Неромантично за романтичния Капри (2): Природни и не съвсем забележителности

Вили продължава с поредицата си за остров Капри. Започна се с едно въведение, а понеже вечно я обвиняват, че си фантазира, днес е решила да ни разкаже кротко и полека за забележителностите на острова. 

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част втора

Природни и не съвсем забележителности

Леля ми, която слабо ползва компютър, вчера ми вика "Добре де, защо винаги слагаш толкова малки снимки, що ги съсипваш?" Ooх... :D И понеже е възможно и някой друг да не знае "номера" с гледането, подсказвам: Посочвате снимката с мишката, кликвате с десен бутон, излиза меню, кликвате на първото - View Image - и снимката се отваря в цял размер. Гледате я, колко гледате, и се връщате пак на същото място в текста, като кликвате на клавиатурата клавиша Backspace или пък с мишката - на стрелката горе, дето сочи наляво, под File. ...Хайде, всички в час сега, упражненията – после ;)

Продължаваме из романтичния Капри

Островът е малък - по права линия е само 5,5 на 2,5км. Но, ако решиш да го пресечеш по дължина - ами, то нагоре-надолу, нагоре-надолу, и със зазяпването тук и там, и няма да ти стигне денят. Та, явно човек трябва да побъде известно време на Капри, ако иска наистина да го обходи навсякъде и да види всичко. Или поне един цял ден, за да види повечко, но наистина да е от сутринта до вечерта. А туристическите фирми /ах, ама те не били само българските - видях го с очите си там!/, как водят групите си под строй само за някакви си 2-3 или 4 часа на острова, и това "удоволствие" струва на хората от порядъка на поне 50-тина евро... Е, не, не го разбирам аз такъв туризъм...

Забележителностите на Капри

ги разделям условно на два вида.

1/ Природни – и те са:

 

• Фаральони-те /I Faraglioni/ - Това са скалните колоси до острова, които са и като визитна картичка на Капри."Faraglioni" на италиански означава "купчини".

Най-високият е

Faraglioni di Terra

- 111 метра и това е "купчината" до земята/сушата.

Faraglioni di Fuori

е 104 метра висок и буквално преведено, името означава "външна купчина". Действително, от трите тя е най-отдалечената скала в морето. А между тях е

Faraglioni di Mezzo

- 81 метра.  Основата на тези скали е като своеобразен риф и сигурно е доста интересен за дайвърите, още повече, че след Faraglioni di Fuori дъното рязко тръгва надолу и само след около 500-600 метра дълбочината на морето - хоп и е 3500 метра! Маалейй... Ето ги:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Фаральоните сигурно са най-сниманото нещо на остров Капри и вероятно заради това са визитната му картичка :) Снимката е от Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] А така изглеждат, снимани с увеличение от  Марина Пикола[/caption]   Разбира се, най-голямо удоволствие за туристите е да минат с лодка под арката на Faraglioni di Mezzo.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Хайде, и ние сега смело напред през под арката ;)[/caption]   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]    

 Естествената Арка /Arco Naturale/ -

се намира горе-долу по средата между Фаральони-те и Вила Йовис в скалите по брега.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Арко Натурале е известна, но се минава пеша през целия остров, за да се стигне до нея, като накрая се движиш по едни пътеки и стълби /ееестествено!/ из леко усойна гора. Но пътеката е добре маркирана, има насочващи табелки и там намясто има 2-3 пейки за почивка и площадка - да си направи човек една хубава фотосесия, ако иска да се запомни ухилен и щастлив пред това творение на природата :)[/caption]  

• Пещерите, които споменах в предната част. Най-тачена е

Синята пещера,

като трябва да кажа, че има и още подводни пещери/чки/ и ако нецелиш на кеф лодкар/капитан на корабче/яхтичка, моторница - каквото хванеш/, може да те заведе съвсем близо до скалите и да ти покаже някоя. Всъщност има си официално корабчета за разходка. Но, ако си тамошен или поне знаеш добре езика, може и някой друг да те заведе на разходка срещу някаква сума. В нашия случай стана така и затова не мога да кажа колко струва разходката - Анджи му каза две думи на наполетано и оня, Доменико /рече, че му е името/, веднага се нави. [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Само дето не мога да се сетя точно дали това беше страничен вход/изход на Синята пещера или е някоя от другите. Но цветът на водата е акцент, затова :)[/caption]  

2/ Чудесата човешки из романтичния Капри:

• Финикийската стълба /Scala Fenicia/

Наричат я също и Финикийският път /Strada Fenicia/. На места е полегата каменна стълба, на места - тясна алея, но в по-голямата си част си е истинска стълба, поне половината от която е много стръмна, издълбана в скалите.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Така измамно почти равно започва Финикийската стълба... /финикийците, хмм... ;)/[/caption]   Построена е още във времето на финикийците и древните гърци, за да свързва двете селища. Тогава не е имало път между тях - Капри, долу под Монте Соларо и Анакапри - горе на нея. Днес двете градчета толкова са се разраснали и разпилели, че всяко е заело по половината остров. Впрочем Анакапри е кръстено така от същите тези древни гърци и означава "Капри, което е горе", тъй като представката "ана" в класическия гръцки означава "отгоре" за място. Финикийската стълба тръгва от сред къщите надясно от Марина Гранде, върви през градини и лозя, катери се по скалите, минава под пътя, пак се катери по скалите, и свършва точно на площадката пред вила Сан Микеле, горе-долу на ръба на Монте Соларо.   [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Понеже не изкачихме стълбата, а тази снимка е отдалече с голямо приближение - това е горната част, която можеше да се види от мястото, където бяхме. Та, точно в средата на снимката се забелязва зигзагобразната стълба, минава под пътя и продължава нагоре. Бялата сграда горе на скалата е част от вила Сан Микеле.[/caption]   Я, набързо и една легендичка, разказана ми от "негова чест"* докато ме кандърдисваше да ме опъне да катерим пустата Финикийска стълба. Аа, нее - не му се отвори парашута! ;) Та, значи, това гърци, финикийци - ясно. А в по-ново време, един монах, брат Паоло, по съвместителство и ботаник на дук еди-кой си от Тоскана, бидейки на Капри по волята божия, както си бродел и пъплел полеекинка по Финикийската стълба, и току откривал разни незнайни растенийца. Щот' му било интерес, нали, ботаник е. После направил чуден подарък на своя покровител като се върнал в Тоскана - занесъл му букет от тях, който пък разщастливеният дук с голямо удоволствие подредил в своя частен "Музей на редките растения". И, както казах, това станало в по-ново време - през 1600 година :D

• На острова има две населени места, които /е, повтарям се, но mi scusi/ са така пръснати, че почти покриват острова: Кáпри и Анакáпри /италианите слагат ударението на "а" в "капри"/.

Разстоянието между тях официално е 2,5 км, разделя ги планината Монте Соларо. Най-високата част на Монте Соларо е 589 м н.в. и е най-високата точка на остров Капри. От центъра на Анакапри до там има седалков лифт.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Снимка над Анакапри от седалковия лифт до Монте Соларо.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Снимка от лифта над Анакапри - островът в далечен план е Иския. Малко вдясно от него /нисичкото/ е остров Прочида.[/caption]     Някои местенца за по-специално разглеждане в град Капри и района му:

• Вила Йовис

е вилата на император Тиберий и е била най-голямата му имперска вила. Намира(ла) се на много стратегическо място  - в най-източната точка на острова. Очевидно е била голяма, масивна сграда, кацнала на скалите, откъдето императорът е имал видимост над Неаполския залив, п-в Амалфи и Салернския залив, както и от открито море. За съжаление днес тя изглежда така:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Всъщност, останки от вила Йовис.[/caption]  

• манастирът Сан Джакомо /Certosa di San Giacomo/

е основан през 1371-1374 г. от граф Джакомо Аркучи, който бил благородник, родом от Капри и личен съветник на неаполската кралица Йоана. През вековете после манастирът бил нападан от сарацински пирати, от чума, от нашественици, бил е изоставян, превръщан е в казарма, използван е като училище, затвор и болница... И, след толкова разнообразни роли, в които е влизал, накрая обявили, че през 21 век "чертозата" е вече едно безценно бижу на италианската култура: интересна архитектура, множество взаимосвързани сгради, колонади, фрески... Да, ама аз понеже съм лаик, тоя манастир хич нещо не ме впечатли - някак празен ми се видя, а фреските са постни, олюпени и оскъдни. Гледан отвън и по-отдалеч се забелязва, изглежда интересно строение, питаш се какво ли е, но още в двора - нъц... Та, ако времето ви е ограничено, подминете го. Ето едно фото:   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Колкото и да се напъвах, не ме впечатли тая обител.[/caption]  

• Градините на Август -

те са точно до манастира и, за разлика от него, си заслужават. Всъщност отначало се наричали Градините на Круп - на името на създателя си, немският индустриалец Фридрих Круп. Той, човекът, бил нещо болен и дошъл на Капри да се лекува с чист въздух, фантастични гледки, италианско вино и гигантски лимонии... Ами, излекувал се, казват. Че се и влюбил в Острова!... И си купил имотец тука - все още били по-евтинки тогава. И одма хер Круп разкрасил и облагородил имението си с прекрасните терасовидни градини с какви ли не китки и друга флора. Тази богоугодна история се случва в самото начало на 20 век. А през 1918 г. ги прекръстили, сигурно за по-авторитетно, на "Градините на Август" /ееми, пó звучи... ;)/ Спокойно може да се каже сега, че днес те са Ботаническата градина на Капри. Вход 1 евро. И да знаете, струва си! É vero! А освен това, тук има още екстри - уникални гледки към Монте Соларо, Марина Пикола и... aми, Фаральоните, разбира се :)   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Градините на Август. Ама много обичат на Капри да си слагат разни статуи, и ги слагат май навсякъде, където им хрумне :) Също и пейки за отмора, покрити с майолика; определено са интересни и те.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] "Джардините" на Август си заслужават да бъдат посетени, няма да съжалявате![/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Гледка към Марина Пикола от по-малката тераска. Анджи казва, че през юли-август Марина Пикола е буквално претъпкана от яхти и лодки.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Отново Фаральоните - този път от терасата при градините.[/caption]  

•  От Градините на Август тръгва еднo чудесно изпълнение на невероятната инженерна мисъл на онзи хер Круп -

Вия Круп,

една част от която слиза до морето, а другата - продължава надясно през скалите над морето към Марина Пикола.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] И Вия Круп от друг ъгъл - там има две тераси. Та, ту снимаш това-онова от едната, ту бягаш на другата - айде и от там. Затова сега имам проблем коя снимка да сложа  :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Да походим и ние по Вия Круп, пък да видим докъде ще стигнем...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] ...Еемии, дъра-бъра, дрън-дрън и хоп - до Марина Пикола сме дошлии  ;)[/caption]   Град Капри е "столицата" и административния център. А сега отиваме в "провинцията", т.е.

Анакапри :)

 

• Предоволни от прекрасните гледки навсякъде из острова, излизайки на Пиаца Сан Никола, посетителите едва ли предполагат какво ги чака, ако решат да надникнат в скромната бяла църквица

Сан Микеле /Chiesa Monumentale di San Michele/

Вход 2 евро.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Църквата Сан Микеле /т.е. Архангел Михаил/ на малката пиаца Сан Никола. Там има една малка pasticceria /сладкарничка/, където явно на място си пекат сладкишите, защото такова божествено ухание на ванилия, канела, карамел и кафе се носи наоколо, че просто няма няма начин да не се отбие човек на кафенце и нещо сладичко... Ммм, силно препоръчвам! :)[/caption]   Влезте. Да, влезте, струва си! Църквата е строена почти 30 г. - от края на 17 век до 1728 г. Неин архитект е от един от най-добрите на времето си неаполски архитекти, Доменико Вакаро, който, едва ли не, е участвал във всяка забележителност в Наполи било като архитект, било като реставратор, скулптор или художник. Първоначално църквата Сан Микеле била манастирска. Случват се, естествено, разни исторически случки през вековете и през втората половина на 19 век манастирът приключва съществуването си. Помещенията му са разпродадени, но църквата остава. И слава Богу, защото това е една от най-нежните и изящни църкви не само в Кампания, а и в Италия въобще. Тя не е голяма, вътре е много светла и нежна; издържана е с по-пестелив италиански барок; вместо фрески има чудесни картини от Франческо Солимена и Паоло де Матиас. Но най-неочакваното и най-удивително нещо в нея е пода. Целият под на църквата с покрит с ръчно рисувана много красива майолика, дело на Леонардо Кияезе. Огромната подова картина представлява сцена от Библията - дървото на изкушенията, змията, езерата и животните, както са описани в Библията; ангелът, който гони Адам и Ева по поръка на Господ. Посетителите не стъпват по пода, а вървят по специално направена пътека. За да заснема целия под, аз се качих горе при органа /по една супер тясна и виеща се в кръг желязна стълбица - обаче само сам човек може да се качва по нея. И да е с по-малки габарати ;)/ Да, позволяват да се качиш, но първо се пита.   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Църквата отвътре[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] И гледано отгоре. На мен ми харесва. И го намирам за оригинала идея и добро изпълнение. Наживо е даже по-красиво.[/caption]    

• Вила Сан Микеле

е построена около началото на 20 век от Аксел Мунте /шведски лекар, писател, физик и колекционер на антики/ върху руините на една от вилите на император Тиберий. "Задния" вход/изход на вилата излиза точно на горния край на Финикийската стълба. От терасата й /330 м над морското равнище/ се разкрива панорама към Марина Гранде и другия край на острова, както и към полуостров Амалфи. Наистина простор! Точно в съзвучие с думите на този многоуважаван от капрезиани** г-н Мунте, който обичал да казва "На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото." Градините на вила Сан Микеле са в списъка на "Grandi Giardini Italiani", т.е. "Големите градини на Италия" в смисъл, че са не просто големи, а и красиво направени. Сред тях са Giardini di Boboli (Флоренция), Giardino Giusti (Верона), Villa d'Este (Комо), Villa d'Este (Tиволи), Orto botanico (Палермо), Giardini Palazzo Reale (Казерта)... aбe, много са! Имат си хората и си ги поддържат, пазят и посещават. Някой път ще разкажа/покажа и някоя от тях ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="590"] В градините на Вила Сан Микеле.[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] Тук също има много скулптури, фонтанчета, мозайки, вази, древни артефакти...[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590"] "На душата й е нужно повече пространство, отколкото на тялото."[/caption]   Мдаа... харесва ми мисълта на д-р Мунте. И мисля, че абсолютно пасва на остров Капри! Следва. *Анджело ** нарицателно за жителите на острова Автор и снимки Вили /и с активното съдействие на Анджело, certamente/ ;) Очаквайте продължението Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани със Средиземно море – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: