Да останеш в Прованс е завинаги

Сякаш е много лесно да си кажеш: "О, и в моето село е така - по цяло лято жега, пълно е с чешити, всички обичат да похапват, а комшията е най-колоритният всезнайко, който някога сте виждали!" и с това да отречеш "Прованс завинаги" на Питър Мейл наистина завинаги. Разбира се, отговорът е "Да, ама не".

Известно време след като е завършил къщата си, за чието закупуване и ремонт така интересно ни бе разказано в "Една година в Прованс", авторът се е заел с непосилната за мнозина задачка да ни разкаже още по-подробно за това що е то провансалският начин на живот. Много и различни истории с минимален брой повтарящи се персонажи - една страничка и си там, както се казва.

Четеш, четеш, вникваш в историите, сещаш се колко подобни на описаните "образи" познаваш, смееш се, преглъщаш гладно и жадно покрай десетките вкусотии, които се описват. И така - изведнъж дори самият ти има опасност да се превърнеш в провансалец. За какъвто е набеждаван, оказва се, самият Мейл от своите приятели.

Това, което ми се стори приятна закачка, беше именно последната част, в която авторът разказва за дребни, но отличителни черти и характерности на жителя на Прованс. Изненадващото беше, че бе оставено за накрая - като подканване да прочетеш след това още веднъж историите, вече познавайки нрава на местните.

И няма как да пропуснем любовта на съпругата на автора към четириногите домашни любимци. Прочетете сега какво се случва с едно бездомно, но уж породисто куче, което тя си е харесала на улицата:

"Обадих се на Дружеството за защита на животните, но ударих на камък. Съпругата ми започна да прекарва по няколко часа дневно в селото под претекста, че трябва да купи хляб, но кучето бе изчезнало. Когато казах, че вероятно се е прибрало у дома, жена ми ме изгледа така, сякаш съм предложил да опечем бебе за вечеря. Звъннах отново на Дружеството за защита на животните".

Хубаво е да има книги, които да те обгръщат нежно с лек намек, че не само градският начин на живот си заслужава. Май ще си дам само седмица-две почивка от темата и се нахвърлям върху "Френски уроци", защото там всичко това е описано в категория "Уаааау!"

Вижте и ревютата на "Една година в Прованс", "Винена афера" и "Добра година" от Питър Мейл.

Прочети цялата новина

Свързани новини: