По високопланинските пътеки на Рила (дни 4 до 5)

Днес ще приключим прехода на Стамен из Рила. Първите три дена минахме край Мальовица, а днес ще качим и Мусала. Приятно четене:  

По високопланинските пътеки на Рила

четвърти и пети ден Ден Четвърти Нощта беше доста студена, малко над нулата. Събуждаме се от студ и търсим припек за закуска. Пак тръгваме късно. Организираната група туристи е тръгнала в ранните часове.ь

[singlepic id=19725 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19727 w=500 h=395 float=center]

Бързо качваме до

превала Канарски преслап

От там се открива панорамна гледка към Мусала. с полегато качване стигаме до върховета Вапа и Чемерна. Минаваме през превала Горни куки. От тук извира река Бели Искър и поема дългия си път до Дунав. Изпреварваме на части организираната група. Какво им е организираното?

[singlepic id=19729 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19731 w=500 h=395 float=center]

След още около 2 часа преход сме на

вр.Ковач 2634м.

От тук се открива под нас язовир Бели Искър, само че е цветът му е ярко син. След леко спускане стигаме до седловината Долни куки. От там в ниското се вижда хижа Грънчар и едноименното езеро. Плановете ни бяха да продължим към хижа заврачица. Решаваме да тръгнем направо към Мусала. С чести почивки катерим

вр. Юрушки чал.

По пътя трябваше да намерим извор, където да попълним запасите от вода. Не го намираме, а това е лошо. Стигаме върха и продължаваме към

вр. Маришки чал

Там трябва да има малко езеро, където да отседнем вечерта. Езерото беше там, само че в една 200 метрова пропаст без шанс да го стигнем. Водата ни е свършила. Изхода ни е да стигнем поне до Мусала. Само че вече нямаме сили. Имаме и друг проблем. аз съм с навехнат глезен, Роси има мазол на кракът, Наско го боли коляното. Продължаваме. Следват

върховете над 2700м- Голям и малък близнак, Манчо.

[singlepic id=19733 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19735 w=500 h=395 float=center]

Стигаме на една крачка растояние от Мусала, но ни дели едно голямо препятствие – седловината Преспала. Спускане 200м надоло и катерене след това 400м. Гладни, жадни и премръзнали най-после качваме почти по тъмно

Балканския първенец – Мусала

Измолваме от дежурния метеоролог стая за преспиване и вода. И нали имаме широки славянски сърца, съдействаме и на трима немци да получат подслон. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Вечерта минава в наздравици. наш приятел ни информира за мача на Левски срещу световно неизвестни словаци. последна дузпа и за пореден път името на Апостола на свободата е посрамено.

[singlepic id=19737 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19739 w=500 h=395 float=center]

Ден Пети Този път ставаме рано. решили сме да посрещнем изгрева. През нощта е имало силна буря и земята е посипана с педя лед от град. Утрото е ясно с гъсти мъгли под нас. Изгревът е прекрасен. Немците са във възторг като нас. В далечината Пирин аленее, върховете са в контрастни сенки. Отиваме да си доспим, за никъде не бързаме. Днес е

финалът на нашия преход

[singlepic id=19741 w=500 h=395 float=center]

Слизаме на куцук от върха, а по пътя срещаме върволица от катерещи туристи. Неочаквано срещаме стар мой приятел, повел група към върха. пред хижа Мусала е пренаселено и мръсно. Продължаваме директно към лифта. Нямаме сили да продължим към Боровец по пътеката. Нямаме вече предизвикателства.

[singlepic id=19745 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19747 w=500 h=395 float=center]

Стигаме до Боровец, а от там – към София. Друг път – повече. Край.   Автор: Стамен Стаменов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Рила – на картата: ЗА ПОДРОБНОСТИ, КЛИКНЕТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО!]

Прочети цялата новина

Свързани новини: