Сезонът на зелените брошки

С надеждата да привлекат повече млади избиратели, партиите все повече се ангажират с природозащитни каузи

Няколко месеца преди изборите един напорист ветеринарен лекар обикаля телевизионните студиа и показва скици на скандални замени на гори. Обещава новото правителство да развали тези договори. Същото искат и десетките природозащитни организации, които отдавна алармират за проблема и организират протести.

“Трябва да се срамите, докато съществувате. Бастисахте българските гори. 33 000 декара подарихте на ваши приближени“, обръща се напористият ветеринарен лекар към тогавашното правителство. Една от надеждите към новата партия ГЕРБ е да възстанови справедливостта и по повод разграбването на природата.

Четири години по-късно този напорист ветеринарен лекар вече е към края на мандата си като министър на земеделието. Мирослав Найденов чак сега реши да създаде работна група, която да търси законов път за възстановяване на загубите от замените на държавни гори. Но не по собствена инициатива, а под външен натиск. Европейската комисия отвори наказателна процедура срещу България за нерегламентирана държавна помощ при 147 сделки. В това време, по думите на министъра, 15 от новите собственици вече са изсекли горите и са застроили парцелите.

Ако преди четири години част от природозащитниците са гласували за ГЕРБ, то днес трудно могат да открият достатъчно мотиви да повторят вота си. Това обаче не отказва дори и управляващите да се опитват да им се харесват. А те са активни, те са много, те са недоволни – перфектната цел за всяка партия. Хората, за които природата е ценност, предизвикват все по-сериозен интерес сред основните политически сили, а зелената риторика започва да става задължителна за политиците. Затова и половин година преди парламентарните избори партиите вече подготвят посланията си към „зелените“ хора.

Задъхано и на пожар

„Нона-Кара-джо-ва-да влиза-във-затво-ра“, скандират повече от 2 хиляди млади хора пред Народното събрание. Министърът на околната среда и водите си спечели подобно отношение, след като само в рамките на седмица два случая на посегателство срещу природата по Черноморието привлякоха вниманието на обществото. Строителството на ваканционни къщички в защитената местност Иракли и разрушаването на дюни в южната част на Несебър станаха с разрешение от екоминистерството.

“За радост на еколозите и на българите, има такъв премиер, който спира веднага и праща проверки“, отсича министър-председателят Бойко Борисов. И наистина двата строежа са временно спрени от Дирекцията за национален строителен контрол. Общото между тези два случая е, че процедурите за терените са започнали още по времето на предишното правителство, продължени са от сегашното и нито един представител на администрацията по веригата не е открил нещо нередно. Другото общо е, че след като медиите публикуваха информация, чак тогава последва реакция: спешни срещи, работни групи и проверки, които все пак откриват нарушения. В последната година от мандата причините за протестите срещу правителството са същите като причините, които изкарваха на улицата хора и срещу предишното правителство – разграбване и унищожаване на природата.

“Работим в синхрон с протестите – Станишев ги биеше, ние се вслушваме. Благодарение на тази гражданска активност, удържахме АКТА, пушенето, ГМО и други. Много неща направихме съвместно с протестиращите”, похвали се премиерът Бойко Борисов. Следват няколко обещания, които обаче не са отразени изцяло в обсъжданите от парламента законови промени. Това предизвика отново хиляди млади хора да излязат на протести. Така играта на котка и мишка продължава – Бойко Борисов очевидно иска да бъде харесван от природозащитниците, но в същото време не променя политиката, срещу която те протестират.

Всички на моста

“Орлов мост” ни победи. Витоша щеше да има хубава спортна база, на 20 минути от София, но сега няма да го имат. Ще се разхождаме. Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски“. Половин година по-късно министър-председателят Бойко Борисов не спира да изразява раздразнението си от „подаръка“, който около хиляда граждани му направиха за рождения ден на 13 юни 2012 година. Тогава те блокираха централното софийско кръстовище на Орлов мост и дадоха началото на всекидневни протести срещу промените в Закона за горите, които щяха да позволяват да се строят ски съоръжения, без да се променя предназначението на терените.Протестите принудиха президента да наложи вето, а управляващите да се откажат от намерението си.

„Орлов мост“ се намести сред най-употребяваните изрази от анализатори. Наричат го движение, явление, дори философия. Има спорове какво точно е „Орлов мост“, но няма спор, че тези хора нямат политическо представителство. „Зелени депутати със сигурност ще има. Дали ще има зелена парламентарна група е въпрос на самоорганизация измежду самите млади хора, които бяха на Орлов мост или споделят философията Орлов мост,“ коментира политологът от Нов български университет Васил Гарнизов. Съпредседателят на малката извънпарламентарна партия „Зелените“ Борислав Сандов изразява оптимизъм по тази тема: „Има реален шанс в следващия парламент зеленото движение да има представителство, което да промени драстично статуквото там, макар и с десетина депутати“. Политологът от Софийския университет „Св.Климент Охридски“ Румяна Коларова обаче не вярва във възможността на „Зелените“ да присъстват самостоятелно в следващия парламент. „Ще ги има, ако тръгнат към коалиране или ако се появи голям политически играч, който иска да формира коалиция с тях“.

Отдавна и незабележимо

Всъщност Зелени политически партии в България има отдавна. Още в началото на демократичните промени през 1989 година Александър Каракачанов основава Зелена партия. От тогава организацията успява да измине пътя от член на антикомунистическата коалиция СДС в началото на 90-те, през коалиционен партньор на бившата комунистическа партия БСП през новия век, до незначителна партия без видимо присъствие в политическия живот днес. През годините за кратко съществуваха и по-малки организации, създавани от бивши членове на Зелената партия или „Екогласност“.

Най-силно присъствие зелените имат във Великото народно събрание през 1990-1991 година. Тогава Зелената партия излъчва 17 от общо 400 депутати. Този успех остава недостижим и обяснението е, че в началото на 90-те партията е политическият продължител на дисидентските движения „Екогласност“ и Комитета за защита на Русе. Следват години на непоследователност: на изборите през 1997 година партията печели двама депутати като част от коалицията Обединение за национално спасение, която влиза в парламента основно с партията на мюсюлманското малцинство ДПС и парите на икономическата групировка „Мултигруп“.

През 2005 година партията става част от Коалиция за България на БСП и дори излъчва заместник-министър на правосъдието, който обаче е отстранен след скандал между него и ръководството на партията. По-късно Зелената партия се слива с новосъздадената партия Зелена България, която е по-скоро корпоративно образувание без подкрепа от избирателите. За последен път Зелената партия участва в изборите за български членове на Европейския парламент през 2007 година – получава 9976 гласа или 0,51%.

Краят и началото

Безславният край на старото зелено политическо движение съвпадна с появата на новото – зачестилите протести в защита на природата, организирани от неправителствени организации, доведоха до създаването на нова политическа партия. На 18 май 2008 година беше учредена партия Зелените, основно от хора с дългогодишен опит в гражданския сектор. Партията става популярна за кратко време, лидерите й присъстват често в медиите и това дава кураж на организацията да се яви самостоятелно на изборите. На парламентарните избори през 2009 година получават 21841 гласа, които са само 0,52% – далеч под 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.

Въпреки неуспеха на тази формула преди 4 години, в навечерието на изборите намерението на Зелените е същото. „До момента няма изгледи да влизаме в коалиции с други политически партии преди изборите. По скоро бихме били мандатоносител в една широка коалиция с граждански групи, неправителствени организации и браншови обединения, които попадат в зеления сектор“, обяснява съпредседателят на партията Борислав Сандов. Той дори признава, че влизането в парламента не е първостепенна задача пред партията: „Това, на което най-много държим, е чистото ни име и устойчивото ни развитие, макар и то да е с по-бавни темпове“.

Зелено извън зеленото

Останалите опозиционни политически сили обаче нямат намерение да оставят младите хора, за които природата е ценност, единствено на Зелените. Най-новият политически играч дори отправя директно предложение: „Движение България на гражданите“ има готовност да представлява и защитава идеите на зелените в следващото Народно събрание“, казва Георги Гочев, който ръководи група „Екология“ в Националния съвет на партията. Други политици са на мнение, че няма нужда от самостоятелно зелено присъствие в парламента. „Зелената политика не е политика сама за себе си, българският законодател трябва да се стреми към равновесие между интересите за нарастване на благосъстоянието и тези за опазване на околната среда”, обяснява председателят на комисията по околна среда към Демократи за силна България Марта Георгиева.

Въпреки че масовите зелени протести започнаха по време на управлението на БСП, социалистите също гледат към тази група избиратели. „Природозащитната политика трябва да бъде присъща в дейността на всички партии и парламентарни групи“, коментира Георги Божинов, бивш председател на парламентарната комисия по околна среда. Предложението на БСП за предстоящите избори е „предимство на нисковъглеродната икономика като възможност за осигуряване на икономически растеж, при щадящи природата условия и параметри“.

Освен лозунги, опозиционните партии заявяват и конкретни ангажименти за защита на природата. „Движение България на гражданите откроява две теми – по-строг контрол върху Генетично модифицираните организми (ГМО), както и трайно решаване на проблема с отпадъците чрез рециклиране“, казва Георги Гочев. Още по-конкретни са плановете на ДСБ. Марта Георгиева вижда защитата на природата чрез – недопускане на строителството на нова АЕЦ и генериране на ядрени отпадъци; довършване на плановете за управление на зоните по Натура 2000; недопускане на монополно положение в българския туризъм чрез промени в Закона за горите. БСП засега са готови само с послание: „Борбата за по-добър живот днес не може да бъде гарантирана на заем от бъдещите поколения“.

По-малко от половин година

Нито една от основните партии не се очертава като победител на този терен, но и нито една не се отказва от битката. „Всяка партия, която не докосне зелената тема, ще сбърка. Защото ако това е последното пристанище на солидарността, то тогава тези партии ще се окажат извън пристанището“, прогнозира политологът Васил Гарнизов. Обяснението му е, че в началото на промените неравенството пред властта е правило хората солидарни. При Виденов е било неравенството пред тежката криза, а при Царя – неравенството пред моралния дефицит. „Едва сега са изчерпани тези класически теми, които ни свързват и единственото пристанище на солидарността е общата ни връзка с въздуха, водата, гората, светът, който сме заварили и искаме да оставим“.

Процесът на превръщането на тази солидарност в политическо представителство вероятно ще бъде дълъг. „Тепърва ще чакаме да се появят автентични зелени партии, които стъпка по стъпка, процент по процент ще се борят да достигнат 4-процентната бариера“, очаква политологът Румяна Коларова. Изборите обаче са след по-малко от половин година. До тогава едва ли традиционните партии ще успеят да намерят пътя до зелените избиратели, а наричащите себе си Зелени едва ли ще успеят да предложат нещо повече от защита на конкретни каузи. Зеленото говорене ще е много, но всички прогнозни изследвания показват, че няма да има сериозно зелено гласуване.

снимка: Васил Гарнизов

BlueLink

Прочети цялата новина

Свързани новини: