Верни на започнатите промени от Yahoo съобщиха, че ще позволят ползването на реклами от Google AdSense и AdMob да се появяват и в Yahoo. Google AdSense и Google АдМоб са контекстуални реклами, които зависят от съдържанието на страниците, където се показват рекламите.
Това е хитър и полезен ход на Yahoo, който се съобразява с настоящите реалности, превъзходството на Google в контекстуалната онлайн реклама и загатва за желанието на новото ръководство да е гъвкаво спазвайки максимата ” If you can’t beat them, join them”.
От друга страна тази договореност между Yahoo и Google е насочена и срещу Microsoft. Yahoo и Microsoft имат сключено споразумение, според което резултатите при търсене в Yаhoo се предоставят от Bing, която е собственост на Microsoft.
Рекламите от мрежите на Google няма да бъдат показвани в страниците с резултати от търсене на информация в Yahoo. Те ще се появяват в информационните секции, които се занимават с финанси, спорт, автомобили и други новинарски истории.
Снимка: Yahoo
Пуснаха онлайн документалния филм за скандалните създателите на най-големия торент сайт “The Pirate Bay”.
http://www.youtube.com/watch?v=eTOKXCEwo_8
Филма за създателите на скандалният торент сайт, Петер Сунде, Фредерик Нейд и Готфрид Свартхолм носещ заглавието “The Pitrate Bay – Away from keboard” може да бъде свален от The Pirate Bay, от YouTube и дори закупен онлайн. Интересно нали, какъв богат избор а кое ще изберете е ваше право на избор. Приятно гледане.
Емигрантите лекуват носталгията с шопска салата „Баба Марта” гощава в Москва, „Бай Ганьо” – в Париж ПАУЛИНА ЙОРГОВА, МАРИЯ КОЛЕВА Българите в чужбина обичат да похапват нашенски гозби, а през последните години бизнесът с храни от родината постоянно расте, научи „Монитор”. В Брюксел има два-три български магазина, които предлагат различни традиционни за нашата кухня храни, единият от които се намира в района между Европейската комисия и Европарламента. Фаворит за нашенците, които живеят в белгийската столица, е лютеницата във всичките и разновидности. За хора с носталгия към българската скара се продават и кюфтета ...
Повече от година и над 130 000 ключови думи и фрази минаха от последното, шесто издание на Search Terms.
В приблизително съотношение 1000:1 избрахме около 130 от най-тъпите, странни и уникални фрази, с които блогът е търсен и по-ужасяващото – намиран! Ето ги и тях:
Франция е на ръба на фалита, но дебатът в обществото е изместен към това да има или не равен брак за всички Жан Соломонов, Лион Една безпрецедентна мобилизация на общественото мнение изненада Франция. Представителите на сдружението „Равен брак за всички” връчиха в Националното събрание петиция с повече от 200 000 подписа в подкрепа на своята кауза. За какво иде реч? В предизборната си програма Франсоа Оланд бе включил и обещанието равен брак за всички. Тоест членовете на т.н. общество LGBТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) да могат да сключват граждански брак помежду ...
в царството на еднокраките да скачаш на куц крак е жестокост.
в царството на еднооките слепият е цар.
© Милен Радев Не искаш ли да прекараш поредната прожекция от конкурсната програма на снега и поледицата пред Берлинале Паласт, изпреварен от около две хиляди акредитирани журналисти, е за препоръчване да заемеш поне половин час по-рано място в сумрачния салон. Едно от най-тежките изпитания на Берлинале е ако ти се наложи да изтраеш това досадно [...]
© Милен Радев Не искаш ли да прекараш поредната прожекция от конкурсната програма на снега и поледицата пред Берлинале Паласт, изпреварен от около две хиляди акредитирани журналисти, е за препоръчване да заемеш поне половин час по-рано място в сумрачния салон. Едно от най-тежките изпитания на Берлинале е ако ти се наложи да изтраеш това досадно [...]
С надеждата да привлекат повече млади избиратели, партиите все повече се ангажират с природозащитни каузи
Няколко месеца преди изборите един напорист ветеринарен лекар обикаля телевизионните студиа и показва скици на скандални замени на гори. Обещава новото правителство да развали тези договори. Същото искат и десетките природозащитни организации, които отдавна алармират за проблема и организират протести.
“Трябва да се срамите, докато съществувате. Бастисахте българските гори. 33 000 декара подарихте на ваши приближени“, обръща се напористият ветеринарен лекар към тогавашното правителство. Една от надеждите към новата партия ГЕРБ е да възстанови справедливостта и по повод разграбването на природата.
Четири години по-късно този напорист ветеринарен лекар вече е към края на мандата си като министър на земеделието. Мирослав Найденов чак сега реши да създаде работна група, която да търси законов път за възстановяване на загубите от замените на държавни гори. Но не по собствена инициатива, а под външен натиск. Европейската комисия отвори наказателна процедура срещу България за нерегламентирана държавна помощ при 147 сделки. В това време, по думите на министъра, 15 от новите собственици вече са изсекли горите и са застроили парцелите.
Ако преди четири години част от природозащитниците са гласували за ГЕРБ, то днес трудно могат да открият достатъчно мотиви да повторят вота си. Това обаче не отказва дори и управляващите да се опитват да им се харесват. А те са активни, те са много, те са недоволни – перфектната цел за всяка партия. Хората, за които природата е ценност, предизвикват все по-сериозен интерес сред основните политически сили, а зелената риторика започва да става задължителна за политиците. Затова и половин година преди парламентарните избори партиите вече подготвят посланията си към „зелените“ хора.
Задъхано и на пожар
„Нона-Кара-джо-ва-да влиза-във-затво-ра“, скандират повече от 2 хиляди млади хора пред Народното събрание. Министърът на околната среда и водите си спечели подобно отношение, след като само в рамките на седмица два случая на посегателство срещу природата по Черноморието привлякоха вниманието на обществото. Строителството на ваканционни къщички в защитената местност Иракли и разрушаването на дюни в южната част на Несебър станаха с разрешение от екоминистерството.
“За радост на еколозите и на българите, има такъв премиер, който спира веднага и праща проверки“, отсича министър-председателят Бойко Борисов. И наистина двата строежа са временно спрени от Дирекцията за национален строителен контрол. Общото между тези два случая е, че процедурите за терените са започнали още по времето на предишното правителство, продължени са от сегашното и нито един представител на администрацията по веригата не е открил нещо нередно. Другото общо е, че след като медиите публикуваха информация, чак тогава последва реакция: спешни срещи, работни групи и проверки, които все пак откриват нарушения. В последната година от мандата причините за протестите срещу правителството са същите като причините, които изкарваха на улицата хора и срещу предишното правителство – разграбване и унищожаване на природата.
“Работим в синхрон с протестите – Станишев ги биеше, ние се вслушваме. Благодарение на тази гражданска активност, удържахме АКТА, пушенето, ГМО и други. Много неща направихме съвместно с протестиращите”, похвали се премиерът Бойко Борисов. Следват няколко обещания, които обаче не са отразени изцяло в обсъжданите от парламента законови промени. Това предизвика отново хиляди млади хора да излязат на протести. Така играта на котка и мишка продължава – Бойко Борисов очевидно иска да бъде харесван от природозащитниците, но в същото време не променя политиката, срещу която те протестират.
Всички на моста
“Орлов мост” ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски“. Половин година по-късно министър-председателят Бойко Борисов не спира да изразява раздразнението си от „подаръка“, който около хиляда граждани му направиха за рождения ден на 13 юни 2012 година. Тогава те блокираха централното софийско кръстовище на Орлов мост и дадоха началото на всекидневни протести срещу промените в Закона за горите, които щяха да позволяват да се строят ски съоръжения, без да се променя предназначението на терените.Протестите принудиха президента да наложи вето, а управляващите да се откажат от намерението си.
„Орлов мост“ се намести сред най-употребяваните изрази от анализатори. Наричат го движение, явление, дори философия. Има спорове какво точно е „Орлов мост“, но няма спор, че тези хора нямат политическо представителство. „Зелени депутати със сигурност ще има. Дали ще има зелена парламентарна група е въпрос на самоорганизация измежду самите млади хора, които бяха на Орлов мост или споделят философията Орлов мост,“ коментира политологът от Нов български университет Васил Гарнизов. Съпредседателят на малката извънпарламентарна партия „Зелените“ Борислав Сандов изразява оптимизъм по тази тема: „Има реален шанс в следващия парламент зеленото движение да има представителство, което да промени драстично статуквото там, макар и с десетина депутати“. Политологът от Софийския университет „Св.Климент Охридски“ Румяна Коларова обаче не вярва във възможността на „Зелените“ да присъстват самостоятелно в следващия парламент. „Ще ги има, ако тръгнат към коалиране или ако се появи голям политически играч, който иска да формира коалиция с тях“.
Отдавна и незабележимо
Всъщност Зелени политически партии в България има отдавна. Още в началото на демократичните промени през 1989 година Александър Каракачанов основава Зелена партия. От тогава организацията успява да измине пътя от член на антикомунистическата коалиция СДС в началото на 90-те, през коалиционен партньор на бившата комунистическа партия БСП през новия век, до незначителна партия без видимо присъствие в политическия живот днес. През годините за кратко съществуваха и по-малки организации, създавани от бивши членове на Зелената партия или „Екогласност“.
Най-силно присъствие зелените имат във Великото народно събрание през 1990-1991 година. Тогава Зелената партия излъчва 17 от общо 400 депутати. Този успех остава недостижим и обяснението е, че в началото на 90-те партията е политическият продължител на дисидентските движения „Екогласност“ и Комитета за защита на Русе. Следват години на непоследователност: на изборите през 1997 година партията печели двама депутати като част от коалицията Обединение за национално спасение, която влиза в парламента основно с партията на мюсюлманското малцинство ДПС и парите на икономическата групировка „Мултигруп“.
През 2005 година партията става част от Коалиция за България на БСП и дори излъчва заместник-министър на правосъдието, който обаче е отстранен след скандал между него и ръководството на партията. По-късно Зелената партия се слива с новосъздадената партия Зелена България, която е по-скоро корпоративно образувание без подкрепа от избирателите. За последен път Зелената партия участва в изборите за български членове на Европейския парламент през 2007 година – получава 9976 гласа или 0,51%.
Краят и началото
Безславният край на старото зелено политическо движение съвпадна с появата на новото – зачестилите протести в защита на природата, организирани от неправителствени организации, доведоха до създаването на нова политическа партия. На 18 май 2008 година беше учредена партия Зелените, основно от хора с дългогодишен опит в гражданския сектор. Партията става популярна за кратко време, лидерите й присъстват често в медиите и това дава кураж на организацията да се яви самостоятелно на изборите. На парламентарните избори през 2009 година получават 21841 гласа, които са само 0,52% – далеч под 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.
Въпреки неуспеха на тази формула преди 4 години, в навечерието на изборите намерението на Зелените е същото. „До момента няма изгледи да влизаме в коалиции с други политически партии преди изборите. По скоро бихме били мандатоносител в една широка коалиция с граждански групи, неправителствени организации и браншови обединения, които попадат в зеления сектор“, обяснява съпредседателят на партията Борислав Сандов. Той дори признава, че влизането в парламента не е първостепенна задача пред партията: „Това, на което най-много държим, е чистото ни име и устойчивото ни развитие, макар и то да е с по-бавни темпове“.
Зелено извън зеленото
Останалите опозиционни политически сили обаче нямат намерение да оставят младите хора, за които природата е ценност, единствено на Зелените. Най-новият политически играч дори отправя директно предложение: „Движение България на гражданите“ има готовност да представлява и защитава идеите на зелените в следващото Народно събрание“, казва Георги Гочев, който ръководи група „Екология“ в Националния съвет на партията. Други политици са на мнение, че няма нужда от самостоятелно зелено присъствие в парламента. „Зелената политика не е политика сама за себе си, българският законодател трябва да се стреми към равновесие между интересите за нарастване на благосъстоянието и тези за опазване на околната среда”, обяснява председателят на комисията по околна среда към Демократи за силна България Марта Георгиева.
Въпреки че масовите зелени протести започнаха по време на управлението на БСП, социалистите също гледат към тази група избиратели. „Природозащитната политика трябва да бъде присъща в дейността на всички партии и парламентарни групи“, коментира Георги Божинов, бивш председател на парламентарната комисия по околна среда. Предложението на БСП за предстоящите избори е „предимство на нисковъглеродната икономика като възможност за осигуряване на икономически растеж, при щадящи природата условия и параметри“.
Освен лозунги, опозиционните партии заявяват и конкретни ангажименти за защита на природата. „Движение България на гражданите откроява две теми – по-строг контрол върху Генетично модифицираните организми (ГМО), както и трайно решаване на проблема с отпадъците чрез рециклиране“, казва Георги Гочев. Още по-конкретни са плановете на ДСБ. Марта Георгиева вижда защитата на природата чрез – недопускане на строителството на нова АЕЦ и генериране на ядрени отпадъци; довършване на плановете за управление на зоните по Натура 2000; недопускане на монополно положение в българския туризъм чрез промени в Закона за горите. БСП засега са готови само с послание: „Борбата за по-добър живот днес не може да бъде гарантирана на заем от бъдещите поколения“.
По-малко от половин година
Нито една от основните партии не се очертава като победител на този терен, но и нито една не се отказва от битката. „Всяка партия, която не докосне зелената тема, ще сбърка. Защото ако това е последното пристанище на солидарността, то тогава тези партии ще се окажат извън пристанището“, прогнозира политологът Васил Гарнизов. Обяснението му е, че в началото на промените неравенството пред властта е правило хората солидарни. При Виденов е било неравенството пред тежката криза, а при Царя – неравенството пред моралния дефицит. „Едва сега са изчерпани тези класически теми, които ни свързват и единственото пристанище на солидарността е общата ни връзка с въздуха, водата, гората, светът, който сме заварили и искаме да оставим“.
Процесът на превръщането на тази солидарност в политическо представителство вероятно ще бъде дълъг. „Тепърва ще чакаме да се появят автентични зелени партии, които стъпка по стъпка, процент по процент ще се борят да достигнат 4-процентната бариера“, очаква политологът Румяна Коларова. Изборите обаче са след по-малко от половин година. До тогава едва ли традиционните партии ще успеят да намерят пътя до зелените избиратели, а наричащите себе си Зелени едва ли ще успеят да предложат нещо повече от защита на конкретни каузи. Зеленото говорене ще е много, но всички прогнозни изследвания показват, че няма да има сериозно зелено гласуване.
снимка: Васил Гарнизов
Съюзът на българските художници (СБХ) се обяви против допитването до гражданите за съдбата на паметника пред НДК и настоя “да се спре веднага и завинаги кампанията срещу паметника пред НДК”.
Това се посочва в изпратено до медиите отворено писмо на организацията, адресирано до кмета на София, министъра на културата, главния архитект на столицата и други лица.(Медиапул)
Цял референдум ни спретнаха за допитване по абсолютно неразбираем за масовата публика въпрос, но за грозилищата, нацвъкани при диктатурата на правешкия „естет”, не ни е позволено да даваме мнение!
С този тон се изказват същите подмазвачи, които искаха да обявят Бойко Борисов за „почетен художник”, понеже е угодил на техните интереси в един спор за имот ( вероятно повлиян от лобито на „културния” им министър Вежди Рашидов).
Аз пък искам „веднъж и завинаги” в нашата посткомунистическа държавица повечко хорица да проумеят, че комунизмът се е провалил не само по отношение на гигантоманията на обекти, като комбината „Кремиковци”, завлекли икономически в гроба НРБ и не могат да налагат мнението си по този начин, натрапвайки собствената си носталгия, опакована в целофана на тесногръдите претенции на една гилдия ( доколкото въпросният съюз е представителен за мнението на българските художници, а не за някакви самозвани техни говорители).
Тук се разпореждат хората с пари и влияние, имащи самочувствието на приближени до властта, на която се мазнят. Включително и по отношение на паметниците, увековечаващи дехуманизацията на градската ни среда чрез натрапените вкусове на едно гигантоманско тоталитарно минало, което брани продукцията на своето време и претендира то да е „непреходна ценност”. Значи всичко останало може да е преходно, но символите на съветската окупация, например, трябва да останат недосегаеми?
Тъкмо това е усещането, което получих днес, минавайки покрай паметника с благодарствения надпис към съветската окупация и лъжата, че тя ни била донесла свобода. Край него се суетяха дузина работници с кирки и колички. Поставени са химически тоалетни за работниците. Преносими къщички са сложени до самия постамент вероятно за улеснение собствена охрана от „народната любов” спрямо обекта, който смятат да разкрасяват зад издигнатите за целта паравани.
Кипи необявена предварително бурна дейност по ремонтиране на паметника на лъжата. Действат по същия залпов принцип на светкавичното настъпление по нечия невидима заповед, както при изтриването на боята по паметника, когато някой се осмели да го оцвети.
Не е трудно да се досети човек кой плаща за това: същите, които всяка година на 23 февруари празнуват празника на истинското си духовно отечество: покойния СССР. На тази дата в Русия отбелязват „Ден на защитата на отечеството”, както са преформулирали стария празник на съветската армия.
Очевидно, преди да бъдат осъществени многократно обещаните обществени дискусии за съдбата на този позорен топоним на съветската окупация и преди да се случи митичният конкурс на общината за околното пространство, русофилите бързат да лъснат самия паметник в цялата му чугунено-заплашителна „красота”.
В столицата, управлявана от учителката по руски Фандъкова, която не намери за възможно и нужно да се срещне с протестиращите срещу символиката на същия паметник граждани, е логично руските пари и интереси да се разпореждат чрез своите български протежета по този начин с паметник, разделящ българите като един вид местна Берлинска стена. Защото Фандъкова е производна на „голямата” политика на дребнодушието пред петата колона в България, включително и при тази, уж „прозападна” власт.
Харесвате ли корицата на „Вакантен пост”? Аз съм влюбена в нея. По време на панаира във Франкфурт тя е получила негативни оценки на руските издатели, което съвсем не им попречи те да закупят правата за нея и да се готвят за голямото представяне на книгата в Русия на 13 февруари. У нас романът излезе през декември и феновете на Роулинг вече са я прочели по два пъти. Защото е великолепна…
Но да се върнем на корицата, факт, който забелязах едва днес, почти месец и половина, откакто червеното томче се появи у дома. Чак днес се загледах в обложка и осъзнах колко важна е думата избор в този роман. Най-важната е.
„чл. 6.11. Пълномощията на общинския съветник се прекратяват предсрочно:
(а) когато не е обявил в установения срок, че приема длъжността;
(б) когато подаде оставка;
(в) при смърт.”
Ще има избори. Бари Фейърбрадър съвсем неочаквано печели от тотото (в) подточка и неочаквано взривява насъбралата се хорска злоба посмъртно. А новите избори в малкото градче се подготвят с такова настървение и сериозност, сякаш няма да се търси на кандидат за вакантния пост на общинския съветник, а предстои национален референдум „За и против отварянето на границите на Англия за българи и румънци”…
Съвсем не е смешно! Никога няма да предположите колко много мръсни са ризите, които неочаквано ще изникнат от килера, но и това не е най-важното. Всеки си е имал любовник поне веднъж в живота. Останах сразена от неповторимия начин, по който Роулинг вмъква съдбата на децата от Пагфърд в историята, от която собствените им родители са ги изгонили с шамари и ритници. Невероятно е колко зли можем да бъдем към собствените ни рожби. Невероятно е и колко директно Роулинг ни напомня за това.
Изборът не е на общинският съветник. В него взимат участие всички заинтересовани лица, независимо дали вече са навършили възрастта, която им позволява да се включат в гласуване или не. Изборът е на всеки един от героите, какво и до кога може или не може да прави. Впрочем именно страхът от взимане на решения забърква невероятна каша. Каква?
Ще научите сами. Не мога да ви лиша от това неповторимо удоволствие, скрито между червената корица.
Вижте повече за романа „Вакантен пост” в интервюто с Анелия Николова, сътрудник на издателство „Колибри”.
Сателитни снимки показват отдалечена писта, дълбоко в пустинята на Саудитска Арабия. Може би това е тайната база на САЩ, която репортери разкриха по-рано тази седмица. Хангара на базата има забележителна прилика с подобни сгради в американски бази за безпилотни самолети на други места по света. А също така и отдалеченото място – десетки километри от най-близката магистрала и още повече от най-близкия град.
Според публикации на Washington Post и The New York Times, САЩ са изградили базата си в Саудатска Арабия преди около две години. Първата смъртоносна мисия, стартирала от там, е през септември 2011 година: удар върху Ануар ал Аулаки, член на крилото на Ал Кайда в Йемен, с американски произход, разположен в близост до границата със саудитското кралство. Оттогава САЩ провежда десетки атаки с безпилотни самолети по цели в Йемен. Новинарските агенции в крайна сметка разбират за базата, но се съгласяват да не публикуват информация – част от неофициалното споразумение с администрацията на Обама, който твърди, че разкриването на местоположението на базата, дори и с общи приказки, може да изложи на риск националната сигурност на САЩ. Във вторник, обаче, това наложено върху информацията ембарго, се разби.
Снимката на летището, на разположение в Bing Maps, е почти невъзможно да се открие случайно. При нормална резолюция, сателитните снимки показват пясъчни дюни и нищо друго. Само при по-близък поглед може да се разкрие пистата. В картите на Google може изобщо да не се забележи.
Изображенията показват три хангара, заобиколени от сгради. Всяка от тях е с дължина повече от 150 метра и широчина 75 метра. Напълно достатъчно, за да бъдат държани вътре безпилотни летателни апарати Predator и Reaper. Хангарите са малко по-големи, макар и със сходна форма с тези в Кандахар, Афганистан. Shamsi Air Field в Пакистан, която някога е съхранявала безпилотни самолети на САЩ, има три хангара, не един както в саудитската база. На снимките не се виждат безпилотни апарати, но двама бивши американски разузнавачи съобщават на Danger Room, че са сравнително сигурни, че това е базата, разкрита от медиите преди дни. И двамата военни са впечатлени от начинът на построяване на базата в пустинята, известна сред местните като “Адът”. Най-близката магистрала е поне на 400 километра.
Три писти са видими на снимките, две са достатъчно големи за безпилотни самолети или лек самолет. Третата писта е в процес на изграждане и е значително по-дълга и по-широка. С други думи: съоръжението е в процес на изграждане и разширяване, за да могат да кацат и по-големи самолети.
Изграждането е бързо. Когато един от сателитите на Digital Globe прелита над региона на 17 ноември 2010 година, няма и следа от летището. На 22 март 2012 година, вече има съоръжения.
Ако тези снимки се окажат на тайната база на САЩ за безпилотни самолети, то няма да е първото тайно американско летище, разкрито по подобен начин. През 2009 година, например, сенатор Даян Файнстийн случайно разкри, че САЩ имат безпилотни самолети на пакистанска територия. The News of Pakistan бърза да рови из архивите на Google Earth, за да открие безпилотни летателни апарати Predator, разположени на писта недалеч от военновъздушната база Якобабад в Пакистан – едно от петте летища в страната, използвани за безпилотни атаки. Снимките показват, че пакистански служители участват активно в американската кампания за разполагане на безпилотни самолети, въпреки обществения дебат и стачките. Дотогава участието само се подозира. Но общественият натиск и разкритията карат САЩ да се оттегли от някои от базите. Досега реакцията към саудитската база е сравнително малка. Американските сили официално се оттеглиха от Саудитска Арабия преди години.
Разкритията около поредната база за безпилотни самолети е част от поредицата разкрития, които придружават номинацията на Джон Бренън за директор на ЦРУ. Бренън понастоящем е съветник в Белия дом по въпросите за тероризма и е отговорен за много мисии с безпилотни самолети. В изслушването му Бренън беше попитан няколко пъти за базата в саудитската пустиня.
В допълнение към разкритията около базата за безпилотни самолети, изтекоха документи от Министерство на правосъдието, отнасящи се до критериите на администрацията на Обама за “елиминиране” американски граждани, които бяха пуснати от NBC News. Документите твърдят, че решение от “информиран и на високо ниво официален служител” може да маркира смъртта на американец, независимо дали има ясни доказателства или не, че се готви атака към лица и интереси на САЩ (вижте в .pdf).
Visit NBCNews.com for breaking news, world news, and news about the economy
Политиката на САЩ за удари с безпилотни самолети е много оспорвана и критикувана не само извън страната, но и в Щатите. Според изследване, от юни 2004 година до средата на септември 2012 година, убитите в Пакистан при удари с безпилотни самолети са 3 325, от които над 800 са цивилни, включително 176 деца. В Йемен само при една атака през септември 2012 година, загиват 26 цивилни.
По материали на Wired, NBC и CNN.
Нашият малък и симпатичен редакционен колектив днес реши да направи закачливо предложение на патриотичните и националистическите дружинки в България - да се сдружат и да закупят всички цигански каруци, които бирниците огласиха, че ще пускат на търг. Така шумните националисти с един изстрел ще ударят два заека, както се изразяват авджиите. Хем пак ще си начешат крастата да покрещят и да си отмъстят на ромите, от които са били иззети тези дървени возила, хем ще внесат някоя и друга пара в хазната. И най-после ще направят нещо на полза роду. Целокупният народ пък ще е признателен, защото ще ни отърват от средствата, с които се правят най-големите и редовните битови обири не само в градовете, а и по селата и това е една публична тайна от години. Ние не сме голословни, защото возилата с конски впряг са сред най-честите предложения за разпродаване от Националната агенция за приходите (НАП) през февруари, показа проверка на наши репортери. Началните цени на примитивните превозни...
Мексиканец, арабин и девойка от Аризона седели в един бар. Когато мексиканецът свършил бирата си, хвърлил чашата във въздуха, извадил пистолета и стрелял по чашата, разбивайки я на парчета. Докато стрелял, казал: - В Мексико нашите чаши са толкова евтини, че не трябва да пием втори път от една и съща… Арабинът, очевидно впечатлен от това, пиел безалкохолна бира (нали е мюсюлманин), хвърлил чашата във въздуха, извадил АК-47, стрелял по нея и я разбил на парчета. - В арабския свят имаме толкова много пясък, за да си направим чаши, че не е нужно да пием втори път от една и съща чаша. Аризонското момиче, свежо като краставичка, вдигнало бирата си, изпило я на екс, хвърлило чашата във въздуха, извадило своя 45-калибров пистолет и застреляло мексиканеца и арабина. Хванала девойката чашата, поставила я на бара и поискала да я напълнят повторно: - В Аризона имаме толкова много нелегални чужденци, че не трябва да пием с едни и същи два пъти. Усмихни се, България! Вече има...
Рут Колева е родена в София през 1990 г. Баща й е бившият световен и европейски шампион по щанги Неделчо Колев. Тя израства, пътувайки с него в държави като Индия, Бахрейн, където той е бил треньор. Името й нашумя покрай участието й в риалити шоу. Първият й албум "излезе през 2011 година, а тази година предстои да чуем и вторият. - Кръстена си на баба ти, при която пък името е взето от Библията. Вярваща ли си? - Трябва да се прави сериозно разграничение между вярващ и религиозен човек. Аз лично съм от първия тип и вярвам, че всяко нещо на този свят се случва поради някаква причина и че има висша сила. Не е възможно да няма. - Голяма част от детството ти е минала на път, и то в страни, далечни от България. Как ти повлия това? - Да наистина, имах възможността в едни смутни за страната времена да живея в чужбина, в развити държави като Бахрейн и Тайланд. Тогава не съм си давала сметка какъв шанс е това, но по-късно осъзнах, че благодарение на този факт съм се формирала...
Членството в голямото европейско семейство преминава и през оживен разговор за предимствата на гастрономския възглед за живота. Там, където всеки търси на хляба – мекото, а на работата – лекото. Западните ни съседи се ожалиха, че отново им подлагат динена кора по пътя към ЕС. Не стига, че гръцките им душмани ги ядат за името и им регистрираха виното, а сега и българите ще ги пратят за зелен айвар – като им нагънат шопската салата и изпият македонската ракия. Тези люти спорове не са по вкуса на Брюксел, преял с добросъседски специалитети. То не бяха словенско-австрийските кулинарни кавги за кранската наденица/кезекрайнер, почти идентичните хърватско-словенските колбасарски търкания, гръцко-турските зулуми за локуми, баклави и гевреци и вечният въпрос за авторските права над шкембе чорбата на Балканите. За капак Скопие отново пресоли манджата. Тази седмица македонският президент Георге Иванов възропта, че ЕС може да се е изморил от разширяване, но „младите” държави на Балканите...
Близо 30 са арабските магазинчета, гостилници и месарници, разположени по уличките край най-посещавания пазар в София – Женския. Повечето собственици са сирийци, но има и палестинци, ливанци и др. Общото между всички тях е това, че намират България за много сигурна и спокойна държава и затова са избрали да въртят търговията си тук. „Шехеразада” е приказното име на две съседни помещения, в които се продават ароматни подправки и красиви наргилета. Такива дюкяни имат поне още десет сирийци. Собствениците на този магазин са Абдул Карим Шехо, който е от Сирия, и съпругата му българка – Иванка. Те въртят вече три петилетки успешен бизнес с наргилета и ароматни източни подправки. Въпреки кризата при тях влизат непрекъснато клиенти. Сега пообеднелите купувачи търсят повече консумативи за изписаните наргилета – аромати, въглени, фолиа, счупени чашки, маркучи и т.н. Имат постоянни клиенти, които са си спечелили през годините. Преди години собствениците решили случайно да започнат своя...
Договор без срок, неограничени разговори с пет номера по избор и включени минути към всички национални мрежи е новото предложение на компанията
Мтел пуска тарифен план, договорът за който е без дългосрочно обвързване. Клиентите ще разполагат със свободата сами да избират докога да запазят тарифата си.
Новото предложение е с месечна такса от 12.90 лева. Тя включва неограничени разговори към пет любими номера в мрежата на телекома и сто безплатни минути към всички национални мрежи. Цената на разговор след изчерпване на включените минути е 0.29 лв./ мин. към всички национални мрежи в страната, а за SMS е 0.14 лева.
Новата тарифа може да бъде заявена в магазините на Мтел от 11 февруари, понеделник, с името „Икономична”. Към него могат да се заявяват и допълнителни екстри по избор на клиента – време за разговори, SMS, MMS или мобилен интернет в различни размери.
Офертата за необвързващия план важи не само за нови частни клиенти, но и за всички абонати на Мтел с договор, първоначалният срок на който е изтекъл.
Тарифният план отразява ценностите и посланията на новия бранд на компанията – той е лесно разбираем, дава свобода на клиента, създаден е специално според нуждите и желанията му.
Веднага след като разкрих безрезервната подкрепа на т.нар. „зелени” (както галено ги нарича техния приятел, изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй”, Валентин Николов), в материала Грийнпийс и Зелените подкрепят и...
Книгите са много повече от текст и добрите графични дизайнери знаят това отлично.
За своя курс по типография италианският дизайнер Валентино Боргеси има за задача да направи дизайна на 4 книги от един и същи автор. Боргеси разказва в своя блог "Избрах Чарлз Буковски и неговите книги, в които ключови герои са винаги сексът, жените и алкохола. Самият Буковски също е алкохолик, прекарва по-голямата част от живота си пиейки, без дом, с мръсни дрехи и дълга брада... Обикновено пишел късите романи пиян, така че историята идва директно от нестабилното състояние на ума му, историята идва от алкохола".
За своя проект Боргеси избира 4 различни алкохолни питиета: уиски, ром, вино и абсент, и поставя ръчнонаписаното заглавие на всеки роман във съответната форма на бутилката, като по този начин създава своята серия.
За да развие идеята си, дизайнерът използва и интересни дизайнерски похвати и в оформлението на текста на самите книги - зачеркнати редове, отпечатъци от чаша/бутилка, петна от мастило.
На нас проектът ни хареса толкова много, че нямаше как да не го споделим с вас... е, надяваме се, че ще послужи и за вдъхновение на родните издатели и дизайнери, защото определено удоволствието от четенето не идва само от текста, а от и цялостното усещане от една книга.
Разгледайте галерия от проекта на Валентино Боргеси тук.
През настоящата седмица, посветена от ООН на религиозната толерантност и хармония, нека да признаем и подкрепим огромното постижение на България по време на Втората световна война – спасяването на над 50 хиляди евреи и 150 хиляди роми от нацистките "лагери на смъртта“. България е единствената държава в Европа, при това съюзник на хитлеристка Германия, в която след края на войната е установено на базата на естествения прираст увеличение на населението с еврейска и циганска етническа принадлежност.
Близо два милиона българи живеят някъде зад граница. И общуват с близките си в родината главно по Скайп. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крият тежки човешки драми – драмите на хиляди деца, майки и бащи.
Българския културен център в Детройт и фолклорен ансамбъл "Хоро" - Чикаго Ви канят на танцов спектакъл "На Мегдана". Дата: 6 април 2013 от 6:30 pm. Място: Warren Community Center, 5460 Arden, Warren, 48092
Колата на правозащитничка е опожарена в "Бояна"
Започна първата гражданска инициатива на ЕС за медиен плурализъм
Книгата на Симеон Гаспаров “Бизони Край Дунава” е творба, в която трагедията и комедията съпътсват читателите от самото й началото, та до последният й ред. Написана като две, на пръв поглед напълно отделни, независими една от друга книги, които се сливат накрая в едно цяло, “Бизони Край Дунава” е произведение, което ни кара не само да останем винаги млади, да търсим и да намираме доброто в себе си и в света край нас, но ни кара също да не преставаме да мечтаем.
Земеделци ще протестират, защото изплащането на евросубсидиите за земеделие ще се забави с няколко месеца. В този текст няма да се занимавам с темата дали въобще има смисъл от тези субсидии (която е много интересна сама по себе си), а само с въпроса защо се стига до забавяне.
Кратък отговор: Фискалният резерв не е достатъчно голям, за да поеме наведнъж толкова плащания.
Дълъг отговор:
1. През ноември и декември бюджетният дефицит беше около 300 милиона лева. Това намалява фискалния резерв.
2. През декември фонд Земеделие изплати аванси за около 500 милиона лева към общините. Тези средства са взети от фискалния резерв. Ето цитат от месечния бюлетин за държавния бюджет:
Фискалният резерв към 31.12.2012 г. е в размер на 6.1 млрд. лв. Важно е да се отбележи, че през месец декември по сметките на бенефициенти-общини по различни мерки по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативните програми на ЕС бяха преведени аванси и плащания в размер на близо 1⁄2 млрд. лв., с което наличностите по сметки на бенефициенти-общини към края на 2012 г. нараснаха до близо 0.8 млрд. лв. По този начин фискалният резерв от 6.8 млрд. лв. към ноември 2012 г. намаля до 6.1 млрд. лв. към края на 2012 г., но въпреки, че наличностите на бенефициентите-общини не са в обхвата на фискалния резерв това са свежи пари за изпълнението на проекти на местно ниво и ще подпомогнат изключително много общините за реализиране на одобрени проекти, без тези проекти да оказват натиск върху фискалния резерв през 2013 г.
3. През януари бяха изплатени глобалните облигации за близо 1.8 милиарда лева като средствата за това също бяха взети от фискалния резерв.
4. Усвояването на еврофондовете също става чрез фискалния резерв – средствата първо се изплащат от резерва, а след няколко месеца се възстановяват от ЕС. Същият механизъм е и при земеделските субсидии и земеделските фондове. И колкото по-бързо усвояване се цели, толкова по-полезни са фискалните резерви.
Така, само за няколко седмици фискалният резерв беше натоварен с плащания за 2.5-3 милиарда лева. На всичкото отгоре, отделно се искат близо 1 милиард лева за земеделски субсидии, а вероятно и сериозни суми за финансиране на ускоряващото се усвояване на евросредствата. Е, просто не е възможно наведнъж да се извадят толкова много пари от фискалния резерв, който все пак е с ограничен размер.
Изходът – както и друг път съм посочвал, фискалният резерв трябва да е по-висок, още повече, че той е под средното ниво на страните в ЕС. Наличието на по-високо ниво на фискален резерв ще предотврати забавянето на плащания по чисто ликвидни причини, каквито наблюдаваме в момента, както и ще бъде застраховка срещу рисковете, които все още съществуват в Европа.
Че резервът ще е под натиск писах още преди месец заедно с някои идеи как да се увеличи:
Така че фискалният резерв ще е под натиск през следващите няколко месеца, а и не само. [...] Разбира се, най-устойчивият начин за поддържане на резервите е да се избягват дефицитите. Но наближаващите избори увеличават риска от увеличение на разходите, без да има финансиране за тях. Затова трябва много по-зорко и внимателно да се следят бюджетните баланси и да не се допуска използването на бюджета за популистки цели.
Приватизацията и концесиите могат да бъдат източник на средства, ако се извършват по начин, който гарантира максимален интерес и конкурентни процедури. Добре е да се използва и сегашната подобрена конюнктура, за да се осигури при по-добри условия необходимото финансиране чрез ДЦК, защото няма гаранция, че тази конюнктура ще се запази.
Земеделци ще протестират, защото изплащането на евросубсидиите за земеделие ще се забави с няколко месеца. В този текст няма да се занимавам с темата дали въобще има смисъл от тези субсидии (която е много интересна сама по себе си), а само с въпроса защо се стига до забавяне.
Кратък отговор: Фискалният резерв не е достатъчно голям, за да поеме наведнъж толкова плащания.
Дълъг отговор:
1. През ноември и декември бюджетният дефицит беше около 300 милиона лева. Това намалява фискалния резерв.
2. През декември фонд Земеделие изплати аванси за около 500 милиона лева към общините. Тези средства са взети от фискалния резерв. Ето цитат от месечния бюлетин за държавния бюджет:
Фискалният резерв към 31.12.2012 г. е в размер на 6.1 млрд. лв. Важно е да се отбележи, че през месец декември по сметките на бенефициенти-общини по различни мерки по Програмата за развитие на селските райони и по Оперативните програми на ЕС бяха преведени аванси и плащания в размер на близо 1⁄2 млрд. лв., с което наличностите по сметки на бенефициенти-общини към края на 2012 г. нараснаха до близо 0.8 млрд. лв. По този начин фискалният резерв от 6.8 млрд. лв. към ноември 2012 г. намаля до 6.1 млрд. лв. към края на 2012 г., но въпреки, че наличностите на бенефициентите-общини не са в обхвата на фискалния резерв това са свежи пари за изпълнението на проекти на местно ниво и ще подпомогнат изключително много общините за реализиране на одобрени проекти, без тези проекти да оказват натиск върху фискалния резерв през 2013 г.
3. През януари бяха изплатени глобалните облигации за близо 1.8 милиарда лева като средствата за това също бяха взети от фискалния резерв.
4. Усвояването на еврофондовете също става чрез фискалния резерв – средствата първо се изплащат от резерва, а след няколко месеца се възстановяват от ЕС. Същият механизъм е и при земеделските субсидии и земеделските фондове. И колкото по-бързо усвояване се цели, толкова по-полезни са фискалните резерви.
Така, само за няколко седмици фискалният резерв беше натоварен с плащания за 2.5-3 милиарда лева. На всичкото отгоре, отделно се искат близо 1 милиард лева за земеделски субсидии, а вероятно и сериозни суми за финансиране на ускоряващото се усвояване на евросредствата. Е, просто не е възможно наведнъж да се извадят толкова много пари от фискалния резерв, който все пак е с ограничен размер.
Изходът – както и друг път съм посочвал, фискалният резерв трябва да е по-висок, още повече, че той е под средното ниво на страните в ЕС. Наличието на по-високо ниво на фискален резерв ще предотврати забавянето на плащания по чисто ликвидни причини, каквито наблюдаваме в момента, както и ще бъде застраховка срещу рисковете, които все още съществуват в Европа.
Че резервът ще е под натиск писах още преди месец заедно с някои идеи как да се увеличи:
Така че фискалният резерв ще е под натиск през следващите няколко месеца, а и не само. [...] Разбира се, най-устойчивият начин за поддържане на резервите е да се избягват дефицитите. Но наближаващите избори увеличават риска от увеличение на разходите, без да има финансиране за тях. Затова трябва много по-зорко и внимателно да се следят бюджетните баланси и да не се допуска използването на бюджета за популистки цели.
Приватизацията и концесиите могат да бъдат източник на средства, ако се извършват по начин, който гарантира максимален интерес и конкурентни процедури. Добре е да се използва и сегашната подобрена конюнктура, за да се осигури при по-добри условия необходимото финансиране чрез ДЦК, защото няма гаранция, че тази конюнктура ще се запази.
Изборът на място за следобедното книжно кафе ще бъде безкрайно лесен до края на февруари. До тогава в „Ракета бар” ще продължи изложбата на детски книжки, отпечатани през години на социализма и илюстрирани от художници като Вадим Лазаркевич, Александър Поплилов, Любен Зидаров, Стоян Атанасов, Людмил Чехларов и Димитър Тасев.
Именно в това заведенние буквално от тавана висят някои от любимите ни детски заглавия от соца, сред които „Патиланско царство“, „Мунка, малката маймунка“, „Клан-недоклан“, „Кон Вихрогон“, „Продавач на надежди“. Някои от рисунките пък могат да бъдат видени е оригинал с забележките на редактора.
Изложбата е първият аналогов проект на СОЦМУЗ, а повече за нея ни разказва единият от създателите на сдружението "Трансформатори" - арх. Валери Гюров.
Вижте повече във видео репортажа от предаването „Аз чета с Настя”.
Чудя се как да наредя по важност, ако не по тяхната парадоксалност, достигаща и до абсурдност в някои случаи, основните тези на знайни и незнайни експерти по въпросите на Хизбулах в България. Нямам претенциите да знам повече от тях, макар да твърдя, че съм между малкото публично допускани тук-там по медиите да коментират темата, имащи личен свидетелски опит от зараждането и прохождането на тази групировка в Ливан.
Още веднъж подчертавам, за да избегна подозренията: не от експертна гледна точка влизам в задочен спор с някои от най-разпространените мнения на коментатори в България, а само от позицията на анализа и логиката на базата на информацията, с която разполага всеки, който се интересува.
Преди да „номерирам” своите контрааргументи ( без номерацията да отразява непременно важността или степента на противоречивост), искам да обърна внимание върху нещо, което действително не се знае от широката публика, но има голямо значение за лансираните в България тези и хипотези срещу вероятността Хизбулах да е извършител на атентата в Бургас. Ще го направя под формата на въпрос, понеже ми е омръзнало от намеци, че оспорването на тази „парадигма” непременно е свързано с някакво заплащане я от „американското посолство”, я от „еврейските кръгове”.
Този род обвинения определено са плод на гузната съвест на някои адвокати на симбиозата между интересите на Иран, Сирия (на Башар Асад), техните протежета от Хизбулах и стратегическия им партньор Русия. Всички тези фактори „работят” пропагандно с подкупи. А подкупваните са тъкмо онези, които най-често крещят „дръжте крадеца”.
Смятате ли, че Иран, примерно, който не се скъпи да плаща стотици милиони долари за поддържане на своето влияние в Ливан чрез Хизбулах, няма да даде още „малко” и на продажници в България при такъв голям залог, когато е застрашен пред Европа и света най-успешният износ на иранско влияние?
1. Питам, понеже първият аргумент в защита на тезата, че Хизбулах едва ли не няма как да се виновни за терористични акт на летище Сарафово, се свежда до простичката максима, че тази организация няма интерес от атентат в Европа, защото, както се изрази днес по ТВ 7 журналистката Елена Йончева, европейският континент е „банката” на Хизбулах, която набира на тази територия средства.
Отговарям:
Щеше това да е неоспоримо, ако Хизбулах, самата тя рожба на „износ на революция” и проект на хомейнизма, не беше толкова уверена в умението си да прикрива следите си. Самата Елена Йончева акцентира в свой документален филм от Ливан, че Хизбулах се гордеят с изключителната си конспиративност и с убеждението си, че никой още не е успял да проникне в нейните тайни. Тази тяхна самоувереност в превъзходството им обаче опровергана именно в Европа 11 дни преди атентата в Бургас, когато в Кипър беше заловен с веществени доказателства терорист, свързан с шиитската организация, подготвящ терористична акция, наподобяваща много на успеха им в европейска България седем дни по-късно.
Иначе казано, пропагандно от Хизбулах могат си говорят хрисими приказки за „липсата на интерес” от атентати- да те нямат такъв, но сами при условие, че бъдат разкрити. Твърденията им, както и изобщо позицията им, че не се занимават с тероризъм (защото за тях става дума за легитимна борба срещу Израел и САЩ, и това не е тероризъм, а просто самоотбрана) не е доказателство за истинските им намерения, скрити зад убеждението им, че няма да ги разкрият ( западни разузнавания подклаждат самочувствието им на „недосегаеми” с чести твърдения в медиите, че Хизбулах са много добри в замитането на следите си- дали пък не са приспали бдителността им?).
2. Истинската „банка” за Хизбулах е Иран, а колкото до набирането на средства в чужбина, ливанската емиграция далеч не е съсредоточена в Европа. В Западна Африка например доминиращото присъствие на заможни ливански търговци е традиционно от поколения. Свежите пари, превеждани в Ливан от огромната за такава малка държава диаспора в арабския свят и Африка, са едно от обясненията как тази разкъсвана от войни страна изобщо оцелява икономически от десетилетия наред.
Шиитската общност в Ливан, макар и най-бедната в сравнение с останалите конфесионални групи, не прави изключение като реципиент на прииждащи потоци пари от близки, роднини и…съмишленици на популярната сред шиитите Хизбулах.
Така че не отрязването на основен източник на приходи по линия на емиграцията в Европа тревожи Хизбулах. Безпокои я делегитимирането й пред Европа с всички последици на затруднените след това контакти за ливанците, мнозина от които ще пострадат при затягане на визовия режим- не само в очите на своите прозападни опоненти в самия Ливан, но и в самата шиитска общност в страната.
„Дребна подробност” е, че нашите гръмовни националисти, които са готови на изстъпления срещу турци и изобщо мюсюлмани в България, като самоназначили се защитници на християнските ценности, застават на практика на страната на Хизбулах срещу християнската общност в многострадален Ливан. Там, за разлика от България, наистина има реална опасност въпросните ценности да бъдат смачкани така, както Хизбулах прегазиха доста символи на светската свобода в умерено мюсюлманската сунитска част на Западен Бейрут, превземайки го със сила в съюз с просирийската (също така) шиитска партия Амал през март 1984 г. пред очите ми (буквално, защото се случи под прозорците ми и в квартала, в който живеех).
3. Как така Хизбулах ще бъде сочена от Израел като виновник само часове след атентата в България, питат тук възмутени граждани и техните политически говорители, като Волен Сидеров. Точно този е основният довод, изтъкван и от самата Хизбулах. Повториха го в Ливан и във връзка с позицията на България, заявена като „обосновано предположение” за вината на шиитската организация. Къде са доказателствата, питат солидарно те? Отговарям.
А защо Израел да не знае онова, което на нас, лесната мишена, не ни е дадено да знаем по силата на собствената ни слабост? Защо да не допуснем, че израелските служби разполагат с информация, например с ценен вътрешен източник в редиците на техния дългогодишен враг, който да ги е информирал? Нима трябва да го жертват с разкриване на информацията му, само, за да задоволят любопитството на Сидеров и компания?
4. Не само анонимни привърженици на конспиративни теории в интернет, но и публични лица, като експерта по тероризма Славчо Велков и арабистът Киряк Цонев, лансират тезата за „интереса” на Израел от атентата в Бургас като казус бели, т.е. като повод за война с Иран. Те допускат ръката на Израел да е дръпнала спусъка на масовото убийство на израелци, за да бъде задоволена израелската кръвожадност и войнолюбивост по отношение на далечна Персия. Отговарям ( като пропускам знайния факт за култа към живота на всеки израелски гражданин в Израел и че най-малкото подозрение за подобен пъклен братоубийствен план би означавало публичен линч за всеки разкрит политик или друг извратен мозък в тази държава, който би планирал и осъществил подобно нещо).
Наистина ли някой смята, че Израел няма търпение да обяви война на огромния, нахъсан за война Иран ( прегазвайки за целта Сирия и Ирак) и така да възпламени срещу себе си тлеещия гняв на милиард мюсюлмани по света, стотици милиони от които живеят по границата му?
Ако ли пък подозренията се, че Израел търси чрез такъв атентат основание за въздушен удар по ирански ядрени обекти, както конкретно подозират различни коментатори, то защо да избива собствените си граждани преди това, а не премине направо към действие? Заплахата от иранската ядрена програма е достатъчно голяма, за да тръгнат израелците срещу нея през бургаското летище по труповете на свои съотечественици, капка от чиято кръв би могла да удави бумерангово всяко израелско правителство, възпламенявайки гнева на израелския народ.
Както видяхме от въздушния удар, нанесен по транспортен конвой ( натоварен по данни на изралците с модерни оръжия за Хизбулах в Ливан) на сирийски територия само преди дни, Израел изобщо няма нужда от друг претекст, освен прелялата чаша на заплахата срещу неговата сигурност. Защото Хизбулах, отвличайки израелски войници от Северен Израел, създаде повода за войната през 2006 г. в Южен Ливан и израелците явно взимат превантивни мерки това да не се повтори, изпращайки „посланието” си.
Да не говорим, че има и друг, още по-ярък прецедент. Най-знаменитата военна акция на израелските ВВС, довела до унищожаването на иракския ядрен център „Озирак” с ракети въздух-земя, също беше извършена единствено и само по същата целесъобразност: като най-пряк път към елиминиране на една голяма потенциална заплаха без никакви други нагласени „аргументи”.
5. Накрая, но не по важност, един кратък отговор на твърденията, че България няма интерес да посочва Хизбулах, защото това ще застраши сигурността ни при евентуално отмъщение. Отговарям.
Тук логиката е тотално, за да не кажа тоталитарно, сбъркана. Напомня на прословутия призив на Тодор Живков „да са поснишим, докато перестройката премине”. С „поснишаване” няма да стане. Тъкмо напротив: именно безнаказаността би се изтълкувала като покана към терористите да си правят каквото искат у нас, защото са ни стреснали и парализирали.
Универсално правило в правораздаването е да се търси превантивният ефект спрямо престъпните наклонности на потенциалните нарушители на закона чрез залавянето и осъждането на виновните, а не обратното- тяхното умилостивяване чрез „поснишаване” пред деянията им.
Още по-парадоксално е, че този упрек спрямо заемането на позиция от страна на България се отправя тъкмо от онези, които изтъкват спецификата на Хизбулах като легитимна партия на Бога с широка социална дейност в Ливан. Нещо повече казват те-тази партия нямала дори военно крило. Така твърдят, за да оспорят посочването му като виновник за атентата в „обоснованото предположение” на българските власти, в което се споменава ( явно като компромис, като оставена отворена вратичка за дипломатическо маневриране) въпросното „военно крило”.
Ако тези обвинители са прави, защо тогава да се тревожим от отмъщение? Няма нужда се плашим от нови атентати щом Хизбулах е самата цивилна невинност и дори си няма военно крило, а лети с единичното си хуманитарно крило към своята прокламирана цел да унищожи Израел.
Истината е, че ( освен с дълбоко засекретените си клетки, с чиято конспиративност се гордее) Хизбулах разполага с публична военизирана структура, която обича демонстрациите на военна готовност чрез маршируващи по ирански образец хиляди бойци с вдигнати напред изпънати ръце за „поздрав” към спомените на израелците за тяхното изтребление в Европа.
Всичко това може да бъде „тайна” или за истински слепци, които от мързел не желаят да прогледнат под повърхността на достъпната днес за всички информация, или за онези, на които са им направили „обосновано парично предложение”, за да си затварят очите.
А за мразещи евреите, американците, западняците и най-вече българите, които си позволяват да не се съгласяват с тази омраза, изобщо няма да споменавам. Защото с фанатици не споря, независимо на кой Господ се кланят.
Изборът е между това дали да се “поснишим” пред тероризма, за де не го ядосваме, или да се изправим на пътя му заедно със съюзниците си, които определено не са Хизбулах, Иран, сирийският режим на Асад и московският му покровител.
Владина Цекова е била една от най-популярните манекенки и фотомодели по времето на социализма. Младата красавица е дефилирала за модните диктатори по онова време - "Перун", ЦНСМ, "Рила", "Руен" и ДСО "Младост". Била е фотомодел на списанията "Божур" и "Лада". По нейните мерки са се шиели дрехи само за износ. Участвала е в първото ревю на цели бански костюми пред тогавашните властимащи. Дъщеря е на глухонеми родители, което я прави някак по-сетивна. Има 25-годишен син и осиновена котка на име Дженифър Лопес. Завършила е предучилищна педагогика и психология. Работила е 7 години като детска учителка. Това е детската й мечта. Била е рекламен директор на "Супершоу Невада", съпродуцент на първото семейно състезание в телевизионния ефир "Фамилия топ шоу” по БНТ, "Втори тотошанс”, "ТВ академия" по Нова ТВ. От 20 години с помощта на приятели облича абитуриенти сираци и от социално слаби семейства. Където има да се помага или спасява човешки живот, 200-годишен чинар, куче или котка, тя...
С наближаването на Свети Валентин, английския онлайн магазин за козметика – Feelunique отново ви предлага няколко кода за отстъпки от цените на продуктите. Ето ги и тях: - Спестявате 4 паунда от поръчка на стойност 40 паунда и повече. За целта въведете код с текст “lovemetender” при оформянето на поръчката. Отстъпката НЕ важи за продуктите …
Продукти за 4 порции:
4 ябълки
4 круши
1 ананас
1/2ч.ч. кристална захар
3с.л. краве масло
250г Маскарпоне
12 бишкоти Савоярди
1ч.ч. кафе Еспресо
2с.л. уиски
1- 2с.л. какао
Приготвяне:
Кафето се смесва с уискито. Маскарпонето се разбива заедно с половин чаена чаша захар. Взема се тортена чиния. Бишкотите се топват в кафе. Редят се 6 бишкоти. Отгоре се маже разбит крем Маскарпоне. Следва втори ред от 6 броя напоени бишкоти. Тортичката се измазва отгоре и отстрани с крем. Слага се в хладилник да стегне. Плодовете се почистват. Ябълките и крушите се белят на ладии, а ананасът се реже на шайби. Взема се оребрен тиган. Внего се слагат 3с.л. краве масло. Съдът се поставя навключен котлон. Щом се разтопи мазнината, се добавят плодовете. Запичат се от двете страни. Готовите се вадят в чиния. ВЗемат се 4 квадратни, десерни чинии. Маскарпоновото десертче се реже на 4. В чиниите се слага по парче. Поръсва се какао. Отстрани се гарнира с печени плодове.
Антон К. цяла нощ е чел, гледал е телевизия, въртял се е неспокойно в чаршафите си, усуквал ги е като въжета около краката си, ритал ги е, мокрил ги е с потта си. После е ставал, за да похапне нещо, оглеждал е подпухналото си от безсъние лице в голямото огледало в коридора, бродил е из празния си нощен дом като вампир, който се опитва да откаже кръвта. Стоял е на прозореца и е дишал бавно топлия и незасищащ въздух, измъчен и прежаднял за хладен, лек като езерна вода сън. После е лягал пак на тясното си, безмилостно легло, пак е чел и се е опитвал да не мисли, защото мисленето е най-големият враг на съня. Но когато се е опитвал да не мисли, Антон К. изведнъж е бивал обливан от порои ужасни, нощни мисли, тези, които се раждат обикновено в най-безнадеждните часове - някъде между два и четири. Тогава нощта има още много минути в запас, много минути, в които няма да има утро и в които у човека се поражда страшното подозрение, че слънцето няма да изгрее никога повече. И Антон К. е...
Клишетата са се превърнали в такива, защото, общо взето, отразяват най-точно и достоверно истината и са издържали теста на времето. Точно подобно клише е и изразът, че „кучето е най-добрият приятел на човека”. Но колкото и да е вярно то, понякога тази дефиниция е прекалено слаба, за да обясни искрената любов, която четириногите любимци засвидетелстват на своите стопани. В историята има десетки случаи, в които кучетата са се показвали като по-верни и обичащи дори и от хората, предаността им до такава степен е впечатлявала, че техният пример е увековечен в истории и паметници. Днес ще ви разкажем за няколко подобни четириноги, които без думи ни обясняват нагледно какво означава любов към човека. Истории, които едновременно затрогват и ни учат на доброта. Константин През лятото на 1995 г. на магистралата към руския град Толиати вишнева на цвят кола, в която двойка младоженци се връщали от медения си месец, се сблъскала с насрещно движещ се автомобил. От всички пътници...
Колко е хубаво да срещнеш книга, в която авторът сякаш съвсем трансцедентно е влязъл в главата ти и е описал нещата, които самият ти мислиш. Това може да ти се случи и трябва да ти се случи с "Рай" на Радослав Гизгинджиев!
Колко красиво е да видиш любов като тази на Константин и Кристина - така истинска, постижима и сетивна, че чак е нереална. Колко пълнокривни са двамата лирически герои противници Александър и Виктор, а всъщност са братя близнаци... И после се появява Калоян, сякаш клонинг на автора, който съпреживява неговите копнежи, докато като всемогъщ проницател показва колко прозрачни са всъщност хората, ако имаш достатъчно желание да ги разбереш.
А самият автор - сякаш изгражда света на героите си около своя собствена вселена - всеки вглъбен в себе си, но и отворен към останалите.
ОК, сега сериозно. Наистина ли си помислихте, че може да е истина? Наистина ли си представихте поне за миг, че мога да напиша ревю със стила на седмокласник, отварящ за пръв път нещо различно от учебника по история на Древността?
Ужасно много благодаря на Гизгинджиев, че все пак е решил на 30-та страница да спре да преразказва случващото с героите си, а да им позволи да си говорят, за да има някаква случка. Изграждане на персонажи чрез обясняване какви са всъщност от страна на автора? Явно съм се заблуждавал, че тия работи не се правят от Гутенберг насам... Собствен стил? Та човекът си има свои собствени правила за пунктуация, в чиято неправилност явно никой редактор не е успял да го убеди.
Да, разбирам, че с навлизането все повече и повече на самоиздаването ще се случват и такива неща. Но от друга страна, не сме длъжни да се съгласяваме с масовата психоза, която изкуствено се създава около тях, нали така? (Справка: вижте ревюто на Преслава за "50 нюанса сиво" доста преди изобщо някой у нас да чуе за поредицата). За разлика от Преслав в "Литературата днес", аз прочетох книгата докрай. Въпреки че спокойно можеше да не си правя труда.
Разберете, някои неща трябва да продължат да стоят в сайтовете за лично творчество (а ако все пак се издадат на хартия - в сайтовете за групово пазаруване).
Не можеш да си поръчаш тази книга с безплатна доставка и отстъпка от Книга за теб. Това е.
В деня, в който се навършват 185 години от рождението на Жул Верн – 8 февруари, в регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе ще бъде открита изложба в чест на френския писател, съобщава официалният сайт на културната институция.
В експозицията ще бъде изложено и едно от изданията на малко известния у нас роман на Верн „Дунавският лоцман“, отпечатано през 1991 г. от Издателска къща „Братя Матееви“ – Бургас. Книгата излиза през 1908 г. – три години след смъртта на писателя, а главният герой е от Русчук, участник в Априлско въстание и Руско-турската освободителна война.
До 28 февруари посетителите на библиотеката ще могат да видят още редки издания на произведения на писателя и публикации за живота и творчеството му на български, руски и френски език. Между най-ценните експонати са поредица романи на Жул Верн, отпечатани в Москва през периода 1897 - 1898 г. в типография "Высочайше утвержд. Товарищества И. Д. Сытина". Илюстратори на тези ценни издания са известните графици Едуард Риу, Емил Байар, Анри де Монто, Алфонс Ньовил, Фера.
Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 г. Автор е на 65 романа, 40 пиеси, оперни либрета, повести и разкази, както и на шестомната „История на великите пътешествия и великите пътешественици“, припомнят от русенската библиотека. Превеждан е на 148 езика. Той е един от създателите на жанра научна фантастика и е любим на няколко поколения с безсмъртните си "Децата на капитан Грант", "Двадесет хиляди левги под водата" („Капитан Немо“), „От Земята до Луната“, „Пътешествие до центъра на Земята“, "Тайнственият остров" и др.
Мартин Бакров е от най-симпатичните и човечни фитнес треньори, които познавам. спокоен, усмихнат, с много знания за тялото и как да го тренираме добре, за да сме във форма. и защото спортуването за здраве ще е тема, по която ми се иска да пиша от време на време, започвам я ...
И тази година в България пристигат изключително интересни професионалисти, за да споделят опита си по време на Webit Bulgaria Digital Summit (24 и 25 април).
До момента в програмата на най-голямото събитие за дигиталната и технологична индустрия са обявени имената на Катрин Леви, ръководител отдел “Нови продукти, медии и платформи” за Европа, Средния Изток и Африка на Google, която ще говори за значението на социалните медии за бизнеса, Пол Дардел – създател и управляващ директор на IGUZKIRAT и управляващ партньор в MOBILE HEALTH ще говори за това как мобилните приложения и тяхното имплементиране могат да спасяват човешки животи, Томас Гинилд – Country Manager Gemius Denmark ще даде последни цифри за пазарите в Европа и около нас и най–вече много данни за пазара в България, във финансовия сектор наред с представители на български банки и компании в сферата, регионален опит за влиянието на технологиите и социалните медии ще сподели и Робър Анхел – Digital Marketing Manager NG bank Romania.
Това са само част от над 40-те имена на гостуващи лектори, които ще споделят своя опит в конкретните индустрии, към които е насочено събитието в първия ден:
В петък на 08.02 изтича и крайният срок за ранна регистрация за събитието с отсъпка от 50 %.
До момента повече от половината от достъпите до събитието за първия ден вече са заети от основните рекламодатели в България и хората управляващи маркетинг бюджети, от представители на медийния и дигитален пазар.
Програмата на 25 април е изцяло насочена към предприемачите, работещи в дигиталната и технологична индустрия в България и региона. Тогава ще говорим за предприемачество с инвеститори, фондове, доказани и успели основатели на български дигитални/технологични компании, ментори, международни предприемачи и серийни инвеститори.
Сред темите са:
Част от събитието е и церемонията Webit Awards за дигитална и технологична ефективност, за които вече има подадени множество интересни маркетинг и дигитални проекти, след която ни очаква и Webit парти и възможности за неформални контакти.
Повече за събитието и програмата можете да научите на www.webit.bg.
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Шест месеца след атентата край Бургас, при който загинаха петима израелци и един българин, има „обосновани предположения” за съпричастност на ливанската групировка „Хизбула” към събитието – съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов. Последваха бързи, но противоречиви реакции както вътре, така и извън страната.
- Пламен, първо – има ли новини около „австралийската връзка” в атентата?
- Нищо ново, Фили. Според изтекла по-рано информация от МВР, терористите са били най-малко четирима. Поне трима от тях са от арабски произход с двойно гражданство – ливанско плюс канадско и австралийско. Точно за австралиеца се твърди, че има само косвени доказателства за негова връзка с атентатора. Това се знае засега и във вторник, на Консултативния съвет по национална сигурност, всъщност нямаше допълнителна информация. Както стана ясно после, официална Австралия, която признава „Хизбула” за терористична организация, обяви, че ще продължи да помага на разследването.
- Добре, да припомним тогава какво се случи, за да е по-лесно да се разбере и характера на реакциите, за които ще говорим малко по-късно.
- Миналата година през юли автобус с израелски туристи бе взривен на бургаското летище Сарафово. Загинаха петима израелци и един българин. На мястото Израел, освен медицински, изпрати и следователски екип. Броени часове по-късно премиерът Бенямин Нетаняху обяви, че няма съмнение – зад атентата стои проиранската шиитска групировка „Хизбула”. Той за пореден път постави въпроса Европейският съюз, също както Израел, САЩ, Канада и Австралия, да признае „Хизбула” за терористична организация, на практика – да ограничи възможностите и за финансиране, за свободно придвижване на нейни членове и т. н. То обаче не стана. И не само защото Франция обикновено се противопоставя на подобна мярка, а и защото България каза, че не може със сигурност да обвини „Хизбула”, докато няма достатъчно доказателства. Въпреки, че се включиха партньорски служби от Израел, САЩ и Великобритания, както и екип на Интерпол, разследването обаче се проточи цели 6 месеца. През това време имаше редица срещи на българския премиер, на висши представители на вътрешно и външно министерство, в Йерусалим, Вашингтон, Лондон, тоест, столиците, които имат най-силен политически интерес към българското разследване.
- Имаш предвид срещите, на които, както твърди опозицията, върху правителството е оказван натиск да обяви именно „Хизбула” за организатор на атентата?
- Тези срещи, Фили, да. Само че нали е ясно, че ако дотук бяха фактите, то последното е чиста спекулация. Не, че Щатите и Израел, заради ситуацията около Иран и Сирия, нямат политически интерес от подобно нещо. Но дори да е имало натиск, той нямаше търсения ефект. Нека си спомним, че преди по-малко от месец следовател Станелия Караджова беше уволнена, само защото каза пред медиите, че е разпознат един от заподозрените за участие в атентата. Само това. Още по-рано през есента пък президентът Плевнелиев обеща до месец да има информация за разследването, но такава нямаше. Това говори за две неща – за политическа предпазливост, опит на правителството да внимава, защото знае с кого си има работа в лицето на „Хизбула”, както и за старание всичко с разследването да е наред и доказателствата да са солидни.
- Да, обаче онзи ден Цветан Цветанов не каза че има „категорични доказателства”, а „обосновани предположения” да оповести „Хизбула” за извършител на атентата. Това как се вписва в общата картинка и не е ли реална база за обвинения?
- Първо, никой не е казал, че разследването е завършило. Публично изнесеното онзи ден е междинен резултат, малка част от доклада, прочетен пред Консултативния съвет за национална сигурност. А в този доклад, от съображения за сигурност, също не са изложени всички факти и връзки. Така че шумът за липса на доказателства, който опозицията вдига, трябва да се разглежда повече в светлината на предстоящите през лятото избори. Тук има и парадокс – с аргумента, че обвиненията към „Хизбула” без солидни доказателства водят до риск за националната сигурност, опозицията всъщност иска да се разкрият данни и факти, които сами по себе си могат да са истинска заплаха за тази сигурност. Пък и нали всички сме убедени, Фили, че една терористична организация не се интересува от някакви си доказателства, а се движи от конкретни интереси, обикновено изградени на базата на силни предразсъдъци.
- И все пак, напоследък мнозина в България се питат дали няма да последва отмъщение на „Хизбула” и невинни да станат жертва на прибързаните приказки на управляващите?
- Истина е, Фили, така се питат все повече хора. Мисля, че е резултат от опозиционната атака, която целенасочено насажда страхове. Крайният пример е Волен Сидеров, който каза, че случилото се може да доведе до Трета световна война. Но и приказките на левицата как днес България става причина за утрешна атака срещу Иран също не са по-успокоителни. Защото тяхното продължение гласи, че България е най-уязвимата за ирански ракети европейска територия. Или че системата за сигурност, която пази обикновените хора в България, е доста по-зле, отколкото дори пробитата отвсякъде система за сигурност на ВИП персоните. Справка – случаят с Ахмед Доган. Излишно е да се спори, Фили, защото човешките страхове не се опровергават с разумни доводи. Само ще попитам – никой ли не помни и не разбира, че демократичната общност е във война с тероризма поне от 2001-ва година насам? Че атентатът в Бургас е епизод от тази война? Че сме длъжни да бъдем със съюзниците си в тежки моменти, ако искаме в други тежки моменти те да бъдат с нас? Защото тук никой не говори за тези неща и, честно, изумен съм от този факт, Фили.
- Докато в България реакциите на цялата опозиция са отрицателни, то отвън идват други сигнали. Може ли да се очаква сега ЕС наистина да преразгледа отношението си към организацията „Хизбула”?
- Съединените щати и Израел приветстваха българския доклад, Фили и за пореден път подканиха ЕС да направи това. Трудно е да се каже дали то ще се случи. В политически план България наистина даде силен коз на Великобритания, Холандия и другите страни, които отдавна искат това преразглеждане. Знае се обаче, че Франция има преки финансови и други интереси в Ливан, които ще бъдат застрашени от подобно решение, доколкото политическото крило на „Хизбула” е влиятелно – то е представено в парламента, а доскоро беше и в правителството на Ливан. При всички случаи обаче едва ли българските опозиционни вълнения по темата ще окажат съществено влияние върху провеждането и резултата от европейския дебат. По-скоро очаквам в Брюксел да натежат някои силни европейски мнения, например това на Роб Уейнрайт, директор на „Европол”, който каза: „Българските власти имат доста силна хипотеза, че атентатът в Бургас е дело на „Хизбула”. А ако директорът на Европол не може да прецени добре това, Фили, то кой друг може, Сергей Станишев ли?
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Космическият апарат на НАСА Касини , е заснел на Сатурн гигантска буря, която подобно на митичната змия Уроборос изяда своята собствена опашка. В края на януари , НАСА публикува детайлен отчен за това събитие , но учените все още гадаят за причините.
На 6 февруари 2012 в 18:04 наше време , от стартова площадка 31 на космодрума Байконур е реализиран старт на ракета носител 'Съюз-2.1а' с ускорител 'Фрегат' и кластер от 6 космически апарата 'Глобалстар-2'.
Според данни от наблюденията на космическия апарат на НАСА STEREO, сутринта на 6 февруари са станали две изригвания, които може да доведат до магнитни възмущения в околоземното пространство.
- Слънчице, ще ми купиш ли това пръстенче?
- Не мога, мило, в момента имаме по-належащи покупки.
- Дръвник, довечера ще спиш на дивана!
Познавам жени, които третират любовта като “покупко-продажба”. Познавам и такива мъже. В интерес на истината съществува такъв възглед в социалната психология. Според авторите, които разглеждат проблема по този начин, отношенията ни с другите се обуславят от същите принципи, които управляват пазара в икономиката: възнаграждения, цени, алтернативни решения. А съществува ли точно определен ден, в който се опитваме хем да се обичаме, хем да засвидетелстваме чувствата си чрез покупки?
Над 50% от обвързаните жени споделят, че ще се разделят с партньора си, ако не получават подарък за Деня на влюбените. Това показва колко сериозен е този ден за половината от женската аудитория. Ако “Свети Валентин” е важен за потребителите си, не трябва ли да бъде важен и за вашия бизнес?
Да не говорим, че Свети Валентин произвежда голяма част от приходите на всяка година. Средните годишни разходи са 13.19 милиарда долара. Недостатъчно фирми се възползват от възможностите на ваканционните сезони. Празниците са време, в което можете да разраснете отношения си с клиентите и потребителите, и вашият голям коз е да го направите чрез социалните мрежи.
Нека разгледаме 4 основни социални медии, с които можете да постигнете това:
Мнения, свързани с теми, почивки и настоящи събития, които стоят на дневен ред за потребителите на Facebook, са склонни да подействат по-заразително в сравнение с други мнения. Например, публикации, в които са споменава Денят на независимостта на САЩ, 4 юли, създадоха до 90% по-голяма ангажираност от всички други видове мнения, публикувани в този ден.
Какъв тип съдържание е най-добре да публикувате във Facebook?
Google+ е място за технически грамотни хора. Което означава, че остарели постове няма да се впишат добре с вашата аудитория. Трябва да обърнете внимание на съответните тенденции там, за да привлечете внимание. Следете кога Денят на влюбените ще се превърне в тенденция в Google+, за да можете да изпъкнете.
Споделеното съдържание от успешни фирми като H&M винаги включва интересна снимка и специален линк с интересно съдържание, промоции и видео. Публикуване на линкове с оригинално съдържание ще се индексира от Google и ще подобри вашето SEO.
Pinterest е мощен инструмент за социални промоции. От октомври 2012 г. досега 71% от предприятията все още не са използвали Pinterest. Потребителите на Pinterest харчат повече пари за повече неща, отколкото в петте други най-използвани социални платформи.
Това прави Свети Валентин идеалният празник да се насочите към Pinterest. Особено към жени, използващи Pinterest за идеи, свързани с празничното пазаруване.
Как жените (70% от всички Pinterest акаунти) използват Pinterest за празничното пазаруване:
Трудно е да игнорирате тази социална мрежа предвид целия шум, който се вдига около нея. Всяка секунда се публикуват над 3000 туита! Затова нека вашите туитове бъдат вълнуващи. В по-малко от 140 символа трябва да грабнете вниманието на вашата аудитория.
Набирането на последователи може да се окаже дълъг и труден път за извървяване, но със сигурност читателите ви ще се почувстват изключителни и ще са доволни от избора, ако споделяте с тях интересно съдържание и грабващи туитове! Необходимо е да осигурите съдържание, което да е стойностно и полезно за вашата аудитория. В противен случай тя няма да ви обръща внимание.
снимки: H&M, Design Dining and Diaper
От ЕКА са съобщили за провеждането на успешен старт на ракета носител Ariane-5 с два спътника на борда. Ariane-5 е стартирала от космодрума в Куру на 7 фев 2012 в 23:36 наше време.
Свързваме месец февруари с виното, романтиката, емоционалната отдаденост и споделените мигове с любимите хора. В най-романтичния месец на годината, по повод красивия празник на влюбените, една от най-важните и отговорни задачи е да зарадваме любимия човек с наистина специален подарък.
Дали ще празнуваме Свети Валентин, или Трифон Зарезан е без значение. Важното е да се повеселим и да зарадваме любими хора. Точно това е идеята на УниКредит Булбанк и тяхната най-нова Facebook игра „Изненадай любим човек“.
Инициативата е отворена за всички, които искат да изненадат любимите си хора. Единственото, което трябва да направят, е да напишат послание на любим човек, да го изпратят в периода от 4 до 11 февруари, а от УниКредит Булбанк ще се постараят 20-те най-хубави от тях да достигнат своите получатели.
Най-голямата банка в България предоставя възможност на участниците да изберат и какво да подарят от тяхно име на най-близките им хора – букет цветя, бутилка вино или шоколадови бонбони.
Късметлиите ще бъдат изтеглени следващата седмица, а точно на 14 февруари техните избраници ще получат своите подаръци и послания благодарение на УниКредит Булбанк. Отделете малко време и цялата си любов. Не е нужен специален повод, за да изненадаш любим човек!
снимка: UniCredit Bulbank
Започнатата от Йоко Оно и Шон Ленън в САЩ кампания „Артисти срещу фракинга“ е обединила различни световни артисти, музиканти и режисьори. Те се опитват се да повишат общественото внимание и осведоменост относно проучването и добива на шистов газ по метода хидравлично разбиране (фракинг) - който е достигнал значителни размери на територията на САЩ. „Артисти срещу фракинга“ се опитват не само да повишат обществената осведоменост, но и да провокират американските граждани към публични действия за забрана на фракинга, като се започне от щата Ню Йорк.
На 31 януари PR Thursday събра на едно място над 300 души, водени от своите интереси в сферата на маркетинга и комуникациите. Организаторите от M3 College реагираха мигновено на нарастващия интерес и осигуриха просторната аула на СУ „Св. Климент Охридски“, която да събере огромната аудитория.
Основна тема на дискусията беше какви са промените, които се очаква да засегнат бранд мениджмънта в дигиталната среда през 2013. Модератор на събитието беше нашият колега и съдружник в агенцията – Георги Малчев, – а в дискусията се включиха гост-лекторите:
Всички бяха единодушни, че компаниите на пазара все повече ще насочват инвестициите си към дигиталната среда през 2013 година. Въпреки това те отвориха една широка скоба, в която споделиха мнението, че не трябва всички да се втурват в digital само защото е модерно. В този ред на мисли Ален Попович за пореден път напомни, че Facebook не е някаква „панацея“, а е част от цялостния маркетинг микс, с което се съгласиха всички.
Стана дума за геймификацията, която става все по-популярна при дигиталните кампании. За да постигне успех един бранд, той трябва да може да ангажира вниманието на потребителите и да ги въвлече в някаква форма на игра. Игрите активизират потребителите, като ги подтикват да канят приятели, да са активни, да споделят и най-важното – да са ангажирани с вашия бранд.
Беше зададен и въпрос от публиката за това как ще промени комуникацията новия graph search на Facebook. Въпреки че функцията е още в бета тест, мненията бяха положителни. Очаква се търсенето по интереси да помогне на малкия и средния бизнес да се позиционира по-добре в дадена ниша.
В заключителен коментар специалистите споделиха, че всеки внимателно трябва да подбира каналите и формата на комуникация. За финал на събитието бяха раздадени много малки и една голяма награда – почивка в архитектурния резерват в Ковачевица.
С това обаче вечерта не свърши, тъй като в аулата на СУ се появи Рафи, който накара аудиторията да язди коне и да вика „Опа гъгнам стайл“.
Една интересна класация са подготвили колегите от BI – кои са най-големите интернет сайтове по посещаемост. Тук има малко изненади. Безспорен лидер е Facebook, но кои са другите 19 сайта?
1. Facebook.com – 836.7 милиона уникални посетители
Безспорен лидер, създаден от Марк Зукърбърг, социалната мрежа Facebook е недостижима по популярност. Поне засега.
2. Google.com – 782,8 милиона уникални посетители
Търсачката, която всички ние ползваме всеки ден с надежда да открием това, което търсим. Понякога успяваме. Зад търсачката на Google има цял куп добавени услуги, които я правят изключително полезна. Няма как да не споменем някои от тях – Gmail, Google+, YouTube.
3. YouTube.com – 721.9 милиона уникални посетители
Сайтът, на който се качва и споделя видео. Закупен от Google през 2006 година.
4. Yahoo.com – 469.9 милиона уникални посетители
Един от първите портали за търсене, свързан и с други сайтове като Yahoo Finance и Flickr.
5. Wikipedia.com – 469.6 милиона уникални посетители
Безплатната интернет енциклопедия. Ако нещо ви интересува, това е мястото. Но не забравяйте, че въпросите ги задавате първо на Google.
2004 - 2018 Gramophon.com