Цивилизационото цвилене на руския хиподрум в България

Още по темата за България като троянски кон на Русия:

ИТАР-ТАСС: Българите отговориха на Фукушима

Така се получи, че най-недвусмисленият отговор на това, какво ще се случи с мирната атомна енергетика след аварията във Фукушима, дадоха отдалечените от Япония българи. Около 60% от участниците в референдума в България отговориха положително на въпроса, дали желаят да развиват атомна енергетика чрез изграждането на нова АЕЦ в страната си.
И макар пред урните да се явиха малко над 20%, самият резултат означава нещо повече от “плесница зад тила”, която българите нанесоха на своето правителство, което упорито и не без успех се противопоставяше на изграждането от руска компания на АЕЦ в Белене.
Този резултат от гласуването в страна, където “антиатомното” движение беше много силно, означава, че общественото мнение на практика е заличило травмата, нанесена от Фукушима.
Нещо, което президентът на държавната корпорация “Росатом” Сергей Кириенко констатира още в края на миналата година. “По същество 2012 се превърна в първата пълноценна година, когато шокът от Фукушима премина. Можем да говорим за по-добри перспективи на атомния отрасъл”, каза той на форума Атомекс.
“По-сдържаните оценки”, които даваха експертите веднага след аварията от 11 март 2011, се свеждаха до това, че пускането в експлоатация на нови енергоблокове до 2030-2035 ще намалее два пъти.
Днес същите тези експерти са далеч по-големи оптимисти. МААЕ прогнозира изграждането на 300-340 гигавата нови мощности до 2035, което е само с 10-12% по-малко от очакванията, които съществуваха преди Фукушима. В действителност това означава, както говори Кириенко, че през следващите години ще бъдат изградени около 400 нови енергоблока.
“Антиатомните” бастиони по света стават все по-малко. От големите остават само Германия и Япония. Отбраната на последния се проби неотдавна: тук трябва да се уточни, че забраната за строителство на АЕЦ засяга само нови проекти, а вече започнатите трябва да бъдат довършени. Тъй като забраната действа в рамките на програмата за енергийно развитие до 2030, можем да прогнозираме, че към края на този срок готовността да се достроява плавно ще премине във фаза на ново строителство.
За реалистите е ясно, че алтернативата на атомната енергетика, даже и ако съществува, то към днешна дата е много по-скъпа и по-малко ефективна. Например, неотдавна бе съобщено, че в щата Мисури малкият град Рок-Порт осигурява своите енергийни нужди почти изцяло за сметка на ветрогенератори. Само че…в това градче живеят само 1300 души. Промишлеността не е развита. Затова пък се наложило да бъдат изградени 75 ветрогенератора, чийто срок на експлоатация е 25 години. И тук има един тънък момент: днешните ветрогенератори ще се изплатят …след 25 или 30 години.
С други думи, енергията от тези вятърни мелници, загрозили пейзажите в много страни, в действителност струва много по-скъпо от атомната. Особено, ако вземем предвид, че металът и останалите детайли за тяхното изграждане се произвежда с използването на “обикновена” електроенергия…
И за още едно нещо не обичат да говорят привържениците на алтернативната енергетика – за т.нар. коефициент на използване на инсталираните мощности. По същество, това е енергийно КПД. Техническите справочници твърдят, че в европейските условия тази величина за ветрогенераторите е равна на около 25%. Т.е. в съща тази Германия, която желае да се откаже изцяло от атомна енергия и планира до 2030 да произвежда 25 хиляди мегавата от ветропаркове, трябва да построи толкова, че тяхната потенциална мощност да бъде четири пъти повече. В резултат за строителството само на 30 ветропарка в Северно и Балтийско море ще бъдат похарчени над 47 милиарда долара.
Това не означава, че в Русия енергетиците не планират развитието на вятърната енергетика. Нещо повече, с това доста усърдно се занимават…в системата на “Росатом”. Влизащата в състава й компания за производство на енергетическо машиностроене “Атоменергомаш” разработва проекти за създаване на ветропаркове с мощност 50-100 МВт в 9 региона на Русия. Само че те ще работят обвързани с АЕЦ, за да се увеличи коефициентът на използвана инсталирана мощност на ядрените централи!
Любопитното е, че така се заражда съревнования с немците. Та нали Русия планира да построи към 2030 г. 38 атомни блока, в резултат на което днешната мощност на атомната енергетика ще се увеличи от 24,2 хиляди МВт до 51 хиляди МВт. Доста интересно може да се окаже сравнението на икономическите резултати от двете направления в енергетиката след 15 години!
Впрочем, един от тях вече е ясен днес: обемът на договори на “Росатом” само на чуждестранния пазар през следващите десет години ще достигне 69 милиарда долара. Това е първо място в света – същото, за което толкова често лелеят в руското общество и на което поради някаква причина не се обръща внимание, когато то се заема от Русия по право.
Между впрочем, въпросът даже не е толкова в почетното водачество в един от най-съвременните отрасли на световната икономика. Далеч по-важно, за което неотдавна говори председателят на Надзорния съвет на държавната корпорация “Росатом”, вицепремиерът Дмитрий Рогозин: “Инвестирайки средства в развитието на атомния отрасъл, ние инвестираме в технологичното лидерство на нашата страна на световните пазари”.
А най-важното е, че нашият атомен отрасъл необходимо и закономерно се явява като мотор на цялата руска икономика. В края на краищата, производството на всичко най-търсено от съвременната наука и технологии – от свръхпроводници до гигантски отливки от най-сложните сплави изисква съответните свързани производства. А след като го налага, следователно ги и развива след себе си.
И посоката е зададена: напред и към върха.
Което чувстват даже в България. /ИТАР-ТАСС
Автор на статията “Българите отговориха на Фукушима” е Александър Циганов.
Vesti.bg

—————————————————————————————————-

В ivo.bg, както и в книгата „Течна дружба”, многократно съм твърдял ( и доказвал- твърдя също), че основната отличителна черта на България сред сравнимите с нея европейски страни по много показатели, е употребата й за целите на руската политика: преди като най-послушния съветски сателит (превърнат в такъв с брутално насилие след три годишна окупация и последвало окупационно послушание за цели 42 години), служещ за пример пред по-непокорните, а днес е именно хиподрум за разиграване на руския кон в троянска България, допусната в Европа заедно с този вирус след формален ветеринарен преглед. И май сме били спазарени с не случайната благословия на Москва досущ като в шпионска операция по внедряване на агент във вражеските редици…

Освен това и за незрящите става ясно от горната статия на ИТАР-ТАСС каква е истинската движеща сила, предизвикала ядрения референдум, опорочил самата идея за пряката демокрация ( като страничен, допълнително „полезен” ефект за задържане на страната ни в орбитата на източно кривославното сияние, оспорващо „вредното” западно влияние).

Като участник в инициативния комитет „Не на лъжата за Белене” се опитах да вмъкна в публичния разговор тази тема, но се натъкнах на забележки дори от съмишленици ( в общия смисъл)- в смисъл, не било прагматично да се намесва Русия, защото тя била популярна сред не малка част от населението и така губим точки в спора.

Вероятно по същата „прагматична” причина продължаваме да се правим, че не забелязваме националното унижение най-високият паметник в центъра на българската столица да е стълб на монументалната лъжа за ползата от съветската окупация. Пред него на 1 февруари друг инициативен комитет, който се опитва да съобщи тази истина на „незрящите”, организира от 14 часа събрание на хората, които искат да почетат жертвите на това „освобождение”( имаме дори разрешението на властите).

Известно е, че на тази дата се споменават казионно жертвите на комунизма и официалното събитие, почетено миналата година за първи път от български президент, е предвидено по сценарий пред параклисчето с имената на убитите от „народния съд”, сгушено в полите на НДК , наречен в НРБ „Людмила Живкова”.

Пред гиганта на съветско-българското унижение, размахващо оръжие към благодарните българи, официални гости не идват- имат си протоколни правила за позволеното възмущение (от Москва и от всесилната й пета колона тук, способна и референдум в полза на Кремъл да ни спретне).

Позволено възмущение или възмутително позволение?
Нека ми е позволено да си направя извода, че става дума и за двете.

Нямам друго обяснение защо вече 8-ми месец чакам лично обещаната ми ( пред доста свидетели) от президента Плевнелиев аудиенция по темата за съветския паметник в София и никакви подсещания по телефона не помагат да придвижа този въпрос, който не е лично прошение, а е от обществено значение, включително от името на една гражданска организация, регистрирана не само от закона, но и от пеленгаторите на свободолюбивите българи-въпреки медийната мъгла.

Монументалният символ на съветската окупация ( чух „окупация” преди два дни в новините на БНТ по повод фарса с референдума „за” република в условията на съветската окупация и не можах да повярвам на ушите си!) продължава да остава невидим за „официалните гости”, преминаващи през определен период през върховните кабинети на българската държава. Не го забелязват независимо от факта, че тъкмо загубата на българската независимост обяснява първопричината за нещастието, породено от ботуша му и довело да черния списък върху черния гранит пред НДК.

Ето защо сте поканени неофициално да изтриете с присъствието си срама да търпим не само грозната лъжа над главите си, но и началниците, които удобно се равняват по нея, дозирайки демонстративния си антикомунизъм в безопасни за спокойствието им граници, очертани с копитата на съветския троянски кон в България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: