Карикатура: Христо Комарницки

Ако Централната избирателна комисия (ЦИК) не беше забавила с цяло денонощие обявяването на изборната активност на референдума, въпреки, че преди това обяви крайни резултати, със сигурност тая дундурма щеше вече да се забравя. За заглушаването на отзвука от нея се погрижи и министър-председателят, който за по-малко от час, казват, че под натиск от Брюксел, получи на тепсия три бомбастични оставки – на просветния министър и подопечния му шеф на фонда за научни изследвания, както и на шефа на ДКЕВР .

Шегаджии побързаха да обяснят, че раздялата на Бойко с Игнатов станала, защото му било дошло до гушата от името Сергей.

Когато от ЦИК все пак обявиха, че избирателната активност е 20.225%, изненадани нямаше, защото резултатът се оказа толкова очакван, колкото 99, 9 % на референдума на живковската конституция...

Българите проявиха избегателна активност, защото разконспирираха опита да бъдат измамени. Корените на тази измама са в безотговорната и цинична злоупотреба с пряката демокрация, каквато е самата идея да се постави на плебисцит въпросът „за” или „против” инвестиционно намерение, скрито в два въпроса.

Последва едно малко „дум”, според което от БСП трябвало да отидат да целуват ръцете на Иван Костов. Благодарение на неговата «протегната ръка» този референдум се превърна във валиден и въпросът за АЕЦ"Белене" ще се върне за обсъждане в Народното събрание. Ако гласувалите с „Не” бяха по-малко, този референдум щеше да е невалиден, а въпросът за АЕЦ"Белене" щеше да е затворен окончателно. Привържениците на нова Атомна в Белене нямаше да могат да спекулират, корупцията нямаше да храни надежди и нямаше да има основание да се твърди, че „народът” иска ядрена мощност със стари, морално остарели технологии.

С фокусирането върху неизпълнимия проект АЕЦ „Белене” и управляващи, и опозиция се опитват да избягат от съществения дебат какво се случва в държавата и кога ще се „оправим” с икономиката, с работните места, с инвестициите, с малкия и среден бизнес, защото това са нещата, които вълнуват българите.

Но вместо това ново „дум” - по Златко, не по Златките…

Народът се оказа референт. Дали ще последва «дум»?