Ефектът на мисловната пеперуда

Как се създават и развиват креативните идеи, които наистина могат да променят – общност, цяло общество, целия свят – това е сред любимите ми теми за четене. И макар в по-голямата си част писанията по темата да се припокриват, примерите вътре са наистина разнообразни. Поради тази причина и фактът, че вече съм чел „Как се раждат добрите идеи” на Стивън Джонсън, не ми попречи да грабна с интерес „Ефектът Медичи” Франс Йохансон.

Основното послание на книгата сякаш звучи семпло и напълно логично – тъй като топлата вода и Америка отдавна са открити, гениалните, но и новаторски идеи вече могат да ни споходят само в точки, „гранични” между две или повече сфери, две или повече места, две или повече култури. Франс Йохансон (а и май не само той) определя тези контактни моменти като „пресечни точки”, а самия феномен кръщава „ефект Медичи”, на името на династията владетели, събирали в двора си творци от различни области, които заедно създавали шедьоври, до голяма степен заради обмяната на идеи едни с други. И така – трябва да търсим такива гранични области, да генерираме повече идеи и може да достигнем до „следващото голямо нещо”. Найс, а?!

Според Йохансон намирането на „пресечна точка”, в която всеки от нас може да създаде своя "ефект Медичи” през последните години може би е станало по-лесно – „движението на хора, събирането на науката и скокът на компютъризацията правят зараждането на повече пресечни точки, отколкото когато и да било”.

Като полезен се счита и досегът до колкото може повече култури (във всеки един смисъл на термина) за колкото може по-дълъг период, тъй като това доказано води до придобиването на по-широки възможности за комбиниране на отделни идеи. Аргументът е, че колкото повече произволни комбинации можеш да направиш, толкова повече шансовете ти да излезеш с нещо изключително се увеличават.

В „Ефектът Медичи” Франс Йохансон отново говори за една от любимите ми теми – за толерирането на провалите и изобщо за културата на провалянето (фаворит на всички вероятно е Томас Едисон с неговите хиляди патенти и още поне няколко пъти по толкова провалени опити). Всъщност, може би не е вярно, че този тип мислене не съществува у нас – нали самият Стоичков казва, че „който играй, пичели, който ни играй, ни пичели!”. 

И извън кръга на шегата – ако не опиташ, наистина няма как да достигнеш до големия успех. Затова, напред към постигането на твоя „ефект Медичи”, следвайки съветите на Йохансон – повече „екслозии от идеи”, достатъчно дълги „инкубационни периоди” за тяхното узряване и често излизане от „мрежата си” с контакти, която често работи като усмирителна риза за креативността ни.

Вижте тук как Франк Хърбърт открива своята пресечна точка, за да напише невероятната сага "Дюн".

Прочети цялата новина

Свързани новини: