Електрошоково събуждане на политиката

Тези дни разпознаваемите политици внимателно подбират маршрута си и не рискуват да се появят близо до протестиращи граждани. Хората са бесни. Въпреки това, надигналата се вълна от протести заради високите сметки за ток може да бъде и добра новина за партиите. Кога друг път публиката е очаквала толкова нетърпеливо да чуе решение на конкретен и сериозен проблем? Известният до момента резултатът е, че имаме повече яснота – лявото се показа като ляво, дясното – като дясно, други изобщо не се показаха, а пък крайно дясното се оказа крайно ляво.

Златната възможност за всяка опозиция не остана незабелязана. В деня, в който започнаха масовите протести, Сергей Станишев обяви рязък ляв завой. „Държавата трябва да се върне в икономиката като регулатор на икономическите процеси. Тезата, че държавата е само “нощен пазач” вече не работи”, обяви червеният лидер. И за да е още по-ясно, БСП записа в политическата си рамка за участие в изборите, че ако дойде на власт, ще постави въпроса за одържавяване на електроразпределителните предприятия (ЕРП). Няколко дни по-късно Станишев поуспокои публиката, че всъщност одържавяването било само крайна мярка, а по-важен бил ефективният контрол. Много удобно – хем не си обещал изрично национализация, хем всички вече знаят, че обещаваш национализация. Четете форумите и ще се изненадате колко популярна е тази идея. Очевидно преди изборите БСП щедро ще обещава „сполука за България“. Ляво, та дрънка!

Управляващата партия пък потвърди за пореден път, че е отбор на интуицията, без дългосрочна посока, но с активно играещо дясно крило. Последователен в стила си Бойко Борисов обвини всички преди него за скъпия ток – „Костов заради двете „Марици… по времето на НДСВ и ДПС Шулева продаде ЕРП-ата… другата сметка трябва да пишат Сергей Станишев, ДПС и НДСВ – за Закона за зелените енергии“. И преди някой да се е попитал какво е направил премиерът за 3 години и половина, след като не харесва завареното, Борисов обвини и ДКЕВР, че „10 години няма никаква промяна в начина, по който се ценообразува“. Бойковизъм, та дрънка!

Вицепремиерът Симеон Дянков влезе в обичайната си роля да припомня, че в правителството има и хора с десни идеи. По повод идеята за национализация, той каза, че „оттам стигаме до колективизация, оттам стигаме до ГУЛАГ и до Белене, само че не това Белене, за което Станишев сега мечтае, а това, което беше само мечтал преди време и активно е участвал Станишев-старши, да праща хората, които не са съгласни, да им се национализира земята“. Ясно е – ГЕРБ ще продължи да претендира, че е дясна и антикомунистическа партия, но с тази задача ще е натоварен основно Дянков.

Опозицията на правителството от дясно също се позиционира ясно. Иван Костов припомни тезата си, че кабинетът на Борисов е „правителство на монополите“ и че е техен съучастник в ограбването на гражданите. А основният виновник за скъпия ток, според Костов, е изключително тежкото състояние на НЕК: „2 млрд лв. бяха източени от компанията заради “Белене” и сега тези пари са във фактурите на хората“. Предложеното решение е средата да бъде подобрена с помощта на контролните органи на държавата. Няма обвинение към частните компании, има обвинение към неефктивните разходи на държавата. Дясно си е, няма спор.

Меглена Кунева отиде дори още по-вдясно – според нейната партия решението е в по-голямата либерализация на енергийния пазар. „За четири години правителството на Бойко Борисов не направи нито една стъпка за либерализацията на пазара на електроенергия, затова сега България отива на съд и има опасност да плаща 18 хил. евро глоба на ден”, заяви Тома Биков от ръководството на партията. Така опозицията от дясно на правителството става по-различима.

Яне Янев си остава в центъра на скандала, но на практика извън политиката. Очакваме гръмки разкрития и обвинения, извънредни заседания на комисията по корупция, но не и решение. Обичайна част от мебелировката.

Волен Сидеров най-после прекрати споровете за това дали е крайно десен или крайно ляв политик. „Атака“ поиска разваляне на договорите с ЕРП, изгонване на инвеститорите, „никаква либерализация на пазара“. Докато Станишев не смее да използва чак думата национализация, за Сидеров това не е проблем. За напред ще знаем, че са крайни националисти и крайни социалисти. Вие преценете дали искате да свързвате двете думи.

Добрата новина от историята с тока е, че политиката работи. На масата имаме предложения за леви, десни, популистки, екстремистки… всякакви мерки. Затова е напълно обяснимо, че управляващите се опитват да задимят сцената с отклоняване на вниманието към детайли като умни и не чак толкова умни електромери. Защото ако не са електромерите, ще трябва да се говори за политическите решения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: