Как Франк Хърбърт написва гениалния „Дюн“*

Хората, които очакват да развият пресечни идеи, не могат просто да се надяват, че организациите им ще им осигурят разнообразяване на професията. Те трябва да контролират собствената си съдба. Като се излагаме на въздействието на различни области изграждайки кариерата си, ние се настройваме за повече произволни комбинации от понятия. Франк Хърбърт, авторът на научнофантастичната книга „Дюн“, е добър пример за някой, който използва този подход в истинския смисъл на думата.

По време на Втората световна война Хърбърт е официален фотограф на военноморския флот на САЩ. По-късно става репортер и редактор в редица вестници по Западното крайбрежие и работи като телевизионен оператор, коментатор на новини по радиото, дори е писал речи за калифорнийски политици. Хърбърт е работил и като консултант по обществени и екологични проучвания във Виетнам и Пакистан и е бил лектор по общи и междудисциплинарни проучвания във Вашингтонския университет.

Не свършва дотук. Бил е и гмуркач за стриди, инструктор по джудо и инструктор по оцеляване в джунглата. През 1973 г. е режисьор и фотограф на телевизионното предаване „Дъ тилърс“. Хърбърт е работил и учил в толкова разнообразни области, колкото са подводната геология, психологията, навигацията и ботаниката на джунглата. И, разбира се, бил е писател на научна фантастика, като е издал повече от двадесет и пет книги до смъртта си през 1986 г. 

И така, може би Хърбърт е бил малко необикновен. Малцина могат някога да се надяват, или дори биха искали, да подражават на неговия невероятно продуктивен и разнообразен живот. Но Хърбърт е очарователен пример как разнообразяването на професиите води до Пресечната точка. Мнозина смятат „Дюн“ за най-добрата научнофантастична книга, която някога е писана.

Книгата и нейните продължения съчетават трудни за разбиране теории за екология, религия, техники за оцеляване в пустинята, философия и военни машинации в увлекателна история. Разнообразните професионални квалификации на Хърбърт и способността му да влее последвалите познания в сюжетните линии водят до литературния му успех.

Всъщност успешните иноватори гледат да работят по няколко сродни проекта наведнъж, като се въртят в „мрежа от начинания“, според каквото изглежда най-обещаващо за момента. И Томас Едисон, и Чарлз Дарвин например имат много дневници и папки, където могат да съхраняват бележки и статии, които се отнасяли до всякакви проекти, по които работят. Те редовно преглеждат бележките си, прочитат отминали проекти и обмислят отново по-ранни идеи, включително и тези, които не са проработили. Докато преглеждат архивите си със свеж поглед, могат да намерят връзки към настояща дилема или да им хрумне ново решение.

* Заглавието е на редакцията
** Откъсът е от книгата "Ефектът Медичи" на Франс Йохансон, изд. Рой Комюникейшън, 2013

Прочети цялата новина

Свързани новини: