лагер, българският народ се оказа безпомощен, без водачи в самоунищожителното си безверие. И така от 1944 г. до сега - 68 години по-късно.

Аз питам: каква е логиката единственият надпис, който те посреща в една от най-важните църкви в България, да е цитат от комунист? Следващият ми въпрос е: да приемем, че този надпис трябва да остане поради невероятната личност на Продев. Тогава тези, които са взели това решение, явно хора почитащи го, защо не са имали смелостта да оставят името му под надписа? Отстранявайки авторството те се държат от една страна като цензори, от друга признават, че има нещо нередно, но все пак са оставили цитата. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Някой страхлив умник, може би възпитаник на ДС, е взел решението да остави безименен нищо не казващ надпис на стените на църквата, вместо на негово място да има примерно цитат от Библията, която и без да вярваш в Бог е сборника на цялата човешка мъдрост. При цялото ми уважение към Продев, той не може да се мери с нея.

Типичен, нелеп български парадокс. Дълго изречение осеяно с производни на думата „дух“, която за комунистите няма нищо общо с „духът“ на вярващите. Продев вместо цитат от Библията. Анонимна социалистическа терминология на стените на „Св. Петка“.

И се ядосах и написах във фейсбук следното:

„Да, тук нищо няма да се оправи докато има хора, които смятат, че е правилно цитат на Стефан Продев да има място в църква.

Комунистите да си построят църква с Маркс и Енгелс като икони, отгоре вместо кръст да сложат червена звезда, Богородица да е Надежда Крупская, а Сталин синът Божии. Бог, разбира се, е един, и той е Ленин. Да се палят свещи за душите на сърпоносците (те така се наричат, защото в душите им е имало печат със сърп и чук), които са изтребили и вкарали в лагери десетки милиони души в името на евангелието на светците Маркс и Енгелс.

В тази църква Продев, да.“

Както можеше да се очаква този постинг предизвика бурни реакции. Семейство Продеви написаха заклеймяващо ме писмо подписано „ с дълбоко неуважение“ в което изброяваха заслугите на Продев. За пореден път обясних, че нямам нищо лично против него, но не смятам, че цитати от комунисти, т.е. атеисти, трябва да стоят по стените на църквите ни. Това са две взаимно изключващи се понятия. Така че, колкото и обидно да звучат думите ми, не виждам несправедливост в тях. И впрочем семейството му би трябвало да реагира по-обидено на това, че името на роднината им е цензурирано като нещо срамно, а не че някой е реагирал на очебийната нелепост на присъствието на този надпис в „Св. Петка“. Но това е част от българския пейзаж в който „духовността“ е на такова ниво, че страхът почти винаги надделява, а от там и подлостта да махнеш нечие име, защото е неудобно.

Гледахме с дъщеря ми останките от залеза на римската империя и си мислех, че 68 години в исторически контекст са нищо. Но това „нищо“ продължава да владее душите на народа ни с дяволска сила. Какво може да се очаква от църква чийто водачи са били с досиета и на свой ред са създавали досиетата на хората около тях? Безсмислен надпис, неспоменаване на думата „Бог“ замествайки я с комунистическия „дух“? Посмъртно отнемане правото на авторство от страх? Всичко може да се очаква тук. Не Америка е страната на неограничените възможности, а България.

Със сигурност това не е най-сериозния проблем в момента, но този е почти невидим като присъствието на едно привидно безобидно изречение в църква. Той живее вътре в нас, просмукал се като проклятие от филм на ужасите, и само вярата в нещо по-голямо от сбърканото ни българско, кисело, самосъжалително ежедневие, може да ни спаси. Нищо друго. Във всеки случай не и „творческия гений на българския народ“. Това вече сме го минали.

Жалко че г-н Продев не е жив за да го попитам от сегашна гледна точка какво точно е имал предвид пишейки за „духовните напластявания и натрупвания, които....хармонично се проявяват в съвременния духовен облик на българския народ“. Мога да спекулирам, че принципите му нямаше да оставят тези му разсъждения на стените на църква. В края на краищата времето на безверие насила отмина. За да може народът ни да се излекува, толерантността не невярващите трябва да даде възможност на вярващите да не бъдат опровергавани от стените на собствените им храмове. Другото е комунизъм.

Текст на Милена Фучеджиева за в-к Уикенд

Прочети цялата новина

Публикувана на 01/18/13 11:58 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/01/blog-post_18.html