Да се поснишим ли пред тероризма или да се изправим на пътя му

Чудя се как да наредя по важност, ако не по тяхната парадоксалност, достигаща и до абсурдност в някои случаи, основните тези на знайни и незнайни експерти по въпросите на Хизбулах в България. Нямам претенциите да знам повече от тях, макар да твърдя, че съм между малкото публично допускани тук-там по медиите да коментират темата, имащи личен свидетелски опит от зараждането и прохождането на тази групировка в Ливан.
Още веднъж подчертавам, за да избегна подозренията: не от експертна гледна точка влизам в задочен спор с някои от най-разпространените мнения на коментатори в България, а само от позицията на анализа и логиката на базата на информацията, с която разполага всеки, който се интересува.
Преди да „номерирам” своите контрааргументи ( без номерацията да отразява непременно важността или степента на противоречивост), искам да обърна внимание върху нещо, което действително не се знае от широката публика, но има голямо значение за лансираните в България тези и хипотези срещу вероятността Хизбулах да е извършител на атентата в Бургас. Ще го направя под формата на въпрос, понеже ми е омръзнало от намеци, че оспорването на тази „парадигма” непременно е свързано с някакво заплащане я от „американското посолство”, я от „еврейските кръгове”.
Този род обвинения определено са плод на гузната съвест на някои адвокати на симбиозата между интересите на Иран, Сирия (на Башар Асад), техните протежета от Хизбулах и стратегическия им партньор Русия. Всички тези фактори „работят” пропагандно с подкупи. А подкупваните са тъкмо онези, които най-често крещят „дръжте крадеца”.
Смятате ли, че Иран, примерно, който не се скъпи да плаща стотици милиони долари за поддържане на своето влияние в Ливан чрез Хизбулах, няма да даде още „малко” и на продажници в България при такъв голям залог, когато е застрашен пред Европа и света най-успешният износ на иранско влияние?
1. Питам, понеже първият аргумент в защита на тезата, че Хизбулах едва ли не няма как да се виновни за терористични акт на летище Сарафово, се свежда до простичката максима, че тази организация няма интерес от атентат в Европа, защото, както се изрази днес по ТВ 7 журналистката Елена Йончева, европейският континент е „банката” на Хизбулах, която набира на тази територия средства.
Отговарям:
Щеше това да е неоспоримо, ако Хизбулах, самата тя рожба на „износ на революция” и проект на хомейнизма, не беше толкова уверена в умението си да прикрива следите си. Самата Елена Йончева акцентира в свой документален филм от Ливан, че Хизбулах се гордеят с изключителната си конспиративност и с убеждението си, че никой още не е успял да проникне в нейните тайни. Тази тяхна самоувереност в превъзходството им обаче опровергана именно в Европа 11 дни преди атентата в Бургас, когато в Кипър беше заловен с веществени доказателства терорист, свързан с шиитската организация, подготвящ терористична акция, наподобяваща много на успеха им в европейска България седем дни по-късно.
Иначе казано, пропагандно от Хизбулах могат си говорят хрисими приказки за „липсата на интерес” от атентати- да те нямат такъв, но сами при условие, че бъдат разкрити. Твърденията им, както и изобщо позицията им, че не се занимават с тероризъм (защото за тях става дума за легитимна борба срещу Израел и САЩ, и това не е тероризъм, а просто самоотбрана) не е доказателство за истинските им намерения, скрити зад убеждението им, че няма да ги разкрият ( западни разузнавания подклаждат самочувствието им на „недосегаеми” с чести твърдения в медиите, че Хизбулах са много добри в замитането на следите си- дали пък не са приспали бдителността им?).
2. Истинската „банка” за Хизбулах е Иран, а колкото до набирането на средства в чужбина, ливанската емиграция далеч не е съсредоточена в Европа. В Западна Африка например доминиращото присъствие на заможни ливански търговци е традиционно от поколения. Свежите пари, превеждани в Ливан от огромната за такава малка държава диаспора в арабския свят и Африка, са едно от обясненията как тази разкъсвана от войни страна изобщо оцелява икономически от десетилетия наред.
Шиитската общност в Ливан, макар и най-бедната в сравнение с останалите конфесионални групи, не прави изключение като реципиент на прииждащи потоци пари от близки, роднини и…съмишленици на популярната сред шиитите Хизбулах.
Така че не отрязването на основен източник на приходи по линия на емиграцията в Европа тревожи Хизбулах. Безпокои я делегитимирането й пред Европа с всички последици на затруднените след това контакти за ливанците, мнозина от които ще пострадат при затягане на визовия режим- не само в очите на своите прозападни опоненти в самия Ливан, но и в самата шиитска общност в страната.
„Дребна подробност” е, че нашите гръмовни националисти, които са готови на изстъпления срещу турци и изобщо мюсюлмани в България, като самоназначили се защитници на християнските ценности, застават на практика на страната на Хизбулах срещу християнската общност в многострадален Ливан. Там, за разлика от България, наистина има реална опасност въпросните ценности да бъдат смачкани така, както Хизбулах прегазиха доста символи на светската свобода в умерено мюсюлманската сунитска част на Западен Бейрут, превземайки го със сила в съюз с просирийската (също така) шиитска партия Амал през март 1984 г. пред очите ми (буквално, защото се случи под прозорците ми и в квартала, в който живеех).

3. Как така Хизбулах ще бъде сочена от Израел като виновник само часове след атентата в България, питат тук възмутени граждани и техните политически говорители, като Волен Сидеров. Точно този е основният довод, изтъкван и от самата Хизбулах. Повториха го в Ливан и във връзка с позицията на България, заявена като „обосновано предположение” за вината на шиитската организация. Къде са доказателствата, питат солидарно те? Отговарям.

А защо Израел да не знае онова, което на нас, лесната мишена, не ни е дадено да знаем по силата на собствената ни слабост? Защо да не допуснем, че израелските служби разполагат с информация, например с ценен вътрешен източник в редиците на техния дългогодишен враг, който да ги е информирал? Нима трябва да го жертват с разкриване на информацията му, само, за да задоволят любопитството на Сидеров и компания?
4. Не само анонимни привърженици на конспиративни теории в интернет, но и публични лица, като експерта по тероризма Славчо Велков и арабистът Киряк Цонев, лансират тезата за „интереса” на Израел от атентата в Бургас като казус бели, т.е. като повод за война с Иран. Те допускат ръката на Израел да е дръпнала спусъка на масовото убийство на израелци, за да бъде задоволена израелската кръвожадност и войнолюбивост по отношение на далечна Персия. Отговарям ( като пропускам знайния факт за култа към живота на всеки израелски гражданин в Израел и че най-малкото подозрение за подобен пъклен братоубийствен план би означавало публичен линч за всеки разкрит политик или друг извратен мозък в тази държава, който би планирал и осъществил подобно нещо).
Наистина ли някой смята, че Израел няма търпение да обяви война на огромния, нахъсан за война Иран ( прегазвайки за целта Сирия и Ирак) и така да възпламени срещу себе си тлеещия гняв на милиард мюсюлмани по света, стотици милиони от които живеят по границата му?
Ако ли пък подозренията се, че Израел търси чрез такъв атентат основание за въздушен удар по ирански ядрени обекти, както конкретно подозират различни коментатори, то защо да избива собствените си граждани преди това, а не премине направо към действие? Заплахата от иранската ядрена програма е достатъчно голяма, за да тръгнат израелците срещу нея през бургаското летище по труповете на свои съотечественици, капка от чиято кръв би могла да удави бумерангово всяко израелско правителство, възпламенявайки гнева на израелския народ.
Както видяхме от въздушния удар, нанесен по транспортен конвой ( натоварен по данни на изралците с модерни оръжия за Хизбулах в Ливан) на сирийски територия само преди дни, Израел изобщо няма нужда от друг претекст, освен прелялата чаша на заплахата срещу неговата сигурност. Защото Хизбулах, отвличайки израелски войници от Северен Израел, създаде повода за войната през 2006 г. в Южен Ливан и израелците явно взимат превантивни мерки това да не се повтори, изпращайки „посланието” си.
Да не говорим, че има и друг, още по-ярък прецедент. Най-знаменитата военна акция на израелските ВВС, довела до унищожаването на иракския ядрен център „Озирак” с ракети въздух-земя, също беше извършена единствено и само по същата целесъобразност: като най-пряк път към елиминиране на една голяма потенциална заплаха без никакви други нагласени „аргументи”.
5. Накрая, но не по важност, един кратък отговор на твърденията, че България няма интерес да посочва Хизбулах, защото това ще застраши сигурността ни при евентуално отмъщение. Отговарям.
Тук логиката е тотално, за да не кажа тоталитарно, сбъркана. Напомня на прословутия призив на Тодор Живков „да са поснишим, докато перестройката премине”. С „поснишаване” няма да стане. Тъкмо напротив: именно безнаказаността би се изтълкувала като покана към терористите да си правят каквото искат у нас, защото са ни стреснали и парализирали.
Универсално правило в правораздаването е да се търси превантивният ефект спрямо престъпните наклонности на потенциалните нарушители на закона чрез залавянето и осъждането на виновните, а не обратното- тяхното умилостивяване чрез „поснишаване” пред деянията им.
Още по-парадоксално е, че този упрек спрямо заемането на позиция от страна на България се отправя тъкмо от онези, които изтъкват спецификата на Хизбулах като легитимна партия на Бога с широка социална дейност в Ливан. Нещо повече казват те-тази партия нямала дори военно крило. Така твърдят, за да  оспорят посочването му като виновник за атентата в „обоснованото предположение” на българските власти, в което се споменава ( явно като компромис, като оставена отворена вратичка за дипломатическо маневриране) въпросното „военно крило”.
Ако тези обвинители са прави, защо тогава да се тревожим от отмъщение? Няма нужда се плашим от нови атентати щом Хизбулах е самата цивилна невинност и дори си няма военно крило, а лети с единичното си хуманитарно крило към своята прокламирана цел да унищожи Израел.

Истината е, че ( освен с дълбоко засекретените си клетки, с чиято конспиративност се гордее) Хизбулах разполага с публична военизирана структура, която обича демонстрациите на военна готовност чрез маршируващи по ирански образец хиляди бойци с вдигнати напред изпънати ръце за „поздрав” към спомените на израелците за тяхното изтребление в Европа.
Всичко това може да бъде „тайна” или за истински слепци, които от мързел не желаят да прогледнат под повърхността на достъпната днес за всички информация, или за онези, на които са им направили „обосновано парично предложение”, за да си затварят очите.
А за мразещи евреите, американците, западняците и най-вече българите, които си позволяват да не се съгласяват с тази омраза, изобщо няма да споменавам. Защото с фанатици не споря, независимо на кой Господ се кланят.

Изборът е между това дали да се “поснишим” пред тероризма, за де не го ядосваме, или да се изправим на пътя му заедно със съюзниците си, които определено не са Хизбулах, Иран, сирийският режим на Асад и московският му покровител.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: