• 
  MissMusicForYou 18 hours ago

  Who would want her to be (especially herself)? She's a far better artist and singer than Rihanna, she's more talented overall actually. Rihanna can only take her clothes off and croak badly into a microphone.

  Reply ·  in reply to Riyad130 (Show the comment)
• 
  Mimi Crompton 19 hours ago

  This has been flagged as spam show • Not Spam
• 
  samirc18 20 hours ago

  Sheep

  Reply ·  in reply to Jamie Adamson (Show the comment)

Неправилните форми му отиват. Дори го правят по-привлекателен. Меки извивки се редуват с остри ръбчета, така както пухкавата дъвчаща сърцевина си контрастира с хрупкавата повърхност. Сладостта е концентрирана в основата, а гарнитурата се носи върху нея с лекотата на облачета. Силен аромат на горски ягоди завършва произведението. Произведението е десертът, винаги впечатляващ, винаги желан, винаги със свобода за имровизация. Това е той – десертът Павлова.

В тези мини варианти, които приготвих скоро вложих минимално количество продукти, продиктувани от желанията ми. Докато наставленията за приготвяне на меренга трябва да се спазват, останалото -продуктите за гарниране на целуваката, може да са винаги различни. Не само според сезона, но и според това каква тема съм „захапала“. Сега съм на горски ягоди и маскарпоне. Не знам защо. Просто ей така.

Маскарпонето, което смесих с малко сметана, може да се замени с любимата марка крем сирене или рикота, които много добре ще се съчетаят със сладкото. А когато дойде сезонът на пресните ягоди, тогава се очертава това да бъде един от любимите ми десерти. Нямам търпение. Къде си слънце..?

Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди

Рецептата за меренга е адаптирана от tartineandapronstrings.com

Меренгът (целувките) за десерта може да се приготвят до 3 дни предварително и да се съхраняват в кутия на стайна температура. Гарнират се преди сервиране.

Посочените дози са за 6 броя мини Павлова.

За меренга:

• 4 белтъка, със стайна температура
• 1 шушулка ванилия
• 160 г пудра захар, разделена на 120 г и 40 г
• 1 1/2 чаена лъжица царевично нишесте
• 1/2 чаена лъжица

За гарниране:

• 500 г маскарпоне
• 100 мл сметана 35%
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 250 г сладко от горски ягоди

Фурната се нагрява на 160°C.

Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Смесват се с белтъците.

Белтъците и ванилията се разбиват с миксер на средна скорост за 4 минути или докато образуват меки връхчета. Към тях по малко (лъжица по лъжица) се добавя 120 грама пудра захар. Разбиването продължава още 3 минути или докато започнат да се образуват по-устойчиви връхчета.

Останалата пудра захар (40 грама) се смесва с нишестето. Добавят се към разбитите белтъци също лъжица по лъжица и разбиването продължава още 2 минути или докато белтъците образуват твърди връхчета и сместа стане гладка и лъскава. Накрая се добавя оцетът и сместа се разбива още около 1 минута.

В тава върху хартия за печене, меренгът се разпределя на 6 купчинки на разстояние една от друга. От купчинките се оформят гнезда с помощта на лъжица. Трябва да се предвиди поне по 2 см растояние между тях, тъй като докато се пекат ще се разширят.

Пекат се в предварително нагрятата фурна за 40 минути. Когато времето за печене приключи фурната се изключва и целувките се оставят в нея на затворена врата за 30 минути. След като мине това време, вратата на фурната се открехва леко и целувките се оставят в нея за още поне 30 минути. След това може да се пренесат върху решетка докато изстинат напълно.

За крема за гарниране маскарпонето се смесва със сметаната и ваниловата есенция и се разбиват с телена бъркалка или миксер на средна скорост за кратко, само докато се смесят.

Кремът се разпределя върху целувките внимателно. Предвижда се по около 80 грама от него за всяка мини Павлова. Върху крема се слагат по 1-2 супени лъжици от сладкото и десертът е готов за сервиране.

Прегледай и още един вариант на Павлова с праскови и малини.

Мини Павлова с маскарпоне и сладко от горски ягоди е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

едно от най-изумителните неща в света. mind blowing. и галена в него заметната с електрическа крушка:)
p.s.: цистерните на юстиниан са в истанбул. 

Страната, в която прехвърчат патрони. Страната, в която смъртта е комар. Страната, в която Доброто се гони. Страната, в която сънят е кошмар. Страната, в която пращят силикони. Страната, в която умират от студ. Страната, в която престъпват закони. Страната, която е в пълен банкрут. Страната, в която виновници няма. Страната, в която препускат цени. Страната, в която търговци са в Храма. Страната, в която се вършат злини. Страната, в която се “сеят картофи”. Страната, в която избухва пожар. Страната, в която са празните строфи. Страната, която си няма пъдар. Страната, в която страхът е юздата. Страната, в която диктува рушвет. Страната, в която замитат следата. Страната, в която ...

Спад на българския износ за страните от ЕС през 2012 година отчита НСИ. На годишна база този износ е намалял с около 3%. В същото време експортът бележи лек ръст спрямо 2011, което се дължи на засиления износ за трети страни. През 2012 г. износът за Китай отбелязва ръст от 123%. Експортът за САЩ се увеличава с 36% на годишна база до 640 милиона долара, този за Грузия е нараснал с 28% до 516 милиона, а за Турция с 14% до 3,5 милиарда долара. Според заместник-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев ...

От месеци има напрежение между местните активисти от координационните комитети и джихадистки бойци от войнствената организация Ал Нусра, които се отнасят с подозрение към онези, които не подкрепят милитаризацията на бунта в Сирия.

Също от месеци се засилват слуховете, че радикални групи, като Ал Нусра, имат дълбоки връзки с властите, заради появата им именно в момент, когато се говори за засилване на религиозните елементи и защото неведнъж пречат на автентичното съпротивително движение. Като следващия случай в град Саракеб, описан от New York Times.

На 24 януари, недоверието между активисти и джихадисти избухва в конфронтация. Маскирани мъже, за които се предполага, че са членове на Ал Нусра, нахлуват в офисите на две граждански организации в град Саракеб, като доказателство, че тепърва ще има проблеми между секуларистите, които са мнозинство сред опозиционерите, и малцинството на радикалисти.

Споровете тестват влиянието на джихадистките бойци и способността на гражданските опозиционни групи да се изправят срещу тях. Все по-важната роя на джихадистките батальони е притеснителна и тя не може да бъде неглежирана. Ал Нусра е толкова крайна организация, че дори беше включена в черния списък на Щатите. Сирийската опозиция е раздвоена относно групата: докато много антиправителствени активисти са против визията за ислямска държава и се оплакват от действията на радикалите, то добре снабдените с оръжие Ал Нусра печелят доверието на останалите бойци, заради победите си на фронта.

 Спорът в Саракеб започва, когато група маскирани мъже нахлуват в офиси на две организации, ръководени от местни активисти, нов културен клуб и офис за социални дейности. Във втория офис, където са отседнали датски журналисти и две гостуващи активистки, нападателите изземат флаери, които призовават ненасилие и съобщават на групата, че трябва да напусне града до изгрев слънце. Маскираните мъже били ядосани, казват свидетели, отчасти заради посещението на активистките, които не покривали косите си.

Местните хора в Северна Сирия традиционно са по-консервативни от други части на страната и нарастването на религиозната емоция с развитието на гражданската война, можеше да се очаква. Жените, посетили местната организация участват в група, която печата ръководство по етично поведение за бунтовническите бойци, цитирайки и Корана. Но тази практика не се харесва на по-религиозните групи, като Ал Нусра, които имат свой собствен прочит на свещените текстове.

Активисти от Саракеб са разярени от намесата на маскираните мъже в гражданските дела на местните комитети. Не закъсняха и реакции в социалните медии, като в един от постингите, написан от активиста Ахмед Каддур, Ал Нусра са описани като “шабиха”, термин запазен по принцип за проправителствените милиции. Но активистите продължават с още действия като отговор на нападението. Обръщат се към местния съд и над 40 души подават жалба. Те настояват маскираните мъже да бъдат подведени под отговорност от страна на местния военен съвет.

По-късно, членовете на Ал Нусра изпращат писма с помиритилен тон, като призовават за единство срещу правителството. Окуражени, активистите отиват крачка напред, като настояват за официално извинение от местния съвет и Ал Нусра и молят за предприемане на дисциплинарни действия срещу нападателите.

Въпреки, че са привърженици на мирната съпротива, членовете на местния координационен комитет са единодушни, че ако радикалисти доближат офисите им, ще бъдат нападнати.

На 25 януари десетки демонстрират срещу нападението, носещи постери срещу “маскираните мъже” и чуждестранните бойци в Сирия. Те скандират: “О, свобода, къде си?” Тероризмът е между теб и мен. О, свобода, къде си? Предразсъдъкът е между теб и мен.”

Подобни опасения и случки отекват из цялата страна. В източните предградия на Дамаск активисти съобщават за неприятности. Борбата между различни радикалистки групи осуетяват действията на комитетите, които се надяват Свободната сирийска армия да приема по-предпазливо чужда помощ, която може да помогне на крайни групи да застрашат светски настроените организации.

Местните активисти от координационните комитети, организиращи седмичните протести срещу властта, застават срещу навлизането на чужди бойци в редиците на бунтовниците и заявяват, че не искат да се отчитат на чужденци, а само пред сирийци. С това се добавя още един щрих към многото проблеми, пред които са изправени сирийците в своя бунт. Заплахата от привнесен радикализъм е реална и за момента истински действия предприемат единствено местните комитети, съставени от младежи, жертващи всичко, за да се противопоставят на репресията. Те нямат оръжия, патрони, ракети или танкове, а единствено себе си и идеите си за мирна съпротива.

 

Само 10 дни след опита за покушение на лидера на ДПС Ахмед Доган, ден преди устния доклад за напредъка на България от Европейската комисия в битката срещу престъпността, обвиняемият като наркобос Златомир Иванов-Златко Баретата беше прострелян от снайперист в центъра на София. Стрелбата, при която беше ранен и човек от охраната му, стана в пиков час – към 9.30 ч. сутринта, и прерасна в хаотична престрелка, при която по чудо не бяха ранени минувачи. По същото време в Брюксел министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов и на правосъдието Диана Ковачева се хвалеха с напредъка си срещу престъпността пред свои колеги от ЕС, а главният прокурор Сотир Цацаров обещаваше реформи. Заради инцидента опозицията поиска оставката на Цветанов и на премиера Бойко Борисов.

Както вече съобщихме, преди два дни се появиха слухове, че Apple готви пускането на нов iPad с много по голяма памет – 128 GB. Ето че днес от Apple обявиха официално, че пускат iPad 4 със 128 GB памет.

Новият iPad 4 не се различава по нищо друго от старият модел, освен по-голямата памет. Той е, както и досега с двуядрен процесор A6X, 2 GB RAM, 9.7 инчов Retina дисплей и батерия, която издържа 10 часа. Официално на пазара в САЩ ще бъде пуснат от следващият вторник 5-и февруари. Ще се предлагат два модела Apple iPad 4, модел с Wi-Fi за $799 и модел с Wi-Fi и 4G за $929.

Предполага се, че това е опит на Apple да отличи iPad4 от малкият му брат iPad mini като привлече потребители професионалисти като например архитекти и хора от медицинските среди, които боравят с големи по обем файлове.

Снимка: Apple

На 27 януари 2013 , Япония успешно изведе на орбита два разузнавателни спътника с помоща на ракета носител H-IIA, по информация от Defense News.

Вървят арменец и евреин в пустинята. Евреинът намерил торба със злато. - Хайде да делим - казал арменецът. - Аз я видях, за мен е! След време арменецът намира торба с храна. - Хайде да делим! - Аз я видях, за мен е! - Ще ти дам половината злато! - казал евреинът. - Ще направя пазар и ще дойдеш да си пазаруваш - казал арменецът. Отива евреинът и пита: - Колко струва половината храна? - Една торба злато. - Много е! - Пазар голям - избирай. Усмихни се, България! Икономисти изчислиха, че страната ни е сред първите 50 в света по златни резерви. Сигурно бихме могли да дръпнем и още нагоре, ако си дадем сметка за неподозираните от никого запаси: Късно през нощта се чука на вратата на сарафин. Сарафинът отваря и го нападат двама. - Какво искате от мен? - Сто килограма злато! - А може ли да ви дам сто и пет? - Може! - Жено, злато мое, ставай, за теб са дошли!

„Когато се появи детето“ е компилация от съвети към радио слушатели, на чиито писма Фрасоаз Долто отговаря в едноименната си рубрика, излъчвана ежедневно по радио „Франс Ентер“. Независимо, че насоките й за отглеждане на деца са предоставяни в периода 1976 – 1978г., те и днес звучат съвсем актуално и носят същите смисъл и значимост.

Темите, по които известната психоаналитичка коментира, са многообразни и обширни – от появата и първите години на малкия човек преминават през отношенията му с братя, сестри, родители, роднини, засягат периода на съзряване, разглеждат предизвикателствата в училищна възраст и дават насоки за сексуалното възпитание на подрастващите.

Препоръчвам книгата като полезно четиво за родители и за всички, пряко свързани с процесите по отглеждане и възпитаване на деца. Убедена съм, че всеки читател ще открие отговори на свои въпроси и дилеми по темата, която лично го вълнува. Стилът на Франсоаз Долто е категорично-убеждаващ и все пак, дори някои бащи или майки не винаги да са склонни да приемат нейното мнение, винаги ще открият нещо върху което да поразмишляват. А самата авторка от своя страна също е склонна да приема различни от нейните предложения за решаване на предизвикателни лични казуси и с радост и одобрение приема алтернативни решения, когато са работещи. Затова и в книгата има споделен практически опит на различни родители, едни стриктно следващи нейните теории, други – недотам приели категоричното й експертно мнение, но постигнали успешни резултати по свой собствен начин.

„Когато се появи детето“ ни отправя посланието, че ролята на всички, пряко ангажирани с процесите по отглеждане, възпитание и взаимодействане с деца, е да експериментират – да се вслушват в професионалните съвети, но да не пренебрегват и вътрешния си глас, а да се съобразяват със своята конкретна ситуация и да отчитат особеностите на своите уникални деца.

Ревюто е публикувано първо в "Зона за възрастни" на сайта "Детски книги".

Тази сутрин Foursquare пусна ново приложение за iPhone, насочени конкретно към бизнес мениджърите. Foursquare for Business позволява на администраторите да управляват лесно своите обекти да ги актуализират, да пускат промоции и най-вече да разберат кои са техните клиенти. Всичко това от своя iPhone.

За сега това е възможно само за САЩ, но можете да разгледате Foursquare for Business в iTunes. Приложението е отделно от официалното приложение Foursquare за iPhone и е отлична възможност да управлявате вашите обекти дори когато сте мобилни, а не пред компютъра в офиса. Могат да се управляват няколко локации. Дано пуснат скоро и версия за България, изглежда адски удобно.

Някои от възможностите на Foursquare for Business версия 1.0 са:

Привличане на клиенти чрез публикуване на красиви актуални снимки.

✓Споделяне на съобщенията от Foursquare във Facebook и Twitter.

✓ Преглед на последните чеквания във вашите обекти.

✓ Насочване на трафик към вашите обекти чрез Foursquare.

✓ Можте да научите кои са най-новите и най-лоялни ваши клиенти.

Приложението е оптимизирано за iPhone 5. Но поддържа и iPhone 3GS, iPhone 4, iPhone 4S, iPhone 5, iPod touch (3rd generation), iPod touch (4th generation), iPod touch (5th generation) и iPad. Нуждае се от Apple iOS 5.0 или по-нова.

Ето и как изглежда приложението Foursquare for Business за iPhone:

Снимки: Foursquare

Цуцулан

Цуцул, Цуцул, Цуцулан -
жаден, гладен и непран -
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Кум Вълкан:
- Дай калпака, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
- Взимай, взимай, Кум Вълкан,
жив да бъде Цуцулан.
Цуцул, Цуцул, Цуцулан
жаден, гладен и непран
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Бай Лисан:
- Дай ми риза, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
- Взимай, взимай, Бай Лисан,
жив да бъде Цуцулан.
Цуцул, Цуцул, Цуцулан
жаден, гладен и непран
из гората сам тършува,
трески сбира, та кярува.
Ей насреща Сват Мецан:
Дай абичка, Цуцулан!
Давай Цуцул и придавай,
ил с душица се прощавай!
- Взимай, взимай, Сват Мецан!
Жив да бъде Цуцулан!
Жив остана Цуцулан -
Жаден, гладен и... обран.

Стоян Дринов

Идея и плакат (idea and design): Боян Юруков

Вижте повече (see more):

Британец? Тук ще ви хареса – на български.

British? You’ll like it here – in English.

Тихомир Димитров

Иран изстреля в космоса маймума , по информация от Agence France-Presse по данни от телеканал Al-Alam TV. По рано имаше информация , че това мероприятие се планира за началото на февруари 2013.

Скандалният бивш радиоводещ Боби Цанков беше застрелян в центъра на София на 5 януари 2010 година. Двама мъже откриха стрелба по него кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Цар Самуил“ около 12.30 ч. Бившият радиоводещ имал среща с адвокат. На излизане от кооперацията, в която има адвокатска кантора, той е бил пресрещнат от двама стрелци. Красимир Ангелов Димитров , по-известен с прякора Къро Дебелия на 21 ноември 2006 година в столицата. Той е прострелян с два куршума в главата на излизане от ресторант „Вини“, на бул. „Цар Борис III“ 205. Къро Дебелия се занимава с хазарт, той е бивш волейболист и бивш собственик на хотел „Славия“. На 7 октомври 2006 г. в столицата бе убит Никола Иванов , известен с прякора Бобъра. Той бе застрелян с девет куршума в главата и гърдите от неизвестни лица в заведение „Амейзинг“ на ул. „Славовица“ до 73-то училище в столичния квартал „Гоце Делчев“ (бивш Емил Марков). При стрелбата бяха ранени още двама души. На 28 август 2006 г....

И при нас бе направен референдум! Не узаконихме марихуаната, но… Има един много тръпчив, горчив, парещ и мъчителен пример спомен, свързан с референдумите. А именно: немного отдавна и Хитлер, тая объркана душа, е провеждал референдум. През 1934-а. Година, след като през 1933-а съвсем законно е взел властта заедно със своята Национал-социалистическа работническа партия, той провежда допитване до народа. На което германците да отговорят на въпроса дали биха искали да бъдат слети президентският и министър-председателският постове. Което – очевидно е било – ако се е получело, е щяло да доведе до окупирането на цялата власт от нацисткия водач. И какво е станало тогава? Нищо особено – дисциплинираните германци са гласували „за“ сливането. 89 срещу 10 процента - и сливането на двата поста се е случило. И Хитлер съвсем без угризения (все пак – с една грамадна подкрепа!) си е поставил едно ново и непознато дотогава звание. Или титла или пост – как би могло да се нарече този...

Група сенатори от Демократическата и Републиканската партия (4 демократи и 4 републиканци) се договориха по основни принципи за провеждането на имиграционна реформа, която ще даде път към американско гражданство на 11 милиона души, които пребивават в САЩ незаконно.

Много ми се искаше в така наречения референдум да участват не повече от хората, поискали свикването му. За съжаление така наречената Синя коалиция се подлъга по призива на Иван Костов, а не се вслуша в политическото решение на СДС за неучастие. По този начин Иван Костов отново обслужи интересите на БСП и Кремъл. Както много [...]

Разбирам ви, ако сте престанали да четете какво казват по темата за референдума Бойко Борисов, Сергей Станишев, Цветан Цветанов или Георги Първанов. Едно и също – заети са да ви обясняват каква огромна победа са постигнали. И всичките до един си мислят, че са прави, защото резултатите от референдума позволяват на всеки да си изтегли късметче.

Мнозинството българи не искат държавата да харчи пари за нова ядрена електроцентрала – Вярно. Огромната част от това мнозинство каза „Гледайте си работата“ и изобщо не отиде до урните, а една по-малка част реши да подплати позицията си и като задраска НЕ в бюлетината.

Мнозинството българи искат държавата да харчи пари за нова ядрена електроцентрала – Вярно. 60% от гласувалите отговориха с ДА. В демокрацията се броят гласовете само на активните граждани. И сред тях на всеки двама несъгласни има трима съгласни.

Референдумът е победа за БСП – Социалистическата партия предизвика допитването като събра над 700 хиляди подписа, проведе активна кампания в полза на проекта АЕЦ „Белене“ и успя да мобилизира повече хора да гласуват с ДА, т.е. против позицията на правителството.

Референдумът е загуба за БСП – Дори и с подкрепата на няколко националистически организации, гласувалите с ДА са съвсем малко повече от събраните подписи за референдума. Под светлината на прожекторите БСП демонстрира предела на възможностите си, над който не може да скочи.

Нямаше смисъл от този референдум – Има доказателства и за това твърдение. Ако въпросът се върне в Народното събрание, вероятно мнозинството ще потвърди позицията си и ще отговори с НЕ, а може и да не я потвърди. И със, и без референдума обаче, следващото управление може да реши каквото си иска за АЕЦ „Белене“.

Имаше смисъл от този референдум – И това е вярно. Видяхме, че пряката демокрация не е нито толкова опасна, нито е върха на сладоледа, т.е. в бъдеще нито трябва да се плашим от нея, нито да й възлагаме излишни надежди. Остава само да си задаваме смислени въпроси.

Така си говорят тези, които ви е омръзнало да слушате. Сега нека погледнем на резултатите от референдума извън партийните клишета. Пред очите ни бяха разбити на пух и прах един мит и един проектомит: че българите са влюбени в ядрената енергетика и че ГЕРБ и БСП са единствените алтернативи.

Въображаемата привързаност на народа към мирния атом беше експлоатирана многократно от политиците. Преживяхме кампании в защита на АЕЦ Козлодуй, стратегии за превръщането на страната в „енергиен център на Балканите“ и лозунги като „АЕЦ Белене е символ на българщината“.

Резултатът е ясен: само 13% от българските избиратели си направиха труда да отидат да урната и да гласуват ЗА изграждането на нова ядрена електроцентрала. Вероятно „мирния атом“ бавно и полека вече не е част от българщината.

Вторият разбит мит, който засега е само в проект: ГЕРБ и БСП общо не могат да мобилизират дори една трета от избирателите и няма как да бъдат единствените алтернативи, след като мнозинството от хората изобщо не ги слуша.

А най-добрата новина от референдума е, че мина. Току-виж пък останала енергия и за разговор за състоянието, за бъдещето и за алтернативите в икономиката, която може и да не доживее изборите.

vesti.bg 

Напоследък започвам да създавам обемни тематични конструкции. Налагащи за удобство да бъдат разчленявани, като така модерните TV сериали. Този материал е предизвикан от убийството на семейството му от изкрейзилия родител в софийския квартал „Гоце Делчев” в началото на годината, както и от подобно събитие от моята професионална практика, далеч в миналото.

"Като страна от ЕС, България се надява на скорошно уеднаквяване към безвизовия режим за всички страни членки." Това заяви българският външен министър Младенов по време на срещата си със заместник държавния секретар на САЩ Уилям Бърнс във Вашингтон вчера. С Уилям Бърнс българският външен министър е обсъдил и военно-политическото сътрудничество между България и САЩ. Както и предстоящата среща на Международната работна група по санкциите срещу сирийския режим, която ще се проведе в София.

"Демокраси интернешънъл" за референдума

Как няколко крави могат да обяснят променящия се район?

В ранните години на Студената война, в усилията си да се опростят – и пародират – различните идеологии и философски течения, някои, в духа на Джордж Оруел, се връщат към фермата. Никой не знае как и кога точно се е появила шегата за двете крави, но повечето студенти по политически науки и анализатори вероятно са я чували в един или друг вариант:

• Социализъм: имате две крави. Правителството взима една от тях и я дава на ближния ви.
• Комунизъм: имате две крави. Правителството взима и двете и ви дава мляко.
• Нацизъм: имате две крави. Правителството ви застрелва и взима двете крави.
• Капитализъм: имате две крави. Продавате едната и купувате бик.

С течение на годините шегите постепенно се разширяват, като се използват двете крави, за да се обясни всичко, от френските синдикати (Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави) до Републиканската партия (Имате две крави. Вашият съсед няма. И какво?). В началото шегата е метафора по-скоро на капитала и имуществото, но в по-късен етап започва да се изменя като значение.

Днес, Близкия изток е новата грижа на САЩ след Студената война. За разлика от привидно идеологически хомогенния Източен блок, 22 различни страни, които съставляват днес арабския свят, са все още объркващи за повечето американци. Защо не могат палестинци и израелци да спрат да се карат? Каква изобщо е разликата между Либия и Ливан?

И тук идва шегата с кравите, но с нов прочит (често по този начин режимите виждат обществото си), публикуван във Foreign Policy през 2011 година от Карим Саджадпур.

• Саудитска Арабия - Имате две крави с безкрайни запаси от мляко. Тъпчете ги с трева, предпазвате ги от взаимодействие с бикове, и вкарвате южноазиатци да ги дои.
• Иран - Имате две крави. Можете да ги разпитвате, докато признаят, че са ционистки агенти. Пращате млякото ич до Южен Ливан и Газа, или го правите на високо обогатен сметана. Международни санкции пречат на млякото ви да се купува на свободния пазар.
• Сирия - Имате пет крави, една от които е алауит. Храните добре тази крава и биете останалите. Използвате млякото за финансиране на шопинга на жена ви в Лондон.
• Ливан - Имате две крави. Сирия твърди, че ги притежава. Взимате ги в чужбина и започвате успешни ферми за едър рогат добитък в Африка, Австралия и Латинска Америка. Изпращате приходите у дома, така че вашите роднини да могат да си позволят козметична хирургия и Mercedes-Benz.
• “Хизбула” - Нямате крави. През почивките от доенето на иранската крава, говориш за унищожение на Израел.
• Ирак - Имате три крави: сунит, шиит, и една кюрд. Първата да се дои от Саудитска Арабия, втората от страна на Иран, а третата измъква мляко в чужбина. САЩ събира тор.
• Бахрейн – Имате три крави: две шиити и една сунит. Каните Саудитска Арабия, за да убие шиитската крава и да вкарате друга крава сунит.
• Йемен - Имате две крави. Храните ги с кат вместо трева и пренебрегвате млякото им. Гледате ги докато се бият.
• Египет на Хосни мубарак - Имате 10 крави. Пренебрегвате ги в грижите си, но им пречите в борбата с Израел, за да получите мляко от Америка.
• Египет след Хосни Мубарак - Имате 10 крави, които мислят, че сега са собственици на фермата. Все още няма мляко.
• Тунис на Бен Али - Имате две крави. Биете ги редовно и използвате парите от млякото им за шопинга на жена ви в Париж. Когато кравите се надигат, пенсионирате се в Саудитска Арабия.
• Тунис след Бен Али - Вижте Египет след Хосни Мубарак.
• Либия - Имате две крави. Искате те да бъдат камили. Храните ги само с думите на вашата мъдрост и ги убивате, ако се осмелят да кажат “Муу”.
• Турция - Имате две крави и една овца. Твърдите, че овцата е истинска “планинска крава.”
• Катар - Имате една крава, която има стотици вимета. Използвате неограничените пари от мляко, за да създадете телевизионен канал, който излъчва как другите крави в региона се доят (с изключение на тези в Саудитска Арабия).
• Обединените арабски емирства - Имате две крави. Внасяте филипински детегледачки, южноазиатски работници и руски проститутки, за да се уверите, че те са добре гледани. Продавате мляко, за да изградите най-големия мол в света.
• Йордания - Имате една крава, заобиколена от вълци. Претендирате, че това е магическа крава, която има силата да умиротвори дивите животни, и след това да искате от Америка мляко.
• Палестина - Имали сте две крави, които са били изгубени преди десетилетия. Плачете за тях.
• Израел - Имате два бика. Претендирате, че са безпомощни телета.

Проверихте ли какви литературни изненади ни готвят издателствата тази седмица? Още тази вечер ще можете да избирате между две представяния на чудесни книги.

A какви книжни събития ни очакват до края на седмицата - вижте във видеото от неделния брой на "Аз чета с Настя".

Наскоро се появи любимият ми Edelman Trust Barometer. Изследването всяка година става все по-глобално и все по-интересно, а отдавна се превърна в нещо, което всеки комуникатор следи и прочита. Тази година темата на резултатите е обединена около фразата “Криза на лидерството”, а за мен подтемата е “Възходът на експертите”.

Цялостно, доверието се връща в рамките на неутралното глобално мнение, след 2012, която беше доста скептична. Доверието в бизнеса и медиите е по-високо от това в правителството (оставаше и да не беше!), а от бизнесите най-голямо доверие има в технологичния и автомобилния бранш, както и при бързооборотните стоки. Най-ниско остава доверието във финансовите институции и банките.

За мен най-интересна обаче е темата за социалните роли, на които хората се доверяват най-много. За втора година челната тройка на говорителите с най-голямо обществено доверие, са академиците и независимите експерти, техническите корпоративни експерти, както и хората като нас. Вижте пълната класация:

От Edelman извеждат като основна тенденция тук кризата на доверие към лидерите, било то държавни или корпоративни такива. Но за мен интересно е друго – задържащото се господство на експертите. А да се превърнеш в експерт в днешно време е все по-лесно. Разбира се, изисква много труд и време, но бариерата пред това броя на аудиторията ти да е сравнима с тази на традиционна медия днес се определя основно от твоите собствени възможности. Блогът е чудесен начин да докажеш, че ги разбираш нещата и да влезеш в тази така важна челна тройка на доверените лица.

За мен няма по-добър начин за личното реализиране като експерт от създаването на съдържание – било това блог постове или дълги аналитични статуси в Google+. Това е свободен начин да споделиш своето мнение, да се аргументираш, а често и да чуеш аргументи в полза на противното, които обогатяват. Разбира се, ако предпочитате, правете видеа или пък започнете подкаст. За щастие, днес формата е просто условност и зависи основно от вашите предпочитания.

Това е и причината, поради която силно вярвам в съдържанието като маркетингов подход – повече по темата след семинара утре. Все пак препоръчвам да разгледате и цялата презентация с резултатите от Edelman Trust Barometer:

The post Edelman Trust Barometer и връзката му със създаването на съдържание appeared first on Васи ли?!.

8-хилядният ден на досиетата

И носителите на антинаградите са...

Процедурите за ключови избори в магистратурата бяха публични, но непрозрачни

Пред Съдебната палата в София стрелят посред бял ден на месо! „Месото” не е какво да е, а е от тестото на най-спряганите имена в криминалните хроники. Пострадалият от стрелбата е подсъдимият за лидерство на наркогрупа Златомир Иванов- Златко Баретата, пронизан от няколко куршума ( с изходни рани откъм гърба). Което значи, че положението е направо…познато.

Понеже сред централните тема в държавата ни е една друга история с пистолет, опрян да главата на ключова политическа фигура в България пред безпомощната му охрана и телевизионните камери, имам основание да се замисля по въпроса за сигурността на всеки един от нас.

Щом пред Съдебната палата раздават улично куршумно правосъдие, а правосъдието не може да се начуди какво да прави с демонстративното пистолетно надмощие над МВР, НСО и частни охранители от едно отделно лице, самоотбраната се превръща отново в приоритет за т.н. обикновен човек в контекста на необикновените събития с още по-необикновени хора, чиято сигурност не може да бъде гарантирана на най-оживени и символични места в столицата ни.

По аналогия с грижата за сигурността на автомобилите ни, за които плащаме КАСКО ( главно като предпазна мярка срещу кражби, които зачестяват срещу незастраховани автомобили), предлагам на застрахователите да пуснат на пазара и услугата КАСКА. Много ще се харчи!

Share on Facebook

Още по темата за България като троянски кон на Русия:

ИТАР-ТАСС: Българите отговориха на Фукушима

Така се получи, че най-недвусмисленият отговор на това, какво ще се случи с мирната атомна енергетика след аварията във Фукушима, дадоха отдалечените от Япония българи. Около 60% от участниците в референдума в България отговориха положително на въпроса, дали желаят да развиват атомна енергетика чрез изграждането на нова АЕЦ в страната си.
И макар пред урните да се явиха малко над 20%, самият резултат означава нещо повече от “плесница зад тила”, която българите нанесоха на своето правителство, което упорито и не без успех се противопоставяше на изграждането от руска компания на АЕЦ в Белене.
Този резултат от гласуването в страна, където “антиатомното” движение беше много силно, означава, че общественото мнение на практика е заличило травмата, нанесена от Фукушима.
Нещо, което президентът на държавната корпорация “Росатом” Сергей Кириенко констатира още в края на миналата година. “По същество 2012 се превърна в първата пълноценна година, когато шокът от Фукушима премина. Можем да говорим за по-добри перспективи на атомния отрасъл”, каза той на форума Атомекс.
“По-сдържаните оценки”, които даваха експертите веднага след аварията от 11 март 2011, се свеждаха до това, че пускането в експлоатация на нови енергоблокове до 2030-2035 ще намалее два пъти.
Днес същите тези експерти са далеч по-големи оптимисти. МААЕ прогнозира изграждането на 300-340 гигавата нови мощности до 2035, което е само с 10-12% по-малко от очакванията, които съществуваха преди Фукушима. В действителност това означава, както говори Кириенко, че през следващите години ще бъдат изградени около 400 нови енергоблока.
“Антиатомните” бастиони по света стават все по-малко. От големите остават само Германия и Япония. Отбраната на последния се проби неотдавна: тук трябва да се уточни, че забраната за строителство на АЕЦ засяга само нови проекти, а вече започнатите трябва да бъдат довършени. Тъй като забраната действа в рамките на програмата за енергийно развитие до 2030, можем да прогнозираме, че към края на този срок готовността да се достроява плавно ще премине във фаза на ново строителство.
За реалистите е ясно, че алтернативата на атомната енергетика, даже и ако съществува, то към днешна дата е много по-скъпа и по-малко ефективна. Например, неотдавна бе съобщено, че в щата Мисури малкият град Рок-Порт осигурява своите енергийни нужди почти изцяло за сметка на ветрогенератори. Само че…в това градче живеят само 1300 души. Промишлеността не е развита. Затова пък се наложило да бъдат изградени 75 ветрогенератора, чийто срок на експлоатация е 25 години. И тук има един тънък момент: днешните ветрогенератори ще се изплатят …след 25 или 30 години.
С други думи, енергията от тези вятърни мелници, загрозили пейзажите в много страни, в действителност струва много по-скъпо от атомната. Особено, ако вземем предвид, че металът и останалите детайли за тяхното изграждане се произвежда с използването на “обикновена” електроенергия…
И за още едно нещо не обичат да говорят привържениците на алтернативната енергетика – за т.нар. коефициент на използване на инсталираните мощности. По същество, това е енергийно КПД. Техническите справочници твърдят, че в европейските условия тази величина за ветрогенераторите е равна на около 25%. Т.е. в съща тази Германия, която желае да се откаже изцяло от атомна енергия и планира до 2030 да произвежда 25 хиляди мегавата от ветропаркове, трябва да построи толкова, че тяхната потенциална мощност да бъде четири пъти повече. В резултат за строителството само на 30 ветропарка в Северно и Балтийско море ще бъдат похарчени над 47 милиарда долара.
Това не означава, че в Русия енергетиците не планират развитието на вятърната енергетика. Нещо повече, с това доста усърдно се занимават…в системата на “Росатом”. Влизащата в състава й компания за производство на енергетическо машиностроене “Атоменергомаш” разработва проекти за създаване на ветропаркове с мощност 50-100 МВт в 9 региона на Русия. Само че те ще работят обвързани с АЕЦ, за да се увеличи коефициентът на използвана инсталирана мощност на ядрените централи!
Любопитното е, че така се заражда съревнования с немците. Та нали Русия планира да построи към 2030 г. 38 атомни блока, в резултат на което днешната мощност на атомната енергетика ще се увеличи от 24,2 хиляди МВт до 51 хиляди МВт. Доста интересно може да се окаже сравнението на икономическите резултати от двете направления в енергетиката след 15 години!
Впрочем, един от тях вече е ясен днес: обемът на договори на “Росатом” само на чуждестранния пазар през следващите десет години ще достигне 69 милиарда долара. Това е първо място в света – същото, за което толкова често лелеят в руското общество и на което поради някаква причина не се обръща внимание, когато то се заема от Русия по право.
Между впрочем, въпросът даже не е толкова в почетното водачество в един от най-съвременните отрасли на световната икономика. Далеч по-важно, за което неотдавна говори председателят на Надзорния съвет на държавната корпорация “Росатом”, вицепремиерът Дмитрий Рогозин: “Инвестирайки средства в развитието на атомния отрасъл, ние инвестираме в технологичното лидерство на нашата страна на световните пазари”.
А най-важното е, че нашият атомен отрасъл необходимо и закономерно се явява като мотор на цялата руска икономика. В края на краищата, производството на всичко най-търсено от съвременната наука и технологии – от свръхпроводници до гигантски отливки от най-сложните сплави изисква съответните свързани производства. А след като го налага, следователно ги и развива след себе си.
И посоката е зададена: напред и към върха.
Което чувстват даже в България. /ИТАР-ТАСС
Автор на статията “Българите отговориха на Фукушима” е Александър Циганов.
Vesti.bg

—————————————————————————————————-

В ivo.bg, както и в книгата „Течна дружба”, многократно съм твърдял ( и доказвал- твърдя също), че основната отличителна черта на България сред сравнимите с нея европейски страни по много показатели, е употребата й за целите на руската политика: преди като най-послушния съветски сателит (превърнат в такъв с брутално насилие след три годишна окупация и последвало окупационно послушание за цели 42 години), служещ за пример пред по-непокорните, а днес е именно хиподрум за разиграване на руския кон в троянска България, допусната в Европа заедно с този вирус след формален ветеринарен преглед. И май сме били спазарени с не случайната благословия на Москва досущ като в шпионска операция по внедряване на агент във вражеските редици…

Освен това и за незрящите става ясно от горната статия на ИТАР-ТАСС каква е истинската движеща сила, предизвикала ядрения референдум, опорочил самата идея за пряката демокрация ( като страничен, допълнително „полезен” ефект за задържане на страната ни в орбитата на източно кривославното сияние, оспорващо „вредното” западно влияние).

Като участник в инициативния комитет „Не на лъжата за Белене” се опитах да вмъкна в публичния разговор тази тема, но се натъкнах на забележки дори от съмишленици ( в общия смисъл)- в смисъл, не било прагматично да се намесва Русия, защото тя била популярна сред не малка част от населението и така губим точки в спора.

Вероятно по същата „прагматична” причина продължаваме да се правим, че не забелязваме националното унижение най-високият паметник в центъра на българската столица да е стълб на монументалната лъжа за ползата от съветската окупация. Пред него на 1 февруари друг инициативен комитет, който се опитва да съобщи тази истина на „незрящите”, организира от 14 часа събрание на хората, които искат да почетат жертвите на това „освобождение”( имаме дори разрешението на властите).

Известно е, че на тази дата се споменават казионно жертвите на комунизма и официалното събитие, почетено миналата година за първи път от български президент, е предвидено по сценарий пред параклисчето с имената на убитите от „народния съд”, сгушено в полите на НДК , наречен в НРБ „Людмила Живкова”.

Пред гиганта на съветско-българското унижение, размахващо оръжие към благодарните българи, официални гости не идват- имат си протоколни правила за позволеното възмущение (от Москва и от всесилната й пета колона тук, способна и референдум в полза на Кремъл да ни спретне).

Позволено възмущение или възмутително позволение?
Нека ми е позволено да си направя извода, че става дума и за двете.

Нямам друго обяснение защо вече 8-ми месец чакам лично обещаната ми ( пред доста свидетели) от президента Плевнелиев аудиенция по темата за съветския паметник в София и никакви подсещания по телефона не помагат да придвижа този въпрос, който не е лично прошение, а е от обществено значение, включително от името на една гражданска организация, регистрирана не само от закона, но и от пеленгаторите на свободолюбивите българи-въпреки медийната мъгла.

Монументалният символ на съветската окупация ( чух „окупация” преди два дни в новините на БНТ по повод фарса с референдума „за” република в условията на съветската окупация и не можах да повярвам на ушите си!) продължава да остава невидим за „официалните гости”, преминаващи през определен период през върховните кабинети на българската държава. Не го забелязват независимо от факта, че тъкмо загубата на българската независимост обяснява първопричината за нещастието, породено от ботуша му и довело да черния списък върху черния гранит пред НДК.

Ето защо сте поканени неофициално да изтриете с присъствието си срама да търпим не само грозната лъжа над главите си, но и началниците, които удобно се равняват по нея, дозирайки демонстративния си антикомунизъм в безопасни за спокойствието им граници, очертани с копитата на съветския троянски кон в България.

Share on Facebook

Продукти:
300г свинско за готвене
1 1/2ч.ч. леща
1к.ч. доматен сок
1 глава зрял лук
1 морков
1 малка глава целина
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. суха чубрица

Приготвяне:
Лещата се накисва от предата вечер в подсолена вода. Свинското се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се вода колкото да покрие месенцата. Похлупва се. Месото се вари на кротък огън, 40 минути. След готовност, свинското се отцежда от бульона. Слага се в чиния. Бульонът се прецежда. Лещата се отцежда и премива през гевгир. Зеленчуците се почистват и измиват. Лукът се реже на дребно, а кореноплодните- на кубчета с къдраво ножче. В тенджера се слага леща, нарязаните зеленчуци и кипнатото месо. Добавя се прецеденият бульон, 1ч.ч. вода, сол на вкус. Съдът се похлупва. Яденето се вари на бавен огън, 40 минути. После се отхлупва, за да се добави доматен сок и червен пипер. Похлупва се и ври още 30 минути. Накрая се изключва и оставя да къкри на горещия котлон. Яхнията се подправя със суха, стрита чубрица.

Да се завърнеш в света на герои, които познаваш, които си заобичал, с чиито болки, копнежи и тайни си дишал между редовете, е като да се прибереш у дома след дълго пътуване. Уютно е. Познато. Удобно, комфортно, сигурно. Всичко е точно там, където си го оставил... и все пак. Все пак отстъствието ти е променило въздуха. Или ти си се променил от чуждия въздух, който си дишал? Светлината е различна и в нея вещите ти изглеждат различни... или просто си свикнал с друга, чужда светлина?

Четенето на неочаквано продължение е точно такова завръщане. А четенето на „Праскови за кюрето“, третата книга за Виан Роше, е като да си налееш горещ шоколад в любимата чаша с глупава картинка, след като месеци наред си пил горчиво кафе в пластмаса.

„Праскови за кюрето“ е различна от „Шоколад“ и „Бонбонени обувки“. Това е книга за обърналия се вятър, книга, която започва с писмо от отвъдното. Писмо, което възлага мисия. А нима някой може да пренебрегне поръчение от отвъдното? Не и Виан, която винаги се вглежда за знаци и предзнаменования, която търси отговори в очите на хората и картите таро.

Виан се завръща в Ланскане, където преди осем години пристига в началото на великденските пости, за да отвори шоколатерия точно срещу църквата. Скандално, нали? Така мисли и пламенното местно кюре, отец Франсис Рейно, който повежда свята война срещу Виан и нейните шоколади, домашна магия и съучастническа усмивка.

Осем години по-късно вятърът е обърнал посоката си. Довел е обратно Виан, но този път дори кюрето се радва да я види. Харис е подценявана писателка именно заради романтчния ореол, създаден ѝ от „Шоколад“ и филма с Джони Деп и Жулиет Бинош. Всъщност тя има много тънък и верен усет за сложните отношения между хората, за разделението на „свои“ и „чужди“ и за фалша и лицемерието, за провинциалните нрави и бедните душици. И жестоко ги използва, за да пише и да разнищва проблемите, да ги представя в неочаквана и непозната светлина.

В Ле Маро, западналия „квартал“ на Ланскене се е изградила мюсолманска общност, посторили са си джамия, че и с незаконно минаре. Но всичко е наред, толерантно, европейско, изтъчнено... Имамът се закача с кюрето, но внучките му играят футбол на улицата със сина на Каро Клермон и ходят на училище. Но за една сватба пристига една забулена жена с дъщеря си и скоро всичко се променя. Докато се огледаш, жените са започнали да носят никаб, а мъжете да се събират в спортната зала, да гледат недружелюбно и да си мънкат под носа. От другата страна на реката започват твърде често да споемнават думи като „толерантност“ и „модерен“...

Това е книга за привидността. За това как винаги търсим решенията на проблемите на повърхността и никога не се замисляме, че нещата не са такива каквито изглеждат. Че можеш да заблудиш някого и без да го лъжеш – достатъчно е да го оставиш да вярва в най-удобната за него истина: тази, която очаква, тази, която харесва. Това е книгата за вечната битка между мъжете и жените, но в един нов и непознат ракурс. Сблсъск между Изтока и Запада има, но той не е там, където читателят е свикнал да го търси.

И все пак. Това е книга за завръщането у дома. За осъзнаването, че с времето най-непримиримите врагове често стават приятели.

Книга, която те учи, че рано или късно вятърът обръща посоката си. 

Повече от гласувалите в чужбина българи са отговорили с “не” на въпроса за развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа, става известно след обработката на секционните протоколи, съобщи говорителят на ЦИК Бисер Троянов. Той уточни, че с “да” са гласували 47,20 на сто от съотечествениците ни в странство. Отговор “не” са дали 50,83 на сто от тях. Най-активно в референдума са участвали сънародниците ни в Германия. В трите секции там вота си за развитието на ядрената енергетика у нас са дали общо 650 българи. Най-ниска е била активността на българите ...

 Пътеписът ни днес ще ни води до една от най-бедните страни в света – Камбоджа. Искра ще ни покаже тази многострадална страна, а вие, когато пътувате в чужбина и особено в бедните държави, не забравяйте, че хората в цял свят искат да носят маратонки, независимо от политическите си и верски особености ;) Приятно четене:    

Камбоджа –

симпатични хора в сиромашия до шия

    От доста време сме в Патая – най-веселият, най-шумният и най-атрактивният тайландски курорт и все гледаме към Камбоджа, струва ни се интересно да отскочим за ден два, всички туристически фирми предлагат тази екскурзия с посещение на Сием Реп и на Анкор Ват. Решаваме да направим това пътуване в последните дни на 2012–та.   И така – потегляме в 4 часа сутринта, след час и половина сме на границата, няма много хора и минаваме за 20 минути. Вероятно голяма част от туристите са отложили за 2013 да видят Анкор Ват.

Сезонът е благоприятен – както в Тайланд, така и в Камбоджа, това е пик–сезонът, не е убийствено горещо, около 30–32 градуса е. Бусът ни е стоварил и след неизбежните формалности минаваме тайландския контролен пункт и се отправяме към камбоджанския. Разстоянието от около 100 метра между двете гранични зони преминаваме пеша и аз съм поразена от гледката. Току-що се е съмнало (това тук се случва в 6 ч.) и в този ранен час точно на това място има засилен трафик, предимно в посока към Камбоджа. Вадя камерата и снимам каквото успея, защото такова нещо досега не съм виждала. Пред очите ми минават..,не, не, направо профучават, едва успявам да ги фокусирам, невероятни и невиждани “превозни средства”, теглени и бутани от бързащи и тичащи хора… Това са примитивно правени с подръчни материали някакви подобия на платформи с колела, като единствената им цел е да поберат и превозят максимално количество вързопи, денкове, кашони, торби, чували, чанти, щайги и всякакви други багажи. Огромни са, изглеждат така като че ли всеки момент ще се разпаднат под тежестта на разнородните си и шарени товари. Такава човешка изобретателност , вложена в превозно средство , не допусках че може да съществува – с едно, две, три и повече колела, при това абсолютно разнородни, събрани и намерени кой знае откъде, тези платформи приличаха на гигантски, ранени насекоми, подскачащи и клатушкащи се в бърз ритъм по прашния път. Около тях с грохот преминаваха големи, също натоварени до пръсване, камиони, хвърчаха мотоциклети и мотопеди, на които имаше закрепени незнайно как по 4–5 човека, всеки от които крепи някаква безформена торба, отделно велосипеди, автомобили, а и хора с огромни бохчи и сакове в ръце се промушваха между тях и като по чудо не стана нито един сблъсък.

 

След минути вече сме в ръцете на камбоджанския–руски гид Саша, който обяснява, че всички тези хора носят стока за продаване от Тайланд в Камбоджа. Пътуваме в климатизиран бус по прав асфалтиран път, от двете ни страни се редуват пусти прашни поля, оризови ниви, палми и всякаква друга тропическа растителност, мътни, огромни локви, които не мога да нарека езера, заради калната вода в тях, но в които има натопени до гърдите хора , както са с дрехите, а и крави се виждат от време на време в мътилката, също и патки, достатъчно на брой поне за вечерята в 10 ресторанта.

Целта ни е град Сием Реп

Минаваме покрай малки селца, разположени от двете страни на пътя, но гледката е тъжна – хората са облечени много бедно, децата са голи, тичат насам натам, а “къщите”…..това са някакви бараки или колиби, които основно представляват един под от дъски, разположен върху забучени в земята двуметрови криви колове. Покривът е или от палмови листа, или от парчета ламарина, а стени в повечето случаи няма и това ми позволява да видя, че вътре има едно легло, един хамак за бебе и няколко окачени торби. Отпред има скована на две на три дървена стълба без перила и аз изтръпвам като забелязвам малки деца да се катерят нагоре.

На места встрани от пътя виждам опънати между дървени рамки огромни бели найлони, гидът обяснява, че това са капани за насекоми, които се привличат от отразяващия светлината “екран”, блъскат се в него и хората ги събират. А защо? Ами , за да ги ядат, много просто. Тук ядат всякакви бръмбари, ларви на пеперуди, скаклци, скорпиони, някои видове червеи, даже хлебарки, казва Саша с най-чаровната усмивка на бялото си лице. Пържат ги в олио, това си е чист протеин.

  Саша е около 27–годишен, живее в страната от година, работи като гид на руски групи. Казва, че тук се живее добре, спокойно, без стрес, без ядове и проблеми, дребните неудачи се решават с усмивка и с малко търпение. Твърди, че храната е чиста, без химия, здравословна, ефтина, за стотинки можеш да се нахраниш, плодовете и зеленчуците са в изобилие, хората са добри, смирени, престъпност няма. Всички са доволни , ако имат работа и ако са здрави, за ядене все ще се намери нещо, купичка варен ориз на ден може да е храната им за месеци, но те са усмихнати, добронамерени, скромни, без претенции. В това и аз се уверявам после, по време на няколкодневния ми престой.   Пътят до Сием Реп, град с около 200 хиляди жители, е около 3 часа. Движението е като у нас, ляв волан. Разминаваме се с камиони и по-малко леки автомобили, една част от които са Лексус. Бре, изненада!   Саша обяснява, че това е мечта на всеки камбоджанец, колите разбира се са не втора, а десета ръка, но няма значение – който може да си позволи, веднага се сдобива с лексус, останалите карат мотопеди и велосипеди, е, има и доста тойоти.

 

Навлизаме вече в града,

движението е хаотично,

пътни знаци не се забелязват, липсва и какъвто и да е ред, всеки кара както и където може, мотопедите нямат  регистрационни номера, но и тук важи правилото – “Пази този пред теб” и сблъсъци няма.

Ставам свидетел на невероятни картини –

на един мотопед висят с главите надолу на много сложна конструкция от дървени клечки поне 40 живи кокошки, друг е натоварил двукрилен гардероб на хилав велосипед и едва го бута сред останалите участници в невъобразимия трафик, тук там притичват жени с огромни, пълни до пръсване, чували върху главите си. Едно бабе едва върти педалите на полуразпаднал се велосипед, на който отзад е закрепен на честна дума огромен панер, пълен с красиви лотоси. Стотици деца се придвижват с колелета към училише с малки ранички на гръб и аз изтръпвам при мисълта какво може да им се случи на пътя. Но явно нищо лошо не им се случва, карат си спокойни и усмихнати.

 

Встрани от основния асфалтиран път, който пресича целия град, се виждат схлупени бараки, в които се продава какво ли не, забелязвам пазари на открито, под силното слънце, в които са изложени всякакви плодове и зеленчуци. Всичко е изсипано буквално на земята, в прахоляка, а зад стоката клечат продавачите и подвикват.  Има и хубави, лъскави магазини за електроника, за мебели, за мотопеди и колелета, обществени перални и химическо чистене, даже тук там и двуетажни шопинг молове и големи супермаркети. В града живеят около 80 западно–европейци и над 60 руснаци, които имат някакъв бизнес тук, или работят към местни компании, казва Саша.   Иначе картинката по улиците е както почти навсякъде в Азия – станалите неразделна част от азиатския бит колички на колела, на които може да има всякаква стока за продан, може да има горящи въглени, на които да ти опекат всичко, което става за ядене , може да има врящ казан, от който да ти сипят супа, или в който да ти изпържат един черпак скакалци или хлебарки, които да си хрупаш като чипс докато се разхождаш. Ако върху двете колела е монтирана седалка, вече става рикша, с която да те закарат до хотела, или до нощния пазар, който е известен с ниските си цени.

Местните хора са симпатични, приветливи и усмихнати.

Кожата им е по-тъмна от тази на тайландците, но чертите им, макар и типично азиатски, са някак омекотени и по-близо до европейските. Носовете им не са така сплескани и очите им са по-отворени, скулите им са високи. Жените определено са по-скоро красиви. И какви бели зъби, не мога да повярвам. Ние плащаме стотици евро да си избелим зъбите, а тези хора имат снежнобяла бисерна усмивка, направо им завидях, честно.   Общо взето градът визуално е приятен, особено вечер и особено сега в последните дни на годината, когато е осветен и украсен. Неприятното е, че въздухът  е просмукан от ситен прах, който полепва по дрехите, по тялото, провира се и се наслагва върху всичко. Извън основния алфалтиран път всички улици са без каквато и да е настилка, тротоари няма и практически стъпиш ли извън асфалта, потъваш в ситна червеникава пепел, която се вдига нагоре и засипва всичко. Затова и сградите и стоката, която се продава на открито и хората изглеждат някак мътни, мърляви и сиви, просто всичко е посипано с прах, от който няма отърваване. Но туристите се примиряват с това неудобство, защото няма как да го избегнат.

Хотелът,

в който сме настанени, е три звезди, но приятната изненада е, че реално е 4– звезден– големи стаи, широки легла, басеин, халати –всичко е както трябва. Безупречно чисто е и с много добро обслужване. Местната храна е много вкусна, не е люта, десертите и сладкишите им са предимно от оризово брашно и са доста приятни на вкус, изобилието от плодове е наистина впечатляващо. Персоналът говори английски, с две думи – приятно изненадани сме.   На следващия ден нашият усмихнат Саша вече ни води към първата цел на камбоджанското ни приключение –

езерото Тонле Сап

http://youtu.be/PwJsyrN05p0     Името му означава “Голямото езеро” и Саша обяснява, че всъщност река Меконг се разделя на три при столицата Пном Пен и реката Тонле Сап преминава през това голямо езеро, което в дъждовния период от юни вследствие на мусонните дъждове увеличава 4 пъти обема си и до пет пъти дълбочината си. Сега, когато ние вече се носим по мътните й води с една малка бърза лодка, която според мен ще се разпадне всеки момент, дълбочината е около 2 метра. Езерото гъмжи от риба, казват, че имало около 200 вида и непрекъснато откривали нови и нови видове, а също и водни костенурки, змии и други обитатели. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Изведнъж отнякъде изникват малки моторни лодки, които ни наобикалят, а в тях има деца, много деца, на не повече от 4–6 годинки, които са овесили по една змия на вратлетата си и единственото , което искат, са пари. Змиите най-вероятно са упоени, защото почти не проявяват интерес към нас, макар че децата ги побутват по главите, насочвайки ги към гадните бели богати туристи. Даваме им шепа местни риали, но те дори не ги поглеждат и викат:”долар, долар”. Наистина категорично отказват родната си валута, а ние успяваме да се отървем от детско–змийското нашествие срещу няколко долара ….на лодка.

В езерото има стотици “къщи”,

закрепени върху понтони или на дълги кокили във водата. В тази вода те живеят, от нея се изхранват, ловят риба и просят от туристите, някои отглеждат крокодили и продават кожите им, други изработват дребни сувенири. В тази вода те се къпят, перат и вършат всичките си физиологични нужди. Когато през септември дъждовете спрат и нивото на водта спадне, се открива плодоносна почва, която веднага бива засята с ориз, който пък е основната им храна.

Тъкмо сме се успокоили, че вече няма опаност някоя змия да се замотае около вратовете ни и виждаме как се приближават две бързи лодки – от едната, управлявана от възрастен мъж, най-вероятно бащата, скача в нашата лодка като първокласен акробат едно малко момиченце , на чиито врат виси торба, пълна с кутийки кока кола, които иска да ни продаде. А от другата лодка с умел и рискован скок вече са се прехвърлили при нас две 5–годишни момченца , които се настаняват зад нас и започват да масажират вратовете ни с яки като клещи пръстчета. А до ухото си чувам настойчив шепот : долар, долар… В момента, в който им даваме по един долар, те се мятат в лодките си, които ни следват отстрани и отпрашват към следващите нищо неподозиращи туристи от лодката зад нас. Честно казано нямам нищо против да “подпомогна” , макар и с нищожни няколко долара този беден и доста изостанал народ, но никак не ми е приятно да ме възприемат като ходещ банкомат, който е длъжен да пуска на всяка протегната ръка. А дадеш ли на един, като че ли от земята изникват още десет и няма край.   Разходката ни в езерото Тонле Сап приключи благополучно и си отдъхнахме, слизайки на импровизирания пристан, защото да си призная лодката, както впрочем и останалите стотици “таратайки” наоколо, хич не ми вдъхваше доверие, имах чувството, че всеки момент ще цопна в мътната вода и едно от чудовищата, които ми се виждаха в нея, ще ме схруска, като преди това някоя огромна змия ще ме завлече до дъното.   С климатизирания луксозен бус потегляме

по обратния път към Сием Реп

Предварително се бях уговорила с гида ни да спре до някой от домовете край пътя, произволно избран, за да вляза и да поговоря с хората. Спираме сред облак прахоляк пред група жилища, които представляват жалки подобия на бараки, с покриви, но без стени, от горе висят парчета прокъсан плат или картони, в най-добрия случай гофрирана ламарина.

Влизаме в едно от тези обиталища

по няколко просто така поставени дъски, тъй като колибите всъщност са закрепени на 5–6 метрови колове , забити в пресъхналото в момента езерно дъно и за да се влезе от пътя трябва да има мост, сега ролята на мост играят тези дъски. Мислено се прекръствам и влизам. Вътре заварвам дядо на 82 години и баба на 76, или поне така ми казаха, и едно голо момченце на 3 годинки. През дъските на пода виждам калната размекната почва долу под нас, пак се прекръствам на ум, защото ми се струва, че след миг ще се намеря долу, покривът е също от дъски, “стени” почти няма като изключим някакви парцали, които висят тук там. Голямо легло, застлано с учудващо чиста и красива шарена покривка, до него – хамак за детето, в другия край – загаснало открито огнище – няма шега – върху парче ламарина палят огън между 4 тухли и там варят ориза. Тръпки ме побиха, като си представих, че тази купчина дъски може да се запали и за минути всичко да изгори. Но явно си имат начини да не допуснат това, щом не видяхме нито една изгоряла къща. Ток и вода, естествено няма, тоалетната е ясна. Някъде встрани мернах няколко буркана, в които най-вероятно имаше сол и захар. И толкова. А, и някаква опушена и очукана тенджера и един почернял тиган. За чинии и прибори не споменавам нищо… Кърпи и салфетки (шегичка!) не видях, но всъщност като няма вода… Оказа се, че старците отглеждат внучето, а младите заработват каквото могат в града и два–три пъти в годината идват да ги навестят, да донесат малко провизии, ориз и да видят детето си. Когато поотрасне, ще си го приберат, за да помага в работата. [caption id="" align="aligncenter" width="584"] Домакинство[/caption] Мислех да им задам поне още сто въпроса, но се отказах в момента, в който видях тази отчайваща мизерия. А хората бяха спокойни и усмихнати, доволни, че имат покрив и ориз. И тези бели зъби…..Дадох им десет долара, които ще им стигнат за няколко седмици със сигурност. После аз си зададох поне сто въпроса на себе си и за себе си, за живота изобщо и за справедливостта.   Вечерята, която ни сервираха в хотела няколко часа по-късно, ми се стори разточителство отвсякъде, не можех да изтрия картината от деня в “къщата”.       На следващия ден потегляме към

Анкор Ват,

за да се насладим на наследството от величието на една древна цивилизация. Предварително съм изчела всичко, написано за това забележително място, разгледала съм го подробно , благодарение на голямото количество снимки и клипове в мрежата и очаквам да се срещна с най-големия храмов комплекс в света, строен в продължение на повече от 30 години и представляващ един от най-удивителните световни архитектурни шедъоври. Построен е в чест на бога Вишну и пресъздава сцени от бита и митологоята на древните кхмери.   Имаме на разположение целия ден за разглеждане и затова в късния следобяд вече съм без сили, почти опечена от безмилостното слънце и с реалното усещане от як бой върху изнемощялото ми от слънцето и праха тяло.

  Площта на Анкор Ват наистина е огромна, гидът твърди, че е колкото тази на града Париж. На всичко отгоре през цялото време мъкна една раница с бутилки вода, тъй като вътре не се продава, тоалетни няма , защото не можело дори близо до храма да има такова място. Облечена съм с дълъг панталон и блуза с ръкави, защото предупредиха, че с голи рамене и колене не пускат. Оказа се пълна заблуда, никой не гледа за това, установих го като се преоблякох зад един зид, вече готова на всичко, защото се чувствах като борец на тепиха, когото са мятали и блъскали поне в десет рунда. Напразно носих излишни дрехи, но видях, че изобщо не съм единствена. Над два милиона туристи годишно посещават и разглеждат Анкор Ват, дневната такса е 20 долара, това място носи 70 % от приходите на страната. Но не може да се каже, че се полагат някакви усилия и грижи за поддържането и почистването му.   Комлексът въздейства наистина внушително, двуметровите барелефи освен, че са красиви, излъчват и някаква магнетична енергия, дългите галерии и безкрайните лабиринти ме пренесоха в други светове, само мислълта, че там, където аз стъпвам, са стъпвали хора преди 10 века, ме караше да се чувствам странно , мистично и някак нереално. Аз лично за себе си нямам обяснение как в онези времена най-обикновени хора, без техника, са пренесли огромни каменни блокове, незнайно откъде, гидът казва, че поне от 200 км. , шлифовали са ги безупречно (как??) и са построили с тях над хиляда храма на тази огромна територия (от които днес са запазени в различна степен около 100), без да има каквато и да е спойка между каменните блокове. Но същите въпроси ме вълнуваха и пред пирамидите в Египет, така че все още не съм открила отговора за себе си.   На следващия ден

пътуваме обратно към Тайланд

и към 5 часа след обед сме на границата. Опашката е внушителна, а темпото на придвижване е отчайващо бавно. Слънцето все още пече яко, може би е към 30 градуса, но се усеща като 36 поне, а и този убийствен прахоляк, който полепва по влажната кожа, ни довършва. Решавам ей така да попитам един местен тарикат, който се навърта наоколо дали няма по-бърз начин да преминем отсреща. Той силно се развълнува от въпроса ми и проведе разговор по мобилния си. След пет минути беше готов с бизнес предложение – по 5 лева на човек и минаваме. Речено–сторено, парите бяха предадени на граничния полицай или най-вероятно поделени по братски и ние вече сме на опашката на тайландската граница. Там тези номера не минават, така че останахме с угризението, че сме стимулирали корупцията само в Камбоджа.           Автор: Искра Койнова Снимки: авторът     Други разкази свързани с Камбоджа – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)    

Едно от най-очакваните събития за тази година, а именно пускането на Microsoft Office 2013, вече е факт. Официален профил на Microsoft в Twitter пусна съобщение, което показва, че на 29 февруари 2013 г. софтуерът ще бъде наличен за закупуване от всеки един потребител, който би желал да се сдобие с оригинална версия. Както повечето от вас сигурно знаят, Office 2013 бе пуснат на пазара още в края на миналата година, но единствено за MSDN, TechNet и Microsoft Volume Licensed потребители.

More time to create the things you want. Coming to @bryantparknyc on 1/29#Timeto365 twitter.com/Office/status/…

— Office (@Office) January 26, 2013

 

Първите, сдобили се с новия Office 2013, а именно Volume Licensed потребителите, изплолзват софтуера още от средата на ноември 2012 г. Office 2013 идва в пакет с Word, Excel, PowerPoint, OneNote, Outlook – само за Software Assurance потребители (с Business Contact Manager), Publisher, Access, InfoPath, Lync и Office Web Apps. Цената на Office 2013 Home и Business ще бъде $139, а Office 2013 Professional ще струва $399.

Според повечето потребители, които вече са имали възможност да изтестват Office 2013, едно от основните предимства е лесното навигиране на команди и менюта. Ето и официалните цени, които Microsoft сподели с част от своите потребители към днешна дата.

Cнимка: Microsoft

Наскоро Facebook пусна Graph Search, мощен инструмент с възможност за търсене в социалната мрежа. Все още е бета, Facebook експериментира с търсачката и все още не всички потребители имат възможност да я ползват.

За тези от вас, които вече имат късмета да са сред първите получили достъп до Facebook Graph Search сме подготвили няколко прости съвета, за да можете да ползвате нейните богати възможности.

Какво е Facebook Graph Search?

Facebook Graph Search е мощен инструмент за търсене и намиране на полезна информация в богатата база от данни на социалната мрежа. С помощта на Facebook Graph Search можете да намирате хора с интереси подобни на вашите като например, които харесват музика, филми, ресторанти, кафенета, подобно на вас.

За какво да ползвате Facebook Graph Search?

Зависи колко и какви приятели имате във Facebook. Резултатите от търсенето са различни за различните потребители и зависят от това какво знае Facebook за вас. За да стане ясно ще илюстрирам с примери. 

1. Търсите това, което ви интересува: Възможностите за търсене са огромни. Можете да търсите по ключова дума или по цяло изречение. Докато изписвате текста Facebook веднага предугажда и допълва вашите въпроси с предложения за отговор на вашето търсене. Много мощен и гъвкав инструмент, който може да ви бъде полезен по най-различни начини. И преди имаше възможност да се търси във Facebook, но възможностите бяха много по ограничени.

Как става търсенето във Facebook? Много лесно и бързо. Късметлиите ползващи възможностите на Facebook Graph Search ще видят нова синя лента най-отгоре в своите профили. В левият ъгъл има изобразена лупа и там можете да въвеждате вашите въпроси. Можете да търсите хора, снимки на приятели, рестуранти които ви харесват, дестинации които посещавате и най-ралични други неща.

2. Търсете интересни хора: Запознайте се с нови хора.  Можете да търсите приятели които познавате или нови хора, които имат интереси подобни на вашите. От дясната страна има мощни филтри за допълнително прецизно търсене по специфични критерии които Facebook вече знае за вас и вашите приятели в социалната мрежа например пол, работодател, град в ойто живеете и други.

Например опитайте ” My friends who like Socialevo”"

3. Можете да търсите снимки, например на ваши приятели или в които сте заедно с тях. Направени в определен период или по конкретен повод. Пак е възможно да филтрирате за да прецизирате търсенето.

 

4. Какво са харесали “Like” вашите приятели. Полезна възможност, за да разберете какво харесват вашите приятели. Какви филми гледат, какви книги четат, каква музика слушат. Дава възможност да разберете какво ги вълнува, мотивира, движи. Ако ваш приятел има рожден ден и се чудите какъв подарък да изберете? Facebook Search Graph моментално дава съвет показвайки интересите на вашият приятел.

5. Заведения които посещават вашите приятели. Полезно ако искате да знаете кои са популярните заведения наоколо, кой ходи там и дали си заслужава. Същото важи и за други търговски обекти които можете да търсите в зависимост от вашите предпочитания.

 

Как да се възползвате най-добре от мощта и огромните възможности на Facebook Graph Search?

Експериментирайте! Опитайте различни търсения и разгледайте резултатите. Ще изникнат много и най-различни неща за които можете да ползвате Facebook Graph Search. Тук е важно да подчертая, че резултатите от търсенето зависят от това до колко е пълен профила ви. Колкото повече информация сте въвели за себе си, толкова по-богати ще са отговорите, които ще получите при търсенето с Facebook Graph Search.

Други полезни примери за търсене:

• Приятели: Ето и някои интересни термини за търсене. Single women in Sofia, Single men in Sofia, men in Sofia above 20, women in Sofia above 30. Схващате идеята нали. Адаптирайте според вашите интереси.
• Вкусна храна: Restaurants in Sofia,Coffeshops in Sofia, Best Bulgarian food in Sofia
• Споделяне: my friends that like SocialEvo, friends that like skiing, friends that like SEO, friends that like photography, 
• Лични интереси: Photos from 2012 I like, photos of me and my friends after 2009, places I have been, my last birthday photos

Това е. Силен мощен и бърз инструмент за търсене, специфичен за всеки отделен потребител съобразен с информацията, която знае за него Facebook. Резултатите за различните потребители са различни. Така че експериментирайте и споделете, какво сте открили, аква интересна възможност за търсене? Ще ни бъде полезно.

Снимка: Facebook

 

ASUS представи първия в света двубандов PCI Express-базиран 802.11ac адаптер ASUS PCE-AC66, оборудван с тройна антена, осигуряваща по-широк обхват на покритие и по-силен сигнал. Другото ново устройство е адаптерът USB-AC53, който ще достави следващото поколение 802.11ac връзка на повече машини благодарение на USB съвместимостта. И двата продукта използват dual-band 2.4GHz/5GHz предаване с до 1.3Gbps и 867Mbps пренос на данни, което ги прави идеални за мултиплеър игри и предаване на HD съдържание.

ASUS предлага PCE-AC66 и USB-AC53 в комплект с множество аксесоари, за да може работата им да бъде прецизирана спрямо различните местоположения и конкретни нужди, предоставяйки 802.11ac връзка на компютри от всякакъв тип. ASUS също така обяви и новия ROG G75VX геймърски ноутбук – първото подобно устройство, което поддържа 802.11ac Wi-Fi.

PCE-AC66: първият в света dual-band PCI Express 802.11ac адаптер

Иновативният инженерен екип на ASUS показа своето поредно „първо по рода си“ устройство. Снабден с три сваляеми антени, PCE-AC66 служи като адаптер или приемник с 2.4GHz/5GHz честотни ленти, достигащи скорост до 1.3Gbps. Устройството доставя новото поколение безжична връзка до настолните компютри, обхващайки 150% от покритието на 802.11n адаптерите. Това помага на 802.11ac да покрива по-големи площи и локации на няколко нива. За по-добра издръжливост PCE-AC66 използва алуминиев радиатор за ефективно охлаждане.

Подложката на антената на PCE-AC66 е от магнит, което осигурява на потребителите възможност да разположат антената на най-удобното за тях място съобразно сигнала.

QR кодовете са един от най-популярните начини за отвеждане на потребителите до даден продукт, услуга или определен интернет адрес.  Очакват ни на всеки ъгъл, в магазините, върху кутиите с продукти, по списанията и неусетно свикнахме да ги виждаме и сканираме. Заедно с големите плюсове, свързани с удобството и бързина, с която тези квадратчета ни доставят информация, доскоро съществуваше и един минус – QR кодовете не изглеждаха атрактивно и не се вписваха добре в дизайна на конкретния продукт.

Израелската компания Visualead намери решение за скучните QR кодове, интегрирайки ги безпроблемно във всякакви изображения и дизайни. Както пише The Next Web, Visualeаd смята да подобри изгледа на кодовете с пускането на една визуално по-атрактивна алтернатива на QR кода. Новата технология намалява наситеността на стандартния QR код със 70%.

На снимката можем да забележим разликата между поколенията QR кодове, които патентова компанията.
Докато върху сегашното (второ поколение) кодът все още се забелязва, след няколко месеца ще излезе и 3-то поколение, върху което черните модули вече ще липсват, а на тяхно място ще остане само квадратният шаблон, за да се ориентираме къде точно върху продукта да сканираме. 

Основната цел на Visualead е тяхната технология за по-визуален QR код да се разпространява, за да се превърне в световен стандарт, а несъмнено след това QR кодът да се приема като по-привлекателен за клиентите и по-ценен за брандовете.

За четирите месеца, откакто се е появила на уебстраницата на компанията, бета версията на второто поколение QR код е генерирала 50 000 кода и обработила над половин милион сканирания.

Снимки: Visualead

Первая премьера нового года в Goodman Theatre – спектакль “Другие города пустыни” по пьесе одного из самых интересных современных американских драматургов Джона Робина Бейтса. В прошлом году газета “The New York Times” назвала пьесу Бейтса лучшей современной пьесой, идущей на Бродвее. Действие пьесы происходит в канун Рождества 2004 года в калифорнийском городке Палм Спрингс. Там живет консервативная семейная пара Лаймон и Полли Вейтс. На праздники их навещают сын – голливудский продюсер Трип – и дочка Брук, издающая книги либеральной направленности. Брук привозит с собой верстку книги, которую она собирается опубликовать ...