Един по-различен Никълъс Спаркс в „Светлинка в нощта“

„Светлинка в нощта“ е последната книга на Никълъс Спаркс, която се появи на български. Щом прочетох описанието на книгата си казах „Дам, типичната история в стил Никълъс Спаркс, а този журналист, тръгнал „на лов“ за сензация в малко градче, най-вероятно силно напомня на Тереза от „Писмо в бутилка“. Спаркс обича да навързва нещата в книгите си – могат да се открият малки и не чак толкова малки сходства в романите му, затова и очаквах да открия доста връзки, но този път бях много изненадана.

Обикновено Никълъс започва с дълги описания на мястото, където се развива действието, както и миналото на героите. „Светлинка в нощта“ обаче ни въвежда в историята много увлекателно, защото разказва за Джеръми Марш, който макар да има стабилна работа в едно списание, работи и допълнително като журналист на свободна практика и развенчава мистични истории, разкрива разни шарлатани или фалшиви сигнали за НЛО, търсейки нещо сензационно, което да привлича вниманието на читателите.

В началото на книгата Джеръми Марш разобличава Клосън – шарлатанин, представящ се за медиум. Джеръми попада на големия шанс за професионалния си живот: в живо предаване, благодарение на огромна доза късмет, той бива избран от „медиума“. Те започват да говорят за предполагаемия мъртъв брат на журналиста, а когато разкрива истината (че всъщност братята му са живи и здрави и всичко, казано от медиума е пълна измислица), това се превръща в сензация. Започват да валят предложения, но въпреки това Джеръми решава да не се възгордява и приема да се заеме със случай в малко градче в Северна Каролина. Дорис Маклилън изпраща му писмо по повод мистериозни светлини, появяващи се вечер при мъгливо време в гробищата в нейния роден град, с надеждата той да реши случая, защото тя не вярва, че светлините са предизвикани от духове, както всички нейни съграждани смятат.

Нещото, което отличава тази книга от която и да е друга на Спаркс, е именно мистиката. Колкото и да харесвам писателя, не мога да кажа, че някога ми е приковавал вниманието още от началото. Или поне не можех да го кажа, преди да прочета „Светлинка в нощта“. Мистерия е не само загадката, която се опитва да разкрие Марш в малкото градче Бун Крийк, но и жената, която среща. Тя е внучка на Дорис, работи в библиотеката и му помага в проучването. Разбира се, имайки предвид жанра, не е никаква изненада, че между тях прехвърчат искри. И всъщност истински забавляват с остроумните си закачки. В крайна сметка се изправят пред често срещаната дилема разум-чувства. Каква връзка биха могли да имат те? Тя, обичаща тихия живот в забравено от света градче, и той, привързан към динамичния и бляскав живот на Ню Йорк? Джеръми бива поставен пред избор, който ще промени живота му: дали иска да последва блестящата кариера, която го очаква, или любовта, която може да се окаже нещото, което цял живот е чакал?

А, да, трябва да отбележа още нещо – в края няма смърт. Може да звучи странно, но не и за тези, които знаят колко много обича Никълъс Спаркс да убива някой герой накрая. Тази книга наистина ми привлече вниманието от самото начало и ме държа „на нокти“, чудейки се какво ще се случи със загадката, какво ще се случи между главните герои… В даден момент даже не знаех кое ме вълнува повече, но емоция със сигурност има, а това е едно от най-важните неща за една книга. И като допълним, че „Светлинка в нощта“ е изпъстрена с мистериозни факти, не просто ще ви е интересно, но и ще научите нещо ново.

В Goodreads прочетох доста противоречиви коментари за романа, но лично аз останах много доволна. Дори това е най-бързо прочетената от мен книга на Никълъс Спаркс досега. „Светлинка в нощта“ има и продължение – “At first sight”. Най-вероятно можем да очакваме и тя да бъде преведена на български съвсем скоро.

Прочети цялата новина

Свързани новини: