Ефектът на сянката или как да овладеем тъмната си страна

04/03/11 21:20
(http://e-vestnik.bg/)

Ефектът на сянката или как да овладеем тъмната си страна

Конфликтът между това, което сме, и това, което искаме да бъдем, е в центъра на борбата ни като човешки същества. Самият ни живот е основан на принципа на дуалността. Раждане и смърт, добро и зло, надежда и примирение със съдбата – във всеки от нас те присъстват едновременно и оказват въздействието си във всеки аспект от съществуването ни. Ако познаваме смелостта, това е, защото сме изпитали и страха; ако разпознаваме честността, то е, защото сме срещали и измамата. Въпреки това повечето от нас отричат или пренебрегват дуалистичната си природа.

Ако живеем с убеждението, че сме нещо точно определено, че притежаваме ограничен спектър от човешки качества, ще трябва да се запитаме защо повечето от нас не се чувстват удовлетворени от живота си в този момент. Защо, въпреки че имаме достъп до толкова много мъдрост, не проявяваме смелостта и силата да действаме съобразно с добрите си намерения, правейки решителни стъпки? И най-важното, защо действията ни противоречат на ценностната ни система и на всичко, в което уж вярваме? В тази книга ние твърдим, че това се дължи на неизследваната част от съществото ни – неговата тъмна страна, сянката, където се крие неразкритият ни потенциал. Точно тук, където най-малко предполагаме, ще намерим ключа към силата, щастието и способността да изживеем мечтите си.

Научени сме да се боим от тъмната страна на живота и от собствената си сянка. Когато се уловим, че таим лоша мисъл или действаме по начин, който усещаме като неприемлив, се скриваме като подплашен заек в дупката си и се надяваме, молим се злото да си е отишло, когато отново се покажем навън. Защо го правим? Защото се страхуваме, че колкото и да се опитваме, никога няма да сме в състояние да избягаме от тази част от себе си. И макар по правило да игнорираме или потискаме своята тъмна страна, отрезвяващата истина е, че бягството от сянката я прави още по-силна.

Отричането й води до още повече болка, страдание, съжаление и примирение. Не успеем ли да поемем отговорност и да извлечем мъдростта, скрита под повърхността на съзнателния ни ум, сянката ще поеме командването и вместо ние да я контролираме, тя ще ни завладее, задействайки ефекта на сянката. Тогава решенията започва да взема именно тя, лишавайки ни от правото да избираме съзнателно – било то какво да ядем, колко да харчим, или на кое влечение да се поддадем. Нашата сянка ни подтиква да постъпваме по начин, по който не сме си представяли, че можем, и да пилеем жизнената си енергия в лоши навици и закостенели модели на поведение. Попаднали под нейно влияние, потискаме себеизявата си и като не отстояваме това, в което вярваме, се лишаваме от автентично съществуване. Само прегръщайки своята дуалност, ще се освободим от действията, които могат да ни унищожат. Ако не се приемем в своята цялост, тогава със сигурност ефектът на сянката ще ни удари в гръб.

Ефектът на сянката е навсякъде и доказателства можем да открием във всички аспекти от живота си. За него четем в интернет, наблюдаваме го във вечерните новини, откриваме го у приятели, роднини и непознати на улицата. Но най-вече го разпознаваме в собствените си мисли, действия и отношенията си с другите. Тревожи ни това, че ако тъмната ни страна бъде осветена, ще изпитаме болезнен срам или още по-лошо – ще се сбъдне най-големият ни кошмар. Страх ни е какво ще открием, ако погледнем в себе си, затова затваряме очи и отказваме да се изправим пред своята сянка.