Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение!

„Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!“ – със сигурност сте виждали този анархистки лозунг, изписан тук там по стените на сградите или поне из виртуалните стени в социалите мрежи. Опазил ме Бог, не съм станал анархист, нито съм преминал към „другия бряг“, да успокоя хората, които ме познават.
И все пак, наблюдавайки и анализирайки т.нар. кампания около т.нар. първи референдум в демократичната история на България, с все по-силна убеденост ми иде да напиша: „Ако този референдум би променил нещо,  щяха да го забранят!“

Дни и нощи мисля и разсъждавам за бъдещето на българската енергетика и все не мога да постигна хармония със себе си. ОК, какъв ми е изборът?

Ако бойкотирам референдума “АЕЦ Белене”, се превръщам в последовател на поредната ренегатска партийка в родния oбществен живот – тази на Меглена Пръмова, пардон Кунева. Е не, по-скоро бих подкрепил жреца на Тангра Йоло Денев, отколкото поредното политическо недоразумение, било то и с брюкселски аромат.

Ако участвам в референдума и гласувам със “ЗА“ (абсурдно е, но все пак да анализираме всички варианти) ще се влея в бодрите редици на руското енергийно лоби, на чело с Р. Овч., и разни други знайни и незнайни червени „експерти“ (единият от които беше пионер на българската порно индустрия, ама що му трябваше да влиза в политиката той си знае…може би не случайно продуцира онова прословуто „атомно Ку Ку“).

Ако участвам в референдума и гласувам с „НЕ“, излиза, че съм на страната на Баце, който въпреки че се гушкаше с Путин и/или Медведев (все забравям кой беше президент, кой – премиер), изведнъж се яви в образа на „Super Анти-Белене Man“ и каза, и рече „No Pasaran“ на проекта. Хич не ми се ще да ме припознават и като “костовист” или като изчезващ вид от самоизяждащата се синя  (уж) десница.

Като лек комедиен щрих няма как да не отбележа, че оспорващите си „Златните малинки“ на българския политически театър с номинации за третостепенна женска роля и за най-антипатичен поддържащ политик – Мария Капон и Иван Иванов странно как се оказаха лидерите на инициативните комитети „Анти Белене“. Само като ги гледам и слушам, на мен ми идва и за трета АЕЦ да гласувам, но повече да не ми ги показват тия двамата по телевизора.

В същото време тези, които можеха наистина да придадат някаква свежест и цвят в скучната сива картинка на кампанията и съответно да направят макар и мъничък пробив в абсурдното политическо статукво – ПП „Зелените“, бяха услужливо отрязани от участие в този толкова важен за обществото дебат. Акт, който едва ли изненада мнозина. Защото Зелените поне щяха да разкрият на висок глас, без да се съобразяват с партийни цветове, много нелицеприятни истини за политически далавери, корупция, комисионни, лобита и много др. въпроси, останали скрити за „послушния електорат“…

Специални благодарности към Христо Комарницки!

 

И в крайна сметка…какво да правим? Със сигурност мнозина такива неориентирани като мен си задават тоз тежък въпрос…Ами ето какво си отговарям аз!

Майната ви!  Отнася се за всички от официалната политическа сцена, представени и непредставени парламентарно!

Аз няма да бойкотирам референдума и така няма да подкрепя Пръмова-Кунева (дори и да се гушка с Барозу)!

Няма да гласувам с „ДА“ и така няма да дам рамо на разни Станишевци, Първановци, Сидеровци, Каракачановци и тем подобни червенеещи ДС креатури.

Дори да гласувам с „НЕ“, това не означава, че ще даря гласа си на ГЕРБ и тем подобни безпринципни политически субекти, обявили се срещу АЕЦ Белене, но лобиращи за добива на шистов газ и бъдещото развитие на нови ядрени мощности в Козлодуй например!

Имам приятели, които подкрепят ядрената енергетика, защото вярвят във високите технологии, и аз ги разбирам. Но всъщност истината е, че дори и най-новите достижения в ядрената енергетика нямат нищо общо с модерните технологии на ХХI век. За мен, независимо от „генерацията“ реактори и “безопасността“ на съвременните АЕЦ, тези технологии, в същността си не са се променили значимо от времето на Хирошима…Студената война….Чернобил…или Фукушима.

Аз вярвам, че „мирният атом“, е част от едно минало, което трябва, колкото се може по-бързо да забравим. Технологиии, оставящи след себе си радиоактивни боклуци, които ще са проблем 25 000 години напред за човешката цивилизация и поставят под угроза живота на нашите деца и внуци, струва ми се, че е малко цинично да наричаме „екологични” или „технологии на Бъдещето”. И всеки разумен, трезвомислещ, интелигентен човек би трябвало да се съгласи с това.

Или казано на прост език – това е все едно да трупаш тонове лайна в една част на апартамента си, без да имаш никаква идея, как да ги изчистиш, като се успокояваш, че наследниците ти все някак си ще се справят. И да се радваш, че вонята засега почти не се усеща в задимената ти кухня, където всяка вечер се наливаш с ракия менте и крещиш „Да живей България!”, замезвайки с шопска салата, направена от турски домати, македонски краставици и разни „пластмасови” ГМО зеленчици, омешани със сирене от палмово масло – всичко това на фона на родна ориенталска чалга, субсидирана по европейски проекти.

Затова…„НЕ”, ще участвам в този цирк, макар и с отвращение…може би за последен път.

Защото пък току виж точно този избор може и да промени нещичко в Системата. Колкото и наивно-идеалистично да звучи това!

 

Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

The post Циркът Референдум 2013 – участвам, но с отвращение! appeared first on Boris Domain | The Marketing Creative Space.

Прочети цялата новина

Свързани новини: